ХЕРМЕНЕВТИКА НА МОРЯШКИЯ СИНДРОМ „ХВАНА ГО ЖЕЛЯЗОТО”
И ПРОГРАМИТЕ ЗА БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО, ПСИХИЧЕСКОТО И ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ НА КОРАБНИТЕ ЕКИПАЖИ В ПРОДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ПЛАВАНИЯ
(WELFARE & WELLNESS AT SEA)
.
“Науката – това е драма от идеи.”
Алберт Айнщайн (1879-1955)
“Несъмнен признак на истинската наука е съзнанието за нищожността на това, което знаеш, в сравнение с това, което се разкрива.”
Лев Николаевич Толстой (1828-1910)
„Корабът е като коня – има си характер, свикнеш ли му, почувстваш ли го здраво под краката си, знаеш какво можеш да очакваш от него и затова е по-добре да не го сменяш много. Трудна е моряшката професия. Кучешки живот е. И въпреки всичко нещо тегли моряка към морето. Какво е то? Много често съм си задавал този въпрос – то е като наркотик. Имаш регулиран живот и ако се съберат приятели, живее се задружно.
Можеш да четеш – на парахода имаш възможност или да станеш пълен идиот, да затъпееш, или да вземеш докторат, защото разполагаш с много свободно време. И аз се хванах да го използвам. Карти не научих, табла слабо играех, но превеждах, четях, учих английски език.”
Капитан далечно плаване Петър Софийски (1921-2015)
.
МОРЯШКО ПОСВЕЩЕНИЕ:
Проглас към Деня на мореплавателя:
Търговското корабоплаване от древни времена свързва континентите, държавите и хората, а моряците се явяват първите дипломати на своята страна. Професията на моряците е една от най-трудните и най-значимите за живота на човешката цивилизация – от 80 % до 90 % от всички стоки в целия свят се превозват по море и почти всичко, което използват хората в ежедневния си живот, е свързано с водния транспорт и морските труженици. Затова в морския отрасъл интензивно навлизат най-новите технологии и научни открития, които повишават културата на корабоплаването и човешките взаимоотношения на борда на съвременните кораби и в морската индустрия.
Корабните екипажи могат да прекарат до 9 месеца на море, което само по себе си е опасно място. В грижите си за човечеството, моряците посрещат много предизвикателства в ежедневието на море, затова трябва да сме загрижени за тяхното благосъстояние и благополучие на борда на кораба и в семейството.
По данни на ИМО днес в света плават около 50 000 търговски кораба, на тях се трудят повече от 1 милион моряци. Именно те отговарят за безопасността на корабоплаването, в т.ч. и екологическата безопасност. Трудно е да бъде оценена огромната роля на моряшкия труд!
Настоящата статия, която научно обяснява защо моряците ги хваща желязото, е плод на 33-годишни авторски изследвания и 11 години корабна служба на надводни, подводни и ветроходни кораби.
Творбата се посвещава на списание „Българска наука”, което предоставя страниците си за морски изследвания. Националният конкурс „Обясни наука”, обявен от сп. „Българска наука”, даде допълнителна енергия и мотивация за създаването на статията. От 1967 година, с постъпването ми във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” до ден днешен, животът ми продължава да бъде свързан с морето, с морската наука и морската психология. Искам да подаря на читателите едно от най-скъпите ми изследвания в областта на морската наука и морската психология, като потърся отговора на свръхсложния въпрос: Защо моряците ги хваща желязото? До този момент няма пълен отговор на този въпрос в световната наука и добрата морска практика. Статията е първи опит у нас и в чужбина за търсене на изчерпателен научен отговор.
Статията се посвещава и на Международния ден на моряка 25 юни, в чест на който Международната морска организация призова световната общественост да осигурява благоденствие и благополучие за моряците и техните семейства (Seafarers’ Wellbeing).
Защо, кога и по какъв повод е обявен Международния ден на моряка (Day of the Seafarer)? Отговор на този въпрос читателите могат да намерят също на страниците на сп. „Българска наука” – брой 78,май 2015, стр. 131-137 (10) (http://image.nauka.bg/magazine/bg-science78.pdf).
Наред с празничната радост и признанието на престижната морска професия, Денят на мореплавателя е и повод да се обърнем с лице към човешките проблеми на борда на кораба и да подчертаем, че моряците изпитват твърде много трудности в работата си: социална изолация, тежък работен график, въздействие на морската среда, умора, стрес, отсъствие на редовна интернет-връзка и мн. др.
Привличаме вниманието върху два тревожни съвременни примера:
Първи пример: На 16 март 2018 г. на конференция в Лондон бяха докладвани резултатите от нови изследвания (Sailors’ Society ’s Wellenes at Sea conference “Healthy Seafarer, Healthy Ship”). Повече от 100 делегати присъстваха на събитието в Лондон (painswessex.com, Apr 16, 2018; splash247.com, March 29th, 2018).
Форумът се фокусира върху благосъстоянието на екипажа и въздействието му върху здравето и безопасността на борда. В презентациите на експерти от бранша беше представена модерна иновативна визия за благосъстояние на моряците и техните семейства, което съдържа и се измерва с 5 структурни компонента: Физическо, Емоционално, Интелектуално, Социално и Духовно (Physical, Emotional, Intellectual, Social & Spiritual Wellness).
Тревожният извод на Лондонския форум трябва да привлече вниманието на индустрията и обществеността: Повече от четвърт от моряците показват признаци на депресия – и много не биха търсили помощ.
– 26% от моряците казват, че са се чувствали „безнадеждно, депресирани или нещастни“ за няколко дни през последните две седмици;
– Моряците споделят, че качеството и количеството на храната на борда може да окаже голямо въздействие на тяхното психично здраве, заедно с изолацията от техните семейства и продължителността на контрактите;
– Почти половината (45% ) от изследваните морски лица, показали симптоми на депресия, са отговорили, че не са търсили помощ от никой;
– Около една трета споделят, че са се обърнали към семейството и/или приятелите, но само 21% са говорили с колеги, независимо, че прекарват месеци с тях на кораба, което се обяснява с „мачо“ природата на заетите в сектора.
– Моряците прекарват месеци на море, сблъсквайки се с едни от най-трудните условия на труд – изолация, тесни жилищни пространства, шум, топлина, бури – понякога дори им е невъзможно да приемат храната на кораба;
Посочените резултати и направените изводи трябва да събудят индустрията за голямото влияние, което това оказва върху психичното здраве на моряците. Корабните компании трябва да предложат най-добрата грижа за персонала, който е живата кръв на индустрията и на глобалната икономика.
Втори пример: По данни на ИМО, ITF (Международна федерация на транспортните работници) и ILO (Международна организация на труда) през 2017 г. повече от 80 екипажа са изоставени от работодателите си.
Един съвсем свеж случай за подкрепа на този пример: Украинските моряци напуснаха м/к “Amsel” през април 2018 г., в знак на протест за това, че стояха почти 1 година арестувани във Варна и не им бяха изплатени заплатите. Такива примери има десетки, а някои от пострадалите морски лица и техните семейства са българи.
С чувство на огорчение споделяме, че Черно море се е превърнало в кошмар за моряците и семействата им. За тях то означава ниско заплащане, остарели кораби и тежки условия на труд, съпроводени с фатални морски инциденти. „Морето на срама” (The Sea of Shame) – това е точният израз, описващ условията на живота на работа и живот на корабните екипажи в Черно море (http://www.blackseadocumentary.com, http://seafarers-cluster.org).
Вижте видеофилма на ITF „Black Sea (Dark Side of Black Sea: Seafaring in Substandard Vessels)” и ще се убедите:
Sep 5, 2014
(VIDEO, 57 min)
Посочените два примера категорично доказват: Морякът извън профсъюза е незащитен моряк! Затова ITF и националните профсъюзи се стремят да помагат на екипажите с всички възможни способи и моряците трябва да им се доверяват. Когато говорим за важността на моряците, разбираме не само тяхната роля в обществото, но и важността за създаване на здравословни комфортни условия на труд и достойно заплащане, изграждане на позитивни взаимоотношения в корабните екипажите и морските компании. Разработени са десетки конвенции, които продължават да се усъвършенстват с цел осигуряване на безопасност и благополучие за моряците и техните семейства.
ХЕРМЕНЕВТИКА НА МОРЯШКИЯ СИНДРОМ „ХВАНА ГО ЖЕЛЯЗОТО”
Тайният код на моряшкия синдром „Хвана го желязото”!
До ден днешен синдромът „Хвана го желязото” е една енигма (от гр. enigma – загадка). Ролята на учения е не само да разрешава загадки и проблеми, но и да търси кои са големите научни въпроси, а промяната в поведението на моряците при продължителните плавания е един от тях.
Българският моряшки жаргонен израз „Хвана го желязото” е морски идиом, чието тълкуване разкрива сложността и богатството на корабния живот. Какво значи идиом? В „Речник на американските идиоми”, издаден през 2017 г., Марвин Търбан дава следното определение: „Идиом е езикова единица, съставена най-малко от два елемента с единно значение; фразеологизъм. Идиомите представляват специфични изрази, които съществуват само в даден език и е невъзможно да бъдат преведени буквално на друг език, а само по смисъл.”
В „Речник на чуждите думи в българския език” от 1993 г., четем: „Идиом (чрез фр. ез. Idiome) – Устойчиво словосъчетание, свойствено на един език, чието значение не съвпада със значението на думите, които го съставят и не може да се преведе дословно на друг език”.
Българският тълковен речник от 1994 г. определя идиом, идиома като „Устойчиво, възпроизводимо в речта словосъчетание, чието единно значение не е мотивирано от значенията на съставящите го думи и е непреводимо буквално на чужд език”.
Херменевтиката е ключът за дисекцията на човешките взаимоотношения на борда на кораба и декодиране на моряшкия синдром „Хвана го желязото”.
Синдромът е твърде сложен и противоречив, той ни показва, че не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед, и имаме нуждата да се замислим за етичните въпроси, и да носим отговорност за собственото си поведение, а също така да бъдем отговорни към поведението на другите на борда на кораба. За да разберем същността на синдрома „Хвана го желязото”, се нуждаем от своеобразна семантична мрежа (semantic web) от познания, която да направи информацията за преживяванията и поведението на моряците по време на плаване по-понятна, затова потърсихме херменевтичния подход.
За да бъде херменевтичният метод още по-доказателствен и убедителен, потърсихме помощта на няколко десетки експерти от България, Русия, Китай, Германия, САЩ и Англия, с които водихме почти тримесечна кореспонденция през 2018 г. и общувахме интензивно и плодотворно – мои колеги, мои преподаватели, мои студенти и докторанти, писатели и поети, учени от морски университети, съвипускници, лекари и психолози, литератори и преподаватели по чужди езици, офицери от Търговското корабоплаване и Военноморските сили, специалисти от бранша и морската индустрия, капитани и механици с дългогодишен стаж, млади морски офицери, които сега плават в Световния океан. Техният опит като интерпретатори спомогна херневтичният метод да се обогати с нови теоретични възгледи и живи примери от практиката. Нисък поклон на всички Вам, скъпи приятели и колеги! Приемете моята сърдечна благодарност и признателност! Без Вашето чистосърдечно участие тази тема нямаше да мога да я разработя.
Моряшкият синдром „Хвана го желязото” не е страшен, когато го опознаем
Моряците обичат хумора и чрез него снемат нервно-психическото и физиологическото напрежение в продължителните плавания. Чрез езика на хумора и метафората ще потърсим както симптомите на синдрома „Хвана го желязото” и факторите, които го предизвикват, така също и ще открием начините на превенция и стратегиите за справяне (англ. coping strategies).
За тази цел художничката Сияна Струнчева ни представя две фигури:
На фигура № 2 е „Страшното морско чудовище”, чиито пипала нагледно показват какво пречи на моряците в продължителните плавания.
На фигура № 3 е „Усмихнатото Слънце“, чиито топли лъчи изпращат любовта и подкрепата към моряците. Осветявайки кораба и екипажа, слънчевите лъчи разкриват какво помага на моряците в продължителните плавания.
Защо избрахме тези социални метафори?
Известна и доказана е ролята на метафората като познавателен метод, който ни помага да направим преход от известното към неизвестното. Когато се заровим в причините за човешката ирационалност при продължителните плавания, ще научим повече за себе си, а и за околните. След като опознаем проблема и научим пътищата за неговото разрешаване, новото познание ще ни вдъхне вяра и надежда – няма нищо страшно! Курс – Пълен напред!
– Синдромът „Хвана го желязото” има много неизвестни и, подобно на октопода, е изпълнен с камуфлаж и мимикрия, агресивен и коварен, страшен и гневен, и може да доведе моряците, моряшките семейства и корабните екипажи до фатални последствия.
– В моряшката митология, фолклор и суеверия октоподите са били част от човешката представа и въображение за опасностите на морето: огромни страшни очи, излъчващи страх и гняв, грамадни пипала, които обхващат плавателните съдове, и страховито тяло, поради което моряците са им приписвали невероятни способности и фантастични действия.
– Октоподите се отбраняват чрез мимикрия и смяна на камуфлажа.
– Октоподите могат да се проявяват като агресивни хищници и могат да нападат дори животни, които са много по-големи от тях.
– Октоподите са интелигентни и способни на организирани действия;
Моряците не са безпомощни и обречени пред негативните въздействия на синдрома „Хвана го желязото”, защото разполагат с един безграничен ресурс – човешката иновативност! Когато опознаем синдрома „Хвана го желязото”, той престава да бъде страшен и опасен, а забавен и весел, за който моряците с дни могат да разказват своите весели истории, някои от които могат пикантно да бъдат подправени с вкусно подготвени изискани деликатеси от пипалата на октопода, гарнирани с охладено бяло ароматно вино.
Нека да погледнем на фигура № 2 „Страшното морско чудовище”, чиито пипала нагледно показват какво пречи на моряците в продължителните плавания и да видим онези „отровни пипала” на синдрома „Хвана го желязото”, които могат в буквалния смисъл на думата да отровят не само техния живот, но и да съсипят живота на техните семейства:
– Уединяване – това са тежки часове и дни на самота, в които мъжете копнеят и мразят. Моряците преживяват огромни лишения, заради самотата (своята и на близките си). Децата на моряците израстват без тях, жените също оставят сами между плаванията;
– Фрустрация;
– Сензорна изолация;
– Когнитивен дисонанс;
– Ограничено физическо и социално пространство;
– Интерпретационен синдром;
– Спадане на толерантността;
– Личностно пресищане;
– Носталгия да се обръща повече внимание на тяхното психическо здраве;
– Агресивност и насилие на работното място, което има много лица и измерения;
– Автоагресия и суициден риск;
– Стрес и дистрес;
– Хиподинамия;
– Монотонност;
– Затворена общност в границите на корабния екипаж;
– Психическа депривация;
– Информационен дефицит;
– Депресия;
– Професионално изчерпване, изгаряне, изпепеляване (Burnout Syndrome);
Много от моряците наричат кораба както свой дом, така и „доброволен затвор”. Интересни са споделените мисли по този повод на писателя инженер Атанас Стойчев:
„Всички моряци знаем, че моряшката професия е трудна. Някои успяват да я превърнат в смисъл на своя живот и да намерят проблясъци на радост в него, други наричат кораба доброволен затвор, а трети казват, че докато са на море, живеят половин живот.
На кораба трудно се намират приятели, а и да се намерят, лесно се губят. Корабната обстановка е оголена, мизерна, лишена от удобства, моряците са лишени от позитивни преживявания и чувства.
Омръзваме си – и не трябва да крием, понякога се намразваме. Затова на кораба се искат много сили, здрава психика и най-важното – всеки да разбира другия.”
Именно това омръзване и намразване е точен предикат на синдрома „Хвана го желязото”, който ние наричаме личностно пресищане.
Един от най-силните индикатори, който очевидно показва, че моряците вече ги е „Хванало желязото”, това е усамотяването, затварянето в себе си, което пък отваря и други симптоми – стихване на разговорите и смеха, появяване на черен хумор, остри реплики, спадане на толерантността в общуването и прекрачване границите на личното пространство, сплетни и конфликти.
Моряшкият смях сам по себе си е и критерий, че на борда всичко е наред.
Когато стихне смехът и моряците се умълчат, започнат да се изолират на малки групи и да се затварят в себе си, това е сигурен симптом, че ги „хваща желязото”, казано на моряшкия жаргон.
Всъщност, зад моряшкия жаргон „Хвана го желязото” се крие трудно разпознаваема и сложна симптоматика от индивидуални и колективни изменения на човешкото поведение в продължителните плавания, сред които водещи са: личностно пресищане, психическа депривация, когнитивен дисонанс, фрустрация, информационен дефицит, нарушения в интерпретацията (интерпретационен синдром), сензорен глад, агресия и автоагресия, изолация, усамотяване, хиподинамия, др.
Практически това означава, че на кораба възниква нещо тревожно и опасно, което трябва да привлече вниманието на корабните ръководства и да ги застави да търсят решения за усъвършенстване на психосоциалния климат в корабните екипажи.
Пребиваването на човека в морето и общуването с него е съпътствано от отговорности и изпитания за личността, които в съвременния технологичен етап на човешки дейности стават все по-комплексни и се нуждаят от все по-задълбочена научна интерпретация. При това се разпростират извън контекста на професионална реализация в морето и засягат като цяло качеството на живот на индивида.
Става дума за устойчивостта към действието на неблагоприятните фактори на морската среда, за поддържане на работоспособността и предпазване от хронична умора и преумора, за борбата с нервнопсихичното напрежение, за деликатността на поведението и общуването в затворена социална общност, за предотвратяване на дистреса и за профилактиката на психичните и психосоматичните разстройства.
Всичко това налага всеки един участник, от всяко едно ниво в йерархията на професионално организираното общуване с морето, да е запознат от компетентни специалисти със същността на проблематиката и способите тя да се управлява.
Моряци, за „обеца на ухото” погледнете този видеоклип и в него ще видите, че от синдрома „Хвана го желязото” не са пощадени дори пътниците на круизните лайнери и охранителите, които получават заплата, за да гарантират реда и спокойствието на борда, а вместо това ги нападат. Конфликтът е в Тихия океан, близко до Австралия.
Както посочихме по-горе, един от разпознаваемите симптоми на синдрома „Хвана го желязото” е спадане на толерантността в поведението и приемане на маловажните неща за важни („Дребните камъчета обръщат колата“). В случая конфликтът (масовият бой) е започнал поради това, че един от пътниците случайно и по невнимание е настъпил крайчеца на роклята на една от пасажерките.
(VIDEO, 1.49 min)
EXCLUSIVE: Shocking violence aboard Carnival Legend cruise ship (Feb 15, 2018)
МОРЯЦИ, ВНИМАВАЙТЕ! Не подценявайте и не си правете шега със синдрома „Хвана го желязото”, защото последствията от него понякога са по-страшни и по-опасни от преминаването на Бермудския триъгълник, в който, според преданията, са изчезнали стотици плавателни съдове и самолети. На борда на корабите също изчезват хора – някои от причините са свързани с този синдром, който може да бъде и зловещ!
ВНИМАНИЕ, МОРЯЦИ:
На 16 март 2018 г., на конференция в Лондон (Sailors’ Society ’s Wellenes at Sea conference “Healthy Seafarer, Healthy Ship”), беше подаден много тревожен сигнал (корабна тревога, аврал):
Емоционалният и психически статус, физическото и социалното благоденствие и благосъстояние на морските лица по света са от изключителна важност! За по-доброто им разбиране през последното десетилетие са проведени социални проучвания, разследвания и интервюта. Те са подчертали шокиращ процент от членовете на екипажа, които страдат от чувство на самота, тревожно или депресирано състояние поне веднъж по време на дълги пътувания, отдалечени от техните обичани. Това е един огромен стресор на море!
Храната, социалната изолация и краткосрочните договори допринесоха силно за липсата на морала на борда. Шокиращо, най-голямата причина за смъртта на морето беше самоубийството – вторият най-висок рейтинг във всички професии.
Понастоящем тези научни изследвания се използват като катализатор в корабоплаването и морската индустрия за генериране на нови решения, да се направят промени и да се поемат ангажименти за по-големи инвестиции в благосъстоянието на техните служители.
(painswessex.com, Apr 16, 2018; splash247.com, March 29th, 2018).
ПРОГРАМИТЕ ЗА БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО, ПСИХИЧЕСКОТО И ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ НА КОРАБНИТЕ ЕКИПАЖИ В ПРОДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ПЛАВАНИЯ
(WELFARE & WELLNESS AT SEA)
Оптимистичен отговор: Има начини моряците да избегнат „хватката на желязото” в продължителните плавания и как да живеят в благополучие!
Синдромът „Хвана го желязото” може да има трайни неблагоприятни последствия върху личността на моряка, моряшкото семейство и корабния екипаж. Затова корабоплавателните компании трябва отговорно да се отнасят към човешките взаимоотношения на борда на кораба и да изграждат атмосфера на доверие, уважение, взаимопомощ и сътрудничество.
На фигура № 3 са изобразени част от факторите и направленията на дейностите, които могат да предпазят моряците от вредното въздействие на синдрома „Хвана го желязото”.
Eфективни начини за превенция на синдрома „Хвана го желязото” в добрата морска практика:
– Лидерство и стил на управление на корабния екипаж като част от сложна социо-техническа система на борда на краба.
– Социална компетентност и социална интелигентност, развиване на т.н. гъвкави междуличностни умения (soft skills).
– Създаване на стройна организация на корабната служба и добра морска практика, правилен режим на работа и отдих, в съответствие с Морската трудова конвенция от 2006 г., намаляване продължителността на рейса, превенция на умората и моряшката депресия, оптимално попълване на екипажа и спазване на правните трудови договорни взаимоотношения. Подобряването на трудовите връзки между членовете на екипажа може да избегне задълбочаване на конфликти.
– Показване на повече емпатия (гр. еmpathy – способност за съпреживяване): Разширяване на познанията за другите, разбиране на различията, овладяване на транскултуралния подход.
– Формиране на способности за съчувствие, съпреживяване емоциите, чувствата и мислите на другите, представяне на себе си на мястото на другия човек. Разбиране чувствата, желанията, идеите и действията на другия, да се отнася положително към ближния, да изпитва сходни с неговите чувства, да разбира и приема неговото емоционално състояние. Емпатията бива три вида: емоционална, когнитивна и предикативна, с помощта на която можем да предсказваме реакциите на другите в конкретни ситуации.
– Екипна работа и изграждане на позитивни човешки взаимоотношения.
– Помещения за отдих на екипажа (crew recreation room), спорт и спортни игри, музика, филми, книги, забавни игри и състезания.
– Отдих на корабния екипаж в пристанищата.
– Самопознание и общуване с другите.
– Овладяване на стратегии за справяне (Coping Strategies).
– Устойчивост на външни въздействия (Resilience).
– Благоприятен режим на работа.
– Благосъстояние, благополучие, психическо и физическо здраве.
– Семейството на моряка.
– Способност за приспособяване към промените (adaptability to change).
– Умения за вземане на решения (decision-making process).
В духа на Манилските поправки на Конвенцията STCW ‘1978/1995/2010, за пръв път в историята на световното корабоплаване и морската индустрия през 2017 г. и 2018 г. се открои качествено ново явление – бяха дадени мощни стимули за повишаване на благоденствието на моряците и се обърна специално внимание на тяхното психично здраве и благополучие.
Иновативни програми за благосъстоянието, психическото и физическо здраве на корабните екипажи в продължителните плавания (Welfare & Wellness at Sea):
През последните години нарастват грижите за подобряване на човешките взаимоотношения на борда на кораба, благосъстоянието, психическото и физическото здраве на моряците. За целта много международни и национални организации и институции започнаха да работят съвместно и да намират ефективни решения в тази посока: Международната морска организация (ИМО), Световната здравна организация (СЗО), Международната организация на труда (МОТ), Международната федерация на транспортните работници (ITF), Моряшкият професионален съюз в Република България, ИА „Морска администрация”, Международният комитет по социално благосъстояние, основан през 1928 г. (ICSW, International Council on Social Welfare), много благотворителни организации, сред които Международната благотворителна организация „Sailors’ Society” и др. За целта се използва статистическа информация и база данни от Агенцията за морска безопасност и брегова охрана (МСА) на Обединеното кралство и Европейската агенция за морска безопасност (The European Maritime Safety Agency, EMSA).
Благодарение на тази плодотворна колаборация и синергетичен подход в дейността на международните морски институции се разработиха и влязоха в сила нови конвенции и моделни курсове, които създадоха правната основа за попълването и работата на корабните екипажи, компетенциите на моряците, условията и режима на работа и отдиха на моряците, намаляване продължителността на рейсовете и пр. Наред с това се създаде цял комплекс от програми, ръководства и тренинги за моряци, които можем да обединим под общ надслов „Wellness at Sea” (seafarerhelp.org):
– Seafarers’ Health Information Programme (SHIP);
– International Seafarers’ Welfare and Assistance Network (ISWAN);
– ISWAN. SeafarerHelp. The lifeline for seafarers;
– Psychological Wellbeing at Sea;
– A Good Mental Health Guide for Seafarers.
На основата на новите информационни технологии, Ръководството „Wellness at Sea” за моряци е направено съвместимо с Android и iPhone и предлага интерактивни програми за моряците и корабните екипажи по време на продължителните плавания по пет ключови елемента на моряшкото благополучие: Социално, Емоционално, Физическо, Интелектуално, Духовно:
1) Социално благополучие (Social Wellness):
– Дай възможност на своето социално благосъстояние – Empower your social wellbeing;
– Бъди част от разговорите на кораба – Be part of conversations on board;
– Окуражавай другите членове на екипажа – Encourage other crew members;
– Участвай в социалния живот на кораба – Participate in the social life onboard;
– Помагай на другите с позитивна подкрепа – Assist others with positive reinforcement.
2) Емоционално благополучие (Emotional Wellness):
– Дай възможност на своето емоционално благосъстояние – Empower your emotional wellbeing;
– Разбирай своите емоции и се справя с тях – Understand and manage your emotions;
– Споделяй своите мисли и идеи със другите членове на екипажа – Share your thoughts and ideas with other crew members;
– Показвай грижа за другите – Show care for others;
– Мисли позитивно – Think positive.
3) Физическо благополучие (Physical Wellness):
– Дай възможност на своето физическо благосъстояние – Empower your physical wellbeing;
– Спазвай здравословна диета – Keep a healthy diet;-
– Тренирай всеки ден – Exercise every day;
– Провокирай се с нови цели и дейности – Challenge yourself with new goals and activities;
– Хидратирай се – Stay hydrated.
4) Интелектуално благополучие (Intellectual Wellness):
– Дай възможност на своето интелектуално благосъстояние – Empower your intellectual wellbeing;
– Отдели време за четене на книги – Spend time reading books;
– Следи актуалните световни новини – Keep updated with world news;
– Комуникирай и споделяй перспективи – Communicate and share perspectives;
– Знай правата си – Know your rights.
5) Духовно благополучие (Spiritual Wellness):
– Дай възможност на своето духовно благосъстояние – Empower your spiritual wellbeing;
– Намери колеги, с които споделяш общи възгледи – Find shipmates with whom you share common views;
– Приемай гледните точки на другите – Acknowledge others point of view;
– Посвети време за своите духовни нужди – Dedicate time to your spiritual needs;
– Говори със свещеника на пристанището – Speak to a port chaplain.
С цел подобряване работата на моряците и човешките взаимоотношения на борда на кораба, а това е един от най-добрите начини за превенцията на синдрома „Хвана го желязото”, се провеждат изследвания, включително и за Индекса на щастието на моряците (Seafarers Happiness Index, SHI). Резултатите от проучванията имат многостранно позитивно въздействие: Те показват какво пречи на моряшкото щастие, благополучие и благоденствие, и същевременно разкриват истинското състояние на корабните екипажи, и представят направления на работа и програми за подобряване качеството на живот мореплавателите и корабните екипажи.
През последната четвърт на 2017 г. организацията “The Mission to Seafarers”, която има центрове в 200 пристанища и 50 държави, проучи Индекса на щастието на моряците, което е показано на фигура № 4:
Моряците от контейнеровозите (container ships), балкерите (bulk carriers) и танкерите (tankers) се чувстват по-щастливи в сравнение с екипажите на останалите кораби (23, 24).
Изследването показва също какво най-много допринася за щастливото самочувствие и какво пречи на моряците да се чувстват щастливи.
Сред факторите, които влошават самочувствието на моряците, се открояват: умората и големият обем от работа на кораба, неуважително отношение в екипажа, извънреден контрол, натиск от страна на командния състав.
Други фактори, влияещи на показателите на моряшкото щастие, са: липса на адекватни условия за моряците в определени пристанища, отсъствие на свръзка на борда на кораба, задържане на работната заплата от страна на корабоплавателната компания, неудовлетворително приготвяне на храната и ниско ниво на хигиена и др.
Някои от моряците дори споделят, че се чувстват като животни и роби – изследването е проведено в мореплавателни компании от Азия, Индийския океан регион и Западна Европа. Това е проблем не само за корабоплаването. Ситуацията с трудовия процес се влошава в глобален мащаб. Водещи стават интересите на собствениците, вместо да се търси баланса между интересите на компаниите и трудещите се. По данни на Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA, osha.europa.eu), работата е петата водеща причина за смърт, работните места се превръщат в убиец. Случаите се свързват както с лошите условия, жестоки съвременни форми на експлоатация, удължен работен ден, преумора, така и с нови измерения на опасностите – стреса на работното място, лоши отношения на ръководителите към работниците и служителите, липса на контрол върху работното време и трудовите условия (29).
В приложените по-долу Видеоклип № 1 и Видеоклип № 2 може нагледно да се проследят коментарите на специалистите за същността на програмите за благополучието на корабните екипажи в продължителните плавания (Wellness at Sea):
Видеоклип № 1:
(VIDEO, 1.45 min), Sailorssociety, Published on Jan 27, 2015
Wellness at Sea – The case for on board health and wellbeing from Wah Kwong CEO Tim Huxley
Видеоклип № 2:
(VIDEO, 3.06 min), Sailorssociety, Published on Dec 6, 2016
Wellness at Sea – how Sailors’ Society can help seafarers promote on board health and well-being
Във Видеоклип № 3 е представена и специализирана тренингова програма по темата за благополучието и здравето на моряците и корабните екипажи в продължителните плавания:
Видеоклип № 3:
(VIDEO, 2.51 min), Sailorssociety, Published on Sep 28, 2015
Sailors’ Society’s Wellness at Sea coaching programme
В дигиталния свят интересът към Ръководството „Wellness at Sea“ за моряци бързо нарасна и скоро беше разработена психологическа настолна морска игра „Wellness Flow“. С нейна помощ, чрез интерактивни методи, моряците по-бързо могат да опознаят себе си, да намерят начини за взаимодействие с колегите си и да разширят своите социални контакти, като за целта са включени няколко групи типови проблемни въпроси, свързани с личността на моряка и моряшкото семейство.
МОРЯШКО ПОСЛАНИЕ:
Морските идиоми като послания към корабните екипажи, мореплавателите и моряшките семейства
Синдромът „Хвана го желязото” е български морски идиом, затова започнахме и ще завършим повествованието с морски идиом. За целта ще използваме едно от мъдрите послания зад изискания хумор на английския писател и драматург Джеръм Клапка Джеръм (Jerome Klapka Jerome, 02.05.1859-14.06.1927) – На кораба всички сме в една лодка (2):
Изхвърлете баласта зад борда! Нека лодката ви в живота да бъде лека и да носи само онова, което ви е нужно – уютен дом и прости удоволствия, двама-трима приятели, достойни за това име, едного, когото да обичате и който да ви обича, една котка, едно куче, една-две лули, храна и облекло дотолкова, доколкото са необходими, но малко повечко за пиене, защото жаждата е опасно нещо.
Ще видите, че тогава лодката върви по-леко и не може тъй лесно да се обърне, а обърне ли се, бедата няма да е голяма – добрата и здрава стока не се бои от вода. Ще имате време и за работа, и за размисъл – време да се опивате от слънцето на живота и да слушате соловата музика, която божественият вятър извлича от струните на човешките сърца край нас.
И още един морски идиом – за познатия на всички спасителен пояс:
„Ръцете на добра жена, обвити около врата на мъжа, са спасителен пояс, който съдбата му е хвърлила от небето.” Джеръм К. Джеръм (1859-1927)
Един век по-късно, съвременният китайски мъдрец Джак Ма (Jack Ma, р. 15.10.1964 г. с името Ма Юн), основател на компанията за електронна търговия Alibaba и един от съоснователите на Alipay – платформа за онлайн разплащания, откри нещо изключително значимо за хората в дигиталното общество на бъдещето, което се движи от информационните технологии (IT) и дата-технологиите (DT): Важен става човекът, който умее да обича и притежава висок Коефициент на любовта LQ (Loving Intelligence)!
Защо?
Защото в симбиозата „Човек-Машина” дори роботите с най-висок изкуствен интелект не могат да обичат, а Коефициент на любовта LQ помага на хората да общуват, да бъдат креативни, да поддържат контрола над машините и да вземат иновативни решения. Тогава човек не трябва да се страхува от изкуствения интелект, защото машината няма нито сърце, нито душа, нито вяра в човека и обич към човека, а любовта твори чудесата на света!
„Зa дa бъдeш ycпeшeн, тpябвa дa имaш виcoĸa eмoциoнaлнa интeлигeнтнocт (EQ). Aĸo нe иcĸaш дa гyбиш инepция, тpябвa дa имaш и виcoĸ ĸoeфициeнт нa интeлигeнтнocт (IQ), a aĸo иcĸaш дa бъдeш yвaжaвaн, тpябвa дa имaш и виcoĸ ĸoeфициeнт нa любoв (LQ).“.
В света на високите технологии, към които несъмнено принадлежат корабоплаването и морската индустрия, Коефициентът на любовта LQ (Loving Intelligence) отличава хората от машините. Човек има сърце и душа, собствено мнение, емпатия, съчувствие, съпреживяване, разбиране, ценности и възгледи.
https://qz.com/1082709/alibabas-jack-ma-says-successful-leaders-need-eq-iq-and-lq-baba/
Alibaba founder Jack Ma says to be a successful leader you need EQ, IQ, and LQ
Каква удивителна хармония между мъдрите послания на Джеръм Джеръм и Джак Ма!
Най-великата тайна на живота – отвори сърцето си за ближния и го обичай както себе си! Тогава „никакви железа няма да хващат моряците”, които ще живеят в благоденствие и благополучие, а корабите ще плават безопасно и сигурно в Световния океан, и ще се реализира напълно основната идея на Международната морска организация и Международния ден на моряка: Seafarers’ Wellbeing! Welfare & Wellness at Sea! Healthy Seafarer, Healthy Ship, Healthy Balance Sheet!
(С незначителни съкращения.)
Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев
E-mail: [email protected]
–––––––––––––––––––––––––––
Литература:
1. Всеки кораб си има характер. Интервю на Олга Боева с к.д.п. Петър Софийски. Варна, вестник „Черно море”, 21.10.2002.
(http://more.info.bg/article.asp?articleID=86786&topicID=209&issueID=534)
2. Джеръм К. Джеръм. Трима души в една лодка (без да става дума за кучето). Превод от англ. ез. Асен Христофоров. Издател „Фама”. С., 2012, стр. 224. ISBN 9789545974397.
3. Диря в морето. Национален конкурс, посветен на морето и моряците 2013-2017. Съставител и редактор Атанас Стойчев. ИК „Стено”. Варна, 2017, стр. 190. ISBN 978-954-449-920-4.
4. Изменения от Манила на Кодекса към международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците (STCW), 1978 г. (Приети по време на Дипломатическа конференция, проведена в периода от 21 до 25 юни 2010 г. в Манила, Филипините. Обн. ДВ. бр.33 от 11 Април 2014 г.
5. Конвенция за Международната морска организация (ИМО). Изв., бр. 5 от 1960 г. Обн. ДВ, бр. 69 от 1966 г., бр. 100 от 1979 г., бр. 61 от 1980 г., бр. 101 от 1996 г. В сила от 4 април 1960 г. Обн. ДВ. бр.20 от 8 Март 2005 г.
6. Кодекс за подготовка и освидетелстване на моряците и носенето на вахта (Кодекс SТСW). Обн. ДВ, бр. 31 от 8.04.2005 г., в сила от 31.03.1984 г., изм., бр. 33 от 11.04.2014 г., в сила от 1.01.2012 г. Приложение 2 (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2014 г., в сила от 1.01.2012 г.) към Заключителния акт на Конференцията.
7. Международна конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г. Обн. ДВ. бр.31 от 8 Април 2005г., попр. ДВ. бр.86 от 30 Октомври 2009г., попр. ДВ. бр. 91 от 17 Ноември 2009 г.
8. Морска трудова конвенция, 2006 г., на Международната организация на труда. Обн. ДВ. бр.76 от 30 Август 2013г., попр. ДВ. бр.46 от 23 Юни 2015 г.
9. Нормативни поправки увеличават защитата на моряшките интереси. Интервю на Стефан Денков с Иван Велков. Варна, вестник „Черно море”, 16.04. 2018.
10. Пеев, И.П. Защо морското образование и човешкият фактор в корабоплаването стават център на вниманието в целия свят през 2015 година? (Знаем ли кога и по какви поводи са обявени Световния ден на морето и Международния ден на моряка?). Списание „Българска наука”, Брой 78, Май 2015, стр. 131-137. ISSN: 1314-1031.
(http://image.nauka.bg/magazine/bg-science78.pdf)
(https://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka78)
Българска Морска Камара:
(http://www.bcs.bg/uploads/news/185/zashto-morskoto-obrazovanie-i-choveshkiqt-faktor-v-koraboplavaneto-stavat-centur-na-vnimanieto-v-celiq-svqt-prez-2015.pdf)
11. Пеев, И.П., Д.Г. Ставрев. Пропедевтика на морската психология и морската дейност. Човешкият фактор и безопасността на корабоплаването. Художник Сияна Струнчева. Университетско издателство на МУ „Професор д-р Параскев Стоянов”. Варна, 2016, , стр. 348. ISBN 978-619-7137-98-9.
12. Пеев, И.П. Психическа подготовка на личния състав на подводниците. Военно издателство. С., 1996, стр. 184. ISBN 954-509-162-2.
13. Пеев, И.П. Позитивната психотерапия в модерната армия и обществото. Военно издателство. С., 2002, стр. 235. ISBN 954-509-227-0.
14. Пеев, И.П., М.В. Рогашка. Психологическият тренинг във водния транспорт. ИК „Стено”, Варна, 2012, стр. 224. ISBN 978-954-449-631-9.
15. A Guide to Professional and Personal Well-Being of Seafarers on Ships. Publisher by Marine Insght. Editor Raunek Kantharia. 2013, p. 38. (marineinsight.com).
16. Day of the Seafarer 2018. (imo.org/en).
17. Dictionary of English idioms. Словарь английских идиом. 2012.
18. Guidance on Eliminating Shipboard Harassment and Bullying. Published: International Transport Workers’ Federation & International Chamber of Shipping. London, 2016. (ics-shipping.org).
19. Maritime: 12 jobs that we could not have imagined at Y2K. Maritime Knowledge, 22/02/18. (safety4sea.com)
20. Risk management. Guidance on the management of Psychosocial risks in the work place. 2014.
21. Sailors’ Society’s Wellenes at Sea conference in London, March 16th 2018. Wellenes at Sea conference “Healthy Seafarer, Healthy Ship”, London ‘2018. Promoting on Board Health and Well-Being. How to improve crew welfare and your proitability. (sailors-society.org)
22. Sam Chambers. A quarter of seafarers show signs of depression. “Splash247”. Asia Shipping Media (ASM). Singapore, March 29th, 2018. (splash247.com).
23. Seafarers Happiness Index Down (SHI). World Maritime News, March 9, 2018. (https://worldmaritimenews.com)
24. Seafarers Happiness Index (SHI). The Mission to Seafarers. Q4/2017.
(https://www.missiontoseafarers.org), (https://www.shipownersclub.com)
25. Seafarers’ Health Information Programme (SHIP). Psychological Wellbeing at Sea. A Good Mental Health Guide for Seafarers. ISWAN. SeafarerHelp. The lifeline or seafarers. (seafarerhelp.org).
26. Stress Management Approaches for Preventing and Reducing Stress”, Harvard Health Publications, Harvard Medical School. (health.harvard.edu).
27. The International Council on Social Welfare (ICSW). (icsw.org)
28. WesCom Signal and Rescue pledges its support of Wellness at Sea with Sailors’ Society. (Pains Wessex. Marine Distress Signals, Langstone Technology Park, Havant, UK). Apr 16, 2018. (painswessex.com)
29. Work-Life Balance: How Your Workplace is Killing You? By Jeff Pfeffer. 3 May 2018. (http://www.bbc.com)
––––––––––––––––––––––––
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ПСИХО-СОМАТИЧНОТО ЗДРАВЕ И БЛАГОПОЛУЧИЕТО НА МОРЯЦИТЕ И КОРАБНИТЕ ЕКИПАЖИ ПРИДОБИВАТ ПЪРВОСТЕПЕННО ЗНАЧЕНИЕ В КОРАБОПЛАВАНЕТО И МОРСКАТА ИНДУСТРИЯ ПРЕЗ XXI ВЕК
От 1995 година, когато бе приета втората редакция на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците (Конвенцията STCW ‘1978/1995/2010), благополучието на мораците и техните семейства зае ключово място в морските политики на държавите и дейността на международните морски инстутуции и организации.
Така благоприятните промени в морската професия тръгнаха от Лондон! Ролята на Великобритания като център на морските иновации е всепризната в целия свят. За това свидетелстват множество факти и доказателства, едно от които е Международната седмица на морското корабоплаване, морските и пристанищните технологии – London International Shipping Week ‘2019 (LISW19), от 9 до 13 септември 2019 г.
www.londoninternationalshippingweek.com
https://www.shippinginnovation.com
https://www.hellenicshippingnews.com/
London International Shipping Week ‘2019
Това е най-крупното за Великобритания и знаково събитие за цялата световна морска общност.
Форумът, за четвърти пореден път, събира веднъж на 2 години висши правителствени лица и световни лидери от всички сектори на корабаплаването и морската индустрия. През 2019 г. участваха повече от 15 000 лидери на морския отрасъл, на които бяха предложени над 160 отраслеви мероприятия и глобални мрежови възможности на най-високо ниво:
The LISW19 Conference
londoninternationalshippingweek.com/lisw19-conference-gala-dinner
Най-значителното събитие на LISW19 беше конференцията на високо равнище, на която бяха обсъдени фундаментални въпроси, свързани с ключовите направления в развитието на морския отрасъл в близка перспектива, успешното развитие на професионалната подготовка на кадровите специалисти, бизнес-решения, околна среда, международното партньорство на утрешния ден, психо-соматичното здраве и благополучието, социалната защита на моряците и корабните екипажи и пр.
Кой знае защо, тази първостепенна тема за морската индустрия и корабоплаването, остана незабелязана през месец септември 2019 г., както от централните медии в Република България, така и от държавните морски институции и частните компании. В другите държави темата беше не само широко отразявана от централните медии, но бяха публикувани много изследвания за психо-соматичното здраве на моряците и корабните екипажи и тяхното благополучие, за взаимоотношенията между моряците, за ролята на обществото и семейството за оказване подкрепа на моряците, за работоспособността и умората по време на плаване и пристанищните операции, и мн. др.
И още нещо впечатляващо от Лондонския форум LISW19 през септември 2019 г.: Международната морска благотворителна организация (ISWAN), която насърчава компаниите да предоставят социално-психологически, здравни и битови услуги на моряците, връчи престижната награда International Seafarers’ Welfare Awards – 2019 по четири номинации: пристанище на годината, интерклуб на годината, корабоплавателна компания на годината и личност на годината.
Нов момент за 2019 г. е и този, че моряците сами определят най-добрите лица и компании в областта на социалната защита.
Смисълът на този нов подход е в това, че моряците могат сами да кажат «Благодаря» на тези, които ценят техния труд на борда на кораба и се стремят да подобрят живота им на брега по целия свят.
Победителите бяха обявени на церемонията по награждаването на 11 септември 2019 г., в рамките на Лондонската международна седмица на корабоплаването (LISW ‘2019), в щаб-квартирата на Международната компания за спътникова връзка „Inmarsart”.
През 2017 г., в рамките на LISW ‘2017, Инмарсат (Inmarsat) постави следните теми:
– Цифровото бъдеще на морския отрасъл и морската безопасност.
– Цифровите прекъсвания в корабоплаването – какво следва по-нататък?
– Развенчаване на митовете за морска кибербезопасност.
Заслужава адмирации и фактът, че именно Inmarsat, Международната компания за спътникова свръзка, даде нагледен пример за ново отношение към симбиозата „Човеко-Електронен интелект”, за хармонията между човешкия и изкуствения интелект в корабоплаването, като постави в центъра на вниманието въпросите за цифровизацията и благополучието на моряците.
В City Road – щаб-квартирата на Inmarsat, глобалната компания за спътникова връзка представи своите възгледи за развитието на корабните отрасли в рамките на LISW ‘2019 като организира дискусии върху следните теми:
– Как технологиите могат да подобрят живота на моряците и екипажите на борда на кораба;
– Психичното здраве на моряците;
– Как благотворителните организации могат да се подготвят за новата ера на технологиите в корабоплаването и морската индустрия;
– Цифровизацията в корабоплаването и благополучието на моряците;
Тематиката на Четвъртата международната седмица на морското корабоплаване, морските и пристанищните технологии – London International Shipping Week ‘2019 (LISW19), от 9 до 13 септември 2019 г. ме мотивира да предложа за публикуване резултатите от мое проучване от 2018 г.:
– Херменевтика на моряшкия синдром „Хвана го желязото” и програмите за благосъстоянието, психическото и физическо здраве на корабните екипажи в продължителните плавания (welfare & wellness at sea).
Изследването спечели конкурс „Обясни науката ‘2018” на сп. „Българска наука”, Брой 110, юни 2018.
Актуалността на това изследване нараства и е в хармония с тематиката на Четвъртата международната седмица на морското корабоплаване, морските и пристанищните технологии – London International Shipping Week ‘2019 (LISW19), от 9 до 13 септември 2019 г. Това мое проучване фактически предшества и е продължение на онази развиваща се тематика и проблематика, касаеща физическото и менталното здраве на моряците и корабните екипажи, взаимоотношенията на орда на кораба, работоспособността и умората, благополучието и благоденствието на моряците и техинте семейства – теми, които следва да заемат централно и водещо място в дейността на всяка корабоплавателна компания и морската индустрия през XXI.
P.S.:
Конкурс „Обясни науката“ ‘2018: Кой печели конкурса „Обясни науката“?
Част от първите 5 статии в конкурса „Обясни науката“:
https://image.nauka.bg/magazine/BG-Science-110-dopulnen-broi-juni.pdf
Кап. I ранг о.р. проф. д.пс.н. инж. Илия Пеев
.
