„Човек и добре да живее, умира и друг се ражда.
Нека роденият по-късно, като гледа този надпис,
да си спомня за оногова, който го я направил…”
Омуртагов надпис
Днес, 2 ноември 2019 г., е Архангелова задушница. Тази задушница е винаги в събота преди големия празник на св. Архангел Михаил, който се чества на 8 ноември.
С вяра в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите, във всеки православен храм се отслужва Обща панихида за починалите наши близки.
Окончателното определение съдбата на човека, съобразно живота и делата му на земята, ще бъде в края на вековете – при Второто Христово пришествие.
Църквата затова се моли за починалите от векове с вяра свои чеда и е определила нарочни дни за това – съботите в спомен на Великата събота преди Възкресение и задушниците, каквато е тази преди Великия пост.
Голямата, или още както я наричат Архангелска задушница, е не само последната за годината, но и най-значимата. На поменалната трапеза в гробищния парк се поставят седем различни ястия, за да “чуят” благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Важна част от посещението в църквата играе тамянът, за който се смята, че плаши дявола. На този ден по традиция се поминуват и войните, загинали за родината си.
Според православната църква, Св. Михаил е един от седемте първенствуващи ангели, стоящи винаги пред престола на Господ. Денят на Свети Архангел Михаил – военачалник на цялото небесно войнство от ангели и архангели, е вторият по значимост след Димитровден есенен празник на Българската православна църква.
Светецът символизира тържеството на доброто, светлината и справедливостта. В църковната иконография е изобразен с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола.
В българската народна традиция Архангеловден се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека. На Св. Архангел Михаил се е паднала задачата да отделя душата на човека от тялото, затова в съботата преди празника се прави Архангеловска задушница, една от четирите големи задушници през годината. В много райони на страната на този ден се коли курбан за светеца и се правят обредни хлябове, чиято пластика напомня тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен. Най-възрастният в дома чупи обредния хляб, полива го с вино и благославя: “Св. Архангеле, Св. Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!”.
ЗАДУШНИЦА
Йордан Стубел
От малката звънарня непрестанен
разнася се от тъмно звън камбанен…
Ти, който и да бъдеш, спри от път,
спомни онез, що минаха отвъд!
И на колене прошепни полека:
На мъртвите пръстта да бъде лека!
И горе, пред небесните врати,
греха Господ на всички да прости!
По твоя път лъжовен и далечен
недей забравя – само Бог е вечен…
И някой ден, в един незнаен час,
и ти ще клюмнеш като житен клас!
Из сборника “Детска вяра”:
Нашите обични покойници споменаваме ежедневно в молитвеното си правило – със свои думи и с думите на светиите:
Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят!
Сам Ти, Господи, упокой душата на починалите Твои раби (имената…) в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка.
Всяко съгрешение, което са сторили с думи или дело, или мисъл, прости, като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши. Един Ти, Господи, си без грях: Твоята правда е правда вечна и Твоето слово е истина.
Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби, Христе Боже наш, и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и пресвятия, благ и животворящ Твой Дух, сега и всякога и във вечни векове. Амин.
Дела на благотворителност
“Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани.”
“Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост.”
Наред с молитвите, за помен за сродниците и близките ни е добре да вършим дела на милосърдие, да проявим милост, която винаги Господ иска и очаква от нас: да подпомогнем болни, страдащи или изнемогващи, да раздадем дрехи на нуждаещи се, да дарим средства, икона или нещо друго, необходимо на Църквата. Та, като кажем: “Бог да прости покойните ми сродници…” (и споменем имената им), този, който приема, също да се помоли за него.
Приноси за покойници (раздавки)
Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Задушница. На гроба на починалите или посещавайки други християни, на Задушница правим така наречените помени или раздавки – всеки с това, което според възможностите си е приготвил. Прието е да подаваме варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони. Освен на близките ни, дошли да почетат и да се помолят за близките ни, подаваме и на хората около съседните гробове, та и те да измолят прошка от Бога за тях, както и ние за техните обични.
Историческият Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил“ е разположен на около 4 км. от гр. Дряново сред живописното ждрело на Дряновската река, недалече от Велико Търново.
В първоначалния си вид манастирът се е намирал на 2 км. северно от сегашния (в местността Малкия Св. Архангел) и е построен от въстаналите търновски боляри – братята Асен и Петър. По време на османското иго манастирът на два пъти е разрушаван и ограбван (ХІV и ХVІІ в.), но и бързо възстановяван, за да остане здрава твърдина на българския дух. На сегашното си място е възобновен през 1845 г., когато е построена е малката, вкопана в земята църква “Св. Архангел Михаил”. Тя е каменна и безкуполна, с осмостенна камбанария. Еднокорабната църква “Успение Пресветая Богородица” е от 1861 г.
Манастирът е действащ, мъжки. Днес той е една от най-почитаните светини на България, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект.
.
