След по-малко от 3 месеца си навършват 100 години от налагането на Ньойския диктат върху Българската държава, представяно като мирен договор, сключен в името на принципите на мира, справедливостта, териториалната цялост, приятелското разрешаване на противоречията между народите (принципите на Удроу Уилсън). Принудата и насилието над България да подпише и поеме задължения с документ, чиито текст е изпълнен само с непосилни и жестоки мерки, довежда до неизброими страдания и зловещи последици за нашия народ и държава през целия ХХ век. И до днес, последиците от Ньойския диктат намират своето пряко безчовечно въздействие върху една малка част от нашия народ – Българите от Западните покрайнини, които вследствие на този жесток акт днес са пред изчезване.
Натискът върху Българското общество и държава да приеме и да се съгласи с тази, оправдана с международното право жестокост, както и наличието на политически, институционални и медийни фактори в самото ни общество, които чрез мълчанието и бягство от хуманните измерения на проблема Ньой, доведоха до безкритичното и индиферентно отношение на обществото към проблема и още по-важното – на обществените елити. Днес за хората Ньой е аксиома, нормална даденост и дори справедливо възмездие срещу България заради участието й в Първата световна война.
Загубата на обществено съзнание и отношение към Ньойския диктат и, като цяло, към Версайската концепция за международен ред, всъщност е показател за крайно изостанало хуманитарно мислене, за дефицит на разбиране в смисъла на съвременната Европейска доктрина за уважението и признанието на всяка нация и държава в Европейския съюз и в Европа, за нуждата от опазване на фундаменталните човешки права и културна идентичност, за правна култура и воля за справедливост. Всъщност, Европейската концепция за мир днес е пълния антипод и безапелационно отричане на концепцията в Париж от 1919 г., която не само не създаде мир, но и създаде касапницата през Втората световна война.
Робувайки на нагнетения страх и унижения от началото на ХХ век, както и на колониалните зависимости и комунистическата идеология от втората половина на ХХ век, Българските политици и институции не можаха и не искаха да чуят справедливия глас на протест от всички Българи срещу Ньой като акт на нехуманност. Така този глас бе задушен, а извършеното в Ньой се приема като свършен факт, без право на мнение, на позиция, на разследване.
Дистанцията от 100 години даде възможност да бъдат открити нови факти около събитията в Ньой, които изискват фундаментална промяна на нашето отношение към този акт от нравствена, хуманитарна, научна и политическа гледна точка. Анализът на подготовката, организацията, състава, механизмите, документите и решенията, взети в Ньой срещу България, показват наличието на системни умишлени престъпления под формата на фалшификации, манипулации на документи, фабрикуване на факти, нарушения на правни процедури, налагане на насилие и изнудвания спрямо Българските представители, идеологическа пропаганда и мн. др. Многобройните обстоятелства на нарушения фактически превръщат процедурата в Ньой от мирна конференция в произволен съдебен процес срещу България, в обвинения за нарушаване на Хагските конвенции за водене на война. Така постановленията срещу България имат характер на присъда от един трибунал, който повдига обвиненията, събира и представя доказателствата, определя присъдата и я налага като правна международна норма, чрез изнудване и без право на защита. Тези безспорни факти, които се криеха дълго време от обществеността, днес са широко известни и дават основание за морално и хуманитарно осъждане на процеса в Ньой срещу България, с една основна цел – защита достойнството на Българската нация и държава, отхвърляне на всички позорни практики на правно насилие и манипулации, отстояване и налагане на истината за престъпленията, извършени от победителите в Ньой, които фактически са насочени към един цял народ, тоест те нямат давност.
Тези обстоятелства дават основание за обръщение към Българските държавни институции, Български обществено-политически и културни организации, Българската православна църква, Българските университети и образователна система да преосмислят своята позиция, отговорности и изяви в отбелязването на тази дата не само като исторически факт, а в контекста на една нова социална мисия – моралното и хуманитарно отхвърляне и осъждане на Ньойския диктат, на неговите инициатори и изпълнители. Изявата на една такава достойна и обединена позиция от широк кръг организации и водещи институции на Българската нация не може да не бъде възприето като символ и мерило на израстване и достойното положение на България сред Европейските народи, като символ на адекватно възприемане и поведение, съобразно ценностите на Европа като люлка на модерната цивилизованост.
Нравственото и хуманно осъждане на Ньой няма правни последици, но то е необходим акт не толкова за Европа, колкото за нашето национално самосъзнание и национално достойнство като доблестен народ. Ако това не бъде направено, чрез дискредитирането на всички престъпления срещу България в Ньой, ние още много дълго ще бъдем предмет на недоброжелателно и недоверчиво отношение като общество и държава от втора категория. Ако не се разобличат измамите и фалшификациите в Ньой, които родиха зловещата антибългарска пропаганда, насаждаща и до днес нагласите сред хората, че сме непълноценен, варварски, престъпен и жесток народ, както преди 100 години, такова отношение ще продължава да задушава авторитета и мястото на България сред цивилизованите държави в света.
Долу Ньой!
Граждански комитет „Западни покрайнини“
д-р Валентин Янев
проф. Лозан Митев
Здравейте, аз съм от бивсшо трънско-звонски край, и ще ви за съжаление кажа че се съмнявам в България тя да поиска назад западните покрайнини. При нас примерно в звонският край а и по широко (от македонската граница все до северно от Заечар) е в мода слагане на планинските реки/чки в тръби, и пресушване 100% на коритото им, с което оринуждава местните бългати(шопи) да се изселват, което е чист акт на сръбски геноцид срещу българският етнос от поменатата област.
При писещението на българската делегация оглавена от Консула Едвин Сугарев в село ракита, лично от него получихме съвет – че трябва да позволим на сръбските власти да ни унищожават реките пи горе описаният начин.
Уважаеми Сънародници, ние сме предадени от правитвлството на република България!