Думи на българския външен министър Екатерина Захариева, изречени в ефира на bTV (вж. видеото – точно след 3,15 мин.):
„България няма претенции към историята на Република Северна Македония след 1944 г. Ама никакви нямаме. Наистина всеки си е тръгнал по пътя.“
Не знам как да опиша какво точно чувствам…
Знае ли Захариева колко души бяха избити и колко репресирани като българи в Р Македония в периода 1944 – 1990 г.?
Знае ли колко нелегални организации възникнаха там и отстояваха истината?
Виждала ли е досиетата на тези хора, създавани от зловещата УДБА? Прочела ли е, че в тях пише, че са преследвани като българи?
Познава ли дейността на македонската емиграция след 1944 г.? Виждала ли е техните публикации, в които защитават българската си принадлежност?
Знае ли поне, че последният член на ЦК на автентичната ВМРО почина в Рим не през 1944-та, а през 1990-та г., и че цялата дейност до смъртта му бе в защита на българската кауза?
Знае ли, че у нас именно Държавна сигурност преследваше тези хора, които твърдяха, че в Македония и днес живеят българи? Това бе цяло направление, наречено „промакедонски национализъм“. И всъщност тази нали демократично мислеща министърка и поне вербална антикомунистка отстоява на практика тезите на някогашния комунистически режим, който иначе на думи гордо е отрекла!
Кой в България се осмели да си затвори очите пред всичко това? Защо никой не й потърси отговорност за думите? Къде са коалиционните партньори, дето уж са патриоти?
Не да ме е срам от това предателство. Душата ми плаче…
Доц. Спас Ташев
