За книгата на Джаред Даймънд* „Катаклизъм. Преломни моменти за държавите в криза“, глобалните климатични промени, печалбите на елитите и манипулациите над обикновените хора
Този, който е чел вече излезлите у нас други книги на Джаред Даймънд, няма да пропусне да прочете и тази.
Жалко, че вълненията около Грета Гунберг отнеха толкова емоции на мнозина и им загубиха прекалено много време – вместо това можеше да се прочете още нещо, например „Катаклизъм“ на Даймънд. И особено последните стотина страници от нея.
А най-вече онова, което той пише за глобалните климатични промени.
Обикновено се говори за глобалното затопляне. Да, то е сумарният ефект, но това не значи, че в някои зони не може да има и застудяване. Всеки, който помни нещо от физиката, веднага ще си го обясни.
Не бива да приличаме на онзи мургав наш събрат, който варил млякото, то се надигало, а той потривал радостно ръце: „Пълни Боже, пълни Боже!“.
Докато млякото изкипяло и му се изпразнила тенджерата.
Точното определение е Глобални климатични промени.
Не – да отговоря на мои Фейсбук-приятели – не става дума за катастрофично мислене. Не става дума за паникьосан алармизъм. Не става дума за отклоняване на вниманието от реалните проблеми. Не става дума за продаване на страх.
Разбира се, винаги има хора, които ще се стремят да спечелят от съществуването на определени проблеми, включително с климата. Ще има и такива, които политически ще осребряват екологичните рискове. Ще има и мошеници, които ще трупат материални и нематериални печалби от продаването на страх. Ще има и популисти, размахващи климатичното плашило. Ще има и псевдопроповедници, превръщащи глобалните климатични промени в нова реакционна или ултрареволюционна идеология.
Мерзавците са неизтребими. Пътищата до ада винаги са били гладко асфалтирани с добри намерения.
Но установените от науката факти са неопровержими.
Човечеството не може да продължи да живее така, както то живее.
Ала от начина, по който живее човечеството, печелят елитите.
А елитите – и в недемократичните, и в демократичните общества – перфектно знаят как да манипулират обикновените хора, така че управляващите обикновените хора да са представители на елитите.
Ето защо елитите печелят материално и символно от начина, по който живее светът. И се правят на глухи и на слепи за простите и научно доказани факти, говорещи, че така повече светът не може да продължава да живее. Не може!
И след като елитите са самодоволни и самодостатъчни, глухи и слепи, въпреки намирането ни на ръба на пропастта, значи нараства ролята на обикновените хора, на мнозинството.
Мнозинството е като стадо антилопи – лек, подозрителен шум в далечината и то хуква панически в противоположната посока…
Ето това отвори кутията на Пандора!
Първа от тази кутия изскочи една девойка.
И да я нямаше тази девойка, тя щеше да бъде измислена.
Тя е симптом на болестта, а не причина за нея.
Тъпо и нелепо е да се гневиш на симптома, а да загърбваш или игнорираш болестта.
Когато говори мнозинството, винаги може да стане опасно.
Никога досега проблемите на мнозинството не са решени с мнозинство. Никога тези, които са повече, не са предлагали верните решения на проблемите.
Верните решения са предлагани от малцина – те са отивали понякога на кладата, на дръвника, до стената, в занданите, а накрая са се оказавали прави.
Такава е участта на лидерите.
Днес пътищата са два – или елитите ще осъзнаят, че трябва да водят мнозинството по качествено нов път и ще излъчат сред тях новите лидери. Или мнозинството ще се напъне и ще роди нови лидери, около които ще се групират нови елити.
Не знам дали второто е по-безопасно. Знам, обаче, че ако сегашните елити не започнат да виждат и да чуват какво се случва, може да стане още по-опасно.
Като гледам масовата тръмпизация, джонсънизация, путинизация, ердоганизация, борисовизация на света, не съм оптимист. Ние сме заложници на мегаломани и маниаци, безотговорници и безидейници, лоши артисти и посредствени клоуни, самовлюбени нарциси и надути до пределите от вакуум его-та…
Но може би е по-добре да не съм оптимист, защото светът винаги си е патил от оптимисти, които виждат лесни решения на сложни проблеми, бързо намират враговете, задъхват се от шовинизъм, мразят различните, страдат от мании за непогрешимост и от всичко на света най-много обичат образа в огледалото на комплексите си… И когато объркат всичко, тогава започват да продават страхове, че може да стане още по-зле от сега. За да бъдат възприемани от обикновения човек като най-малкото зло. Без значение, че не са нищо друго, освен зло. Такова зло, че каквото и да дойде след тях, ще бъде поне някакъв шанс да стане по-добре и да ни поведе към по-добро.
Проф. Николай Слатински
–––––––––––––––––––––––––––––-
* Бел. ред.: Джаред Мейсън Даймънд е американски еволюционен биолог, физиолог и биогеограф. Роден е през 1937 г. в Бостън, в еврейско семейство имигранти от Източна Европа. През 1958 г. Джаред получава бакалавърска степен от Харвард, а през 1961 г. – докторска степен по физиология и биофизика от Тринити Колидж. От 1966 г. е професор по физиология в Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA). Още преди да навърши 30 години, той прави и втора, паралелна кариера в областта на екологията и орнитологията в Нова Гвинея, където ръководи няколко експедиции.
Даймънд е известен е с книгата си „Пушки, вируси и стомана“, която печели наградата „Пулицър“. На български, освен „Пушки, вируси и стомана“ (1998) и „Катаклизъм“ (2019), са излезли и книгите му „Колапсът“ (2007) и „Светът преди и вчера“ (2013).
.
