СТАБИЛНОСТ СЕ ПОСТИГА ЧРЕЗ СПРАВЕДЛИВОСТ
През 1932 г. американският професор по физиология Уолтър Кенън публикува книгата си „The Wisdom of the Body“ („Мъдростта на тялото“), в която описва концепцията за хомеостаза (гръцки, homeo – еднакво; stasis – състояние) – поддържане на стабилно състояние на биологичните организми. Въпреки че на света е имало и има много мъдри хора, не знам някой от тях да е написал „Мъдростта на обществото“.
– Каква е формулата да останете съзидателен човек в тежко време? – журналистка запита арх. Христо Генчев – старши, един от най-мъдрите живи българи.
– Човек трябва да бъде сдържан, да тушира своите желания, да се пребори с алчността и несправедливостта – отровите, които съсипват и разяждат обществото.
Звучи като Божия заповед. Която е чужда на съвременната политика, където цели народи вървят по моркова-и-тоягата на Великите сили. Книгата „Might Is Right or the Survivial of the Fittest“ („Право на силата или оцеляване на най-приспособения“), публикувана през 1896 г. в Англия, описва една от най-аморалните политически и социални доктрини.
Друг подобен пример са „Инструкциите за индийско образование“ („Minutes on Indian Education“) на лорд Томас Маколей – на 2 февруари 1835 г. в английския парламент той казва: “Аз мисля, че ние няма да можем да завладеем хора с такива високи културни стойности, освен ако не разрушим основите на тяхното духовно и културно наследство… Ние трябва сега да направим всичко възможно да формираме класа, която да бъде преводач между нас и милионите, които ние управляваме – класа от хора; индийци по кръв и цвят, но англичани по вкус, по мнения, по морал и по интелект.”
„That’s not fair!“ („Това не е справедливо!“) – знаят го и хората, и маймуните. (Проф. Сара Броснан от Атланта, Джорджия, САЩ – Brosnan SF. Nonhuman species’ reactions to inequity and their implications for fairness. Social Justice Res 2006; 19: 153-185).
От патент на класическата либерална идеология, човешките права (human rights) сега са само тяхна фасада, keep smiling, усмиховци, росенплевнелийци. Несправедливости, осъществявани чрез идеологически доктрини, наричана с различни имена – комунизъм, фашизъм, колониализъм, неоколониализъм (soft colonialism, cultural colonialism), неолиберална демокрация.
Има и контрапункт на тези доктрини – трите латински P (People, Planet, Profit – Народ, Планета, Печалба) изглеждат като обнадеждаващо начало на концепцията за устойчиво, антропоцентрично общество и икономика: „Човекът е централно звено при разглеждане на въпросите за устойчиво развитие, което е ориентирано към опазване на здравето на човека и към осигуряване на пълноценен живот в хармония с природата“.**
Обаче! Докато не настъпи – и ако въобще настъпи – това човековластие (антропокрация), бруталният триумф на несправедливостта ще продължава в много области на човешкото общество. В резултат на свръхядене, в евроатлантическите страни има над един милиард хора с наднормено тегло, около 500 милиона от които са затлъстели. В Африка и някои страни на Азия – милиони деца умират от глад, малария и други инфекциозни болести.
През март 2009 г. бе публикувана книгата „The Spirit Level: Why Equality is Better for Everyone“ („Нивото на духа: Защо равенството е по-добро за всички“) на английските социални епидемиолози Кейт Пикет и Ричард Уилкинсън. Те описват влиянието на финансовите доходи върху честота на затлъстяване, психични болести, продължителност на живот, смъртност и убийства, в 21 напреднали страни в света. В тези от тях, в които разликата между богати и бедни е по-малка, хората имат по-добър живот. В несправедливите общества броят на убийствата е 10 пъти по-голям, в сравнение с този в справедливите общества.
Превръщането на Духа в материя е пагубно
Изводите в „Нивото на духа“ са базирани на изследване на съотношението “20 – 20”: парите, с които разполагат най-богатите 20 процента от населението, са сравнени с парите, които получават най-бедните 20 процента. Във Великобритания, Нова Зеландия, Португалия и САЩ най-богатите разполагат с 7-8 пъти повече пари, отколкото най-бедните. В Норвегия, Швеция, Финландия и Япония най-богатите имат около 4 пъти повече от най-бедните. Според авторите, именно несправедливостта в неравенството на доходите влошава показателите за болести, смъртност, насилие и убийства – не само при бедните, но и при богатите.
Основното послание на “Духа” е, че несправедливостта разяжда организма на обществото. Когато политиците и народът знаят какво е съотношението “20 – 20”, тогава могат да кажат до каква степен държавата и страната са засегнати от тези социални болести. И как да ги превантират и лекуват. (Наивно е, обаче, тази сложна материя да се сведе до простото, макар според авторите – убедително, “по-равни, по-добре”, в което има привкус на леви политически доктрини.)
Това е само част от несправедливостта в историята на човечеството – бедни и богати, охранени и гладни, неграмотни и образовани, пазени и набити. „Между нас и вас зее голяма пропаст“ (Лука, 16:26) – пише в Новия завет. Време е в пропастта да се появи „бунтът на масите“. Същността на въпроса е, че светът е останал без справедливост – подобно на: „Същността на въпроса е, че Европа е останала без морал“ – написано от Хосе Ортега-и-Гасет. И още е утопия създаването на антропоцентрично, устойчиво, хомеостатично общество.
Защото не е лесно да бъдеш народ с мозък и душа, в страна с политици с половин мозък и половин душа.
Брилянтният арх. Христо Генчев – младши допълни: „Предлагам да се въведе понятие „политици в риск“. Тогава без съдебно решение ще могат да ги „извеждат от офисите“ и да ги „поставят под закрила“. А депутатския имунитет да запазим за децата.“
Д-р Георги Чалдъков
–––––––––––––––––––––––––––
* Тази година бе публикувана книгата „Триумфът на несправедливостта: Как богатите избягват данъците и как да ги накараме да плащат“ на Емануел Саец и Габриел Цукман (Saez E, Zucman G. The Triumph of Injustice: How the Rich Dodge Taxes and How to Make them Pay. WW Norton & Company. 2019).
** Концепцията за устойчиво развитие е инициирана през 1972 г. от доклада „Предели на растежа“ на Римския клуб и цели осъзнаването на опасността за човечеството от неограничавания ръст на производство и потребление. Така „устойчивото общество“ става известна парадигма на световно равнище. И в България – Клуб „София“, тоест Клуб „Мъдрост“, организира Световен форум за устойчиво общество (World Forum for Sustainable Society) в София през 2015 г.
.
