„Да бъдеш свободен, ще рече да можеш да избираш чий роб да станеш.”
Жан Моро
Сравнявайки поведението на животинските видове – от най-простите до най-висшите, откриваме удивителни паралели и закономерности, които говорят за наличието на общи поведенчески принципи, валидни в това число и за човека. Като че ли за много хора е неприемливо и дори обидно това, че човешкото поведение се съпоставя с поведението на животните. Но какво може да разкаже тази прилика на човека? Много! За агресивността и за природата на властта, за вродения морал, за движещите сили на национализма и дори за странностите на любовта. В сексуалното поведение на хора и животни има поразителните прилики в инстинктивните нагласи. Но явно някои, както модерно ги наричаме социални антрополози, съвсем сериозно прехвърлят отношението от опитомените животински видове и към човешкото общество. Почти са неизвестни за мнозинството заинтересовани извратливите програми, които тихомълком са в ход в САЩ и ЕС. Според разтревожени люде, целта е ликвидиране на „традиционното семейство”. Представите им са толкова провокиращи, че си заслужава да се запознаем с тях.
Сочи се практиката в животновъдството за оптимално използване на женските животни като работна сила. За целта е необходимо да нямат точно фиксирана принадлежност. Здравата връзка майка-дете-група (стадо), които в природата са необходими за оцеляване на вида, тук само пречат. За да могат женските да бъдат прехвърляни между собственици и да бъдат разделени от потомството им, трябва да са дружелюбни, покорни и готови лесно да влязат в контакт с всеки собственик и събрат от вида си. Тези т.нар. „женски качества” позволяват да се елиминират мъжките агресивни, при които липсва готовност да се подчиняват на хората. На тях се е гледало като непригодни за опитомяване. Поради това човекът е въвел практиката на отлъчването им от семейството (стадото) или скопяване.
Подобно развитие е в ход в съвременната ни цивилизация. Съзнателно се разлагат „естествените” семейни структури с бащата, опора на семейството, и уважаваната майка и домакиня. Налице е законодателен стремеж да не се отделя закрилящо, специално отношение към традиционното семейство, като на основна клетка на обществото, а да се третира като една от многото равностойни общности за сексуална реализация от всякакъв вид. Промискуитетът, полигамията и „свободният” брак процъфтяват. Гей браковете са вече реалност в доста страни. И ние сме наред. Развлекателната индустрия целенасочено представя една напълно нова картина на съвместния живот, в ктоято традиционното семейство е обект на присмех, а „стожерът на семейството”, който се претрепва от работа и го крепи, е представен като деградирал, „патриархален и тираничен”. В „духа на времето” бракът и семейството са вече непоносим затвор, а професионалната дейност на жените се величае като освобождение от зависимостта на съпруга-тъмничар. Дори и да не е разстрелян на финала на комедията, често е доведен до финансов фалит от героинята, което си е равносилно на ликвидиране.
Но… Така прокламираната женска независимост доведе и до подчиненост от нов вид. Защото не всички дами правят кариера като моделки, певици, мениджърки, политички, общественички или в други престижни професии. Онова, което имат предвид, е зависимостта на много самотни майки с мизерни доходи от „бащата държава”. Тя е тази, която предоставя социално жилище, място в заведенията за деца, социална помощ и други преференции. Накратко, приема ролята на крепител на такова семейство. А жената трябва да се съобразява с работното си време и това на градината и училището, да решава тривиални транспортни, по подръжка на жилището и други проблеми. Очевидно е, че липсва време за възпитание, изграждане на личността и разгръщане наклонностите и способностите на детето. Виждаме, че предполагаемото „човешко опитомяване” продължава и при подрастващите. Психолози сочат за потискане на личността на децата, принудени да се подчиняват на безмилостен групов натиск, т.нар. „мобинг”. Към това се прибавя и постоянно сменящите се лица, с които детето трябва да се съобразява при честите сменяния на работата на родителката. Това може да доведе при чувствителните деца до неспособност за привързване към някого. Тези, които не могат да се адаптират, често стават апатични или агресивни.
Равносметката е, че жените със слаб майчински инстинкт, които по-лесно се отделят от децата си, без да се засяга работоспособността им, както и децата, пригодили се към нестабилни социални условия, се адаптират най-добре към рекламилания „One World”, в който на човечеството е отредена роля на стадо. Подобно на „патер фамилиас” в представяното като остаряло традиционно семейство, държавата постепенно поема, както Хомо сапиенс спрямо животните, грижата за закрилата, защита от хищници, осигуряване на подслон, вода, храна и т.н.
За съдбата на мъжките животни вече споменахме. Неубитите мъжки екземпляри са допускани до женските в стадото само за изпълнение на оплодителната им функция. Може би и при хората в недалечно бъдеще тази функция ще се изпълнява от регионалния мъжкар, както във фермите от бика – осеменител? Или съвременната медицина с „банките” си за сперма ше поеме и продължението на рода ни?
Светослав Атаджанов
