До нашето издание се обърнаха граждани на РС Македония, на които са издадени удостоверения за български произход от Държавната агенция за българите в чужбина, но Съветът по гражданството към Министерство на правосъдието е решил, че няма категорични доказателства за техния български произход, и министърът на правосъдието е предложил на вицепрезидента на Р. България да не им издава укази за българско гражданство.
Удостоверенията за български произход на тези кандидати, впрочем, са издадени по времето, когато председател на ДАБЧ е Борис Вангелов, а не станалият скандално известен Петър Харалампиев. И нито Съветът по гражданството, нито Министерство на правосъдието имат правомощия по закон да удостоверяват български произход. Но министърът на правосъдието, въз основа на решенията на Съвета по гражданството, предлага на вицепрезидента да издаде или да издаде не указ за БГ гражданство на кандидатите за такова гражданство.
Освен всичко друго, самата процедура по придобиване на българско гражданство за чужди граждани от българската историческа диаспора е тежка и сложна, минава през няколко институции и благоприятства, поради тежестта си, търсенето на посредници и условия за корупционни практики. Критерий за издаване на удостоверение за БГ произход, респективно за придобиване на БГ гражданство, е наличието на „възходящ българин“ (който в случая с граждани на РС Македония се доказва трудно). За придобиването на БГ гражданство няма заложени законови критерии като например владеене на български език или произход от населено място, което е или е било в границите на българското историческо землище. За разлика от Унгария или от Румъния например, където въобще не се искат удостоверения за произход и процедурите по придобиване на гражданство са къде по-лесни, българската държава е заложила един спорен административен подход, който при това, както изглежда, понякога се прилага неточно и бездушно.
През м. юли тази година имаше и заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, което бе посветено на „сигнали по повод непризнаване на издадени удостоверения за български произход и отказ за предоставяне на българско гражданство“ (вж. „Ходене по мъките за БГ произход и гражданство. Жалби до парламентарна комисия“). Стенограмата от това заседание, на което става дума за жалби до Комисията на кандидатите за БГ гражданство Горан Дърваров, Сашко Атанасов, Предраг Колев, Павле Пандев, може да се види тук.
–––––––––––––––––––––
Тази публикация съдържа факсимилета от документи, изпратени на нашето издание от САШКО АТАНАСОВ, който, както и Горан Дърваров, е от гр. Кавадарци, РС Македония. (За случая с Горан Дърваров – вж. тук.)
Ето какво казва за неговия случай на споменатото заседание на парламентарната комисия представителката на Министерство на правосъдието Боряна Златинова:
„По отношение на втория случай… на лицето Сашко Атанасов – същата е разгледана на заседание на Съвета по гражданство, като са докладвани всички приложени документи. Взето е предвид представянето на удостоверение за български произход, което е издадено от Държавна агенция за българите в чужбина, в което са вписани следните данни, въз основа на които те са изразили съответното становище: акт за раждане № 472 от 1976 г., родител Мария Атанасова, родена Гелова, нотариално заверена декларация за българско национално съзнание, документ, издаден от български или чужд държавен орган, а именно български документ за самоличност на Трайче Гелов, и документ, издаден от организация на българи, живеещи извън България, удостоверение № 275 на „Български културен клуб – Скопие“, издадено на Сашко Атанасов.
Видно от посочените в удостоверението данни не се установява наличието на възходящ българин, съгласно изискването на § 2, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за българското гражданство.
В допълнение лицето е представило удостоверение от Сдружение „Български културен клуб – Скопие“, в което е посочено, че е издадено въз основа на български документ за самоличност на Трайче Гелов, посочен като първи братовчед на кандидата, тоест той не се явява негов възходящ българин, каквото е изискването на Наредба № 1. Поради тази причина, че в случая за лицето, за което има данни, че е придобило българско гражданство, който се явява първи братовчед на кандидата за придобиване на българско гражданство, поради което и не може да се презюмира, че това е негов възходящ роднина, тъй като ние всички сме наясно какво ще каже „възходящ роднина“.“
Юлиан Ангелов, член на Комисията, в спор с Боряна Златинова:
„ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Само едно ще Ви кажа, че Министерство на правосъдието не е органът, който установява български произход. Ако ми покажете в кой закон има изричен текст, в който пише, че Министерство на правосъдието или Съвета по гражданство удостоверяват български произход, ми го покажете къде го пише…
Аз знам какво пише в чл. 2 и така нататък и какви наредби сте си приели, но въпросът е, че Министерство на правосъдието няма по закон функции да установява български произход. Вие нямате право да го правите това нещо!
БОРЯНА ЗЛАТИНОВА: Министерството на правосъдието не удостоверява български произход…
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: А какво правите тогава? Вие проверявате български произход и какво правите тогава?
БОРЯНА ЗЛАТИНОВА: Все пак всяко едно лице, което кандидатства за българско гражданство, трябва да представи и документи. Ние действаме съобразно нормативната уредба.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Добре, има – ето, примерно, ако отворите Закона за българите, живеещи извън Република България, там пише как се удостоверява произход, какви документи и какво е необходимо. Нали така?
БОРЯНА ЗЛАТИНОВА: Да.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: И там е посочено изрично: „български или чужд държавен орган“ или българска организация, която е регистрирана в България по съответния ред.“
Борис Вангелов, член на Комисията, бивш председател на ДАБЧ:
„Колеги, за да ме разберете: ако документът показва, че вуйчо ми е българин, това доказва ли мои възходящи българи? Естествено – баба ми и дядо ми, които са негови майка и баща. Как може вуйчо ми да е българин, аз да не съм? Но те го четат, че не е, че това не му е възходящ, вуйчо ми не бил възходящ. Ами неговите родители – майка му и баща му, какви са ми? Ами не, в Закона не пише така. Пише, че трябва да имаш възходящ българин, а в следващия член се казва: български произход се доказва с документ. Толкоз! А не български произход на възходящия се доказва с документ на името на възходящия. Това никъде не го пише!“
Димитър Владимиров, и. д. председател на ДАБЧ:
„За мен цялата тази работа, която ние обсъждаме вече толкова време – проблемите между Агенцията и Правосъдието, Съвета по гражданство, подтиква към една основна идея, че има проблем в законодателството. Имената на лицата, които прочетохме, наистина будят към това, че това са българи, защото именната им система е българска, но в Закона няма критерии „име, именна система“. Да, те са родени на места, които са били част от българската държава, в но в Закона няма критерий „място на раждане“. Съответно за мен чисто проблемът е в Закона, който е приет 2000 г. – Закон за българите, живеещи извън Република България. Към момента няма нито една поправка, няма Правилник за прилагане на този закон, въпреки че законодателят е предвидил това нещо и е писан преди 19 години, когато обстановката е била съвсем различна.“
––––––––––––––-
ДОКУМЕНТИ, изпратени на нашето издание от САШКО АТАНАСОВ:
1. Молба от Сашко Атанасов до министъра на правосъдието, Дирекция „Българско гражданство“, с копие до Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание. Г-н Атанасов изпраща тази молба, след като Съветът по гражданство е взел отрицателно становище по неговия случай.
В молбата си до министъра Сашко Александров посочва, че според него „решението на Съвета по гражданство противоречи на Закона за българско гражданство (ЗБГ), защото вместо да прилага разпоредбите на закона, той ги тълкува“. Молителят пише още: „Най-странното, г-н Министър, е това, че Съветът по гражданството не ми предостави никаква техническа възможност евентуално да приложа нови документи за доказване на българския ми произход, каквато е обичайната практика по много от преписките“. Сашко Атанасов моли министъра на правосъдието да преразгледа неговата молба за гражданство или поне да получи „възможност за допълнително предоставяне на документи, удостоверяващи наличието на възходящ българин“.
Г-н Атанасов завършва молбата си до министъра със следните думи: „В случай на отказ от ваша страна ще считам, че към настоящия момент държавните органи в България, преди всичко във ваше лице и на подопечното ви министерство, официално отричат наличието на етнически българи в Македония и затвърждават тезата на властите в Скопие, че съществува „македонска нация“, напълно различна от българската“.
2. Отговор на Министерство на правосъдието на молбата на Сашко Атанасов, с изх. № 97-00-1274/19 г. (Датата 04.07.2019 на отговора на МП е слабо видима, сложена е с печат под изходящия номер.)
В отговора, подписан от зам.-министъра на правосъдието Десислава Ахладова-Атанасова, се посочва, че министърът на правосъдието е направил предложение до вицепрезидента на Р. България, на Сашко Атанасов да не бъде издаден указ за придобиване на българско гражданство. Като мотив за този отказ в писмото на Министерство на правосъдието се посочва, че в преписката на Сашко Атанасов „няма категорични данни за наличието на възходящ българин“.
В отговора се казва също, че „в Закона за българско гражданство не съществува разпоредба, която да регламентира възможността за преразглеждане на преписки, по които Съветът по гражданството е взел окончателно решение“.
И така, вземайки веднъж решение Съветът по гражданството по случая Сашко Атанасов – неговата молба за гражданство да получи отказ, понеже според Съвета няма категорични доказателства за неговия български произход, като при това не му е била дадена възможност от Министерство на правосъдието да предостави допълнителни документи за наличието на „възходящ българин“, след това кандидатът за гражданство се оказва, че не може да направи нищо, за да преразгледат неговата преписка. Той според Съвета по гражданството и Министерство на правосъдието не е етнически българин и не заслужава българско гражданство. Нито удостоверението за български произход, получено от ДАБЧ, е имало значение за Съвета по гражданството, нито това, че доказването на „възходящ българин“ за граждани на РС Македония е по принцип доста трудно, защото исторически безспорният български корен и произход на създадения с много фалшификации отделен македонски народ е затриван там в продължение на повече от век. Сашко Атанасов има първи братовчед българин от Македония, получил БГ гражданство, но вероятно общите баба и дядо на тези двама първи братовчеди в единия случай са българи, а в другия – не са…
–––––––––––-
И накрая, още цитати от заседанието на Комисията по политиките за българите в чужбина, проведено на 10 юли т.г., на което се разисква случая със Сашко Атанасов и още трима граждани на РС Македония, получили откази за БГ гражданство.
Борис Вангелов, член на Комисията:
„Бих искал да се спра на правната природа на заповедите, които има всеки един от тези хора. Те имат заповеди, издадени от Агенцията за българите в чужбина. Агенцията работи по Административно-процесуалния кодекс, по производството по издаване на индивидуални административни актове. Това становище не е мое, а на българския съд и на Инспектората към Министерския съвет, които в писмен вид многократно са тълкували и са казвали, че заповедите, които удостоверяват произхода, издаването, и отказите, естествено, на Агенцията за българите в чужбина, са индивидуални административни актове.
Това удостоверение, което е представил Павле Пандев, и заповедта към него, е доказателство, че той е с удостоверен български произход от български държавен орган. Министерството на правосъдието не признава съществуването и правната сила на заповедта и започва да му изисква допълнително документи, които са всъщност същите документи, които са подали в Агенцията. В Агенцията те са дали оригиналите. Затова той е дал копие на удостоверението от „Български културен клуб – Скопие“, защото оригинала очевидно го е дал в Агенцията.
Пак повтарям, Правосъдието няма право да им иска тези документи, за да удостоверява произход. Произходът е удостоверен вече от друг държавен орган, който единствен има право да удостоверява.
Заповедта на всеки от тези хора е индивидуален административен акт.
И сега цитирам, какво означава това. Цитирам Административно-процесуалния кодекс:
„Чл. 145. (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда“.
Тук нямаме никакво оспорване пред съда, и то за тяхната законосъобразност.
Под законосъобразност се разбира, чл. 146 „да липсва компетентност от органа, който го е издал“ – няма липса на компетентност от Агенцията за българите в чужбина; „да не е спазена установената форма на индивидуалния административен акт“ – спазена е на 100 %; „да има съществено нарушение на административно-производствените правила“ – няма такова и в четирите случая, които разглеждаме тук; „да има противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на закона“. И приключвам.
Кой има право обаче да оспорва? В момента казах кои са основанията за оспорване. В чл. 147 „Право да оспорват административния акт имат гражданите“ – в случая те не оспорват нищо, „и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него“ – от този акт, „или за които той поражда задължения“, и естествено прокурора.
Просто за всички нас е очевидно, че тези са българи от Македония, не само защото имената им са такива, ами защото, ако подходим формалистично и документално, те имат и документ, който има правна сила. Той не е отменен и не е оспорен, нито по съдебен ред, какъвто е всъщност редът. И аз затова не мога да разбера защо на тези хора наистина им е направен отказ.“
Юлиан Ангелов, член на Комисията:
„В другите държави – и Румъния, и Полша, и Унгария, да не говорим за други държави, го правят по най-лесния начин да установят произход на лице. Те не търсят човека, че не е от техния произход, те като го видят знаят, че е от техния произход. Всеки от нас като види един човек дали е от Албания, Македония, Сърбия и така нататък му е ясно дали е българин или не, нали? Дето се казва, ако е малко грамотен исторически, му е ясно този българин ли е или не.
Унгария какво изисква? Да владее под някаква форма унгарския език, да не е съден спрямо унгарските правни норми и да не застрашава унгарската национална сигурност. Това е изискването на унгарците. Къде има възходящ, къде има баща, майка, дядо и така нататък?
Румъния какво изисква? Румъния дава за три месеца гражданство на всички граждани на Република Молдова, които 40% нямат нито молдовски, нито румънски произход. За три месеца! Всеки гражданин на Молдова, няма да говоря и за другите, които живеят зад граница румънци, всеки гражданин на Молдова, който кандидатства за румънско гражданство му дават за три месеца гражданство. Къде му търсят бащата, майката, прадядото, прадядото, документи и така нататък? За какво говорим? Каква друга норма да гледаме?
Ние имаме лесна норма, направена от това, че Агенцията трябва да издаде удостоверения. Оттам нататък за всичките други институции това удостоверение е закон. Няма какво да търсят възходящ, баба, дядо. За първия братовчед, което каза госпожа Златинова за този, че кандидатствал с първи братовчед. На този първи братовчед двамата нямат ли общовъзходящи, на който на база той е получил българско гражданство – първият му братовчед. Не го ли пише това в Агенцията като е дал на бабите и дядовците си актовете за раждане или за смърт, и там е описано, че това са им общите баби и дядовци на тези първи братовчеди? Това не е ли общия възходящ? Това не е ли възходящ, какъв е?
Тоест, ако на братовчед ти баба му е твоята баба, тя не ми е възходяща на мен, така ли? Клатите глава, но обяснявате неща, които не са верни. Това не са верни неща! Когато един човек има с друг общ възходящ, това изцяло е доказателство, че общият им възходящ, който е българин, и на база на това този човек е получил българско гражданство, този също има право да кандидатства. Може да имат и двама общи възходящи, зависи колко са посочили в заявленията си.
…Вие не може да съдите кой има български произход или не, това трябва да го разберете. Ако не го разберете, значи нарушавате Закона и това го правите вече години наред. Това правите – нарушавате Закона, отричате българския произход на хората, които са българи зад граница. Всички останали държави се молят някой да се признае, че е някакъв, за да си го приберат в държавата. Ние имаме милиони българи, които искат да са част от България и ние ги отричаме и ги гоним, защото работим по административен начин…“
Димитър Владимиров, и. д. председател на ДАБЧ:
„За мен е по-важно българските институции да са наясно с критериите, които определят българския произход, за да не е необходимо изобщо това нещо като удостоверяване. Както колегата Юлиан Ангелов каза: „Те ги приемат, унгарците приемат по този начин“. Виждат ги за три месеца. Румънците приемат, че това са лица от румънски произход. Те си имат някакви критерии. За румънците това е езикът. За унгарците – нещо друго.
Така че, поради липса на критерии, Агенцията е натоварена с тази не лека задача да удостоверява. Казах, че 2010 г., тъй като 2010 г. са промените в Закона за българското гражданство, което официално се вменява, но Агенцията го е правила и преди това.
Ако има критерии едно, две, три, не е необходимо изобщо Агенцията да издава удостоверение. Не знам друга европейска държава, която да издава удостоверения за произход. Мисля, че България е единствената, която издава подобен документ.
Според мен трябва да се намери баланс – произход, самосъзнание, принадлежност към българската държава, желание. При всички положения за мен е важно да има законодателни промени…
Настина отново апелирам към Комисията за едни законодателни промени, и то не в Закона за българското гражданство, а в Закона за българите, живеещи извън Република България. По мое мнение, настина трябва да има нов Закон, тъй като отношенията между българската държава и българските общности в чужбина, трябва да бъдат ясни. България може би има толкова българи, колкото и в чужбина.“
.
Мариана Христова
