.
Тази нощ посъбра свойте черни поли
и си тръгна със смесени чувства,
подир нея полека се зазори,
по небето – следи от обуща
на набързо изгряващ езически бог,
хвърлил злато във всички посоки,
горд и щедър, и светлоок,
много, много значима особа.
По-надолу, ей там, лъкатуши река
по рутинно трасе към морето,
всяка капчица мъничка речна вода
свързва тази земя със небето.
Над реката се стеле префина мъгла
в недописана тайнствена сага,
край реката тревите са живи, жужат
и са млади, възторжено млади…
Осем хълма зелени стърчат отстрани
като стража, задържаща вятър,
и ръми, много кротко ръми
свежест утринна над долината.
Румяна Симова
––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук, тук, тук, тук, тук и тук.
.
