Когато се създал животът преди милиони години, животните много си приличали. Всички имали по две очи, една уста, един нос и още много белези, които говорели, че те са деца, различни деца на една и съща майка -Природата.
Веднъж всички те се събрали и умували за бъдещето, и за смисъла на живота.
Излязъл един елен пред всички тях и казал:
– Аз още помня, че в предния живот бях вълк, който мечтаеше и обичаше да си похапва елени и кошути. Затова в този живот аз се преродих в елен, за да разбера, че моите мечти са, както опасност за мен, така и спасение.
Излязъл лъвът и казал:
– Легендата е, че трябва всички, все някога да се спасим от този объркан свят, но трябва да се намери тайната на този свят. Но така, както продължава, ще ни трябват милиони години, за да намерим пътя. Затова предлагам да излъчим от нас един вид, на който ще помагаме, а той да има свободно време и, вместо да търси храна, да търси тази тайна. И, когато я намери, ще ни покаже пътя, по който и ние да минем, и да се освободим от тези кармични връзки.
Съгласили се животните и започнали да предлагат.
Предлагали много видове. Предложили лисицата – като най-хитра, или коня – като най-добър, но накрая се спрели върху човека, като най-наблюдателен. Неговото любопитство го карало да върви все по-изправен и така гледал все по-надалеч.
Когато това се случило, овцата започнала да му дава вълна, за да не му е студено и да има човекът свободно време, за да търси пътя.
Кравата започнала да му дава мляко, за да има време… и така много, много други животни подпомагали човека.
Човекът много време помнел своето обещание и любопитството му отворило много тайни във видимия и невидимия свят. Най-важното нещо, което направил той, е, че отворил училища, където малките деца от рано започвали да се учат на тайните на заобикалящия свят.
Но никое от животните не престанало да мечтае.
Мечката мечтаела за топлина и затова козината й ставала все по-дебела, за да я пази от студа.
Орелът мечтаел да вижда всичко и зрението му ставало все по-силно.
Крокодилът мечтаел за все по-големи и остри зъби, и те ставали такива…
Така животните все повече се отдалечавали от своите древни образи и разликата между тях и човека ставала все по-голяма.
А на човека му било добре така, имал свободно време, но започнал да го прахосва и започнал да мечтае, да има все повече свободно време. Затова искал животните да му дават все повече мляко и месо. Започнал да строи огромни ферми, в които да гледа своите далечни събратя – прасета, крави и всякакви животни, дори и заради кожите им.
Човекът ставал все по-лош, а понеже душата му нашепвала това, подсъзнателно умът му го карал да мечтае за красота. Видимо изглеждал и ставал все по-красив от преди хиляди години, но умът му бил объркан и се занимавал с хиляди други неща, но не и с обещанието, което дал в древността.
Така светът ставал все по-лош и все по-безизходен.
Симеон Коев
