Из поетичната книга „ЩАВЕНА ДУША“ на нашия сънародник във Франция, д-р ВАСИЛ ЧАВДАРОВ. Книгата е излязла от печат тази година.
ЖИВОТ
Нима аз подраних или времето беше невръстно,
та съм вечният гостенин в този живот недоносен,
късен роб на съдба полусляпа, която ме връща
към отминали грешки и към бъдни заблуди ме носи?
И защо съм принуден да стъпвам в душата си щавена
сякаш в чужда земя сред простори извечно намръщени –
глух наивник, жадуващ за капчица вяра и щастие,
който с пъпната връв на врата си осъмва и мръква?
До безкрайност дори бесовете изтръгвах от себе си –
влизах в кожи на агънце, ангел, светец и апостол.
Ала толкова бях от страстта си подмолна обсебен,
че сърцето ми трябваше в делник и в празник да пости.
Битието бе църква, градена от смахнат езичник,
в свойта луда самотност захвърлил и корен, и племе,
до кутрето на Бога достигнал съвсем емпирично
в блудкав ад от безкрайни фетиши, табута, тотеми.
Може би моят дух е отшелник, погрешно осъден
да изтлява и зрее във моето тяло-коруба?
Но къде да му диря плът лика-прилика – в отвъдното,
в светове паралелни или в измерение друго?
Както червеят сам неуморно прояжда дървото,
тъй и аз все дълбая в ковчега на дните изпросени.
А дали ще дочакам момента, когато животът
ще ми дойде на гости веднъж в амплоато на собственик?!
––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Васил Чавдаров е роден през 1963 г. в с. Галиче, Врачанска област. Завършил е Медицина във Висшия медицински институт (сега Медицински университет) в Плевен и факултативно – Журналистика. Бивш директор на Държавната психиатрична болница край Карлуково. Бил е председател на Постоянна комисия по култура, образование и др. към Общински съвет – Бяла Слатина. Занимава се с източни бойни изкуства, философия и култура. От 2011 г. работи във Франция като психиатър и психотерапевт. Публикувал е свои стихове в над 30 издания на централния литературен и периодичен печат, както и в електронни издания. Превежда от и на френски език. Автор е на поетичните книги „Монолог на един простосмъртен“ (1993), „Мелачка на мозъци“ (2000), „Разни светове“ (2003), „Другият в мен“ (2007), „По ръба на два свята“ (2014), „Ти, Неведоми, който и да си“ (2015) и „Щавена душа“ (2019). Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Международния клуб на писателите-лекари и на Дружеството на писателите във Враца.
