След публикациите за откази за БГ гражданство, в резултат на отрицателни становища на Съвета по гражданството към Министерство на правосъдието, на македонските граждани Горан Дърваров, Сашко Атанасов и Предраг Колев (вж. тук, тук и тук), към нашето издание се обърнаха и други македонски граждани, както и сръбски гражданин, потомък на етнически българи от Македония. Техният проблем е, че са получили откази от Държавната агенция за българите в чужбина за издаване на удостоверения за български произход.
Тази публикация е за случая с ДРАГАН БУЛАТОВИЧ от Р. Сърбия. (За случаите с македонските граждани Елизабета Спировска-Милошевска и Георги Зазов – вж. тук и тук.)
Във връзка с отказа на ДАБЧ да му издаде удостоверение за български произход, Драган Булатович се е обърнал към председателя на Комисията по политиките за българите в чужбина при Народното събрание, г-н Андон Дончев. Г-н Булатович изпрати и до Еврочикаго своето писмо до парламентарната комисия. В писмото, към което са прикачени и всички документи от преписката му в ДАБЧ, той пише:
„Казвам се Драган Булатович и съм българин по майчина линия от Сърбия. След повече от 11 месеца чакане на Удостоверение за български произход, в сайта на ДАБЧ се появи информация, че Владимиров отказва да ми признае българския произход. Хартиеният документ за това отказвам да получа, преди да Ви запозная със случая, защото при неговото получаване ми се предоставя срок от 14-дни да обжалвам по съдебен ред антибългарския акт на Владимиров, което едва ли ще направя, предвид финансовото и логистично бреме от тази операция. Затова Ви моля да поканите Владимиров на заседание на ръководената от Вас парламентарна комисия и да поискате обяснение от него… Защото според него всичките хора от Македония, родени преди 1900 г., не са българи, и такива стават едва след 01.01.1900 г…
Моята прабаба РУЖА ПЕТРОВА (баба на майка ми), родена на 15.05.1888 г. в с. Папавница, общ. Радовиш, Македония, е етническа българка от източноправославно вероизповедание. Била е поданик на Царство България в периода 1914-1918 г. и 1941-1944 г.
В XIX век Папавница е село в Радовишка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г., село Папавница (Поповница) има 90 жители българи християни. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“), в 1905 г. село Папавница е населявано от 96 българи екзархисти. Ако Владимиров счита, че тя няма български произход, моля да го каже на открито заседание на Комисията пред Вас и другите народни представители…„
Документи, изпратени на нашето издание от ДРАГАН БУЛАТОВИЧ. (Приложените документи в неговия случай са издадени от две държави – Р. Сърбия и Р. Македония.)
1. Извод от Матичната книга на родените в гр. Прищина, Р. Сърбия, издадено за Драган Булатович през 2011 г. От документа се вижда, че Драган е роден в Прищина през 1966 г., с родители Петкана и Србобран Булатович.
2. Извод от Матичната книга на родените в Община Подуйево, Р. Сърбия, за майката на Драган – Петкана Булатович (това е фамилията й по съпруг), издаден през 2018 г. От документа се вижда, Петкана е родена в Орлане през 1948 г., с родители Димитър Петров и Реса Петров (не Петрова, понеже такава е била практиката за женските фамилни имена в СФР Югославия, както и по-късно, в Р. Сърбия), както и, че родителите на Петкана са родени в с. Папавница, СФРЮ. (Което е неточно – когато са се родили дядото и бабата на Драган – Димитър и Реса през 20-те години на ХХ век, не е имало СФР Югославия, държавата е била е Кралство Югославия.)
3. Извод от Матичната книга за починалите в Община Радовиш, Р. Македония, за дядото на Драган – Димитър Петров, издаден през 2017 г. От документа се вижда, че Димитър е роден през 1922 г. в Папавница (за което пише, че било част от Р. Македония, но тогава е нямало Р. Македония, а Вардарска бановина на Кралство Югославия) и е починал в Калугерица, Община Радовиш, Р. Македония, през 1977 г. В документа е отразено и името на съпругата на Димитър Петров, изписана в него като Реса Петрова, както и имената на родителите на Димитър – Коце и Ружа Петрови.
4. Извод от Матичната книга на починалите в Община Радовиш, Р. Македония, за прабабата на Драган – Ружа Петрова, майка на дядо му Димитър, издаден през 2017 г. От документа се вижда, че Ружа е родена в с. Папавница през 1888 г. (за селото пише, че е било част от Р. Македония, но когато Ружа се е родила в Папавница/Поповница, държавата не е била Р. Македония, а Османска империя и селото е било в Радовишка кааза) и е починала през 1955 г. в същото село (което тогава вече е било част от Р. Македония, като една от съюзните републики в СФРЮ).
5. Входящ номер на заявлението на Драган Булатович в ДАБЧ. Входящият номер е от 18.10.2018 г.
Случаят с Драган Булатович е още едно потвърждение за това, че в издаването на удостоверения за български произход, доказването на такъв произход, респективно даването на БГ гражданство на чужди граждани с български корени, има систематични проблеми. Сръбският гражданин Драган Булатович, който е потомък на македонски българи, заслужава българската държава да гледа на него не като на чужд, а като на свой. Той заслужава да не бъде спиран още от първата институция, към която се е обърнал, ДАБЧ, и която му е отказала признаване на български произход.
Крайно време е признаването на такъв произход, както и даването на БГ гражданство на граждани на съседни страни, чийто корени са в българското историческо землище, да не бъде път, осеян с препятствия. Път, който да може да се изминава без неволи и унижения; с по-отговорно отношение на държавните чиновници към всеки един конкретен случай; с друга, по-адекватна на историческите и политически обстоятелства законодателна база; с опростена процедура, към която да не се зачакат всевъзможни посредници; без формални подходи, междуинституционални ежби и политически надприказвания, които не водят до адекватно решение на проблема.
Освен всичко друго, Драган Булатович, както и мнозина други като него, заслужават втори шанс. Който едва ли могат да имат при настоящите обстоятелства.
.
