На 9 октомври 2019 г. се състоя заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, при следния дневен ред: „1. Разискване на възможности за улесняване на процедурата по получаване на българско гражданство от лица с български произход с цел подобряване на комуникацията и взаимното признаване на документооборота между отделните ведомства, ангажирани с процеса; 2. Разглеждане на жалби от кандидати за удостоверения за български произход; 3. Разни“.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – Людмила Василева, директор на дирекция „Българско гражданство“; от Държавната агенция за българите в чужбина – Дилайла Михайлова, директор на дирекция „Български общности и информационна дейност“, и Александър Иванов, главен експерт в същата дирекция.
Следва стенограмата от това заседание на Комисията, която е публикувана в сайта на НС.
П Р О Т О К О Л
№ 34
На 9 октомври 2019 г., сряда, от 16,00 ч. се проведе заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разискване на възможности за улесняване на процедурата по получаване на българско гражданство от лица с български произход с цел подобряване на комуникацията и взаимното признаване на документооборота между отделните ведомства, ангажирани с процеса.
2. Разглеждане на жалби от кандидати за удостоверения за български произход.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Андон Дончев – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Предлагам да започнем нашето заседание.
Дневният ред, който предлагам за днешното заседание, е следният:
1. Разискване на възможности за улесняване на процедурата по получаване на българско гражданство от лица с български произход с цел подобряване на комуникацията и взаимното признаване на документооборота между отделните ведомства, ангажирани с процеса.
2. Разглеждане на жалби от кандидати за удостоверения за български произход.
3. Разни.
Ако има други предложения за дневен ред, моля да ги направите. Няма.
Подлагам на гласуване предложения дневен ред.
За (не се съобщават гласовете „за“), против и въздържали се – няма.
Приемаме го единодушно.
По първа точка от дневния ред на нашето заседание присъстват: от Министерството на правосъдието – госпожа Людмила Василева, директор на дирекция „Българско гражданство“; от Държавната агенция за българите в чужбина – госпожа Дилайла Михайлова, директор на дирекция „Български общности и информационна дейност“, и Александър Иванов, главен експерт в същата дирекция.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми представители на институциите! Поводът за днешното заседание е продължение на темата от предишното ни заседание по казуса и останалите без отговор множество въпроси във връзка с получаване на българско гражданство от страна на лица с български произход.
В началото на мандата на Четиридесет и четвъртото народно събрание, поемайки Комисията по политиките за българите в чужбина и запознавайки се с проблемите в процеса на кандидатстване за получаване на българско гражданство от лица с български произход, направих поредица заседания за обсъждане на идеи за подобряване на взаимодействието между отделните институции. В резултат на дискусиите и направените анализи с екипа ми предложихме известни промени в Закона за българското гражданство, които, за съжаление, бяха отхвърлени още на първо четене в Комисията от страна на управляващото мнозинство.
Близо две години по-късно след блокирането на нашите законодателни инициативи виждаме каква е ситуацията:
– акции в Държавната агенция за българите в чужбина с арестуван председател;
– регламент по кандидатстване, в който два закона се прилагат и се четат по различен начин от българските институции;
– липса на ясно тълкуване в законите на понятията „българин“ и „български гражданин“, което прави удостоверяването неясно;
– Съвет по гражданство, в който е невъзможно да бъде обжалван отказ, дори след като той се дължи на чиновническа грешка в изписване на ЕГН, името или на някои други данни в документацията;
– забавяне на срока за произнасяне по заявленията за издаване на удостоверения до няколко години, при положение че в Правилника за дейността на Държавната агенция за българите в чужбина е описан точен срок от един месец;
– унизителни опашки и невъзможност за подаване на документи пред Агенцията, въпреки наличието на система за записване с ден и час;
– непризнаване от страна на Съвета по гражданство към Министерството на правосъдието на удостоверения, издадени от друг държавен орган и повторната им проверка без причина и без законови правомощия за това;
– липса на рационалност и логичност от страна на Съвета по гражданство при вземане на решения, което довежда процеса до не един или два абсурда – като случая, когато имаме един брат, на когото е признат българският произход, а на другия брат не му се признава българският произход.
Към днешна дата отново сме в задънена улица с изпълняващ длъжността „Председател“, без ясни правила, без визия за бъдещето на Държавната агенция и без подобряване на процеса от страна на другите институции, участващи в хода на кандидатстване и получаване на българско гражданство. Оставаме безучастни свидетели на множество сигнали от страна на кандидатстващите, които не се и страхуват да коментират пред медии абсурдите, безобразията, които се извършват с техните съдби.
Затова апелирам към всички институции да се обединим и да регламентираме процеса законово, за да се премине към изцяло нов модел, да бъде прекратено това унизително държавно отношение към нашите сънародници и кандидатстващите за българско гражданство.
Бих искал да дам думата по тази тема на представителите от институциите, които днес ни гостуват.
Да започнем от Министерството на правосъдието.
Госпожо Василева, бихте ли ни изложили Вашето становище?
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да обърна внимание на следното. Със заповед на министър-председателя на Република България е създадена междуведомствена работна група, която има две основни задачи. Първата е да обсъди възможността за създаване на нова специализирана административна структура, осъществяваща политиката за българите в чужбина, или за актуализация, промяна на Държавната агенция за българите в чужбина. Втората задача е да разработи синхронизирани предложения за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство и в другите кореспондиращи закони, касаещи българското гражданство, и да представи съответен законопроект. Срокът за работа на работната група е 30 октомври.
Към настоящия момент мога да кажа, че в работната група е обсъдена възможността, вместо удостоверение за български произход, което се издава от Държавната агенция за българите в чужбина, кандидатите за български произход да представят в Министерството на правосъдието официални документи, които установяват наличието на поне един възходящ българин. Тоест обсъжда се възможността да отпадне издаването на удостоверения и доказването с удостоверения на български произход. По този начин Агенцията ще бъде разтоварена от една дейност, която ѝ отнема към настоящия момент огромен човешки ресурс и време. Понастоящем на практика тя е странична дейност, защото основната дейност на Агенцията е свързана с осъществяване на координация и ръководство на политиките, които са свързани и насочени към българските общности в чужбина. Разтоварвайки я от издаването на тези удостоверения, тя ще може да изпълнява основната си функция, свързана с осъществяването на тези политики, от една страна, и от друга, самите кандидати за придобиване на българско гражданство по произход ще бъдат облекчени, доколкото на едно място ще подават документите за установяване на български произход. Такъв режим е съществувал в Закона до 2010 г. и той не е нещо, което е ново и непознато по отношение на установяване на българския произход.
Искам да обърна внимание и на факта, че със заповед на министъра на правосъдието също беше създадена междуведомствена работна група, която имаше за задача да направи промени в Закона за българското гражданство с цел оптимизиране на процесите, които са във връзка с придобиване на българско гражданство. Този законопроект беше публикуван на интернет страницата на Министерството за обществено обсъждане, като промените, които касаеха придобиване на българско гражданство по произход, бяха извадени от Законопроекта с цел да бъдат обсъдени в още по-широк кръг във въпросната междуведомствена група, която е създадена със заповед на министър-председателя.
Това обаче, което касае българския произход в този законопроект и което остана в Законопроекта, е съкращаването на сроковете в процедурата по българско гражданство – имам предвид сроковете, в които Министерството на вътрешните работи трябва да изрази становище; сроковете, в които Държавна агенция „Национална сигурност“ трябва да изрази становище; и сроковете, в които министърът на правосъдието прави предложения до вицепрезидента за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за българско гражданство. Специално за придобиване на българско гражданство на основание произход срокът се намалява от 12 на 9 месеца. Това е предложение, което е факт, залегнало е в Законопроекта – той е приет от Министерския съвет и тези дни вече е внесен в Народното събрание.
Практиката, която сме установили между Министерството на правосъдието и Държавната агенция за българите в чужбина – преди всяко заседание на Съвета по гражданство Агенцията предоставя заверени копия на заповедите, които са основание за издаване на удостоверения за български произход. В тези заповеди е описано подробно на какво основание е издадено удостоверението за български произход, кой е възходящият българин и каква е родствената връзка на лицето или друг документ, въз основа на който Агенцията е счела, че е налице български произход и издава съответното удостоверение. Тези заповеди преди всеки Съвет по гражданство се получават от Агенцията и се описват в съответния протокол, който ще се разглежда на заседание на Съвета по гражданство. Тоест ние по този начин събираме предварително информация за това как е установен произходът от Държавната агенция с цел да не се изисква такава допълнителна информация, да се проверява след Съвета и за да не се бавят самите преписки, да не се бави самото производство.
Искам да обърна внимание, че през 2017 г. в брой 34 на „Държавен вестник“ беше обнародвана промяна в Наредба № 1, която е за прилагане на Глава пета от Закона за българското гражданство. В тази наредба беше направено едно допълнение, според което лицата, които кандидатстват на основание български произход, освен удостоверението за български произход от Държавната агенция за българите в чужбина, следва да представят в Министерството и всички документи, въз основа на които е установен българският произход. В изпълнение на тази разпоредба кандидатите също представят документи за произход.
Искам да обърна внимание и върху факта, че преписките се разглеждат от Съвета по гражданство към Министерството на правосъдието, който е консултативен междуведомствен орган и в него влизат представители на 10 различни институции. По такъв начин се осигурява обективност на преценката и на решенията, които взема този орган. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Виждам, че колегите вече искат да им предоставя думата – явно имат въпроси. Но мисля първо да чуем и становището на Държавната агенция за българите в чужбина по промените в Законопроекта, който явно обсъждате.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДИЛАЙЛА МИХАЙЛОВА: Здравейте! В първата част от изказването на госпожа Василева – това е нещо, за което Агенцията е имала желание, и продължаваме да желаем да отстояваме и да се мотивираме удостоверителният процес да отпадне от дейността на Агенцията. Това наистина е дейност, която е пришита към основната дейност на Агенцията, и за съжаление, в последните години тя иззе абсолютно всички други функции, тъй като кадровият ни ресурс е ограничен, а това е изключително голям обем работа. Само за последния месец сме обработили 6000 преписки – това са осем човека. При наличен състав от 25 и 8 – 12 човека в Агенцията, от които двама работят по протоколите за президентството и един за Съвета по гражданство, двама се занимават с общности, един – със студентите, които в момента са наплив, точно за един месец осем човека обработиха 6000 преписки. Сега Агенцията е на март месец 2019 г., която – до март месец 2019 г. – ще бъде спусната долу на гише за раздаване.
Изказвам позицията на Агенцията: тази дейност, която е разхвърляна – един път при нас, след това в Министерството на правосъдието, да бъде събрана и да отиде към Министерството на правосъдието, което води до облекчаване както при нас, а при нас това облекчаване е жизненоважно, така облекчава и самите заявители, които кандидатстват за български произход. Това ще освободи ресурс и възможности на Агенцията, която продължава да работи с българските общности на въпреки, а не защото. Ние наистина работим с българските общности, те се увеличават непрекъснато, българските съботно-неделни училища се увеличават също.
Има още един елемент, който се появява в близките години – ние не говорим вече за исторически български общности, имаме над 2,5 милиона вече мигрантски общности. Там се ражда второ, трето поколение, което не говори български. Преди една седмица се върнах от Виена – там дори самите българи от общността, по-възрастните, се дразнят от това, че не могат да накарат внуците си да говорят български. Те не познават България, не искат да говорят български, не знаят българските традиции. Мисля, че точно тук е мястото на Държавната агенция, която Агенция трябва да бъде по политиките за българите извън Република България, да се съсредоточи в това, защото трето поколение вече се отглежда навън, което няма абсолютно никаква емоционална или каквато и да е връзка с България.
Напълно сме съгласни и самите ние сме го заявявали нееднократно – този процес да бъде изваден от Агенцията и тя да се занимава със същинските си дела, за които е създадена. Повярвайте ми, там ще трябва много труд и много усилия, защото губим поколения българи навън.
И на нас ни е трудно, че трябва да дублираме, правим преписки наново, за да ги изпратим към Съвета по гражданство – това също отнема кадрови ресурс, който ние нямаме. Правим го засега. Наистина има разминаване в така действащото законодателство – ще си позволя да употребя думата, което е малко имагинерно за такава обструктивна дейност, каквато е удостоверяването на български произход, с по една алинея в два члена от два закона, така че тълкуването на понятието „български произход“, „българин от български произход“, „български гражданин“ във всяка от трите основни институции, които са ангажирани в процеса за българско гражданство – Агенцията на входа, минаваме през Министерството на правосъдието и изходна точка – президентството, се разминава. От друга страна, ако касаем въпроса за законодателството, там има спешна нужда Законът да бъде променен.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, само да допълня – в уводната Ви част изтървахте една институция, от която също зависи – не само зависи, а тя удря накрая парафа за българското гражданство – това е президентската институция, вицепрезидентът, където, за съжаление, за трети път има удостоверителен режим. Един път в Агенцията, един път в Министерството на правосъдието удостоверяват български произход и накрая вицепрезидентът също удостоверява български произход и проверява лицата дали имат български произход. Там също има много откази на братя, сестри и така нататък, които не са отказани от Съвета по гражданство. Има статистика, всеки може да я извади и да види колко отказа има от вицепрезидента в момента за лица от български произход, които не са отказани от Съвета по гражданство. Тоест лица, които са минали през всички институции в България – и Агенцията за българите в чужбина, и ГРАО, и МВР, и „Миграция“, и ДАНС, и Министерството на правосъдието, и ред други, включително през Съвета по гражданство, накрая просто двама братя, както казвате Вие – единият е българин, другият не, с едни и същи възходящи, което е странно по принцип.
Когато говорим за проблемите за българското гражданство, трябва да говорим обективно за всички институции. Проблемите са навсякъде, за съжаление.
Това, което чух от дирекция „Българско гражданство“ в Министерството на правосъдието – за визията им относно удостоверителния режим, който трябва да премине към Министерството на правосъдието, нямам нищо против. Но искам да разбера каква ще бъде разликата, ако е към Министерството на правосъдието или в Агенцията за българите в чужбина, при положение че заявителите ще бъдат със същите документи. Тоест това какво ще промени? Как ще удостоверите българския им произход, ако Вие сега имате съмнение към тези хора, че имат български произход? Предлагате промени в наредбите ли, в Закона ли някакви, за да е по-точно и ясно кой е българин, кой не и какви документи? Защото виждам някакво решение на проблема на парче. Където и да отиде удостоверителният режим, въпросът е нещата да се случват, България да си защитава интереса. Защото днес нашето общество е настръхнало заради това примерно, че Македония не взема определени мерки, за да признава нашата история и герои, а нашите институции не признават българския произход примерно на хората от Македония. Тоест ние наливаме в тяхната мелница – в мелницата на македонизма. Проблемът е при нас основно, защото те, като видят, че при нас се шикалкави и не признаваме българския произход на хора, които е ясно, че са българи, защото е очевидно, очевадно – и баби, и дядовци, и всичко останало. Ние работим срещу българските национални интереси – после искаме правителството да има строга, жестока позиция към властите в Северна Македония. Да, трябва да има такава позиция, но ние им даваме поводи, защото нашите институции не намериха начин да решат този проблем.
Другото, което ще добавя. Удостоверителният режим в Министерството на правосъдието – добре, това е за българското гражданство, а какво правим с тези, които са за постоянно пребиваване или които кандидатстват за работа, или които кандидатстват за студенти?! Къде ще им извадят на тях удостоверение за български произход?
Когато нещата се мислят, все пак трябва да се измислят, не само да си играем в собствената паничка – на дирекция „Българско гражданство“, а да гледаме и другите институции, които касаят този проблем. Какво правим със студентите по Постановление 103 – от Министерството на правосъдието ли ще им издават удостоверения; или на тези, които кандидатстват за постоянно пребиваване; или на онези, на които им облекчихме режима със сините карти, които имат право да си подадат удостоверение за български произход – да започнат веднага работа в България, докато си оформят другите документи? Кой ще им издава на тях? Или във всяка една институция в България ще направим по една дирекция да удостоверява български произход и накрая всяка дирекция ще удостоверява по различен начин?! Всеки ще си решава какво да прави – кой е българин и кой не?!
Не виждам логика в цялата работа. Ако Вие ми обясните по какъв начин ще се случат нещата, ще Ви разбера, но как аз да си го обясня?
Другото, което е – тази наредба, която Министерството на правосъдието промени. Това просто е нарушение на всякаква практика и законодателство. Един заявител да представя няколко пъти едни и същи документи – оригинал, на различни институции! Тези, които подават през дипломатическите ни мисии документи за българско гражданство и за български произход, след това отново да отидат при Вас и да занесат същите документи! Пълен парадокс е това нещо! Кое ще Ви занесат по-различно? Тази наредба просто е в нарушение, в разрез – всякакво безумие! Все едно да отида аз в някаква институция да искам един документ и другата институция, от която зависи, пак да ми поиска същите документи, които съм внесъл! Просто е смешно и жалко.
Не виждам решаването на проблемите да става по този начин – ние говорим за увеличаване на административните пречки пред гражданите на България! Говорим това, че по Конституция лицата от български произход трябва да получават българско гражданство по облекчен режим, а ние правим така, че правим точно обратното!
Много държа да ми отговорите за удостоверителния български произход – за тези, които ще бъдат студенти; за тези, които ще кандидатстват за постоянно пребиваване; за тези, които ще кандидатстват за работа в България и им трябва веднага – с такъв документ започват веднага работа. Така променихме законодателството – да привличаме работници, и то българи от чужбина, с цел решаване на проблема с липсата на работници в България и с другата цел – да привличаме тези хора, да има някакъв положителен знак по отношение на демографската криза.
Къде точно ще удостоверяваме другите неща? Те ще останат в Агенцията ли? Там е въпросът.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Господин Вангелов, заповядайте.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам няколко цифри да кажа. Без промяна на нормативната уредба – не сме променяли нито един закон, нито наредби, но практиката се променя постоянно. Така е от години – от години дирекция „Българско гражданство“, без значение кой е неин директор, без да има промяна, да го кажа за трети път, в никаква нормативна уредба, се сменя практиката и повечето от тези смени са в ущърб на българите от Македония.
Цифрите обаче са много лоши – данните съм ги взел от сайта на вицепрезидента, където се публикува броят гражданства, които са дадени, и броят откази. За 2018 г. 8300 човека са получили българско гражданство на основание български произход – имайте предвид, че това е цялата ни историческа диаспора, не само от Македония, тук са Украйна, Молдова, всички. Една изключително малка цифра.
Погледнете сега какви са отказите – 660 има от Министерството на правосъдието, от госпожа Йотова отделно – още почти 600, 1250 отказа спрямо 8300 получили. Общо 9000 и нещо минали през нашите институции за 2018 г. Като тези откази, за съжаление, в сайта не са публикувани от кои държави са, но времето, през което съм бил член на Съвета по гражданство, показва, че основно тези откази са на хората от Македония, на нашите братя и сестри, които не виждам някой в тази зала да отрича, че имат български произход.
Забележете, още малко цифри, за първото полугодие на 2019 г. числото на получилите българско гражданство на основание български произход е 2500, отказите от Правосъдието вече са 1390. Тоест не е нараснало общото количество получили гражданство, но отказите са нараснали двойно. С отказите от госпожа Йотова – общо правят 1635 спрямо 2500 получили за първото полугодие. Това е масова – да не използвам някоя тежка дума, защото тя ми напира на езика, сещате се за какво говоря – върху българи от Македония, и то в един момент, в който България влиза в цяло десетилетие или повече да преговаря с Македония за признаване и написване в техните учебници, че имаме обща история, че сме една кръв, един език и така нататък.
Понеже имам скромен опит в изпълнителната власт – все пак тук присъстват представители на изпълнителната власт, моля Ви се, винаги съм го казвал, но понеже Вие обичате документите, много обичате буквите и текстчетата, на сайта на Министерския съвет днес е публикувана Рамковата позиция на българското правителство, която ще се отстоява, за Македония и за Албания. Прочетете я много внимателно, защото това, което вършите, е пълен саботаж на Рамковата позиция на българското правителство, а ние утре ще гласуваме и декларация в парламента, която, предполагам, все пак ще бъде консенсусна.
В заключение искам да кажа, че каквото и да говорим по тази тема, основната, центричната точка, от която трябва да изхождаме, не е удобството на един или друг чиновник, а провеждането на държавната политика и отстояването на историческата истина в този случай специално.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Вангелов.
Господин Биков, заповядайте.
ТОМА БИКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! За пореден път организираме заседание с политическа тема – това е изцяло политическа тема: „Българската политика в Македония“, въпреки че според мен там няма много въпросителни, защото тя от основаването на българската държава е една и съща. Има едно и също твърдение, а именно, че в Македония живеят българи и заради това ние например не искаме да има българско малцинство в Македония. Това е българската държавна политика от 1878 г., която се поддържа и според мен консенсусно от всички политически сили.
Тук видях един документ, в който пише, че лицето Ванчо Никола Йованов не е българин. Моят въпрос е: ако той не е българин, какъв е? Там живеят много етноси. Какъв е? И се надявам отговорът да не бъде: македонец. Защото ако отговорът е: македонец, това влиза в противоречие с цялата наша политика.
Съжалявам, че на Вас го задавам този въпрос и знам, че най-вероятно Вие не може да ни дадете отговор, защото ще кажете, че сте служители в тези структури. Това е политически въпрос и когато се променя законодателството, според мен това трябва да залегне в законодателството. Ние да решим веднъж завинаги какво искаме от Македония, защото много неща искаме, а не правим никакви усилия, за да дадем и за да си отстояваме последователно интереса. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Биков.
Към името, което цитирате, бих добавил още десетки имена, защото в последните няколко седмици в Комисията валят всеки ден по четири-пет-шест имейла с подобни жалби. Основно напоследък забелязваме, че те са насочени срещу господин Владимиров, към Държавната агенция за българите в чужбина. И забелязваме, че от лятото насам той масово е възприел подхода на предоставяне на удостоверения за български произход, който се е прилагал досега само от Съвета по гражданство и от другите институции и срещу който се е противопоставяла, общо взето, Държавната агенция за българите в чужбина, изхождайки от тази историческа истина, на която се позова и господин Биков току-що и по която мисля, че винаги в Комисията сме имали абсолютно пълен консенсус.
Може би трябва да преминем към втората точка, която е пряко свързана с първата.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Ние говорим за откази в момента и се създава впечатлението, което не знам дали е точно, че на хора, които са етнически българи безспорно в Македония, се отказва. Никой не говори обаче какви са точните причини да се откаже. Ние знаем, че страната в последно време е подложена на миграционен натиск, и то от структури, които са криминални, най-общо да кажем. Ще ми се ние да направим едно обобщение както за отказите в Агенцията, така и в Министерството на правосъдието, вероятно и за президентството би било хубаво – да видим каква е мотивацията за отказите, какви са причините за отказите за всеки случай. Вероятно не са, защото един човек е просто гражданин на Македония – затова да му е отказът, вероятно има нещо друго. Тук ако може, да се отговори.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Мисля, че най-добре биха отговорили от самата Държавна агенция за българите в чужбина на какво се дължат отказите.
ДИЛАЙЛА МИХАЙЛОВА: На шега в Агенцията сме си разделили периодите – периода преди аварията, миналата година октомври месец, и след като аварирахме жестоко – след аварията. Както и по препоръка на тези, които не излязоха от Агенцията един месец, обследвайки преписки, разнасяйки преписки, искайки преписки, включително и тези, които бяхме изведени от къщи като престъпници в 5,50 ч. сутринта, закарани и държани 19 часа в следствието, започнахме, позовавайки се и на препоръките, да гледаме какво подписваме. В интерес на истината попаднахме на много странни неща – отказите, както казва една стара приказка – „страх лозе брани“. Започвам отзад – проблемът е в това, че няма ясно разписано законодателство кой е българин по произход. В момента това, което ще обсъждаме, са метастазите, които са плъпнали, но не и туморът. Трябва да се разбере – това Вие, законодателите, трябва да го облечете в закон – кой е българин по произход. Защото ние вървим в някаква имагинерност – едните считат, че това е така, други казват: „Не, това не е достатъчно, дайте документи за проверка, ама защо и как“.
Основното във всичко това е да се промени Законът. Специално за това кой е българин, кой е български гражданин, кой има български произход по мое мнение и на колегите от Агенцията, защото ние непрекъснато комуникираме, най-малкото трябва да бъде облечено поне в една глава от Закона за българите, живеещи в чужбина. (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов при изключени микрофони: „Там е ясно казано кои са българи“.)
Да се промени, да е ясно разписано по какви критерии ние ще определяме кой е българин по произход. Засега пише: „от български или чужд държавен орган; удостоверения, издадени от дружества или от Българската екзархия или патриаршия“ – зависи от времето.
Да, обаче ако говорим за удостоверения, тук има колеги – или на македонски дружества, ще Ви дам един цитат, който е на господин Лазар Младенов, най-голямото дружество в Македония, който казва, което и Вие повтаряте: „Абсурдна е ситуацията ДАБЧ да издава удостоверения въз основа на документи от организации на българи в чужбина. В най-добрия случай удостоверенията на ДАБЧ като съдържание ще представляват едно буквално повторение на вече издадения документ от организация на българи в чужбина. В нито един нормативен акт – за което на господин Младенов лично аз му благодаря – няма уредба за това какви са реквизитите на документите, издавани от признатите организации на българи в чужбина, и върху какви доказателства могат да се основават те. Това отваря широки възможности за субективизъм, административен произвол и корупция от ДАБЧ“. Той го е казал много по-добре от мен, въпреки че аз го мисля същото, но неговият изказ наистина е по-добър от моя.
Защо даваме откази? След аварията ние търсим да се приближим максимално бързо до буквата на Закона, колкото и да не е ясно определена. Затова една част от тези, които сте ни изпратили тук, е поради разминаване на фамилно-именната система.
Господин Дончев, искам да Ви попитам. На мен ми върнаха билета за пътуване – в международния си паспорт съм изписана с двойно „s“, билетът ми беше с едно „s“. Настана една хубава суматоха в последния момент. Ако Трайчевски е различен от Милошевски и няма документ за идентичност на имената, с оглед на това, че Агенцията я разпънаха на кръст, мислите ли, че ще продължим нататък? Искаме идентичност на имената – документ. В много от удостоверенията на дружествата пише, в самото удостоверение, какви документи са приложени и въз основа на тези документи – дали ще е Столе Велков, Лазар Младенов, Маринела Петреска – те казват: „Той е българин, с български произход, ползва диалектна езикова българска форма“. Добре, всичко е там, но не и документът за идентичност на имената. Ако аз съм Васева, а ме изписват Василева, аз ли съм? Това – едно.
По въпроса за другата част от документите – защо даваме откази 1887 – 1897, а пускаме от 1900 до 1918 г., господин Вангелов ми е бил шеф и познава Йордан Колев – това не е наше самолично решение, защото в крайна сметка ние не сме историци – работим в Държавната агенция и се предполага, че сме държавни служители. Коментирано е на четири такива срещи с Йордан Колев кое е най-близко и най-правилно – това е.
За съжаление, ползваме статистиката на Кънчов. Тази статистика – бога ми, изчетох я, господин Вангелов, и двата тома. Къде пише, че ние трябва да се съобразяваме и статистиката е това, на което трябва да се опираме? Статистиката на Кънчов е от 1900 г., не е от 1898-а. Да, логиката следва, ама той 1900 г. вече е бил на две години, обаче преди 1900 г. говорим за Османската империя.
Искам да Ви попитам – Вие сигурно знаете, защото сте историк: професор Ивайло Дичев, прочетох една интересна статия от него, която е съвсем наскоро издадена, във връзка със споровете в момента между държавата България и държавата Северна Македония за историческото наследство на двете държави. Той дава пример с това – Гоце Делчев, естествено, е темата, която се дискутира. Да, Гоце Делчев е роден през 1872 г. И казва така: „Той не е нито грък, нито сърбин, той е етнически българин. Тъй като тогава държавата България не я е имало, тя е в рамките на Османската империя, значи ли това, че турците могат да претендират също за Гоце Делчев?!“ Цитирам Ви статията. (Реплики при изключени микрофони.) Точно това е.
Вече стигаме до решението на съда. Ето какво казва: …
Защото това е поредното, в което ни осъдиха и в момента в деловодството има още 23 призовки. Тоест не ни осъдиха, а го спечелихме.
„Съдебната практика е установила тълкуване на това определение в смисъл, че този възходящ е български гражданин. Понятието „българин“ с оглед конституционната уредба на основните начала в държавата не може да се тълкува с оглед неговото етническо съдържание, а с оглед правното му съдържание – правната и политическата връзка между едно лице и държавата Република България, тоест българското гражданство.“ (Реплики при изключени микрофони.)
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Момент, въобще няма „българин“. (Реплики при изключени микрофони.)
ДИЛАЙЛА МИХАЙЛОВА: Това е решение на съда от 2… (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов: „Някои неща тук са абсурдни. Колеги, просто е смешно“.)
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Давам думата на господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: В момента госпожа Дилайла Михайлова цитира едно решение на българския съд, то касае една туркиня – Нурджихан Гюнери. (Реплика от госпожа Дилайла Михайлова.)
Друго решение, но то е със същите мотиви – те ги използват като матрица. Там съдът наистина твърди, че гражданство е равно на произход. Който е имал някога българско гражданство, забележете, може да си го възстановява. Това означава: всички изселени в Турция турци могат да си възстановяват гражданството според съда, но българите в Молдова не могат, защото никога не са имали българско гражданство – те и техните родители.
Пълно безумие – от какво е продиктувано това съдебно решение не знам, ясно е зависимостите в съда какви са. Но аз не очаквах да чуя от служител на Агенцията това за статистиките на Кънчов, защото Македония е населена с българи от времето на хан Аспарух. Това е ноторно известен факт, който не е нужно ние да… Статистиката на Кънчов просто е показала числеността на българите по села и по махали, а не е констатирала наличието им по принцип. Те съществуват. Той не е направил научно откритие, че в Македония има българи, а просто ги е преброил.
Статистиката на Кънчов е международно призната – няма друг документ, на който да се позовем. Примерно ако селото Хикс в 1903 г. е населено 100% с българи, няма как преди 1900 или след 1910 тези българи да са се изпарили, защото няма такива факти, няма такива данни.
В османските регистри също имат едно преброяване на вилаетите в Османската империя. Въз основа на това преброяване Османската империя признава наличието на Българската екзархия като териториално присъствие. Тоест още султанът е „разбрал“, че мнозинството от населението – казвам го с шега – в Македония е българско. Няма да говоря за другите доказателства.
Така че не знам защо сте решили да използвате – това нещо не го правехме, когато аз бях председател. Статистиките на Кънчов само за диапазона 1900 – 1900 и коя казахте, защото същият период е пак в Турската империя, те пак са в Османската империя – цяла Македония, до 1912-а, а след това Вардарска Македония е част от Сърбия, Егейска Македония е част от Гърция.
Предполагам, че, както винаги, се е наложило да се равнявате по скандалните практики на дирекция „Българско гражданство“, които не са подплатени, повтарям, колеги. Това не е заяждане, като човек по принцип не обичам никакви конфронтации, но когато виждам как е застрашен националният интерес, и Вие го виждате с просто око – всеки разсъждава и слуша…
Ето тук в отказа, за първи път виждам този отказ от Агенцията. Човекът е роден 19 г. и в този момент там вече не са българи – до 18-а са, след 19-а не са. Мисля, че не е редно и ако това наистина е практика в дирекция „Българско гражданство“, няма никаква законодателна основа. Това са някакви своеволия да се рамкира наличието на българи само за последните 1000 години в периода 1900 – 1918 г.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Имах конкретни въпроси към Министерството на правосъдието – никой не ми отговори.
ДИЛАЙЛА МИХАЙЛОВА: Аз съм съгласна с господин Вангелов, но той е историк. В Агенцията нямаме историци. Може би тогава да направим едно предложение – Институтът по исторически изследвания да работи с тези удостоверения и да казва кое как е. Завършила съм „Държавна администрация“ и мисля, че работя в държавна администрация – не съм историк.
Но Вие сам накрая казахте: в законодателството и го имплементираме – няма законодателство. Ето, дори господин Лазар Младенов сам е казал, че е необходимо да има регламент какви реквизити да съдържат удостоверенията от българските дружества в Македония. Ами няма регламент.
(Народният представител Юлиан Ангелов говори при изключени микрофони: „Точно преди две или три години в Министерството на правосъдието, където им казаха какви реквизити да съдържат… Защо се правим на луди, като говорим тук? Среща на всички тези български организации с Министерството на правосъдието – там им бяха казали какви реквизити да съдържат техните удостоверения.
Защо заблуждавате хората, като всички го знаем това нещо? Може Вие да не го знаете, но в Министерството на правосъдието трябва да го знаят. Те са им казали какво трябва да отговаря на буквата на Закона.
Какви работи си говорим – имам чувството, че всеки път се връщаме в първи клас. Та Кънчов, какъв бил еди-кой си. То има и други, има българска статистика – Първата световна война – на държавата! … Има и за Втората световна война, за Македония. Всички сме били български граждани, на всеки е отишъл документът – националност „българин“. Отидете и ги извадете от архива – за всеки един ще прочетете дали е българин, или не.
Човекът от Македония как да намери българския архив някъде? Защо ги говорим?
Вие сте завършили еди-какво си. Ако сте държавен служител в Агенцията за българите в чужбина и не знаете, че в Македония или в Албания живеят българи, какъв държавен служител сте?“
Не, аз знам, но не мога да го удостоверя. (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов при изключени микрофони: „Какво си говорим? Аз не мога да проумея…“)
Господин Ангелов, ето, в момента Ви чета удостоверение на дружество и ми кажете дали правилно… (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов при изключени микрофони: „Едно удостоверение някой сбъркал, второ – сбъркал.)
Господин Ангелов, ако говорим за грешка, няма да го повдигаме на въпрос. Това е практика. Ето Ви удостоверение, в което, между другото, основната част, която доказва произхода, носителят на произхода гласи това – същият този Кънчов: „Според податоците на българскиот етнограф Васил Кънчов „Македония. Етнография и статистика“ от 1900 г. селото имало 330 жители – сите македонци“. Лазар Младенов от Македония. (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов при изключени микрофони.)
То не е единично. Разбирате ли? (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов при изключени микрофони.)
Ето, влязох в статистиката на Кънчов – много Ви моля да довърша, където за същото това село Габревци пише, че има 330 българи. Тук „сите са македонци“. (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов при изключени микрофони.)
Освен да завърша трето висше – история.
Да продължим нататък.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Госпожо Михайлова, ще Ви помоля да оставим засега Вашето изказване, а да дадем думата на госпожа Василева, защото наистина тя не отговори на въпросите, които бяха зададени от господин Ангелов.
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Освен удостоверенията, които към настоящия момент издава Държавната агенция за българите в чужбина, искам да отбележа, че това, което казах, е въпрос, който е обсъждан в работната група – под председателството на заместник министър-председател. Това не е предложение на Министерството на правосъдието – това е въпрос, който е обсъждан в работната група. Работната група все още продължава да работи – тя не е довършила своята работа.
Това, което казах за удостоверенията, касае разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Закона за българското гражданство, тоест че Агенцията няма да издава такива удостоверения, които са за нуждите на удостоверяването на български произход в производството по придобиване на българско гражданство по натурализация.
Въпросът за това дали ще се издават такива удостоверения от Агенцията за постоянно пребиваване за целите на издаване на разрешение за постоянно пребиваване от Министерството на вътрешните работи, съответно за ползване на облекчен ред за кандидатстване във висши училища, е въпрос, по който Държавната агенция за българите в чужбина следваше да даде предложение в рамките на работната група – как да бъде разрешен. Ние още не сме приключили, довършили своята работа, тоест не сме изчистили абсолютно всичко. Държавната агенция също има представител в тази работна група – надявам се, те ще дадат предложение по какъв начин ще се удостоверява произходът за тези цели, тоест дали ще продължи да се осъществява от Агенцията, или по някакъв друг начин.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви.
Няколко думи само ще кажа, тъй като е второто заседание, на което присъствам като нов член на Комисията. Не съм много впечатлен от начина, по който протичат заседанията. Според мен трябва да помислим как от тук да произтича някакъв резултат. На първото заседание беше някаква постоянна караница между господин Ангелов основно и представителите на Министерството и на Агенцията тогава – сега виждаме същото.
Според мен трябва да са подготвени по-добре тези заседания, господин Председател, тъй като днес трябва да обсъждаме улесняване на процедурата, а аз не чух досега идеи за улесняване на процедурата – караме се по някакви конкретни поводи и стигаме до твърдения.
Може би като Комисия можем да го предложим, господин Биков, но ако ние възприемем, че е официална позиция, че в Северна Македония всички са българи, да го кажем и тогава – освен тези с албански етнически произход примерно, но така, както го казвате, излиза, че ние трябва да дадем гражданство на всеки, който поиска гражданство.
Ако решим, че е така, да го облечем в законодателно предложение, но не виждам причина агресивно да подхождаме към колегите, при положение че има законови разпоредби, наредби, които те по някакъв начин се опитват да спазват. Ако имаме претенции към начина, по който прилагат Закона, нека те самите да ни дадат предложение как да стане това нещо, но да го имаме черно на бяло. Или ние да предложим: това, това и това трябва да се промени, за да се улесни процедурата. Но онова, което правим сега – честно казано, не виждам смисъл от моето присъствие бившият председател на Агенцията или господин Ангелов да обясняват процедурите на нашите гости в Комисията днес или обратното.
Не си представям така ролята на нашата комисия. Дайте да помислим за една концепция, ако трябва, и да разделим нещата – едното е гражданството, другото е работата с българите в чужбина. Сега тук малко ги поомесихме работите. Не мога да преценя доколко нашата политика по даване на гражданство трябва да се базира на статистики на някакви исторически източници – в смисъл: не разбирам днешната дискусия, да си призная честно. (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов при изключени микрофони.)
Може би това ми е проблемът, обаче аз искам да бъдем ефективни като Комисия и реално да търсим…
Това постоянно надприказване, господин Ангелов, и агресивно отношение към хората, които са дошли да представят някакви виждания – категорично протестирам по този начин да текат събиранията. Излезте отвън, скарайте се, разберете се, но тук тази комисия трябва да предложи – не по един или друг конкретен повод да се занимаваме защо е отказано гражданство, а как да подобрим законодателството и наредбите. Дайте така да се фокусираме и нека за другото заседание да имаме черно на бяло; да поискаме от Агенцията конкретни предложения – не тук да ни се прехвърлят и да се цитират неща или съответно от дирекция „Гражданство“.
Кажете, колеги или представители на изпълнителната власт, какво Ви е необходимо, за да бъдете чисти като администратори, за да няма двусмислено тълкуване на Закона в едното ведомство и съответно в другото. Да се събираме и да го правим. Да организираме една кръгла маса, ако трябва. Да поканим по-широки експерти, да видим кое точно и как трябва да направим. Иначе тук само си вдигаме нервите и се караме – от това нищо няма да произтече и днес. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Усещам упрека и към мен, и към господин Ангелов, и към господин Биков – към него по-малко усетих. По принцип темата ни е точно това, което Вие уточнихте – обсъждане на процедури за улеснение на комуникацията и за улесняване прилагането на Закона. Мисля, че абсолютно всички тук присъстващи няма да оспорят извода, който може да се направи не само от предното, но и от днешното заседание на Комисията, че има крайно назряла необходимост – тя не е назряла днес, нито вчера, от вкарване на промени в Закона за българското гражданство.
Мисля, че и Вашето изказване беше именно в тази насока, именно в това е и целта на днешния ни дебат – може той да е малко хаотичен, но исках да чуем какви промени се предлагат от работната група, която работи вече почти една година.
Това, което чух лично аз, напълно не съответства – не чух нещо, което да реши проблема, който за всички нас е ясен, че липсват съответните документи, които могат да докажат българския произход на възходящия роднина в множество държави. Например в Украйна знаем, че може да се докаже, в Молдова – също. Но в Македония напълно липсват и там вече трябва да се базираме на някакви документи или ако трябва да бъдем по-точни, трябва да прецизираме така Закона, че той, първо, да бъде справедлив, да бъде базиран на историческа справедливост и историческа истина и да бъде лесно преминаем, така че да няма спорове и възможности за четене по различен начин на Закона от различните институции.
Всички сме съгласни, че в Македония живеят огромна част хора с български етнически произход, но в момента Законът, както е, не позволява еднозначното му и неоспоримо прилагане, така че да бъде неоспоримо приет.
Ще си призная, че с моите съветници горе-долу от един месец сме започнали да проучваме практиките в другите държави – унгарската практика ми допада най-много. Румънската също, но унгарската, още повече че прочетох книгата на уважавания от мен колега Георги Марков и той в нея, общо взето, възхвалява резултатите от работата на Унгария. Там в Закона има вкарано понятие „вероятен унгарски произход“ – може би ние трябва да разширим тълкуването на Закона.
На следващото заседание, което смятам да бъде в началото на ноември месец, вероятно ще помоля всички – ще представя на всички Вас предложения от моя страна, съвместно със съветниците ми, за промени в Закона за българското гражданство, които се надявам да бъдат подкрепени и внесени от всички членове на Комисията, за да постигнем някакъв консенсус и да можем да инициираме приемането на промени в Закона.
Така само прехвърляме функции от една институция в друга, но реално начинът на четене на Закона – в момента виждаме, че в двете институции е уеднаквен, но води до абсурдни откази, базирани на начина на изписване на име и на други субективни фактори, които нито представят България добре, нито защитават националния интерес. Благодаря.
Давам думата на господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Съвсем кратък ще бъда.
Господин Вигенин, на предното заседание не съм викал и крещял на Агенцията – имаше представител от Министерството на правосъдието, да уточним нещата. (Реплика от народния представител Кристиан Вигенин.)
Второ, ясно стана – може би не сте влезли напълно в материята, за какво говорим, но аз вече втори мандат присъствам на този разговор – за тридесети път. И всеки път институциите говорят едно и също, което просто не е вярно. Аз няма как да се съглася като народен представител – ще викам, ще крещя, ще скачам по масата, ако трябва, защото няма как да се съглася с тези безумни твърдения от страна на институциите.
Другото, което е. Вие сте били външен министър, работили сте с диаспората, знаете къде живеят българи и всичко останало. За Вас нормално ли е това нещо?
Най-важното – в практиката проблемите с хората, които имат български произход, без значение кой от коя държава, възникнаха през 2013 г. Тогава някой реши, че ще започне да тълкува Закона по друг начин – нищо че до 2013-а е било така. Изведнъж някой си решава, вече в дирекция „Българско гражданство“ – даже мога да го кажа, че в Закона нищо че пише така, ние ще си правим вече нещо друго. Тук няма пак да се съглася с това, което казват институциите.
Има Закон за българите, живеещи зад граница – в чужбина. Там ясно и категорично е написано кое лице има български произход. Защо заблуждавате на тази маса, че нямало ясни и точни критерии кои лица били от български произход? Там е написано: първо, второ, трето, четвърто, пето. Това е Законът, който определя българския произход – не някой друг закон, не наредба. Там пише: така, така, така.
След това започваме да тълкуваме – на нас това не ни харесва. Да, не ни харесва, защото си отваряме много работа – много кандидати заявители има. Ако има начин да ги намалим, ако има начин да ги спрем, да не ни отварят работа.
От Министерството на правосъдието пак не получих отговор: каква различна ще бъде Вашата практика, ако удостоверителният режим е в Правосъдието; каква ще бъде практиката, ако удостоверителният режим е в Агенцията за българите в чужбина; какво различно предлагате; с какви документи ще работите, с какво точно – с какви факти и обстоятелства; кое ще е различното?
Сега казваме: една институция издава едни удостоверения, които според Правосъдието не са верни – хората носят едни и същи документи. Същите документи тези хора ще ги занесат при Вас. Тогава ще е по-различно – същите тези документи Вие ще ги признаете примерно, а в Агенцията за българите в чужбина не ги признават. Не мога да разбера: каква ще бъде разликата в удостоверителния режим, по какъв начин ще бъде точен, ясен, прецизен?
Тук чувам, че явно трябва да има историци там или може би някакви капацитети, които са етнографи. ДНК може би трябва да вземат на хората, да видят все пак какви са, що са бабите им и дядовците. Може и ДНК да им вземем на тези хора, нищо че са починали, за да докажат, че те са внуци.
Другото, което ще добавя, и приключвам, защото не искам да досаждам, особено на господин Вигенин, когото уважавам по принцип, но и той има право да реагира както реши. Не мога да си обясня факта – тук господин председателят каза: унгарският модел, румънският, гръцкият, има много примери – Германия, Австрия. Ако в Унгария едно лице кандидатства за унгарско гражданство – от унгарски произход, и има някакъв проблем с неговите документи, никой чиновник няма да му откаже, а ще го потърси, за да изясни примерно дали дядо му Трайков – като Трайковски да има дядо, да извади от общината примерно в Македония, че това е едно и също лице.
В България всичко е чиновническо. Тук има малко несъвпадение – режем го веднага. Има приета Стратегия за българите зад граница, 2014 г. мисля. Там е описано какво трябва да се прави. Всяка държавна институция, когато има някакъв проблем, не да му удариш отказа на човека – потърсете, всеки си е оставил координатите, да се каже: имаш проблем тук, за да нямаш отказ, трябва да доставиш еди-какъв си документ. Така разбирам работата на Агенцията за българите в чужбина, на Правосъдието и на която и да е друга институция в България за българите зад граница. Имало несъответствие – хубаво, има несъответствие, човекът има телефон, има имейл, има адрес, декларирал е, че е българин, показал е документи, че е българин. Имало някаква грешка, имало някъде сбъркано нещо – случва се. Казвам си мнението и завършвам.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Извинявайте, да направя последно уточнение. Две неща ще кажа. Първо, ние наистина провеждаме – не само предното заседание, имате две заседания в опита си, факт е, че тази тема я разглеждаме за десети път и проблемът е следният. Обсъждаме дълбок политически въпрос, но от нашите гости – аз не ги виня за това, защото те са държавни служители – изискваме политически отговори, а те не могат да ни ги дадат, защото са държавни служители – казват: „Ние гледаме буквата на Закона“. Правим го това упражнение за десети път. Наистина може би някаква кръгла маса да се организира, на която да дойдат политически лица, които да изяснят политическата логика на нещата, защото тук се занимаваме с политическата логика.
Приветствам това, че са работили колегите – да видим и Закона, защото това ще изрази някаква политическа логика. И се надявам тя да бъде в посока на традиционната българска политика в това отношение. Не твърдя, че в Македония живеят само българи, но твърдя, че българската политика и преди, и сега, вероятно и в бъдеще – тук не става въпрос за история, става въпрос за настояще, защото утре ще гласуваме декларация сигурно със консенсус, в която намекваме, доколкото е възможно, даже повече от намек, че имаме обща история. Това е въпрос на настоящето, не е въпрос на миналото. Ние казваме, че тези хора там са като нас – не всички, повтарям, има и сърби, има и гърци, има и албанци. Когато идва Ванчо Никола Йованов, той какъв е – албанец ли е, сърбин ли е, грък ли е, и той твърди, че е българин на всичко отгоре, ние му казваме: докажете.
Упрекът изобщо не е към Вас, защото Вие работите по буквата на Закона – това Ви е работата. Надявам се да няма следващо такова заседание, на което пак да поставяме политически въпроси, за да искаме отговори от администрацията. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, колеги.
Уважаеми гости, мисля, че няма смисъл да продължаваме да обсъждаме темата. Достатъчно ясно е – само ще се повтаряме.
Затова закривам дебата по точката.
По втора точка на всички бяха изпратени сигналите, но ние ги засегнахме в първата точка от дневния ред, затова можем да считаме, че втора точка сме я разгледали.
Преминаваме към трета точка.
Имате ли предложения? Не.
В такъв случай обявявам заседанието за закрито.
.
