111 години от обявяването на България за независима държава. Честит празник

На 22 септември (5 октомври, стар стил) 1908 г. в старата столица Велико Търново
е обявена Независимостта на България

Това става с манифест на княз Фердинанд I. Актът на обявяването на България за независима държава е извършен в историческия храм „Св. Четиридесет мъченици“. Мястото е избрано неслучайно, за да символизира приемствеността на новата българска държавност със средновековната. Наложеното от Берлинския конгрес васално положение на Княжество България спрямо Османската империя официално е премахнато след няколко месеца и Княжеството се превръща в Царство. Княз Фердинанд приема титлата „цар“. Слага се край на васалния статут на страната, който е имал значими политически и икономически последствия.

Поради своето васално положение, наложено от Берлинския договор, подписан от т.нар. Велики сили през лятото на 1878 г., България е била задължена да плаща на Османската империя данък в размер от 1 млн. златни лева. Този данък е спъвал сериозно икономическото й развитие. Освен това българското княжество не е могло официално, именно поради васалния си статут, да поддържа пълноправни отношения с други държави, да изпраща дипломати с ранг на посланици в техните столици и пр. Съгласно васалния си статут, България е нямала право и да подписва самостоятелно и международни договори. Поради което се стига и до парадоксалния случай, когато след края на Сръбско-българската война, случила се, за да защити Акта на Съединението от 1885 г., българската делегация се явява в Букурещ да подпише българо-сръбски мирен договор, но подпис под този договор от страна на държавата победител слага първо не българският представител, а пратеникът на султана.

Освен това, според член 8 на Берлинския договор, на България, като бивша територия на Османската империя, се налагал т.нар. „режим на капитулациите”, който е бил наложен над империята. Понеже Османската империя е имала да връща дългове на Великите сили, главно на Франция, натрупани по време на Кримската война, на тази империя, включително и на васалното й Княжество България, е бил наложен този икономически режим. Който е обуславял и това, че европейските промишлени стоки са се внасяли на българския национален пазар без налагането на никакви мита, което е затормозявало развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г., усилията на българските политици, държавници, дипломати се насочват към постигането и признаването на юридическата независимост на Третото българско царство.

Благоприятни условия за обявяването на тази независимост настъпват през есента на 1908 г. В този момент вниманието на Великите сили е било насочено към френско-германски спор за Мароко, а Австро-Унгария се е готвела да анексира Босна и Херцеговина. По същото време е извършен и преврат от младотурците в столицата на Османската империя. По ж. п. линията Одрин-Белово избухва стачка. Българското правителство, ръководено от Александър Малинов, използва момента и конфискува ж. п. линията. А княз Фердинанд се връща от Виена, където е уговорил Австро-Унгария да не се възпротиви на обявяването на българската Независимост.

Независимостта на страната е призната от Османската империя и Великите сили през пролетта на следващата, 1909 г., след поредица от дипломатически преговори, за които дипломатите на младата българска държава се оказват достатъчно подготвени. На заплахите с война от страна на Османската империя, непосредствено след обявяването на Акта на независимостта, страната отговаря с военна мобилизация, като същевременно декларира готовност за мирно уреждане на въпроса. Тъй като Берлинският договор е бил двойно нарушен – от страна на България и от страна на Австро-Унгария, а Великите сили не са били готови за мащабен военен конфликт – усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

За уреждане на финансовата страна на спора между България и Османската империя помага и Русия. Руската империя предлага на Османската да й опрости 120 млн. франка дълг, който втората е трябвало да изплати на първата като репарации за това, че е загубила Руско-турската война от 1877-1878 г. С това се удовлетворят част от финансовите претенции на Османската империя към България, а между България и Русия се подписва финансов договор – България да изплати на Русия сумата от 72 млн. франка за период от 50 години. Така се стига до напълно мирно решение на казуса с признаването на статута на Третата българска държава като независима де юре страна. (Тези 72 млн. франка, впрочем, никога не са били изплатени, защото не след дълго започват Балканската, а след това и Първата световна война. А през 1917 г., когато в Русия е извършена болшевишката революция, новата власт анулира всички търговски и финансови договори, сключени дотогава с други държави.)

Бургаски принос за независимостта

Единственият в България химн на Независимостта е написан от маестро Георги Шагунов в Бургас преди 111 години – пише д-р Георги Чалдъков от Медицинския университет във Варна, който изпрати за нашето издание и факсимиле от документ с този химн (Документът – вж. по-горе – е от Държавна агенция „Архиви“ – Бургас.)

Честит Ден на независимостта на България, уважаеми сънародници!

И колкото и относителна да е била винаги българската независимост, нека си спомним днес за това, че българските управници през 1908-1909 г. са успели да постигнат признаването на тази независимост. Както и за това, че една „държавна къща“ винаги се гради бавно и постепенно, поколение след поколение, даже век след век. Докато „къщата“ на Третата българска държава е била сривана из основи и започвана отново два пъти само във века, в чието начало е постигнала статута си на независима. И дано българската държавна къща, ако не в настоящето, то поне в бъдещето, престане вече да се срива из основи и всички, които милеят за тази държава, да се научат най-накрая, вместо да рушат, да надграждат от всичко, което се си струва да се надгради.

България винаги, от самото си основаване преди повече от 13 века, е била страна на кръстопът. Страна, в която се срещат, противоборстват и преплитат във времето различни географски, политически и културни реалии, и през която веят бурни геополитически ветрове. И българската „държавна къща“, ако става въпрос не само за Третата българската държава, е била губена, изтривана за дълго време от политическата карта на света. Но се е възраждала после като митичната птица Феникс, намирало се е кой да я възроди. Да си пожелаем на този ден, когато честваме Деня на независимостта на страната, българският Феникс на възраждането никога да не ни изневери.

.