Във връзка с обсъждане в Министерски съвет на Закона за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, Културно-просветно дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ е изпратило писмо до вицепремиера по икономическата и демографската политика Марияна Николова.
В писмото си до г-жа Николова от Дружество „Родолюбец“ предлагат „да се прецизира текста от Закона, а именно изискването за владеене на български език да се отнася и за лицата, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство на основание български произход. Ние сме на мнение, че изискването за владеене на български език от кандидатите за българско гражданство трябва да присъства в Закона за българското гражданство, но настояваме владеенето на диалектната форма на български език също да се приема.“
От Дружеството призовават „да отпадне заложеното в проектозакона допълнително условие за придобиване на българско гражданство по натурализация на лица от български произход, а именно преди не по-малко от 2 години към датата на подаване на молбата за натурализация да са получили разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България.“
Следва целият текст на писмото.
ДО
Г-жа Марияна Николова
Заместник министър-председател на Република България
Уважаема г-жо Вицепремиер,
Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ от своето създаване през 1990 г. до днес се стреми преди всичко да защитава правата и националните интереси за съхраняването на езика, културата и традициите на българските общности в Бесарабия, Таврия, Крим и други региони в Молдова и Украйна, както и да подкрепя техните стремежи към все по-тесни връзки с тяхната историческа родина България.
През тези години бяха постигнати значителни успехи: възстановиха се исторически просветни средища като Болградската гимназия, създадоха се нови такива като Българския теоретичен лицей „Васил Левски“ в Кишинев, Музикалния колеж в гр. Твърдица, Украинобългарския лицей в гр. Приморск, Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“. Създадоха се български културни формации – фолклорни състави, театрални трупи, които редовно участват в организирани в България културни форуми. Няколко хиляди студенти получиха своето образование в български университети. За учители, студенти и ученици от Молдова и Украйна се провеждат езикови курсове и практики в български образователни центрове. В същото време през целия този период организацията ни, според своите възможности – предимно в индивидуален план, подпомага тези наши сънародници, пожелали да се завърнат и да се реализират в прародината, като по този начин сбъднат мечтата на своите предци и дадат своя принос за културното и икономическото развитие на родината ни.
Дружеството ни на няколко пъти инициира законови изменения, насочени към създаването на нормативна уредба за подпомагането на тези, които биха пожелали да свържат своето бъдеще и това на децата си с България.
Във връзка с предстоящото обсъждане в Министерски съвет на Закона за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, в Дружеството сме обезпокоени относно някои текстове, залегнали в него.
1. Предлагаме да се прецизира текста от Закона, а именно изискването за владеене на български език да се отнася и за лицата, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство на основание български произход. Ние сме на мнение, че изискването за владеене на български език от кандидатите за българско гражданство трябва да присъства в Закона за българското гражданство, но настояваме владеенето на диалектната форма на български език също да се приема. Мотивите ни са, че изучаването на литературния български език в Молдова и Украйна започва в средата на 90-те години на миналия век и новото изискване за владеене на литературен български език би поставило в дискриминационно положение всички над 40-годишни наши сънародници, които желаят да придобият българско гражданство. Освен това, при една голяма част от българските исторически общности като РС Македония, Албания и др., все още няма условия за изучаване на българския книжовен език.
2. Подкрепяме предложението Държавната агенция за българите в чужбина да се фокусира върху основния си предмет на дейност и при удостоверяването на български произход да има само помощни функции в случаите, където главно поради репресии и денационализация са унищожени документите, удостоверяващи българската принадлежност на възходящите. В останалите случаи кандидатите за българско гражданство от български произход да представят в Министерството на правосъдието официални документи, които установяват наличието на поне един възходящ българин на лицето, имената на възходящия българин и родствената му връзка с лицето.
3. Призоваваме да отпадне заложеното в проектозакона допълнително условие за придобиване на българско гражданство по натурализация на лица от български произход, а именно преди не по-малко от 2 години към датата на подаване на молбата за натурализация да са получили разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България. Това ще доведе до рязко намаляване на молбите за придобиване на българско гражданство и е в разрез с дългогодишните усилия на България за приобщаване на повече наши сънародници зад граница към българската нация чрез предоставяне на българско гражданство. Освен това една голяма част от представителите на историческите български общности живеят в собствената си земя, откъсната насилствено от майката родина. Тези земи не трябва да се обезбългаряват, а българите в тях трябва да бъдат мощен инструмент в услуга на външната политика на България.
Изразяваме надеждата, че ще се вслушате в нашите призиви и ще отразите исканията ни в проектозакона преди неговото обсъждане в Народното събрание.
С уважение,
Съпредседатели на Дружество “Родолюбец”:
Галин Георгиев, Наталия Димитрова, Александър Пейчев
–––––––––––––––––––––––––––
Бел. ред.: Още по темата – вж. тук.
.
