10.11.1989 – преди 30 години някои знаеха какво предстои, а днес?

На 10 ноември 2019 г. повечето българи бяха изненадани от падането на Берлинската стена и още повече от неочакваната смяна на Тодор Живков. Но дали беше така за всички? 

Например, лично аз познавам един 30-годишен днес мъж, който е роден на рождения ден на Тодор Живков (на 7 септември) и бе евакуиран в Москва (на 10 октомври), часове преди свалянето на Живков.

Желю Желев също е знаел няколко часа по-рано – вж. линк.

Но тези примери не са нищо в сравнение с това, което може да научите от откровенията на Вени Марковски (внук на видния комунист Венко Марковски – баща на македонскиот язик), който по това време е бил около 20-годишен. Ето какво четем в неговия блог:

„От 20.09.1987, цялата 1988 и част от 1989 прекарах в казармата.
…..
Спомням си една случка в началото на декември 1988 г. Бях си уредил от Ирена Георгиева една покана за срещата на Тодор Живков със студентите. Срещата трябваше да се проведе в НДК. 2-3 дни преди нея срещнах началник-щаба, подп. Стоилков:
– Др. подполковник, имам една молба – започнах аз.
– Какво има, Марковски – отвърна той.
– Имам покана за срещата на др. Живков със студентите. Понеже не е ясно догодина дали ще има такава среща, може ли да ме пуснете отпуска в гарнизона с преспиване?
– Хмм… ами добре!
И ми подписа документите.
Наистина, на следващата година нямаше среща на студентите с Живков, защото той бе свален на 10-и ноември:-)“

Вени Марковски продължава разказа си:

„Някъде по това време реших да послушам съветите на по-възрастни приятели и да стана член на партията. Поисках от ЗКПЧ-то подп. Таралов да ми дадат документи за кандидатстване в партията.
Вместо документите, пристигна самият той. Изкомандвах взвода ми и всички ние, прави, изслушахме следната лекция:
– Другари бойци, вижте го този младши сержант! Какъв член на партията може да е той? Ами че той иска преустройство и демократизация в армията! Той е перестройчик! Той е, той е…. интелигент! Той не е достоен да стане член на партията!
Докато говореше с нарастващ патос, подполковникът мрачно гледаше струпаните на масата ми списания „Огонек“, „Новьiй мир“, „Знамя“, „Дружба народов“, „Московские новости“ и др.п.
Така бях порязан за членство в партията. Не се притесних много, тъй като знаех какво ни чака и че когато партията реши, че съм достоен за неин член, тя вече няма да е достойна за мен.“

Малко по-долу Вени завършва разказа си за престоя си в БНА с един ред:

„1989 – Стоях в армията само до месец май. Писна ми!“

И продължава разказа си за събитията през есента на 1989 г.

„От октомври започнах да ходя на лекции в Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“ (все още не беше „Свети“). По това време асистенти ни бяха бъдещият външен министър Стоян Ганев (за него отделно ще има видео материал в този сайт) и бъдещата зам.-председателка на парламента Снежана Ботушарова. Последната ме изпитваше на изпита по Държавно право на социалистическите страни (оценка 6). Стоян Ганев, по спомени на колегите ми от групата, се е чувствал изключително притеснен от моите иронични забележки на тема има ли право в СССР. Моите колеги ходеха и на лекции и упражнения по История на БКП, но аз, знаейки за промените, които ни очакваха, не ходех. В края на краищата, този предмет отпадна от програмата още през първия семестър – още един случай, в който се оказах прав, но никой не ме слушаше в началото на семестъра.

В края на октомври и началото на ноември бях за една седмица в Източен Берлин.
Спях в хотела на посолството близо до Check Point Charlie и всеки ден ходех до Западен Берлин на раходка. Знаейки, че стената ще бъде срутена само след една седмица, аз направих много снимки и от двете й страни.
Една вечер бях с трима души в стаята в хотела, когато към 11 вечерта им казах, че ми се диша свободен въздух и ще ида до Западен Берлин. След кратка разправия на източната граница:
– Защо отивате за четвърти път в Западен Берлин?
– За да пия кола.
– Ние също имаме кола в ГДР!
– Да, но е клуб-кола, а аз искам кока-кола!
Отидох, купих си кока-колата и се върнах. На 5 ноември един приятел от МВнР ми се обади и предложи да се видим веднага. Видяхме се на „Раковски“ и той веднага ме попита:
– Ти какви си ги говорил в Източен Берлин?
– ??
– Казал си, че отиваш да дишаш свободен въздух в Западен Берлин!
Бях потресен – от тримата българи поне един се е обадил, където трябва, за да ме натопи. Успокоих приятеля ми, че след няколко дни това няма да има значение, и си тръгнах. Странна работа, разсъждавах наум, тези хора пренасяха в багажника на колата каси източногерманска бира, която купуваха за източногермански марки, за да я продадат на полския битак в Западен Берлин, т.е. правеха контрабанда, а са се притеснили от моето невинно изказване. Нейсе. Може да са помислили, че е провокация;-)
***
На 9 (девети!) ноември вечерта Пламен Николов ми се обади, за да ме покани да гледаме на 10-и ноември сутринта дали ще има засилено военно присъствие по улиците на София.

На 10.XI. сутринта се изнесохме на Горнобански път, за да видим за последно как Тодор Живков преминава по „трасето“. Нямаше никакви военни коли, нито повече от обичайното милиционери от УБО. (За разлика от 1983 г., когато сваляха Александър Лилов, но това – друг път).

Същият ден по обяд отидох на редовен преглед в I-во вътрешно отделение на Правителствена болница и, кимайки към портрета на стената, казах на присъстващите лекари и мед. сестри: „Е, какво, май ще го сваляме, а?“, на която реплика те отговориха с очевиден страх, примесен с любопитство.

Както е известно, в 18:00 съобщиха за проведения пленум и за свалянето на Живков от властта.

***
На 18.11., събота, бяхме заедно с приятели на първия свободен митинг, видео материал от този митинг и нашето участие в него ще бъде разположен скоро и на този сървър.

До края на годината бях участник в още няколко митинга, докато не разбрах на 14.12. вечерта, че промените няма да се състоят. След това процесите на избори на президент (председател), срещите в които съм участвал из страната, бяха като усмивки от старите ленти.“

Тук завършвам с цитатите от Вени Марковски, за да дам прогнозата, че големите промени предстоят (до 10 години) и този път, за разлика от 1989г., ще се състоят.

.