.
Бих оставила шумния град,
като куче, прегризало върви.
Сякаш свалят от мен абокат.
Скачам радостно – речни пъстърви.
Нямам нужда от цял гардероб,
който пука от цветни парцали.
Плажна кърпа ще свия на топ
и ще взема в ръка чифт сандали.
Тихи дюни и бели вълни.
Одисей би забравил Итака.
Ще остана тук седем луни.
Мен морето отдавна ме чака.
Цветанка Ангелова
––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук.
.
