До нашето издание се обърнаха граждани на РС Македония, на които са издадени удостоверения за български произход от Държавната агенция за българите в чужбина, но Съветът по гражданството към Министерство на правосъдието е решил, че няма категорични доказателства за техния български произход, и министърът на правосъдието е предложил на вицепрезидента на Р. България да не им издава укази за българско гражданство.
Удостоверенията за български произход на тези кандидати, впрочем, са издадени по времето, когато председател на ДАБЧ е Борис Вангелов, а не станалият скандално известен Петър Харалампиев. И нито Съветът по гражданството, нито Министерство на правосъдието имат правомощия по закон да удостоверяват български произход. Но министърът на правосъдието, въз основа на решенията на Съвета по гражданството, предлага на вицепрезидента да издаде или да издаде не указ за БГ гражданство на кандидатите за такова гражданство.
Освен всичко друго, самата процедура по придобиване на българско гражданство за чужди граждани от българската историческа диаспора е тежка и сложна, минава през няколко институции и благоприятства, поради тежестта си, търсенето на посредници и условия за корупционни практики. Критерий за издаване на удостоверение за БГ произход, респективно за придобиване на БГ гражданство, е наличието на „възходящ българин“ (който в случая с граждани на РС Македония се доказва трудно). За придобиването на БГ гражданство няма заложени законови критерии като например владеене на български език или произход от населено място, което е или е било в границите на българското историческо землище. За разлика от Унгария или от Румъния например, където въобще не се искат удостоверения за произход и процедурите по придобиване на гражданство са къде по-лесни, българската държава е заложила един спорен административен подход, който при това, както изглежда, понякога се прилага неточно и бездушно.
През м. юли тази година имаше и заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, което бе посветено на „сигнали по повод непризнаване на издадени удостоверения за български произход и отказ за предоставяне на българско гражданство“ (вж. „Ходене по мъките за БГ произход и гражданство. Жалби до парламентарна комисия“). Стенограмата от това заседание, на което става дума за жалби до Комисията на кандидатите за БГ гражданство Горан Дърваров, Павле Пандев, Сашко Атанасов, Предраг Колев, може да се види тук.
–––––––––––––––––––––
Тази публикация съдържа факсимилета от документи, изпратени на нашето издание от ГОРАН ДЪРВАРОВ, който е от гр. Кавадарци, РС Македония. В други публикации ще бъдат отразени и случаите със Сашко Атанасов и Предраг Колев, които също се обърнаха към нашето издание.
Ето какво заявява по случая с Горан Дърваров на споменатото заседание на парламентарната комисия присъстващата там Боряна Златинова от Министерство на правосъдието (тя е началник отдел „Оценка и анализ на документацията“ в Дирекция „Българско гражданство“, но не е член на Съвета по гражданството):
„По отношение на третия сигнал, подаден от лицето Горан Дърваров, същото е разгледано отново на заседание на Съвета по гражданство, представено е удостоверение за български произход, издадено от Държавна агенция за българите в чужбина, което е издадено въз основа на следните документи: Акт за раждане № 130 от 1975 г., нотариално заверена декларация за българско национално съзнание, документ, издаден от организация на българи, живеещи извън Република България, удостоверение от „Български културен клуб – Скопие“, издаден на Горан Дърваров. В допълнение лицето е представило копие на удостоверение от Сдружение „Български културен клуб – Скопие“, в което е посочено, че е издадено въз основа на български документ за самоличност на Златко Дърваров, който е посочен като брат на кандидата, както и копие на български документ за самоличност на лицето Златко Дърваров. След извършената служебна справка в Национална база данни „Население“, поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, е установено, че в електронния картон на Златко Дърваров фигурират родители с имена, които са различни от тези родители, които са посочени в акта за раждане на лицето Горан Дърваров, поради което не може да се направи връзка и не може по категоричен начин да се заключи, че лицата Горан Дърваров и Златко Дърваров са братя, предвид вписаните различни данни за родителите. Ако желаете конкретика, мога да Ви кажа какви са имената, но момент да погледна. Изглежда в момента не разполагам с тях, но в случая мисля, че по категоричен, по безспорен начин става ясно, че тези лица не съществуват и не може да бъде доказано по безспорен начин, че те наистина имат възходящ роднина – българин, което основание трябва да бъде удостоверено, а в случая не е удостоверено по надлежния ред.“
И по-късно, в дискусията по време на заседанието:
„В Национална база данни „Население“ е установено, че в електронния архив на Златко Дърваров като родители са посочени Тоди Дърваров и Венера Дърварова, а в акта за раждане, който е представил кандидатът в производството по придобиване, са вписани родители с имена Диме Дърваров и Надежда Дърварова.“
Така ли е наистина? Различни ли са имената на родителите на Горан Дърваров и Златко Дърваров, или членовете на Съвета по гражданството са взели грешно решение?
По-надолу може да се видят няколко факсимилета от документи, изпратени на нашето издание от Горан Дърваров.
След отказа на Съвета по гражданството да се произнесе положително по неговата преписка за БГ гражданство, Горан Дърваров изпраща през 2016 г. молба до Министерство на правосъдието, Дирекция „Българско гражданство“, с копие до Парламентарната комисия за политиките за българите в чужбина. Молбата е заведена с вх. № 12286/2016 г. Към тази молба той прилага няколко документа, описани в нея.
На 10 юли 2019 г. (датата е слабо видима, сложена е с печат в началото на документа, върху линиите под титула на министерството), т.е. три години по-късно, Министерство на правосъдието отговаря на жалбата на Горан Дърваров. Датата на отговора съвпада, впрочем, с датата на заседанието на Комисията по политиките за българите в чужбина, на което се разглеждат неговата и други жалби до тази комисия.
В отговора, подписан от зам.-министъра на правосъдието Десислава Ахладова-Атанасова, въпреки приложението от молителя документи пак се казва, че имената на родителите на Горан Дърваров и Златко Дърваров били различни, и че министърът на правосъдието е направил предложение до вицепрезидента на Горан Дърваров да не се издава указ за БГ гражданство. Казва се и, че процедурата по придобиване на българско гражданство за него е приключила и че преписката му е била внесена в архив.
Тук впрочем може да си зададем въпроса – длъжен ли е вицепрезидентът, в случая г-жа Илияна Йотова, да изпълни предложението на министъра на правосъдието за отказ от издаване на указ на Горан Дърваров, както и на когото и да било другиго кандидат за гражданство? Защото не Съветът по гражданството, нито Министерство на правосъдието, имат законови правомощия да решават кой в крайна сметка да получи българско гражданство и кой не. Както нямат и законови правомощия да удостоверяват български произход. И може би жалбите на такива кандидати трябва да се изпращат и до Президентството, защото президентът, който има законовите правомощия да издава укази за гражданство, е упълномощил заместника си, вицепрезидента, да решава кой да получи БГ гражданство и кой не.
Ето как коментира казуса и самият Горан Дърваров:
„В допълнение към казуса с придобиването на българско гражданство и нелепите твърдения на „експертите“ от Дирекция „Българско гражданство“ към Министерство на правосъдието, прилагам Удостоверение за родствени връзки на брат ми Златко Дърваров, издадено от община Средец, София, където е посочено моето име като негов брат, и имената на родителите, които са еднакви за двама ни, а не както твърдят „експертите“ – различни. Може би недоглеждането се дължи на факта, че в системата ГРАО има и друго лице с името Златко Дърваров, жител на град София, докато брат ми е жител на град Петрич. И ако „експертите“ са сравнявали имената на родителите на Златко Дърваров от София с имената на моите родители, естествено, че ще бъдат различни. Но тази нелепост с имената е толкова несъстоятелна и глупава, че няма нужда да се коментира. Не е ясно защо трябва да проверяват в базата данни на ГРАО, след като преписката по придобиване на българско гражданство на брат ми Златко Дърваров е в техния архив, където се намира и неговия Акт за раждане с имената на родителите ни. Но явно е много сложно да се погледне в архива и да се сравнят неговите данни с моите. По-лесно е да се цъка на компютъра и да се режат хората. Да, така е най-лесно. Още повече, че става дума за някакъв си чужденец, който не ни може нищо, а и няма право да обжалва по съдебен ред. Не носим лична наказателна отговорност и не ни пука. Да, така е. Просто с един замах режем глави. Ама дали това е вярно или не, няма значение. Никой не може да ни мръдне с пръст и да ни каже нещо. Ние сме недосегаеми. Ама това, че е провалена човешка съдба, едва ли има толкова голямо значение.
Приложеното Удостоверение е издадено от българска институция, а не от мен. Както и Удостоверението от ДАБЧ. Но явно за „експертите“ в Съвета по гражданство, или по-точно за тези от Дирекция „Българско гражданство“, тези документи нищо не означават. Важна е тяхната гледна точка. Дали тя противоречи на закона и дали не става дума за превишаване на пълномощия, няма значение.“
И накрая, още по темата – цитати от споменатото заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина, на което се коментират не само конкретни жалби на кандидати с отказано БГ гражданство, но и самата процедура по придобиването на такова гражданство.
Юлиан Ангелов, член на Комисията, в спор с представителката на МП Боряна Златинова:
„ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Само едно ще Ви кажа, че Министерство на правосъдието не е органът, който установява български произход. Ако ми покажете в кой закон има изричен текст, в който пише, че Министерство на правосъдието или Съвета по гражданство удостоверяват български произход, ми го покажете къде го пише… Аз знам какво пише в чл. 2 и така нататък и какви наредби сте си приели, но въпросът е, че Министерство на правосъдието няма по закон функции да установява български произход. Вие нямате право да го правите това нещо!
БОРЯНА ЗЛАТИНОВА: Министерството на правосъдието не удостоверява български произход…
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: А какво правите тогава? Вие проверявате български произход и какво правите тогава?
БОРЯНА ЗЛАТИНОВА: Все пак всяко едно лице, което кандидатства за българско гражданство, трябва да представи и документи. Ние действаме съобразно нормативната уредба.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Добре, има – ето, примерно, ако отворите Закона за българите, живеещи извън Република България, там пише как се удостоверява произход, какви документи и какво е необходимо. Нали така?
БОРЯНА ЗЛАТИНОВА: Да.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: И там е посочено изрично: „български или чужд държавен орган“ или българска организация, която е регистрирана в България по съответния ред…”
Борис Вангелов, член на Комисията, бивш председател на ДАБЧ:
“Бих искал да се спра на правната природа на заповедите, които има всеки един от тези хора. Те имат заповеди, издадени от Агенцията за българите в чужбина. Агенцията работи по Административно-процесуалния кодекс, по производството по издаване на индивидуални административни актове. Това становище не е мое, а на българския съд и на Инспектората към Министерския съвет, които в писмен вид многократно са тълкували и са казвали, че заповедите, които удостоверяват произхода, издаването, и отказите, естествено, на Агенцията за българите в чужбина, са индивидуални административни актове.
Това удостоверение, което е представил Павле Пандев, и заповедта към него, е доказателство, че той е с удостоверен български произход от български държавен орган. Министерството на правосъдието не признава съществуването и правната сила на заповедта и започва да му изисква допълнително документи, които са всъщност същите документи, които са подали в Агенцията. В Агенцията те са дали оригиналите. Затова той е дал копие на удостоверението от „Български културен клуб – Скопие“, защото оригинала очевидно го е дал в Агенцията.
Пак повтарям, Правосъдието няма право да им иска тези документи, за да удостоверява произход. Произходът е удостоверен вече от друг държавен орган, който единствен има право да удостоверява.
Заповедта на всеки от тези хора е индивидуален административен акт.
И сега цитирам, какво означава това. Цитирам Административно-процесуалния кодекс:
„Чл. 145. (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда“.
Тук нямаме никакво оспорване пред съда, и то за тяхната законосъобразност.
Под законосъобразност се разбира, чл. 146 „да липсва компетентност от органа, който го е издал“ – няма липса на компетентност от Агенцията за българите в чужбина; „да не е спазена установената форма на индивидуалния административен акт“ – спазена е на 100 %; „да има съществено нарушение на административно-производствените правила“ – няма такова и в четирите случая, които разглеждаме тук; „да има противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на закона“. И приключвам.
Кой има право обаче да оспорва? В момента казах кои са основанията за оспорване. В чл. 147 „Право да оспорват административния акт имат гражданите“ – в случая те не оспорват нищо, „и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него“ – от този акт, „или за които той поражда задължения“, и естествено прокурора.
Просто за всички нас е очевидно, че тези са българи от Македония, не само защото имената им са такива, ами защото, ако подходим формалистично и документално, те имат и документ, който има правна сила. Той не е отменен и не е оспорен, нито по съдебен ред, какъвто е всъщност редът. И аз затова не мога да разбера защо на тези хора наистина им е направен отказ…
В Македония актовете за раждане, както ние ги наричаме, или „извод от Матична книга“, както те му викат, не се издават в началото на живота ти и да те задължат до смъртта ти. Те се издават всеки път, постоянно, пред всяка една институция, за която отиваш, винаги в оригинал. При нас постъпват винаги в оригинал с апостили, с преводи, легализации, всичките им документи. Ние виждаме кои са майката, кои са бащите, кои са дядовците, кои са бабите.
Тук аз бих поправил госпожа Златинова, защото и те виждат това, тъй като същите оригинали се подават, защото няма как за акт на раждане да занесе нашия оригинал, защото е в нашата преписка. Те си вадят нов акт за раждане – такъв е техният закон, и там са написани майката и бащата на този човек. Тоест, много лесно е можело на тези двама братя да им проверите във Вашата преписка, която е Вашата, не на други институции, да видите дали родителите са едни и същи.”
Юлиан Ангелов:
„В другите държави – и Румъния, и Полша, и Унгария, да не говорим за други държави, го правят по най-лесния начин да установят произход на лице. Те не търсят човека, че не е от техния произход, те като го видят знаят, че е от техния произход. Всеки от нас като види един човек дали е от Албания, Македония, Сърбия и така нататък му е ясно дали е българин или не, нали? Дето се казва, ако е малко грамотен исторически, му е ясно този българин ли е или не.
Унгария какво изисква? Да владее под някаква форма унгарския език, да не е съден спрямо унгарските правни норми и да не застрашава унгарската национална сигурност. Това е изискването на унгарците. Къде има възходящ, къде има баща, майка, дядо и така нататък?
Румъния какво изисква? Румъния дава за три месеца гражданство на всички граждани на Република Молдова, които 40% нямат нито молдовски, нито румънски произход. За три месеца! Всеки гражданин на Молдова, няма да говоря и за другите, които живеят зад граница румънци, всеки гражданин на Молдова, който кандидатства за румънско гражданство му дават за три месеца гражданство. Къде му търсят бащата, майката, прадядото, прадядото, документи и така нататък? За какво говорим? Каква друга норма да гледаме?
Ние имаме лесна норма, направена от това, че Агенцията трябва да издаде удостоверения. Оттам нататък за всичките други институции това удостоверение е закон. Няма какво да търсят възходящ, баба, дядо…
Тоест, ако на братовчед ти баба му е твоята баба, тя не ми е възходяща на мен, така ли? Клатите глава, но обяснявате неща, които не са верни. Това не са верни неща! Когато един човек има с друг общ възходящ, това изцяло е доказателство, че общият им възходящ, който е българин, и на база на това този човек е получил българско гражданство, този също има право да кандидатства. Може да имат и двама общи възходящи, зависи колко са посочили в заявленията си.
Вие може да изискате данни и от други институции, което не Ви е работа. Вие не може да съдите кой има български произход или не, това трябва да го разберете. Ако не го разберете, значи нарушавате Закона и това го правите вече години наред. Това правите – нарушавате Закона, отричате българския произход на хората, които са българи зад граница. Всички останали държави се молят някой да се признае, че е някакъв, за да си го приберат в държавата. Ние имаме милиони българи, които искат да са част от България и ние ги отричаме и ги гоним, защото работим по административен начин…”
Димитър Владимиров, и.д. председател на ДАБЧ:
“За мен е по-важно българските институции да са наясно с критериите, които определят българския произход, за да не е необходимо изобщо това нещо като удостоверяване. Както колегата Юлиан Ангелов каза: „Те ги приемат, унгарците приемат по този начин“. Виждат ги за три месеца. Румънците приемат, че това са лица от румънски произход. Те си имат някакви критерии. За румънците това е езикът. За унгарците – нещо друго.
Така че, поради липса на критерии, Агенцията е натоварена с тази не лека задача да удостоверява. Казах, че 2010 г., тъй като 2010 г. са промените в Закона за българското гражданство, което официално се вменява, но Агенцията го е правила и преди това.
Ако има критерии едно, две, три, не е необходимо изобщо Агенцията да издава удостоверение. Не знам друга европейска държава, която да издава удостоверения за произход. Мисля, че България е единствената, която издава подобен документ.
Според мен трябва да се намери баланс – произход, самосъзнание, принадлежност към българската държава, желание. При всички положения за мен е важно да има законодателни промени.
През всичките тези години ние даваме разнопосочни сигнали към нашите сънародници в чужбина. Ако Агенцията не беше издала удостоверение на господин Дърваров, щяхте да кажете: „Вие не го приемате за българин. Какъв е? Македонец?“ Бой! Издаваме удостоверение: “Ама как го издадохте това удостоверение, като не сте удостоверили възходящия българин?“ Пак бой…
Настина отново апелирам към Комисията за едни законодателни промени, и то не в Закона за българското гражданство, а в Закона за българите, живеещи извън Република България. По мое мнение, настина трябва да има нов Закон, тъй като отношенията между българската държава и българските общности в чужбина, трябва да бъдат ясни. България може би има толкова българи, колкото и в чужбина.”
Андон Дончев, председател на Комисията:
„За мен по-фрапиращото в случая е, че просто се решава така, с лека ръка, да се отхвърли искането за предоставяне. Не става дума само за тези три случая, знаем, че случаите са много повече. Просто това са три случая, при които са се обърнали към нас, към Комисията с молба за съдействие в последния месец, така да го кажем. Знаем, че случаите са много повече и датират от години, не са само за последните месеци.
Въпросът е: защо институциите помежду си не могат да си координират действията и да се разберат, а търсят съответно документ, който го има в едната институция, а другата институция приема все едно, че този документ не съществува, защото не е предоставен пред нея?“
Тома Биков, член на Комисията:
„Тук големият въпрос е: господин Дърваров, ако не е българин, какъв е? И това българската политика ни дава този отговор от много отдавна. Защото ние трябва да кажем какъв е: македонец ли е, сърбин ли е, влах ли е, албанец ли е, торбеш ли е, ром или какъв?
Понеже българската политика никога не е искала в Македония да има българско малцинство по много ясни причини – просто ние възприемаме, че така нареченото „славянско население“ в Македония е с български произход. Може би има нужда – аз не съм в детайл в Закона, но със сигурност трябва да се заяви ясна политическа воля и в контекста на процесите, които текат, ние нямаме намерение да асимилираме хора, които твърдят, че са македонци, но и по никакъв начин не можем да казваме на хора, които се считат за българи, че не са българи.
Разбирам, че това е въпрос на политическа воля, това не е въпрос на административно решение. Ние колкото повече водим този разговор ние да Ви задаваме политически въпроси – може би затова колегите се изнервят от време на време, а Вие да ни казвате административни отговори, няма да стигнем до никъде.
Това, което казвам, не е нещо ново. То е от много време насам българска позиция. Може би тя трябва да се артикулира по-ясно и трябва да се вкара в законодателна рамка, за да може пък Вие като административни служители да не се притеснявате, че някъде нарушавате закона, ако кажете, че господин Дърваров, който твърди, че е българин, Вие да кажете: да, българин е. Защото е очевиден този въпрос.“
Мариана Христова
