.
Наближава големият празник… В студа
суетата без срам се разголва.
И по мокрите улици шества в града,
триумфално поглеждайки Господ.
Домове, магазини, базари и молове
са широко за нея отворени…
И дали някой още се сеща неволно,
че роди се Той в ясли, в обора?…
Атрактивна помощница, тя с Дядо Коледа
все луксозни подаръци прави…
Неусетно накрая и нас в опаковки
ще превърне – но вътрешно празни…
А Спасителят броди, бездомен и скръбен…
Той ли всъщност ще бъде Рожденик?
Трябва свещи да купим тогава и в църква
да запалим една непременно!…
А Спасителят страда с душата на болен,
на затворник, вдовица, сираче…
На гърба Си понесъл товара с неволи.
И очите Му с техните плачат…
А Спасителят чака, безмълвен и кротък,
да открехнем за Него вратата.
Той е пътят и истината, и животът!…
Но си мислим „Животът е кратък…“
Албена Димитрова
–––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук.
.