Близки на загинали през 2014 г. работници, при взрива в завод „Миджур“ в с. Горни Лом, са подали искова молба до Административен съд – гр. Видин, срещу Администрацията на Министерски съвет, Министерство на икономиката, Министерство на околната среда и водите, РИОСВ – Монтана и ГД „Национална полиция“. В исковата молба за причинени неимуществени вреди, подадена чрез пълномощник, се казва:
„От изложеното следва, че не е съществувала никаква възможност да бъдат трансферирани мините по Договор № 719/10.07.2008 г., сключен с АКМОН С.А. и „Видекс“ АД, за безопасна ликвидация и разснарядяване на противопехотни мини на стойност 510 786,378 евро. С оглед нормативната уредба е била налице забрана да бъдат трансферирани тези мини на територията на Република България, дори и с цел тяхното унищожаване, а още по-малко с цел тяхното разснарядяване и използването на остатъчните продукти за „производството“ на взривни вещества за граждански цели (утилизация).Компетентните държавни органи – включително Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение /МКЕКНОМУ/, съгласно Заповед № РД-16-753/31.08.2009 г. на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, комисията по чл.19 от ЗОБВВПИ, служба „КОС“ при МВР чрез работещите в тях длъжностни лица ясно са знаели и са били длъжни да знаят, че трансферът на тези противопехотни мини, респективно тяхната утилизация, са били забранени от международните договори, по които страна е Република България, а също и, че липсва законодателна уредба на самия процес утилизация на противопехотни мини по вътрешното заканодателство.“
„Посочените противоправни актове /разрешения и решения/, действия и бездействия на държавните органи са довели в необходима причинно-следствена връзка до противоправния резултат. Това е така, тъй като ако тези разрешения и решения, както и неотнемането на такива, неизвършването на ОВОС и непредприемането на мерки за спазването на закона, не бяха издадени, респ. осъществени, то и не би съществувала обективната възможност за настъпилия в резултат на множество нарушения на нормативната уредба взрив в завод „Миджур“ на 01.10.2014 г.“
Следва целият текст на молбата.
ДО АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. ВИДИН
ИСКОВА МОЛБА
от 1. Димитър Илиев Димитров
2. Ирена Димитрова Илиева
3. Павел Иванов Петров
4. Иван Петров Иванов
5. Ангел Тодоров Ангелов
6. Ивана Ангелова Ангелова
7. Богдана Виденова Григорова
всичките чрез адв. Александър Кашъмов, САК, пълномощник
СРЕЩУ
1) Администрация на Министерски съвет на Република България, София, бул.“Дондуков“ 2
2) Министерство на икономиката, София, ул.“Славянска“ № 8
3) Министерство на околната среда и водите, София, бул.“Мария Луиза“ № 22
4) Регионална инспекция по околната среда и водите – Монтана, Монтана, ул.“Юлиус Ирасек“ 4, ПК 55, ет.3
5) Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР, София, бул.“Александър Малинов“ № 1
НА ОСНОВАНИЕ
Чл. 1 от ЗОДОВ
ЦЕНА НА ИСКОВЕТЕ
по 150 000 за всеки от ищците
Уважаема госпожо/господин Съдия,
Доверителите ми предявяват искове по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за обезщетение за причинени им неимуществени вреди – душевни болки и страдания, вследствие на допуснато причиняване на смърт на техни близки.
I. Относно фактите
1. Събитията около взрива в завод „Миджур“
На 01.10.2014 г. около 17,00 часа в завод за обезвреждане на боеприпаси и производство на взривни вещества „Миджур“ в село Горни Лом, община Чупрене, област Видин, собственост на дружество „Видекс“ АД, е избухнал взрив, вследствие на който са загинали общо 15 души, между които и синът, респ. братът на първите двама ищци Михаил Димитров Илиев, двамата родители на третия и четвъртия ищец Венера Евтимова Георгиева и баща им Иван Петров Георгиев, и дъщерята, съпруга и майка на следващите трима ищци Милка Петрова Ангелова.
Починалите Михаил Илиев, Венера и Иван Георгиеви и Милка Ангелова са работили в завода по трудови договори с посоченото дружество.
В деня на злополуката пострадалите Михаил Илиев, Венера и Иван Георгиеви и Милка Ангелова са били на работа втора смяна с работно време от 14,30 до 22,00 часа. През този ден те са работили в цех „Ц“, който при избухването на взрива около 17,00 часа е бил изцяло унищожен. На мястото на сградата на цех „С“ се били образували дълбоки кратери на мястото на унищожените сгради. Вследствие на взрива се е образувал и насип, по който са открити отломки от строителни материали, деформирани и надупчени ламарини, части от метални машини и железобетонни блокове. Изпепелени са били и паркираните в близост до цеха автомобили. Първоначално не е имало конкретна информация колко работници и служители са били в цеха по време на взрива, не са били намерени цели тела или части от тела, всичко е било изпепелено, раздробено, накъсано и унищожено. Няколко дни са били нужни за да се установят колко и кои са загиналите лица. Силата на взрива е била толкова голяма, че не е могло да се намерят телесни останки, които да са годни за разпознаване.
Тези обстоятелства са довели до необходимостта да се образува съдебно производство по чл. 58 от ЗГР – гр.д. № 275/2014 г. по описа на Районен съд – Белоградчик, с решението по което е било признато за установено по отношение на община Чупрене, че смъртта на 15-мата загинали, между които и близките на ищците – Михаил Илиев, Венера и Иван Георгиеви и Милка Ангелова е настъпила на 01.10.2014 г. в 17,00 часа. Съдът се е разпоредил да бъдат съставени актове за смърт на всяко едно от лицата. Пострадалите близки на ищците са посочени изрично в съдебното решение.
Въз основа на Заповед Nв 77 от 13.10.2014 година на ръководителя на ТП на НОИ – град Видин и на основание чл. 58, ал. 1 от Кодекса за социално осиrуряване, назначена комисия е извършила разследване на злополуката, като е съставила протокол № 5 от 17.10.2014 година, в който са изложени резултатите от извършеното разследване.
На 03.11.2014 година, след влизане в сила на решението на РС – Белоградчик, са съставени смъртни актове на Михаил Илиев, Венера и Иван Георгиеви и Милка Ангелова от длъжностното лице по гражданското състояние на община Чупрене. Издадени са и Удостоверения за наследници по описа на община Чупрене, област Видин, от които е видно, че наследници на починалите Михаил Илиев, Венера и Иван Георгиеви и Милка Ангелова са съответно родителите на първия, децата на втората и третия, и съпругът и дъщерята на четвъртата от тях, т.е. първите шестима ищци. Ицщите Ирена Илиева и Богдана Григорова са активно легитимирани да предявят иск, съгласно приетото тълкуване на закона с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. Общото събрание на Наказателната, Гражданската и Търговската колегии (ОСНГТК) на Върховния касационен съд (ВКС).
2. Преживяванията на ищците
……………………………………………………………………
……………………………………………………………………
След инцидента бащата на Михаил Димитър Димитров е започнал упорито да събира информация и документи, свързани със случая, да оказва граждански натиск на институциите, да полага усилия да се установят отговорните за трагедията, да дава публичност на получените отговори и откритите факти, да търси истината по случая. Скръбта за сина му се съпровожда от чувството за липса на справедливост, както и от преживяването на здравословните проблеми и смъртта на съпругата му, причинени и обострени до голяма степен от същата трагедия.
Братът Павел се грижи за малолетния Иван и се опитва да запълни, доколкото му е възможно, липсата на майка и баща…
3. Предистория – действия и бездействия
Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване е ратифицирана със закон, приет от 38-о Народно събрание на 29.07.1998 г. – ДВ, бр. 93 от 11.08.1998 г., издадена от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г., в сила от 1.03.1999 г. През 1999 г. с Решение на Министерския съвет по Протокол № 40 от 16 септември 1999 г. е приета Национална програма за изпълнение на Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини. В програмата, одобрена от МС, са включени специфични изисквания относно технологичния процес при разснарядяване, техника на безопасност и др.
През 2007 г. завод „Миджур“ – с. Горни Лом е определен като предприятие с висок рисков потенциал. По заявление на „Видекс”АД е било издадено на основание чл. 104 от ЗООС от страна на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) разрешително за експлоатация № 67/2007 г. Според условието под номер 17 от разрешителното, операторът е длъжен да преразглежда и актуализира документите по условие № 1 и да уведоми министъра на околната среда и водите „при планиране на съществени промени в количествата на опасните вещества, промяна в изискванията за експлоатационна безопасност на предприятието или съоръженията в него, налагащи използването на други техники“.
През 2008 г. бил сключен договор №719/10.07.2008 г. между ВИДЕКС АД и АКМОН С.А. с предмет унищожаване на мини, в това число противопехотни такива. Уговорено е унищожаването да се извършва по технологията STANAG 4518 – по метода „Технология със стопяване”, като се използва инсталацията в завод „МИДЖУР” – с. Горни Лом. С договора било предвидено унищожаването на огромно количество мини – над 1 500 000, собственост на Гръцката армия.
На 06.07.2008 г. четири екосдружения – Национално движение „Екогласност”, „Екозащита-Челопечене”, „ЕкоМрамор” и „Връбница-Надежда” внесли в администрацията на Министерския съвет адресирано до министър-председателя Искане за намеса за спиране на действията по унищожаване в България на около 1,6 млн. бр. противопехотни мини на Гърция. Непосредствено след това в Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната, който е към Министерския съвет и се обслужва от неговата администрация, са били изпратени становища от различни публични институции, като Министерството на вътрешните работи, Министерство на извънредните ситуации, Министерството на отбраната, Министерството на финансите, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на външните работи, Института по металознание. В становищата от декември 2008, обсъдени в заседание на Междуведомствения съвет през февруари 2009 г., както и на самото заседание на съвета, е бил поставен и обсъден въпросът за проблемите по вноса на стари боеприпаси с цел обезвреждане и разнарядяване на територията на България, липсата на законово определение на термина „утилизация“ и др. Била подкрепена от участващи в заседанието министри идеята да се вземе управленско решение по въпроса от Министерския съвет (още повече, че на 3 юли 2008 г. е инцидентът с взрива на боеприпаси в Челопечене). Мерки обаче в тази посока не са взети.
Мълчаливият отказ на Министерския съвет да осъществи исканата намеса бил обжалван от две от сдруженията пред Върховния административен съд (ВАС). С писмо изх. № 17-00-28/29.07.2008 г., „Национално сдружение Екогласност” е било уведомено, че при направена проверка е установено, че „Видекс” АД е спечелило конкурс, проведен от Гръцката армия, в резултат, на който е сключен договор за утилизация. Според констатацията на ВАС: „В резултат на проверката е получено и становище от МОСВ (че не е уведомена за вноса на противопехотните мини – бел. Д.Д.), което е изпратено на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване, към министъра на икономиката и енергетиката, която разрешава всички сделки с оръжия и боеприпаси“. С писмо изх. № 1228/08.07.2008 г. се установява, че в Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване не е постъпвало заявление за издаване на разрешение за трансфер от Гърция на противопехотни мини. Ответната страна заявява, че не съществува Споразумение за унищожаване в България на 1.6 млн. противопехотни мини от Гърция. При тези обстоятелства ВАС е приел, че липсва искане за издаване на административен акт и е прекратил производството по делото, с Определение № 246/08.01.2009 г. по адм.д. № 11061/2008 г.
С писмо на заместник-министъра на околната среда и водите № 04-00-2523-08.10.2009 г., с копие до министър-председателя, заместник-председателят на НД „Екогласност“ е бил информиран, че има издадено от МОСВ Разрешително за експлоатация, без да се коментира промяната в капацитета и технологията на работа в завод „Миджур“, собственост на „Видекс“ АД. На 21.10.2009 г. от името на „Видекс“ АД било внесено в Регионалната инспекция по околната среда и водите – Монтана (РИОСВ – Монтана) уведомление за инвестиционно намерение. Била посочена дейността разснарядяване на мини. С писмо № 2729/27.10.2009 г. директорът на РИОСВ – Монтана изразил положително становище спрямо инвестиционното намерение, като приел, че не е необходимо извършване на оценка въздействието върху околната среда (ОВОС) .
Междувременно от името на „Видекс“ АД със заявление е било поискано от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение при министъра на икономиката и енергетиката да издаде разрешително за входящ трансфер на 1 568 159 бр. различни модели противопехотни мини, като крайна употреба на мините е утилизация в завод „Миджур“. Трансферът е бил разрешен от Междуведомствената комисия на 04.09.2008 г. под условие. По поискване от Междуведомствената комисия Главна дирекция „Охранителна полиция“ при МВР (чийто правоприемник е ГД „Национална полиция“, съгласно § 79, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗМВР, ДВ бр.14 от 20.02.2015 г.) било издадено писмо рег. № ОВ-1249/ 29.09.2008 г., с което било посочено, че „Съгласно действащата нормативна уредба термин „утилизация“ или „делаборация“ не съществува в нормативните документи, но дружествата, които произвеждат /снарядяват/ боеприпаси, могат и да разснарядават в рамките на производствения си процес.“ В писмото е отбелязано още, че по повод представена през 2007 г. документация за разснарядяване на противотанкови мини ДМ31, М2, М14, М16, с писмо № ВОФ-489/ 18.09.2008 г. „Видекс“ АД информирало служба КОС при ГД „Охранителна полиция“ при МВР за „допусната техническа грешка“, т.е. мините не са противотанкови, а са противопехотни“. В заключение в писмото се отправя предложение „да се прецени дали не се влиза в противоречие с Отавската конвенция“ и да се изиска компетентно становище от МОСВ. Данни това да е сторено липсват.
Междуведомствената комисия разрешила трансфер от „Видекс“ АД на внасяните от Гърция противопехотни мини с протоколно решение № 3д по т.64 от протокол № 380 от 02.10.2008 г., протоколно решение № 1пр по т.16 от протокол № 405 от 01.09.2009 г. (взето неприсъствено, като е вписано „разгледа подадените заявления за разрешения за участие в изложение [курс. мой] с оръжия и взе неприсъствено следното решение“), протоколно решение № 12 вт по протокол № 414/15.02.2010 г., решение по протокол № 418/12.04.2010 г. Част от решенията са взети „под условие“, без това да е предвидено в нормативната уредба, като няма данни да е проверявано от Междуведомствената комисия изпълнението на въпросните условия.
През 2009 г. на „Видекс“ АД за завод „Миджур“ е издадено от началника на отдел „Контрол върху общоопасните средства“ (КОС) в дирекция „Охранителна и пътна полиция“ при Главна дирекция „Охранителна полиция“ Разрешение № 113 / 06-07-2009 год. за „…производство на ВВОБ съгласно заверени списъци към разрешението на изделията на територията на завод „Миджур“ с. Горни Лом“. Приложени са били два списъка – видове експлозиви, които ще се произвеждат и втори – боеприпаси, които ще се разснарядяват. Към този момент не е съществувало законово определение на термините „утилизация“, „разснарядявяне“ или „делаборация“.
В периода от 07.07.2011г. до 23.07.2012г. разрешаването на дейност, свързана с работа с взривни вещества, оръжия и пиротехнически изделия (ВВОПИ) е свързано с правомощията на КОС, като началникът на КОС е бил и председател на Междуведомствената комисия, създадена със Заповед рег. № 1з- 99/17.01.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл.19, ал.1 от ЗОБВВПИ и чл.21, т.11 от Закона за Министерство на вътрешните работи. Със заповедта на министъра на вътрешните работи е определен съставът на комисията, в която влизат и служители от други ведомства – МОСВ, Инспекция по труда и др. Началникът на КОС и председател на тази Междуведомствена комисия до 15 юли 2011 г. не уведомил представителя на Министерство на околната среда и водите в Междуведомствената комисия по чл.19 от ЗОБВВПИ за запознаване и оценка на пълнотата и съответствието на постъпило заявление и подадена документация от ВИДЕКС АД и впоследствие, без да обобщи всички становища на членовете на Междуведомствената комисия, на 06.10.2011 г. издал Разрешение № 153/06.10.2011 г. за „производство на взривни вещества в обект: взривен склад Чора“, без да е представена оценка за въздействие върху околната среда.
На 23.07.2012 г. началникът на служба КОС издал Решение за допълване на Разрешението за обект „Чора“ – с. Сеславци, с обект „Миджур“ – с. Горни Лом, с което разрешил дейности по утилизиране /разснарядяване, делабориране/ в завод Миджур – с. Горни Лом на противопехотни мини. По това вече действал Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обн. ДВ. бр.73 от 17 септември 2010г.). В същия е дадено определение на понятието „утилизация“, но при преценка дали да се издаде такова решение началникът на КОС е следвало да прецени, дали са били налице условията за издаване на първоначалното разрешение и на следващо място, дали е налице ОВОС. Това няма данни да е било сторено. До 18 юни 2012 г. началникът на служба КОС и председател на Междуведомствената комисия не е уведомил заявителя „Видекс“ АД и за непълнота на подаденото заявление с приложена документация, и не е дал указания за отстраняването й в съответствие с изискванията на чл.17, ал.1,т.8 от ЗОБВВПИ, а именно – не е изискал представяне на ОВОС. Вместо това е издадено посоченото решение за допълване.
II. Относима нормативна уредба
2.1. Република България е страна по Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, на резолюцията относно приносите за забрана на противопехотни мини. Същата е ратифицирана със закон, приет от 38-о Народно събрание на 29.07.1998 г. – ДВ, бр. 93 от 11.08.1998 г., издадена от Министерството на външните работи, обн. ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г., в сила от 1.03.1999 г. При тези обстоятелства тази Конвенция представлява част от вътрешното законодателство и се прилага с предимство пред нормите, които й противоречат, съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията.
2.2. Съществена част от относимата нормативна уредба е обнародваното на 28.11.1997 г. в Официалния вестник на Европейските общности СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ 97/817/ОВППС относно противопехотните мини, прието от Съвета на основание член Й.3 ( J.3 ) от Договора за Европейския съюз. С разпоредбите на този правнозадължителен документ е наложен общ мораториум върху трансфера и производството на противопехотни мини. Т.е. чрез Съвместното действие трансферът и производството на противопехотни мини на територията на [днешния] Европейския съюз е категорично и безусловно забранено. От 01.01.2007 г. за Република България се прилага в цялост законодателството на Европейския съюз, в това число и посоченото Съвместно действие. При последващото приемане на Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година, за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността, в сила от 2009 г. и със задължителен срок за транспониране от държавите–членки до 30 юни 2012 г., когато е следвало мерките по прилагане да започнат (вж. чл.19 и чл.18, т.1 от Директивата), изрично е посочено, че разпоредбите на Директивата не засягат приложението на посоченото Съвместно действие (вж. Съображение 11 от Директивата).
2.3. С чл.1 от цитираната Конвенция за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, на резолюцията относно приносите за забрана на противопехотни мини е създадена обща забрана за използване на противопехотни мини (чл.1, т.1, буква „а“), за разработване, произвеждане, задържане, трансфер пряко или косвено (чл.1, т.1, буква „b“), да не подпомага, насърчава извършване на забранена дейност (чл.1, т.1, буква „с“). С разпоредбата на чл.1, т.2 от Конвенцията е създадено задължение за държавите-страни по нея за унищожаване или гарантиране унищожаването на всички противопехотни мини в съответствие с нея. С разпоредбата на чл.2 са дадени определения на понятия, в това число „противопехотни мини“ и „трансфер“ (чл.2, т.1 и 4). Съхраняваните в България противопехотни мини, собственост на Българската армия, са били унищожени още през 1999 г., след решение на Министерския съвет и прилагане на одобрена от него Методика.
2.4. С отменения Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г., отм. 2010 г.) е създаден ред за контрола върху дейностите с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите в Република България, осъществявани от физически, юридически лица и търговци (чл.1). Извън предвидения в този закон ред е налице обща забрана за извършване на дейности с взривни вещества, оръжия и боеприпаси, предвид техния общоопасен характер. Тази нормативна уредба е част от приетата в България система на защита на правото на живот, гарантирана с чл.4, ал.2 и чл.28 от Конституцията и чл.2 от Европейската конвенция за правата на човека, като едно от основните задължения на държавата по отношение на гражданите и другите човешки същества под нейната юрисдикция. В този закон не е уредена т.нар. утилизация на оръжия и боеприпаси, поради което следва извод, че е налице обща забрана за извършването на такава. Изключение от това правило е налице единствено за въоръжените сили на РБ, съгласно чл.1, ал.2 от ЗКВВООБ, в която сфера на регулация е действал подзаконов нормативен акт – наредба, предвиждаща реда за утилизация. Общ ред за утилизация на оръжия и боеприпаси е приет едва с новия Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, ДВ бр. 73 от 17.09.2010 г. (чл.1, ал.1, т.8). Следва да се подчертае, че и по този закон не е била допустима утилизация на противопехотни мини, предвид разпоредбите на Конвенцията и на Съвместното действие, приложимо за държавите-членки на ЕС, които следва да бъдат задължително отчетени при тълкуване и прилагане на разпоредбите на закона и имат приоритет при противоречие със законовите разпоредби.
2.5. С Решение на Министерския съвет по протокол № 40 от 16 септември 1999 г. е приета Национална програма за изпълнение на Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини. В програмата, одобрена от МС, се съдържат и: Приложение 3 – Общо описание на технологичния процес за разснарядяване на основните ППМ, Приложение 4 – Технологии за имобилизация и утилизация на материалите от ППМ в заводски условия и Приложение 5 – Техника на безопасност и опазване на околната среда при разснарядяване на ППМ в заводски условия. Така приетите правила са били задължителни и приложени при унищожаването на противопехотните мини на Българската армия през 1999 г. Дори те не са били взети предвид при издаване на разрешенията от Междуведомствените комисии към Министерството на икономиката и към МВР.
III. Отговорност на компетентните държавни органи
3.1. Така посочената и изложена относима нормативна уредба не е била приложена от страна на държавните органи, които са носели отговорност за издаването на разрешения по отношение дейността на завод „Миджур“, собственост на „Видекс“ АД. Не е отчетена категоричната забрана за утилизация на противопехотни мини, която се съдържа в нея. Не е отчетена забраната за трансфер на противопехотни мини с цел утилизацията им. Тоест, издаването на разрешения и неоказването на контрол, които са осъществявани по отношение на случая с утилизирането на внасяни от Гърция противопехотни мини в завод „Миджур“ в с. Г. Лом, собственост на „Видекс“ АД, е в нарушение на посочената нормативна уредба.
Що се отнася до дейността на горепосочената Междуведомствена комисия към Министерството на икономиката и на началника на отдел КОС при Главна дирекция „Охранителна полиция“ към МВР, неспазването на посочената нормативна уредба е от съществено значение, с оглед нейния императивен характер и забрана за осъществяване, а следователно – и за разрешаване на определен тип дейности.
3.2. От изложеното следва, че не е съществувала никаква възможност да бъдат трансферирани мините по Договор № 719/10.07.2008 г., сключен с АКМОН С.А. и „Видекс“ АД, за безопасна ликвидация и разснарядяване на противопехотни мини на стойност 510 786,378 евро. С оглед нормативната уредба е била налице забрана да бъдат трансферирани тези мини на територията на Република България, дори и с цел тяхното унищожаване, а още по-малко с цел тяхното разснарядяване и използването на остатъчните продукти за „производството“ на взривни вещества за граждански цели (утилизация).
Компетентните държавни органи – включително Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение /МКЕКНОМУ/, съгласно Заповед № РД-16-753/31.08.2009 г. на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, комисията по чл.19 от ЗОБВВПИ, служба „КОС“ при МВР чрез работещите в тях длъжностни лица ясно са знаели и са били длъжни да знаят, че трансферът на тези противопехотни мини, респективно тяхната утилизация, са били забранени от международните договори, по които страна е Република България, а също и, че липсва законодателна уредба на самия процес утилизация на противопехотни мини по вътрешното заканодателство.
3.3. Освен отговорността на посочените двама ответници следва да се отбележи и отговорността на Администрацията на Министерския съвет. Последният орган на власт е бил изрично сезиран през 2008 г. с проблема, като в създадения към него Междуведомствен съвет са били обсъждани въпросите относно липсата на нормативна уредба относно утилизацията, проблемите с вноса на оръжие и боеприпаси с цел утилизация и др. Независимо от това е било налице бездействие да бъде инициирано решение на поставените въпроси от най-висшия орган на изпълнителната власт, въпреки доказателствата за знание, че друг път за решение на проблема не съществува. Точно обратното, пред Върховния административен съд са били представени доказателства, че разрешения на „Видекс“ АД за утилизация на противопехотни мини не са били давани, което не е отговаряло на действителността. Тоест, тук не става въпрос за едно абстрактно бездействие на Министерския съвет да упражни законодателна инициатива, а за конкретно бездействие по повод на конкретно узната необходимост да се предприемат мерки и действия.
3.4. Отговорност следва да се ангажира и за МОСВ, което при знанието, че е значително увеличен обемът на производството и променена съществено технологията на работа в завод „Миджур“, не е предприело стъпки към отнемане на издаденото през 2007 г. разрешение за експлоатация на основание чл.104 от МОСВ. Отговорност следва да се ангажира и за РИОСВ – Монтана, за издаването на отрицателно становище за необходимостта от ОВОС и неизвършването на такъв през всичките години на утилизирането на противопехотни мини в Цех „С“ на завод „Миджур“
3.5. Всички посочени ответници са съответните юридически лица, които следва да ангажират отговорността на компетентните органи и техните администрации. През 2015 г. Главна дирекция „Охранителна дейност“, в чиято структура е била КОС, е закрита и правомощията й, както и активите и пасивите, са преминали към ГД „Национална полиция“. РИОСВ са юридически лица, както и министерствата и Администрацията на Министерския съвет.
IV. Противоправни актове, действия и бездействия
Посочените по-горе в изложението актове, действия и бездействия са довели до продължаващото извършване на незаконосъобразна дейност от страна на завод „Миджур“, собственост на „Видекс“ АД, по забранената от нормативната уредба утилизация на противопехотни мини, внос от Гърция.
V. Причинно-следствена връзка
Посочените противоправни актове /разрешения и решения/, действия и бездействия на държавните органи са довели в необходима причинно-следствена връзка до противоправния резултат. Това е така, тъй като ако тези разрешения и решения, както и неотнемането на такива, неизвършването на ОВОС и непредприемането на мерки за спазването на закона, не бяха издадени, респ. осъществени, то и не би съществувала обективната възможност за настъпилия в резултат на множество нарушения на нормативната уредба взрив в завод „Миджур“ на 01.10.2014 г.
VI. Противоправност
Посочените актове, действия и бездействия на компетентните държавни органи са издадени, респ. извършени или пропуснати да бъдат извършени, при нарушение на нормативната уредба, изложена по-горе в т. II, и най-вече в нарушение на нормативна забрана за извършването, респ. за разрешаването на дейност утилизация на противопехотни мини, в частен цивилен завод.
VII. Искане
Предвид изложеното е налице правен интерес на ищците в качеството им близки на починалите, вследствие на трагичния инцидент, да предявят настоящите искове за причинените им вреди – негативни преживявания, душевни болки и страдания, вследствие на загубата на техните най-близки хора. Всеки от ищците претендира, че са му причинени неимуществени щети в размер на по 150 000 лева за всеки от загубените при инцидента близки хора, ведно със законната лихва от датата на събитието – 01.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. За ищеца Иван Петров претенцията е в размер на 180 000 лв. за всеки от родителите, които е загубил. Ищците претендират и направените по делото разноски.
Поради изложеното Ви моля да постановите решение, с което да осъдите ответниците солидарно да заплатят на ищците претендираното обезщетение от всеки един от тях.
VIII. Доказателства и доказателствени искания
8.1. Моля да допуснете да разпит при режим на довеждане общо шестима свидетели – по 2-ма за всяко от семействата на ищците, които ще установят състоянието на всеки едни от ищците, след като са узнали за случилото се, как са реагирали и преживяват и до момента загубата на близките си.
8.2. Моля да допуснете и назначите съдебно-психиатрична експретиза, която след запознаване с документите по делото, разпитите на свидетелите и след проведени разговори с ищците по делото да даде отговор на въпроса, какво е състоянието на всеки един от тях, във връзка с преживяването на смъртта на най-близките им хора.
Приложение: препис от исковата молба
С уважение: (подпис)
/пълномощник/
ОПИС на документите към Исковата молба, подредени хронологично съгласно текста,
по адм. дело № 294/2019 по описа на АС – Видин
1. Конвенция за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване.
2. Решение с писмо № 03.07-20/27.02.2018 г. на Администрация на Министерски съвет за предоставяне на Национална програма за изпълнение на Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини.
3. Национална програма за изпълнение на Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини.
4. Извадка от Публичен регистър на издадените Разрешителни по чл. 104, ал. 1 от ЗООС.
5. Разрешително за експлоатация № 67/2007 г. на МОСВ.
6. Искане за намеса за спиране на действията по унищожаване в България на около 1,6 млн. бр. противопехотни мини на Гърция, изх. № 07-06/06.07.2008 г.
7. Писмо изх. № 201/29.01.2009 г. на МВР.
8. Писмо изх. № 02-00-315/02.02.2009 г. на Министерството на извънредните ситуации.
9. Писмо изх. № о3-00-1474/04.02.2009 г. на Министерство на отбраната.
10. Писмо изх. № 03-13-5/08.01.2009 г. на Министерство на финансите.
11. Писмо изх. № Е-03-00-4208/13.01.2009 г. на МИЕ.
12. Писмо изх. № 03-00-80/28.01.2009 г. на Министерството на външните работи.
13. Писмо рег. № 119/27.01.2009 г. на Институт по металознание към БАН.
14. Писмо изх. № Р-1510/16/12/2008 г. на ДАНС.
15. Извадка от Становище от 19.01.2009 г. на Военна академия “Г. С. Раковски” – 2 страници (първа и последна).
16. Извадка от Стенограма от 24.02.2009 г. на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към Министерския съвет.
17. Писмо изх. № 07-21/21.07.2008 г. на Национално движение “Екогласност”.
18. Молба вх. № 11061/10.12.2008 г. от Национално движение “Екогласност”.
19. Писмо изх. № 1228/08.07.2008 г. на Министерството на икономиката и енергетиката.
20. Писмо изх. № 17-00-28/29.07.2008 г. на Кабинета на Министър-председателя.
21. Писмо изх. № 04-00-2523/08.10.2009 г. на МОСВ.
22. Уведомление за инвестиционно намерение вх. № 3664/21.10.2009 г. по описа на РИОСВ – Монтана.
23. Писмо изх. № 2729/27.10.2009 г. на РИОСВ – Монтана.
24. Разрешение за трансфер № 007699/04.09.2008 г. на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение при министъра на икономиката и енергетиката – с един печат.
25. Писмо изх. № 237/17.09.2008 г. на Видекс-АД.
26. Писмо изх. № ОВ-1249/29.09.2008 г. на ГД “Охранителна полиция” към МВР.
27. Протокол № 380 от 02.10.2008 г. на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение при министъра на икономиката и енергетиката.
28. Протокол от 07.10.2009 г. на Министерството на икономиката и енергетиката.
29. Разрешение за трансфер № 007699/04.09.2008 г. на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение при министъра на икономиката и енергетиката – с два печата.
30. Писмо изх. № 532/10.08.2009 г. на Видекс-АД.
31. Протокол № 405 от 01.09.2009 г. на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение при министъра на икономиката и енергетиката – 4 стр.
32. Становище № РТЯ-16/15.06.2012 г. от инж. Раймонда Янева.
33. Становище № ОА-6520/21.06.2012 г. на Е. Ангелов.
34. Становище № 0104-13753/03.07.2012 г. на инж. В. Калисторска.
35. Становище № У-32225/11.07.2012 г. на Е. Ангелов.
36. Становище на С. Димитрова от МОСВ.
37. Решение рег. № У-35449/23.07.2012 г. на ГД “Национална полиция” към МВР.
38. “Съвместно действие 2008/487/ОВППС” от 23.06.2008 г. на Съвета на Европа.
39. Директива 2009/43 ЕО на Европейския парламент и Съвета.
40. Решение № РД-16-339/20.04.2016 на Министъра на икономиката.
41. Договор между АКМОН и Видекс № 719/10.07.2008 г.
.
