Ето какво ще Ви доложа, драги съотечественици.
Вчера минах отново по улица “Граф Игнатиев”, която не зная защо се нарича така, и се засрамих.
За себе си.
Тъпа, островърха, грозна, заустена, необмислена улица в сърцето на стара София. Но пък добре платена, модерна, отрошено оплочкана, погрознена и съвременна простащина на архитектурата. Израз е на нещо. В края й, при площад “Гарибалди”, имаше погребалник, но го махнаха. Не биваше. Той е бил част от ансамбъла.
Такива улици или се правят с малко пари и с много злоба, или с много пари и с още повече злоба. Разликата е в комисионата. Дано Европейският съюз няма нищо общо с това. Но той обикновено няма нищо общо, освен със себе си. Каквото и да значи това културно, но нормативно нищо – свърталището на безумните регламенти и директиви, обединената Европа.
Улица “Граф Игнатиев” стана по-тъпа, безинтересна и вяла, отколкото преди. Не само че е предназначена за препъване и че покрай нея стои зловещото МВР, но и перките на грозните бетонни акули навсякъде напомнят на Държавна сигурност, управляваща ни и днес. Да се спънеш в перките, преди да си тръгнал на свобода. Изходна виза е нужна да излезеш от нея, защо са иначе перките? Тази улица е за внимателни хора, не за хора други. Интровертна е тя. Отвсякъде дебнат камери. Като акули. Графа вечно ще се реформира и ремонтира. Защо няма пари неоткраднати да се свърши това. Същински преход е – от комунизъм към друг комунизъм. От бедност – към мизерия. Нарекохме го преход. Нямаме самочувствие като народ, но самоубийствен хумор имаме.
БКП била паднала от власт. Вижте Графа. Няма такова нещо. Властта си има различни имена, била е и като мъдите на коча от времето на Добри Терпешев и Тодор Живков, такава е и днес. Клати се, не пада. Защото е една и съща. Плоди и твори грозотия, за да оправдае с нея по-грозното от себе си, ако има такова. (Спомням си разказ на Хайтов, че никой не иска да гледа коч в селото. От него файда няма.) Борба на дяволи. Или на нещастници с власт; но то е същото. БКП ли падна сама или това, което я направи обществено болна и грозна? Грозното от нея остана метастазно, изолирано, Държавна сигурност е демиург на псевдодемокрацията у нас. Тя, преодоляла химиотерапията на фалша, руши държавността като рак, приел нахално болестта за лек на собственото си несъвършенство. Тя създаде фалиралите банки, тя съчлени непохватно приватизацонните фондове, обсеби ги и ги разграби. Имаше модел за това. Днес тя управлява чрез мутренски похвати отпреди трийсетина години обществени поръчки, внася поръчкови закони, отнема имущества, твори беззаконие. И се справя без проблеми. Защото гражданското общество ослепя. Обезгръбначи се. Обединена Европа традиционно нехае. На нея регламентите и директивите й стигат: законът е достатъчен, дори когато няма кураж да го приложиш съответно, и лукаво оправдава липсата на воля.
И положението в държавата е винаги стабилно – каквото е на човек на смъртен одър. Не си задлъжнял повече от допустимото – брутният ти вътрешен продукт е окей спрямо размера на външния дълг. Оставил си омерзение, но това не пречи на Европа. Народът бедства, но това също е в рамките на допустимото.
Държавите не погиват, само народите им. Преди векове е било обратното.
А после погледнете себе си.
Ако харесвате Графа, значи с Вас всичко е наред.
Не и с мен.
Владимир Георгиев
