Моминско парти и Миле Китич

Разказ от Цветелина Цветкова 

Казвам се Гергана Кметска. Я съм дъщеря на кмета на едно видинско село. У тоя точно момент карам една кола, пълна с пияни англичанки, къди село. Они не приличат на ора. Едната е със счупена рЪка, една нема два зъба, една е с издрана пърлица и една е с половин коса.

Че ви кажем кво станA. Лани у село дойде един убав англичанин. Я си го ареса, баща ми го напи и он реши да остане да живее на село. Добро си живеехме и он леко-полеко свикнА, и земе да се обичаме. Oн ме посака за жена. Големо вълнение беше. Цело село рева и пи, беше живо чудо. Насрочихме сватба за след един месец и он се обади на роднините си от Англия да дойдат. И они дойдоа. По-добро да не беа идвали, ама они дойдоа. И макя му, она се казва Мери, реши, че сака она да ми купи рокля за сватбата. А сестра му Паци и двете братовчедки Мейбъл и Мюриъл казАха, че сакат да ми прават моминско парти, кво и да означава това, и барабар с лелЯ му Матилда се натоварихме у баничарката – и айде у София. Я ако знаех кво ме чека, немаше никога да ръгнем. Щех да се оженим у те тия панталони, или голА, само и само да се не беше случило това, кое се случи. Я да ви кажем, немам идея кво сакат жените. Я знам кво сакам я. Сакам баща ми и деда ми да са живи и здрави, а вече и Джордж да е добре, да си живееме у любов и да ни е убаво. А тия те англичанки, ако ги питаш кво сакат, они че ти кажат, че сакат да се уморат от пиенье, они нема да може и да го кажат даже. Нали сички сте чували за бой, ебане и сръбска музика, е я го видо с очите си. Още по пъта от село към София тия се почнаа на бири. И пърдът, и се оригват у колата, как не съм чувала никой мъж да го прави. Я държа прозореца се отворен, що щех да умрем. И викат, и се смеят, и псуват. А я, да се смерим у главата, преди да дойдат съм наредила цело село на площада и им викам:

– Ей, че дойдат на Джордж роднините, они са от Англия и са възпитани, що са кралска държава. Дако са грозни, они са изискани. Нема да се напивате пред тех, нема да псувате, нема да дигате гюрунтия, да ме не засрамите пред чужденците. Джордж ви е свикнал вече, ама тия ора ви не познават. И нема да мляскате като едете и че си триете устата със салафетка, а не с ръкава. И само да съм видела некой да се изсекне така настрани с палец на носа, че ви умънем на гръста сичките. Тия са възпитани и требва и ние да сме. Като си тръгнат, ако сакате дигнете селото на главата си.

И казах на братя Ангелови да научат некой английски валс и малко Бийтълс, а не да бият маанета пред англичаните. Они зеа да се чудат, ама почнаха да учат валс и Ши ловс ю йе йе йе, у малко странен аранжимент. И верно, кога дойдоа, англичаните изглеждаха като да са верно изискани. Па подаръци донесли, па викат: найс ту митю. Па баща му целува рЪка на Цеца кръчмарката, она се чуди кво става. И я си викам, тия са голема работа. И така си мислих, докато не ръгнахме къди София. Остайхме баща му Джон и чича му Хюгобос у селото, и тия жени сЕ едно некой им каза три-четри. Бири, бири, удри, удри, свалих ги у София у насипно състояние. Как и да е, опрайхме се у хотела и тия легнаха да спат, да се оцеферат малко. Я се падна със сестра му у една стая, она бе малко по-съглан от другите, ама как влезнахме у стаята, и она зе да си гледа телефона и да реве тихо. Кога погледнах у екрана, един грозен англичанин се орънджил и една мома до него така напрайла с джуките напреде. После она ми каза, че това бил фиансето й, ама я като гледам ми се струва, че он не си седи у дома да е чека и да реве за нея. И затова й казах, че нема нужда и она да реве за тоя грозник. Е, не й кзах, че е грозен, она може да го вижда убав, да е не обидим. Ония се наспаа другите и се разбрахме доле у хотела да се чекаме, да едеме и да одиме некъде да ми прават моминско парти. Кога слезна доле, я се фана за главата. Бех си турила рокля и я като жените, а Мюрел и Мейбъл се облекли у едни къси панталони, а баджаците им се търкат един у друг. Нагоре у потници и циците им напинят да излезнат, връз тех анцузи, а на краката джапанки. Майка му по-добре беше, а леля му турила една рокля, она е прещъпнала и едни козунаци преливат отсекъде. Сестра му и она се турила у маратонки, се едно че оди да бега у парка. Они им не пука много-много кво мислат ората за тех. А като се сетим, че отначало си мислих, че я съм грозна и невзрачна, а я пред тия съм си бая зафатна. Ка и да е, седнахме да едеме у ресторанта. Они си аресаа шопската салата и она нали върви с рикия, изпиа по три. Ама направо си ги люснаха, сего едно си ги фъргат зади гърба. Я им викам: по-леко, че тава е силно, а они викат: ловли, ловли. После лелЯ му не знам откъде извади един булченски воал и ми го тури на главата, и вика на сички на ангийски:

– Она че бъде булка, она че бъде булка.

Я умре от срам, ама ората се радват. Свършихме да едеме и айде да одиме на веселба. Къде-къде, они сакат у стриптиз бар, ама къде се съблачат мъже. Разбрахме къде има и айде и ние тама. Я с воал на главата, тия по джапанки по мене. Кога разбраха, че че се женим, тия ни туриа на първата маса до сцената и донесоха една тАва с чаши за рикия, пълни с нещо черно. И тия мойте роднини като невидели се фърлиа връз тия чаши. И я пийнах, ама по-малко, що нещо от вътре ми говореше, че некой че требва да ги изрине къди хотела. И по едно време изгасиа ламбите и почна музика. И първо излезна един така убав с едни мускули, по панаталон и риза. И как стигна до назе, и си разкина ризата, и я фърли връз главата на лелЯ му Матилда. А онаа като зе да се радва и да врещи, се едно некой я коля. И мерише онаа риза, и си я търка у циците. А оня си бръкна между краката и си свали панталона те така, изведнъж без да го разкопчава. Това, да си кажем честно, ми ареса. Като фокус стана, се едно бех на цирк. Сега вече сички около мене зеха да пищат и да се фъргат тоя да го пипат. А он иде накъди назе и после пак бега надзаде. Па иде на друга маса, па пак се върне къди наща. И така прай с гъза назаде, а они му бутат пари у гащите. И на мене ми дават пари, и му сочат на него, че аз съм булка. И тоя дойде и почна да се бута у мене, а он по прашки, като жена. И де ли си бута голия гъз у лицето ми, а я си викам: а си ми пръднал у сурата, а съм ти откинала кайсийките. А ангичанките викат къди мене: тач ит, тач ит – демек да го фанем тоя за гъза. А я нещем, ако си го не е измил? Макя му, Мери, най-силно пищеше, сочеше към мене и викаше на английски: она че бъде булка, она че бъде булка. Явно си е изпила мозъка и е забравила, че я не съм ква да е булка, а булката на сина й. И става, и му бута пари у гащите, и му сочи да идва при мене. И тоя като ме обязди, и почна да мърда връз мене се едно ме мандръса. А я сакам он да се маане. А он ми фаща ръцете и ме кара да му пипам мускулите. Не е лошо, да си признаем честно, убаво е да пипаш мускули. И он ги прай така да ти мърдат поди пръстИте. И тамъън почна да ми става убаво и да ме не е срам, и от другата маса се пресегна една дърта германка и ми дръпна момчето. Фана го за прашките и си го завлачи. Я почна да се смеем, що е смешно, ама макя му на Джордж ич не й беше смешно, що му беше бутнала повече пари, а й беше изпила много от ония чаши за рикия, и скочи връз германката. Я докато да рипнем, и они станаа на кълбета. Я не бе виждала такова нещо. Стари жени се фанали за косите, наща врещи на английки, онаа на германски и земи тоя бой. Оня завалията едвам се отърва и успе да избега. Докато да дойде охраната, Мери й беше скинала на онаа дреата, ама она па й беше издрала муцуната, га че разгонена мачка е минала неколко пъти през нея. Накрая ни фанаа сичките от двете маси и ни изфърлиа навънка. Кви неща се казаха по наш адрес, нещем да си ги спомням, що они не разбраха, че я съм българка, и ни нараниха как си требва. Грозни, дебели и тъпи чужденки – беа най-милите думи, кои казаха за назе. Като се оцеферихме малко и я си мислех, че они са се стреснали, и че сакат да се прибЕреме у хотела, а они се смеят, залитат и сакат да одиме на друго место. Я се фана за главата, ама да им угодим, викам айде. И къде-къде, и у неква механа се заврехме. Един пее на сцената Миле Китич и една група бая пияни мЪже фъргат салфетки върху една мома. Она се кълчи у средата. Я викам: тия нема да им ареса. Кво нема, бе братче. У движение си поръчаха още пиенье и се фърлиха на плонж да играат. Коя как може. Мене това ми не е интересно, що съм го слушала хиляда пъти, Миле Китич е любимия на Цеца кръчмарката. Она кога умре Шабан, се кръстеше и викаше:

– Боже, боже, добре, че не е Миле Китич.

Е нема как, напрай една вечер у кръчмата трибют на Шабан да го почете, ама Мили Китич й е у сърцето. Та фърлиа се тия англичанки да играят, кога гледам, германките от кютека и они влазат. Я изтръпна, що помислих, че пак че се бият, а они като се видоа, зеха да се прегръщат и да фъргат салафетки заедно. За тех това беше екзотично, се едно за мене джунгла. Я не съм виждала джунгла, сигурно и на мене щеше да ми е така. По едно време гледам единия пиян се опитва да обиколи с ръце баджаците на Мейбъл. Малко му остана, ама он се не отказва. А она се смее с пълно гърло. Мюриъл наблегаше на пиеньето и по едно време и она се фърли на дансинга. Ама они беа оляли с нещо доле пода, а она нали по джапанки и като се лъзна, се фърли надзаде със сичка сила и падна като отсечена на левата странка. И ка падна, така и не мръдна. Я тичам къди нея, що никой друг е не види от нейните роднини. Майка й се надпиваше с германката, с коя току що се беа сбили, лелЯ й се опитваше да земе микрофона от певеца, а сестра й беше у кенефа да се мъндръса с оня къде се опитваше да е обиколи. Паци ревеше на бара и показваше на бармана нещо на телефона. Явно му се жалваше от оня урунгел на снимката с онаа другата с джуките. Рекох да дигнем Мюриъл, а она пищи щом е пипнем. А я не можем да разберем кво е боли. Дойдоа и други ора, изнесохме е у колидора и я тогава видох, че левата й рЪка виси надоле и се клати като отсечена. Они почнаа да звънат на линейка, я ръгна да сбирам другите. У тоя момент, лелЯ му Матилда се беше докопала до микрофона и бега назаде що певеца е гони, и като стигна до стената не виде една свещ, къде беа турили там, и си запали косата. Певеца тича да носи вОда, она още не разбрала, пее на оня микрофон. Паци се целува вече с бармана, макя й се цеува с германката, а Мейбъл тамън излиза от клозета разчорлена и си прибира десната цица у сутиена. След нея и оня пияния излена доволен. И я седим у средата с тоя воал на главата, и не знам кво да прайм. Мина ми през акъла за малко да ги отебем и да си одим, да се оправат, щом ни една нема акъл у главата си, ама после реших, че нема как. Они са роднини на Джордж, не можем да ги оставим. Разтървах кой можах и им викам:

– Еврибади аут – демек излазайте да ви непрекинем да ви смерим, у пияниците и пустинячки. У тоя момент дойде линейката и ни качиа сичките. Нещем да ви казвам кво беше у болницата. Некой повръщаха, други заспаха по столовете. Я тичам из целата болница и се чудим що ме гледат така ората, а я съм забрайла да си махнем воала у целата лудница. На шашавата й гипсираха ръката и най-накрая тръгнахме да си одиме. Я им каза: от тука право у хотела. Оно беше станало и 5 часа сабалем. И ка седиме навънка, и чакаме такси. Седиме, не стоиме, що нема кой да стои прав, и по едно време гледаме една двойка мъж и жена вървът къди назе. И Паци у тоа момент се стирна, и като се фърли връз тех – и бой, бой, кой свари. Я докато разберем, че това е фиансето, мина време. У кютека не можах да го познаем грозника. А он мани, че грозен, ама и глупав. Казал, че отива у командировка у Румъния. Он не прай разлика между Румъния и България. Дако, она му върна и зарди мене. Я като разбра кой е, зех и я да бием, че ми се струпа напрежение и на мене, имах нужда да олабим. Я бием него, она бие онаа пачавра. А она пищи, ама и бие. И ка беше с един голем пръстен, и гледам по едно време нещо фърчи пред мене, а оно на Пацито двата предни зъба. Убихме ги на манта и после четиримата направо влезнахме пак у болницата. Ония като ни видоха пак назе и не им се поверва. Опрайха ни криво-лево, остайхме грозника и пачаврата у болницата, и айде да земеме другите роднини и вече най-накрая да се прибЕреме. Немах сила за повече моминско парти. Я одим с воала напреде, Паци без два зъба след мене, макя й с одрано лице, Мюрел със счупената рЪка, лелЯта с половин четина на главата. Само Мейбъл беше много щастлива. На нея й нема нищо, она само любов получи. Преспахме, кво преспахме и на другия ден ги натовари у баничарката, и айде къди село. Кво щех да кажем на Джордж, на баща му и на чичА му, незнам. Ама я не вервам они да се учудат много. Они си ги познават. Я си мислех, че тия че спът и че съжаляват за сичко, а они си зеа бири, беха обрали и хадилниците у хотела, и почнаа пак да жулат. Молиха ме да им пуснем цел албум на Миле Китич и докато стигнеме у село, вече го знаеха наизуст. А там братя Ангелови ни посрещнаха с английски валс и Бийтълс, да се не излагаме пред чужденците.

.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Цветелина Цветкова (с псевдоним Гергана Кметска) е родена и израсла във Видин. Завършила e Психология, с дипломна работа “Проблемът за сексуалността във възгледите на Фройд“, но не е работила по специалността. Работила е какво ли не друго, дори на телефоните на Къци Вапцаров. Единайсет години работи в телевизия, била е част от екипа на ТВ форматите „Страх“, „Пълна промяна“, „България търси талант“ и много други продукции; втори асистент-режисьор в сериала “Седем часа разлика”, както и в сериала “Недадените”. Има стаж и като PR. Пише известно време за Lifebites.bg. В момента работи като асистент-режисьор в ДНК-пространство за съвременен танц и пърформанс в НДК. Автор е на емблематичната диалектна книга „Лейди Гергана“ (изд. „Пощенска кутия за приказки“, 2019).

.