НЕКА НЕ СЕ ПОДМЕНЯ ИДЕЙНОТО НАСЛЕДСТВО НА ВМРО
Петър Богоески, активист на ВМРО-ДПМНЕ, написа тези дни в скопския в. „Вечер“, че: „Иднината на оваа държава е повторно она що извира од догмата на ВМРО, тоа е промоция на современата македонска политичка нация, кон коя чувство за припадност ке имаме сите, денес присутни во държавава. И македонисти, и антички Македонци, и македонски Българи… и Албанци, и Сърби… и Турци, и Власи… сите на купче ке си бидеме чеда на Републиката, сите ке си бидеме Македонци!“. * (Бел. ред.: Текстът на Петър Богоески във в. „Вечер“, препубликуван от Tatkovina.info, може да се види ТУК.)
Теоретично е така. Но само толкова! А употребата на бъдеще време – „ще имаме… ще бъдем“, показва, че досега това не се е случило. Днес обаче е много късно. Епохата на формиране на нациите отдавна е отминала!
Затова ясно трябва да кажем, че от всички народности, населяващи географската област Македония, само българите станаха македонци, при това с насилие, съчетано с провеждането на всекидневна масирана гнусна антибългарска пропаганда, на методите на която и Гьобелс би завидял. А в същото време представителите на другите народности си останаха такива, каквито са били.
Апологетите на македонизма смятаха, че българският етнодоминиращ облик на Македония автоматически ще се пренесе и ще легитимира като доминираща и неговата деформирана форма. Но самият живот показа, че тази идея е не само заблуда, но и пагубна за бъдещето на Македония. Всъщност, днес циганите и турците в РС Македония съвсем не станаха политически македонци, а по-скоро албанци, и общо са повече от 1/3 от общото население. Самите албанци няма никакъв шанс да станат част от македонската политическа нация. Те, освен етнически, вече и политически са албанци, дял от голямата албанска игра на Балканите, където е формиран триъгълника „Албания – Косово – Западна Македония“. Неговият източен ъгъл като клин се е забил в Прешевската долина и не само прекъсва етнографската граница между сърби и северномакедонци, но може да контролира и да прекъсне и коридора „Морава – Вардар, по който проникваше сръбското влияние в Повардарието.
При такова обединено въздействие от запад, политическият македонизъм като самостоятелен играч е обречен. Големият въпрос е ние дали ще бъдем далновидни да изработим стратегия и да си изиграем добре картите?
Не съм привърженик на българския радикализъм. Както македонските българи не станаха за един ден македонци, така не е възможно обратният процес да протече за един ден. Нуждаем се не от изгаряне на мостовете за диалог, а от междинни етапи, минаващи през икономическо, енергийно и инфраструктурно обвързване с РС Македония. Необходимо е и партниране с албанския фактор, който към момента играе основна роля за геополитическата трансформация на тази „ябълка на раздора“ от вертикала (север-юг) по хоризонтала (запад-изток). Само така ще има баланс при новите реалности, процесът ще бъде мирен, успешен и ще е необратим.
Най-голямата ми болка е, че пропиляхме 30 години, а в момента не виждам институционален капацитет да формираме и провеждаме подобна политика. Една от управляващите партии е сложила отпред в името си четирите славни букви ВМРО. Тази партия би трябвало да е призвана да работи основно за тази кауза, но за съжаление реалностите са съвсем различни! Мои някогашни съидейници често пъти ми препращат бюлетина на партията ВМРО – Българско национално движение. В него темата Македония присъства съвсем символично, едва ли заема и 5% от съдържанието му. Не казвам, че джендър идеологията, атомната енергетика, бомбардировачите или дори електрическите тротинетки не са важни! Но това не е работа на ВМРО, която си има своята все още неизпълнена историческа задача. А и как би Ви звучало например БТРЦК, ВТРО, ВДРО или ВЗПРО да бъдат партии?
Нито в РС Македония, нито в България ВМРО не трябва да бъде партия, а организация, отстояваща свободата и истината за българите в Македония. Нека не забравяме, че в своите спомени последният лидер на историческата ВМРО Иван Михайлов е писал, че в България тя не трябва да бъде партия. Специално в България тази организация днес трябва да ограмотява управляващите, да ги подпомага да постигнат консенсус за провеждането на национално-отговорна политика по отношение на Македония. Да контактуват постоянно с чуждестранните дипломатически мисии и кореспонденти, и да разясняват истинските факти. Членовете на едно модерно ВМРО не е необходимо да афишират членството си, но в същото време трябва да се стремят да заемат или да спечелят лица на такива държавни и международни позиции, от които зависи решаването на Македонския въпрос, да гарантират приемственост в политиката. Подобна дейност по своя характер многократно надхвърля задачите на която и да е политическа партия.
Затова ВМРО трябва да съхрани идейното си наследство, което един от основателите на ВМРО Христо Татарчев бе нарекъл „митологична и реална същност“!
Доц. Спас Ташев
