„Резултатът за Северна Македония и Албания е, че засега остават във фризера на ЕС. Пред двете страни бяха поставени много условия през миналата и тази година, които те трябва да покрият, но специално в македонския случай те са много по-незначителни от предприетите досега стъпки – да смени името си по настояване на Гърция и да сключи споразумение с България, което да постави на обсъждане възприетата в страната история и национална идентичност. След подобни усилия на практика трудно може да се очаква, че Скопие може да убеди скоро Франция, че заслужава да започне преговори за членство в ЕС. В допълнение самата тема за разширяването ще започне леко да избледнява в Брюксел. Бъдещият председател на Европейския съвет – белгиецът Шарл Мишел, ще бъде далеч по-малко ентусиазиран по въпроса от предшественика си поляка Доналд Туск. Бойко Борисов каза в четвъртък, че има опасност прозорецът за двете страни да се затвори в следващите 10-15 години.“ – из публикация на в. „Капитал“
––––––––––––––––––––––––––––
Като българин с корени в Македония, никак не ми е весело от развитието на последните събития в Европейския съюз и Европейската комисия.
Но едно ми прави силно впечатление – само преди десетина дни висшите ни власти (президент и премиер), с трогателен консенсус се биеха в гърдите, че [Северна] Македония ще види членството в ЕС през крив макарон, ако не (ни) клекне по едни исторически въпроси. А днес със същия трогателен консенсус висшите ни власти ронят едри крокодилски сълзи, че на [Северна] Македония ѝ подадоха въпросния крив мак(а)рон!
Семейните ни хроники говорят, че Гоце Делчев и други харамии са идвали в къщата на прадядо ми Панайот Делвински в село Стоб. Така че същите болезнени исторически въпроси ги знам и познавам с оголените си нерви. Но винаги съм писал, че позиции като тези на висшите ни власти са дълбоко погрешни.
България няма друга по-съзвучна с националния си интерес мисия от това да бъде главният лобиращ за членството на Македония в ЕС. Всякакви патреотарски удряния в гърдите „Булгар! Булга-ар!“ са вредни в тия безумни времена, когато лидерите на Запада са полудели (и не единствено на Запада!).
Само дето висшите ни власти не разбират това, както трябва. И сега – олеле!
Олеле, я!
Проф. Николай Слатински
