Всички приказки започват с „Имало едно време…”. Съвременните могат да започват по-различно. Например:
Има в днешното време парченца от България в далечни царства, в далечни господарства. Едно от тях е нашето Първо българско неделно училище „Св. Иван Рилски” – гр. Мадрид, Кралство Испания. И докато светът на Запад се прехласва по скелети, тиквени фенери, вампири, духове и други същестава от „долния свят“, в нашето училище деца, родители, преподаватели, настоятели се готвим за Светъл български празник – Деня на Будителите.
Готвим се да почетем паметта на предците, дали живота си за народа и свободата ни. За да може в отвоюваната свобода да има бъдеще за децата ни.
По стар български обичай, няма празник без гости. И ние също очакваме гости отдалеч, чак от България. Ще ни посетят ученици, учители и родители от пловдивското училище „Алеко Константинов“. Училище с име на будител, който преди столетие написа „До Чикаго и назад“. В днешните приказки пътят на мнозина българи води до Чикаго, но пътят назад за мнозина остава недовършен.
Цели два месеца децата от двете ни училища си пишат писма, учителите подготвят уроци, сценарии за общо тържество, а родителите помагат с организацията.
Каним всеки българин, който е наблизо, да заповяда на нашето тържество, да му вдъхнем увереност, да се почувства горд от това, че е българин, заедно да почетем паметта на нашите будители, на които дължим днешния си ден.
Очакваме Ви на 03.11.2019 г., в 11.30 ч., на ул. Puerto Rico, 34 в гр. Мадрид, Кралство Испания.
„Сговорна дружина – планина повдига”! А ние сговорно крепим духа на България по света и у нас!
Петя Цанева,
ПБНУ „Св. Иван Рилски“ – Мадрид
Приемете поздрави!
Аз се присъединявам към празника с пожелание и благодарност към доайена
на едноименното българско училище в Чикаго и Човек с голямо Ч – отец Валентин Ноцков!
Пожелавам му още дълги години да е сред приятелите си и близките си и да разпръсква Божия Дух!
Камбаната очаква трепетно
ръката ти
и твоя глас
да разлюлееш песента й
над смълчаните полета.
Осиротяла
земята препогреба
свойте мъртъвци
и вече
сълзи не й останаха.
Пълзи страхът
по вените
и ослепява живите.
И Божиите птички даже
забравиха гласа си.
За живите и мъртвите,
за оцелелите,
за още неродените,
разлюлей,
до сетен дъх
бий,
бий камбаната.
И само Бог
да бъде твоят съдник!…