От днес, 15 ноември, започват Коледните пости, предхождащи празника Рождество Христово.
След деня в памет на св. апостол Филип започва 40-дневният пост, наричан често “Четиридесетница на ап. Филип”. Установен е сравнително късно, в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост, и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий. През дните на поста преди Рождество Христово са празниците на много старозаветни пророци, предсказали раждането на Спасителя.
По своята строгост Рождественският пост отстъпва на Великия и Богородичния пост, и не се различава от Петровия. В много устави дните от 20 до 24 декември са свързани с по-големи ограничения, подобно на дните преди Великден.
По време на 40-дневния пост не се разрешава да се яде месо, както и всички животински продукти – яйца, мляко, сирене, кашкавал, извара. Алкохолът също е забранен, с изключение на виното. Червено вино може да се употребява всеки ден по една чаша, с изключение на сряда и петък. Виното е единственият алкохол, който се разрешава по време на поста, тъй като е символ на Христовата кръв.
Подробен календар на Коледните пости – какво се разрешава
15-22 ноември – само растителна храна с олио (21 ноември – Въведение Богородично);
23-29 ноември – разрешава се риба;
30 ноември – 6 декември – разрешава се риба (От Андреевден до Никулден – 6 декември);
13 декември – разрешава се риба;
14 -19 декември – разрешава се риба;
20-24 декември – само растителна храна с олио (От Игнажден до Бъдни вечер);
25 декември – Блажи се (Не се пости дори ако се случи в сряда или петък).
Изключение от Коледните пости Църквата прави за децата, бременните жени, болните и възрастните хора, на които са разрешени мляко и млечни продукти.
Постът обаче не включва само ограничения в хранителния режим. Желаещите да постят не трябва да имат интимни отношения, трябва да се въздържат от изречени лоши думи, както и от лоши помисли и шумни забавления. По този начин пречистването трябва да стане освен физически, но и духовно.
Постът се нарича още Малка Света Четиридесетница. През тези дни на пост и молитви човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните си и неволните грехове, да потърси опрощение, да се изповяда и причести със светите Христови тайни дарове.
Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета. В нашата съвременност постите са загубили религиозното си значение за голяма част от хората – те или се отнасят пренебрежително към тях, или ги свеждат до обикновена диета. Ако пристъпите към тях обаче единствено с надеждата да свалите няколко излишни килограма, сигурно ще останете разочаровани. Смисълът на постите е съвсем друг – постигане на хармония между душата и тялото.
За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост. Някои духовници смятат, че не е толкова важно да се спазва стриктно физическият пост. Човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните си грехове, и да търси опрощение. Същественото при поста не е гладуването, а промяната на живота и духовното разположение на вярващите.
Затова постът изисква не само да изключим от менюто си месото и млечните продукти, но и да пречистим мислите си от злободневните проблеми, агресията и завистта към околните, които са разрушителни най-вече за самите нас.
Ако не сте вярващи, сигурно ще си кажете – какъв е смисълът? Фактът, че постите са начин за постигане на хармония от най-дълбока древност и съществуват не само в християнството, но и в будизма, юдаизма и мюсюлманството, говори, че смисълът им е универсален и не се свежда до една определена религия.
Какво да хапваме по време на постите?
Организмът ни има нужда от белтъчини, така че, изключвайки месото и млечните продукти, е нужно да ги заместим с такива от друг произход. Това са ястия с: боб, леща, ориз (особено кафяв), булгур (пшеница), нахут, гъби, авокадо, всякакъв вид кълнове, соеви продукти – тофу, мляко, соева кайма и шницели, растителен кашкавал и сирене, сушени плодове, кълнове и пълнозърнести продукти. Добавете и ядки, и семена в менюто си – фъстъци, орехи, лешници, бадеми, сусам, тиквено и слънчогледово семе, и други.
По време на постите е нужно да хапваме и повече плодове и зеленчуци, който да донесат на организма ценни витамини и минерали – не забравяйте да включите в менюто ябълки, портокали, киви. По време на коледните пости е сезона на картофите, зелето, цвеклото, карфиола, броколите, морковите, спанака, праза, тиквата, все още има и патладжани. Освен това можете да хапвате и грах, бамя, брюкселско зеле, царевица, боб.
Почти всички видове макаронени изделия са подходящи за пости. Все пак, обърнете внимание на етикета, дали не е отбелязано наличието на яйца или други животински продукти. Зехтинът, както знаете, има свойствата да изчиства организма от натрупаните мазнини, така че използването му ще спомогне още повече за прочистването на организма от токсините.
Както стана ясно, има дни, в които да се яде риба е позволено (на Никулден даже задължително), това важи само за миряните – служителите на манастири и църкви спазват строг пост. Ето и някои от рибите, които са с най-високо съдържание на белтъчни: риба тон, херинга, лефер, паламуд, скумрия, сардина, хек, сафрид, бяла риба, пъстърва.
Всъщност, ако правилно съставите менюто си по време на Коледните пости, дори е възможно да не усетите лишение. Неслучайно те се наричат „рибни” – през повечето време е разрешено яденето на риба и безгръбначни – охлюви, калмари, скариди и всякакви други морски дарове. Те са едни от най-полезните, вкусни и леки храни. Трябва да спазвате строг пост (единствено растителна храна с олио) само през дните от 15 до 22 ноември и от 20 до 24 декември, всички сряди и петъци. Не рядко постите стават повод да обогатим еднообразното си меню и да се храним с вкусни и полезни продукти, които иначе рядко присъстват на масата ни.
До 21 ноември се спазват се всички забрани, отнасящите до Вълчите празници!
Вчера, на 14 ноември, бяха Коледни заговезни, които поставят началото на 40-дневните Коледни пости, които завършват на 24 декември – Бъдни вечер.
Леки и спасителни пости!
Pravoslavieto.com, hera.bg
* Най-общи правила за поста:
1. В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.
2. Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Необходимо е постенето да започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.
3. Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние, и да го помолят да благослови поста.
4. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.
5. Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.
6. При постите съществуват шест степени на строгост:
* всичко, освен месо (Месни заговезни);
* вкусване на риба;
* гореща храна с растително масло;
* гореща храна без мазнина;
* студена храна без мазнина и без топли напитки (т. нар. сухоежбина);
* пълно въздържане от храна.
В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник.
7. Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се прониква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.
.
