Даниъл Канеман, Антонио Дамазио, Райън Холидей, Дан Ариели, Жан-Клод Кариер
и други автори – „ПСИХОЛОГИЯ НА ГЛУПОСТТА“.
Под редакцията на Жан-Франсоа Мармион.
(изд. „Изток – Запад“, 2019)
„Психология на глупостта“. Една – как да я определя… Една елегантна книга. Чете се леко, а съдържа есета на мъдри учени от различен род и сой за глупостта.
За Ефекта на Дънинг и Крюгер съм писал и аз – и във Фейсбук, и на своя сайт, и в последната си книга „Рискът – новото име на Сигурността“. Един от елементите на този Ефект е следният – некомпетентните хора надценяват нивото си на компетентност, те не могат да осъзнаят колко много са некомпетентни.
Замисляли ли сме се защо на всички нива на администрацията, включително и до висшите равнища на властта у нас, избуяват толкова много некомпетентни, при това много некомпетентни хора? Защо сме под властта на Некомпетентостта? Под нейното иго, под нейното его, под нейното присъствие?
Аз намирам един от възможните отговори за този печален факт – защото некомпетентните хора в България стават все повече и повече, защото некомпетентността в страната ни става все по-голяма и по-голяма.
Причините са множество. Сред тях е и тази, че днес компетентността не се възнаграждава, а дори се наказва. Компетентният човек винаги се стреми да става още по-компетентен и така едновременно дразни и гневИ некомпетентните, и няма време да участва в техните игри по техните правила.
Думата си казва и спадането на нивото на образованието, то произвежда некомпетентност и некомпетентни хора.
В държавата, в която преобладават некомпетентните, кой да е на власт? Ами некомпетентните са на власт.
По аналогия можем да си съставим характеристиката и по друг критерий – глупостта.
Прочетете тази книга!
Тя ще Ви каже много за глупостта. И ще видите, че глупостта не е присъща само на неудачниците, маргиналите, аутсайдерите и лузърите.
Глупостта е разпределена по всички нива на социума.
И колкото повече глупави хора има в обществото, толкова повече глупави хора управляват това общество.
Не бъркайте социалния статус с глупостта. Индивиди с висок обществен статус могат да са глупаци. Да, те са Оправни, ловки, сръчни, тарикати, но това не ги прави по-малко глупаци!
За да има толкова много глупаци по върховете на обществото, една от причините е, че има твърде много глупаци в самото общество.
Ние сме си разстроили и увредили държавата, превърнали сме я в механизъм за производство на глупост.
Глупостта се изразява в това да не наказваме властта за корупция и некадърност.
Глупостта се изразява в отказ да се тревожим за настоящето и бъдещето на България.
Глупостта се изразява в подкрепа за управление, което изяжда корупционно еврофондове и публични финанси, взема кредити и с бъдещи дългове си купува властово настояще.
Глупостта се изразява в това да настъпваме мотиката по един и същи начин на всеки избори, и после да викаме: „Какво става?“, вместо да мислим и анализираме Защо става?
Казах, че глупакът не е само на социалното дъно. Той е навсякъде.
Глупакът си вярва на всичко, което приказва.
Глупакът е нарцис, самовлюбен в себе си.
Глупакът смята, че има лесни решения на трудни проблеми.
Глупакът мисли, че другите са по-глупави от него.
Глупакът не може да прецени колко много глупав е.
Глупакът се дразни от умните и тайно или явно ги презира, не им дава шанс за изява, изхвърля ги, уволнява ги, обижда ги, мачка ги.
Глупакът се обгражда от глупаци.
Глупакът налага собствената си глупост и представа за света като норма.
Глупакът живее в паралелна реалност и иска всички да живеят в нея, и да се подчиняват на нейните правила.
Това са мои мисли, аз постоянно си блъскам главата над феномена „глупост“.
Но си признавам, че книгата „Психология на глупостта“ ми даде ново и полезно знание за този феномен. И за неговите носители.
Страх ме е да си помисля, че колкото по-глупави ставаме като общество, толкова по-глупави хора ще ни управляват.
И накрая, една мисъл от тази книга:
„На глупака му е трудно да разбере, че късметът просто е обяснението, което той дава на вероятността.“
Проф. Николай Слатински
