Поради дългогодишно бездействие се оказахме без полезен ход. Каквото и да направим, все губим…
Днес привидно българската политика към РС Македония е на кръстопът. Уж патриотично спорим дали да дадем съгласие или да се противопоставим на членството на Скопие в ЕС!
Всъщност, кръстопът няма, понеже няма ясна и последователна българска политика към РС Македония. Как нещо, което липсва, може да бъде на кръстопът? А и се питам какви са компетенциите на членовете на Консултативния съвет за национална сигурност да разискват македонския въпрос? Те, ако разбираха от съвременните му измерения, все нещо щяха да са променили за изминалите 30 години и да не сме на този хал! Печалната констатация е, че поради дългогодишно бездействие се оказахме без полезен ход – каквото и да направим – все губим!
Зад отстояваната у нас идея Скопие само да промени учебниците си по история пак се крие нашата липса на стратегия, нежелание и неспособност НИЕ да направим нещо. РС Македония е тежко болна от македонизъм, натрапен му от външни сили, но и с наше съдействие. Този македонозъм я доведе до безпътица. Тежко болният не може да се излекува сам. Трябва му лекар, приятел, че и психолог. Защото болестта е и психическа. Затова говорим на един език, но не се разбираме. Ако не проумеем тази сложна ситуация, ние сами бутаме Скопие към пропастта. Ние трябва да си свършим работата и да гарантираме нашия интерес. Ако оставим РС Македония да върви по течението, интересът ни не е обезпечен.
Ние трябва да имаме план за Македония: за икономическо присъствие и сътрудничество, за наше културно и особено информационно присъствие. Къде е българското радио в РС Македония? Няма го. Как тогава искате промяна на съзнанието? В Крива паланка, само на 20 км от границата, дори радиостанция от България не се хваща! Къде са българските вестници и телевизия в РС Македония? Няма ги! Не ми казвайте, че е скъпо! Познавам хора, които искаха да направят такива, но никой в България не им подаде ръка! Къде е българският държавен фонд за работа с българските общности, къде е възможността за финансирането им на базата на проектни начала? Къде са реално облекчените възможности за работа в България на лицата от български произход? Всичко това липсва! Хвърляне на прах в очите, но всъщност дълбоко налудничаво е тогава да очакваме успехи…
За нас не само мъртвите герои като Гоце Делчев трябва да са българи, но да приемаме за българи и неговите живи наследници. А не да им казваме, че липсвали доказателства за безспорен български произход.
Прочистването на Авгивиевите обори от натрупалата се тор трябва да започне и у нас!
За да не пропилеем този може би последен шанс…
.
Доц. Спас Ташев
–––––––––––––––––––––––––––
* Авторът, доц. д-р Спас Ташев, работи в Института за изследване на населението и човека при БАН. Той е бивш зам.-председател на ДАБЧ.
.
