Руснаците казват: „Дурной пример заразителен“.
Лошият пример е заразяващ.
Отдавна съм писал – езикът на власта има свойството да се превръща в норма, в начин на говорене във и на управлението, в рамка и формат, в които обществото започва да обмисля и обговаря проблемите си, насъщните свои проблеми.
По-накратко, простият или, не дай Боже, просташки език на властта се трансформира в прост или, не дай Боже, просташки език, на който мисли и говори за проблемите си обществото.
Ето защо властта не може, писал съм многократно, да използва подобен език: пунта мара, простаци, шестаци, кюфтаци, ще ги спукам от бой на изборите, пипни ме за мускула, хвани ме за шлифера, българите са като моите кучета, разфасовали момчето (за убития ученик в Перник), вие сте прости и аз съм прост, младите да копат картофи, да не стават студенти, а овчари…
Защото този език се превръща в норма и рамка за управлението и обществото ни.
Ето днес един отговорен фактор е изпростял недопустимо с хващането за шлифера. Лошият пример е заразителен. Тъпият пример се прихваща дори неволно.
Трябва да се помни – не само каквито сме, такъв език използваме, но и какъвто език използваме, такива ставаме.
Ето защо властта трябва да си подбира изразните средства и, дори да има дефицит от образование и култура, трябва да ги осъзнава и да се стреми да минимизира този дефицит.
Иначе рано или късно нейната простота и, не дай Боже, простотия, ще се превърне неизбежно в простота и, не дай Боже, простотия на обществото. Опростаченото общество вече не е общество, то е прост народ.
А е казано – прост народ, слаба държава.
Проф. Николай Слатински
