Дружество „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Болград, Украйна, изпраща на 16 август 2018 г. официално писмо до кмета на Варна Иван Портник, председателя на Общинския съвет Тодор Балабанов и зам.-кмета на морската столица Коста Базитов. В писмото, което е подписано от кмета на Болград Сергей Димитриев, председателя на Дружество „Св. св. Кирил и Методий“ Иван Половнюк и секретаря на Дружеството Димитър Кружков, се казва:
„Уважаеми г-н Портних! Драги сънародници!
Времето ни дава шанс съвместно да работим по проекти, финансиране от Европейския съюз, относно запазване на паметта за нашето минало, обща история. Създадените преди 160 години читалища акумулират гражданското участие, където представя като свои цели в направления по програми – побратимяване на градове. България участва в подобни програми, в които Украйна е допустим кандидат като партньор. Надяваме се за добро сътрудничество между Варна и Болград, Болградски район, чрез повишаване на капацитета и способността на местните общности да разработват и осъществяват съвместни дейности…“
По информация от Дружество „Св. св. Кирил и Методий“ – Болград, това писмо е било внесено веднъж в Община Варна през август миналата година, чрез посредничеството на един от районните кметове на Варна. И втори път – на 7 декември 2018 г. До днес на това писмо няма никакъв отговор от страна на кмета на Варна Иван Портних, председателя на Общинския съвет Тодор Балабанов или пък зам.-кмета Базитов. Кметът и общинската управа на Варна не са сметнали, за съжаление, че си струва да напишат дори един ред в отговор на писмото – апел от сънародници зад граница и предложенията, които се съдържат в него.
От Дружество „Св. св. Кирил и Методий“ изпратиха това писмо до редакцията на нашето издание, за да бъде то огласено. Следва целият му текст. (Писмото в оригинал – АПЕЛ ВАРНА 16.08.2018.)
Уважаеми г-н Портних! Драги сънародници!
Обръщаме се към Вас с молба за сътрудничество между гр. Болград и гр. Варна в областта на образованието, културата, икономиката и спорта. Ви молим за съдействие по въпроси, свързани с противопоставяне на асимилацията, и да изработим механизъм, според който да стане трайно приобщаване към родната култура и език на българско население в Бесарабия. Сформирала се в началото на 19 век нова българска общност северно от река Дунав край Северна Добруджа, известна днес като Българска Бесарабия, създаде една нова цивилизация на свободни от османско робство българи в пределите на православна Руска империя. Известна територия като Онгъл отново заговори на български. Всяко населено място тук във миналото, както и днес, освен стопански напредък, развива и просветителска дейност. Прочута Болградска гимназия дава държавници за свободно Отечество. Обаче историята на тази територия е трагична. Оспорвана от чокойска Румъния и Русия, или днес Украйна, Бесарабия не може и до днес да сформира един културен или стопански център, където да се концентрира елитът на българската общност тук. Етническа хомогенна територия чрез различни манипулации днес си остава административно разпокъсана. Центърът – град Болград, демонстрирал в миналото стопански напредък, след известни събития в края на 19 век, станали между
България и Русия, като следствие доста време и до днес стагнира.
Патриотичните сили тук не получиха подкрепа от България и станаха за пример на всички да се предпазват от борба и позиции в полза на българщината. Обаче това на нас – на българите тук и нашите сънародници в България не дава правото да се прекорим на съдбата и не работим за създаване на национално-опазващи институции в Бесарабия, във вид на стопанско развитие, културен и просветен просперитет, развитие на спорт, духовно обогатяване на нашия народ днес. Въпреки превратности на съдбата, бесарабските българи днес все пак остават един резерв за българската нация като такава. Имаме нужда да знаем, да усещаме, че България стои зад гърба ни. Българското население в Бесарабия изживява днес времена, които ще са съдбоносни в историческо то им развитие, неговото бъдеще е проблематично и зависи, както от всеки от нас -бесарабците, така и от нашите сънародници, живущи в пределите на свободна България. Има необходимост на тесни връзки с България, сътрудничество с общините от България, сътрудничество между българи от двата бряга на река Дунав.
Днес съхраняването и възраждането на националната култури на българите в Бесарабия е в зависимост от национално-културните дружества и организации. Затова очакваме, че град Варна като културен център на България да съдейства и започне дейност, която да спомогне да възвърнем на град Болград предишното значение на културен център на бесарабските българи, какъвто е бил през миналия век, когато тук е имало българска гимназия със своя печатница, драматичен театър, издавали са български вестници, учебници, книги и т.н.
Уважаеми г-н Портних! Драги сънародници!
Времето ни дава шанс съвместно да работим по проекти, финансиране от Европейския съюз, относно запазване на паметта за нашето минало, обща история. Създадените преди 160 години читалища акумулират гражданското участие, където представя като свои цели в направления по програми – побратимяване на градове. България участва в подобни програми, в които Украйна е допустим кандидат като партньор. Надяваме се за добро сътрудничество между Варна и Болград, Болградски район, чрез повишаване на капацитета и способността на местните общности да разработват и осъществяват съвместни дейности:
– Да се развива процесът на взаимно опознаване и сближаване на културата на общностите от двете съседни страни, чрез участието на местни участници в съвместни културни дейности за местно развитие от трансграничен характер;
– Създаване на нови общи трансгранични културни продукти и услуги;
– Развитие на културния туризъм чрез иницииране на дейности за популяризиране на организации, работещи в тази сфера;
– Осигуряване на мероприятия, свързани с възраждането и развитието на родните езици и култури на националностите (българи, гагаузи), компактно представени в южна Одеска област.
С уважение,
Сергей Димитриев
Кмет на град Болград
Председател на дружеството Иван Половнюк
Секретар на дружеството Димитър Кружков
.
