Или кой е Том?
„Най-лошото управление у народ безкултурен или малокултурен
е демократическото.“
Стоян Михайловски, “Книга за българския народ”, 1897 г.
С речите си в парламента и с памфлета „Българските ужаси и Източният въпрос” (Bulgarian Horrors and the Question of the East), публикуван през 1876 г., Уилям Гладстон – министър-председател на Великобритания през годините 1868-1894 – привлича вниманието към България за зверствата при потушаване на Априлското въстание по време на османското иго.
Легенда разказва, че когато България е вече свободна, при Гладстон пристигат българи да му благодарят. Ето част от разговора между Гладстон и българите.
– Като се освободихте имате ли хора, готови да поемат управлението? – запитал Гладстон.
– Имаме – отговорили българите.
– Какви хора имате?
– Имаме богати, имаме и просветени хора.
– А цялостни хора имате ли? – запитал Гладстон.
– Какви са тези цялостни хора?
– И богати, и просветени – отвърнал Гладстон.
– Не, такива хора нямаме – казали българите.
– Щом като нямате цялостни хора, няма да направите нищо, защото просветените, като вземат властта, се стремят да забогатяват за сметка на народа, а богатите, като вземат властта, се представят за просветени и вършат пакости на народа – казал Гладстон.
Не, че ги няма цялостните българи, има ги, но на тях не се дава възможност за изяви в управлението на държавата, на здравеопазването, образованието, науката и културата. Докато „безкултурни или малокултурни“, непросветени и алчни българи се настаняват в парламента и министерствата.
В клетъчната патология има състояние, при което в кръвта циркулира достатъчно, даже изобилие от инсулин, но той няма как да се свърже с рецепторите си (молекулни антени), защото те са скрити под повърхността на клетките. Така инсулинът няма възможност да изяви ефекта си – изхранване на клетките и поддържане на нивото на кръвната захар в нормални стойности. Настъпва захарен диабет тип 2 – болест с тежки последствия за здравето, ако не се открие и лекува навреме.
Тези молекулни аспекти на диабета, пренесени в българската политика, звучат така: когато цялостните хора не се допускат в управлението на държавата, настъпва политически диабет тип 30. Този диабет е с тежки социални, образователни, културни и икономически последствия за България.
През есента на 1989 г. много българи излязоха възторжени на площадите в Русе, София, Бургас, Варна, Пловдив и други градове и запяха „Комунизмът си отива“ и „45 години стигат, времето е наше!“.
Демократично избраните правителства, обаче, предадоха ценностите на демократичния възторг и обезвериха много българи. Тогава разбрахме, че сме били наивни участници в отвратителния сценарий на уж-отиващия-си-комунизъм. И песента се промени: от „45 години стигат, времето е наше!“ стана „30 години не стигат, времето е тяхно!“
В 30-годишния преход има комунисти, дегизирани като социалисти, които станаха капиталисти. Има „фалиране, приватизация и разпродажба” по схемата „Ран-Ът-Костов“. Евроатлантически папагали – росенплевнелийци и поптодорживковки. Много (проджендърски) неправителствени организации, „елити“, „лидери“, неолиберални интелектуалци и чалга 7/8. Много алчност, агресия и аномия. Много Дънинг-Крюгеровци, медиокрация – власт на посредствеността, на срастване на политика и бизнес с медии. (Има СДС – Сергей Димитрович Станишев. И ГЕРБ – ГастроЕзофагеална Рефлуксна Болест.)
И стана тревожно, много тревожно, най-тревожно: демографска катастрофа, през 2018 г. 297 българи умират дневно (108 526 : 365), докато само 170 деца се раждат дневно (62 197 : 365) и хиляди българи емигрират.
България ще проходи, когато декодираме четирите въпросителни на Апостола Левски. Когато България престане да е асиметрична – образовани и неграмотни, богати и бедни, пренаситени и гладни, граждани и политици. Когато осъзнаем, че „най-лошото управление на политици, безкултурни или малокултурни, е комунистическто и демократическото“.
И отговорим на въпроса на Джери: „Защо Том трябва да се появява в абсолютно всяка история?“
И кой е Том?
Д-р Георги Чалдъков
