.
Какво празнува този град?
Отсъствието на децата си,
на внуците
и корабите,
които тъй и не пристигнаха
в измислените му пристанища.
С кого празнува този град?
С отсъствието на тромпетите,
цигулките и флейтите,
епизодично акостиращи във него.
Кога празнува този град?
В протяжните си нощи,
с неизбродни спадове на светлини
и върхове от тъжни хоризонти.
Къде празнува този град?
Между отрупаните маси
с ръкоделствани вина, млека и сирена
от фермерското изложение на
опитите за спасение;
между манифестиращата бяла безнадеждност;
между низвергнатите от търговците
безкрайни реторични погледи на белите глави.
И никъде очакване,
навсякъде очакване,
дълбоко закодирано в извечните илюзии
за щастие.
Генка Петрова
–––––––––––––––––––––––––––-
* Още от същата авторка – вж. тук.
.
