Защото те, с откраднатото от мен – от всички нас – вече са не просто консуматори на лукс, те вече си купуват още по-грандомански стоки – купуват си реалност…
Автор: Зорница Лазарова, Фейсбук
Преди, когато не исках да знам нищо за мутрите, когато подминавах с безразличие далаверите и аферите, когато игнорирах паркираните пред чалга-клубовете Мазератита и Поршета (с полусъзнателната червена лампичка, че частичка от тях е платена от мен като ограбен данъкоплатец, вместо, да речем, болно детенце да отиде на животоспасяваща операция…), когато високомерно подминавах всичко това като пошлост, с която не искам да цапам съзнанието си, когато дори се гордеех, че не гледам телевизия… така наивно и късогледо не съм си давала сметка, че това, което крадат от мен (с мълчаливото ми съгласие), един ден ще бъде обърнато срещу мен, срещу всички нас…
Защото те, с откраднатото от мен – от всички нас – вече са не просто консуматори на лукс, те вече си купуват още по-грандомански стоки – купуват си реалност…
С откраднатото от всички нас, те вече могат да си позволят да платят, купят и подменят действителността в цяла една държава…
Купуват гласове, купуват си дипломи, купуват „медийна среда“, купуват мълчание, а ако не успеят да купят мълчание, тогава купуват живи бухалки, които да им осигурят нужното мълчание… купуват протести и контрапротести, купуват правосъдие, а ако не успеят да го купят, тогава купуват изпълнители на мокри поръчки… купуват и поглъщат свободата на цяло едно общество…
Ето така, драги ми хора, безразличието убива…
‘
