.
Аз вече знам – октомври е виновен.
Най-хубавият месец за раздяла.
Расте тъга с размерите на спомен,
след който няма как да бъда цяла.
Октомври е. Приятелите тръгват.
С последното си слънце ги изпращам.
Сърцето ми – един издъхнал въглен –
пак топли дом, но вече не е бащин.
Октомври е. Смехът на дъщеря ми
не може да надвика самолета.
Сега съм на парчета като мама.
Оттук нататък всеки ден е петък.
Оттук нататък любовта е късна.
От кучешки – ѝ стана вълчи воят.
Но мога до припадък да възкръсвам,
защото знам, че всяка смърт е моя.
Откакто го открих, ми е безстрашно.
Не нося даже капчица обида.
Оттук нататък спирам да изпращам.
Октомври ми е. Аз ще си отида.
Камелия Кондова
–––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук и тук.
.
