Тази година отбелязваме 110-та годишнина от рождението на Никола Йонков Вапцаров – Моряка, поетът, който прослави нашата Родина далеч зад нейните географски граници.
Никола Йонков Вапцаров Моряка е поет новатор не само в създаването на нови поетични форми, но преди всичко с това, че вдъхна душа на машините, корабите и морето, които сля в единна хармония и синергия с душата на човека.
Никола Вапцаров не е велик мореплавател, нито е известен като велик морски учен, изобретател и конструктор, той няма конкретни приноси в науката и технологиите, не се е трудил на научното поприще, няма научни звания и степени. Неговите изобретения и конструкции са в други области на познанието – душата на човека и неговата духовност, менталната сфера, ноосферата (Едуард Льо Руа, Пиер Тейар дьо Шарден, Владимир Вернадски). Художествените приноси на Никола Вапцаров са в други измерения и ментални пространства – Човешката душа в нейните три основни части и три основни пътя: Тимос, Разум и Желание, по определението на Платон и проф. Франсис Фукуяма – един от най-видните законодатели на съвременната световна интелектуална мода.
Никола Вапцаров е откривател на духовната връзка между човека и машината. Поетът Моряк вдъхна душа в машините и корабите, одухотвори машините – онези машини, които в предишните векове хората ги чупеха, защото им отнемаха хляба и се опасяваха от бунта на машините, а днес продължават да се страхуват от тях и, колкото по-умни стават машините, толкова повече ще нарастват и страховете на хората – страх от апокалипсиса на роботите и киборгите.
Съвременните страхове на човека са съвсем основателни. За 2018 г. в Южна Корея на 10 000 работника се падат по 710 робота, в Сингапур плътността е съответно 658 робота, в Япония – 308, в Германия 322 и пр.
През 2016 г. Клаус Шваб, Президент на Световния икономически форум в Давос, прогнозира, че новите технологии може да ”роботизират“ човечеството, само след 4 години роботите ще вземат работата на 7 милиона души).
Интернет мрежата, която през 2014 г. папа Франциск обяви за „дар от Бога“, е ресурс и облага на нашето време, тя е източник на немислими досега знания и взаимоотношения, но крие огромни опасности и рискове – дезинформация, съзнателно и целенасочено изкривяване на факти и междуличностни отношения, които често се използват за дискредитиране. Затова в посланието си за 53-я Световен ден на Социалните комуникации, отбелязан на 2 юни 2019 г., папа Франциск призова: „От Интернет общностите към Човешките общности!“.
Създателят на Интернет, британският учен и компютърен специалист Тим Бърнърс-Лий, на 12 март 2019 г., по случай 30-та годишнината на Интернет, отчете негативни аспекти в развитието на своето творение и в открито писмо заяви: Интернет вече не е „сила за правене на добро“. Той посочи три главни причини за сегашното състояние на Интернет: 1) Спонсорирани от държави хакерски атаки и онлайн заплахи; 2) Наложената система за печалба от реклами; 3) Крайното и обидно поведение в мрежата.
В пространството на новия цифров космос се променят облика и структурата на личността, възникват нови модални типове личност: Човек глобален (Homo globalis), Човек дигитален, цифров (Homo digitalis, Digital Man), Човек мобилен (Homo mobilis), които са обект на изследване не само от науката, но и от изкуството.
През 2016 г. триото швейцарски драматурзи Moïra Gilliéron, Ariane Koch и Zino Wey (GKW) създадоха пиесата „Hhomo digitalis”, в която се описват процесите на „мутация” на човека в цифров, дигитален човек. Hhomo digitalis се намира в обществото благодарение на Интернет, но е самотен, експлоатиран, изпълнен със страхове за своето настояще и бъдеще. Духът на дигиталния човек Hhomo digitalis се разтваря в Интернет мрежата.
Тъкмо тук откриваме растящата потребност от поезията на Никола Вапцаров, в която Морякът одухотворява машината и създава нов тип хуманни отношения между машината и човека, корабите и морето. Това е в пълна хармония с концепцията на Международната морска организация (IMO) за модерното корабоплаване, в което човешкият елемент е изведен на челна позиция!
Науката и изкуството с различни методи разкриват реалните процеси на изместване на човека от машините и роботите, при което възникват проблеми, свързани със самоопределението на човека, и криза в идентичността на отделната личност, отчуждение, агресия и автоагресия, бягство в социалните мрежи. В тези процеси на изместване се създава чувството, че човек сякаш преминава на „втори план” и възниква т.н. вторична дехуманизация.
Човекът в цифровата епоха е изправен пред нови феномени и изпитания. Четвъртата промишлена революция (Industry 4.0) заличава границите между физическите, цифровите и биологическите технологии. Програмирането, цифровия инженеринг, механотрониката и робототехниката са неразделна част от човешкия живот, с огромни мащаби и скорост се развива новото бъдеще на IT-индустрията, мобилните мрежи от пето поколение 5G вече не са само на хоризонта, а навлизат в бита.
Превенцията на паниката от бунта на машините и заместването на страха от машините с любов към машините по Вапцаровски е един глобален и цивилизационен проблем на XXI век, пренесен още от предходните два века. Ние трябва да се гордеем, че българинът Никола Вапцаров е предложил неговото решение още през първата половина на миналия век.
Никола Вапцаров решава този цивилизационен проблем чрез своето поетично изкуство, тук научните методи са безсилни да помогнат – вместо страх и опасения от бунта на машините, той вдъхна душа на машините и любов към машините – Машината за Моряка поет беше неговата Любима! В това отношение есето „Спомени от миноносците” е ненадминат литературен шедьовър в световната култура. Есето е включено в Юбилейния сборник по случай 50-та годишнина на Морското училище (1881-1931), публикувано на стр. 172-72 в същия сборник.
Решаването на посочения цивилизационен проблем с художествени методи и значимостта на това поетично откритие на Никола Вапцаров могат да оценят пълноценно моряците, летците и космонавтите, в чиито среди най-напред се заговори за качествено нов тип безопасност – култура на безопасността, а мореплавателните компании разработват кодекси за Душата на компанията!
Никола Вапцаров е бележит поет, хуманист и революционер и именно със своето талантливо поетично творчество той направи художествени прозрения като поет и моряк, като Огняроинтелигент, за духовната връзка между човека и машината, които тепърва започват да се ценят от най-реномираните морски корабоплавателни компании и Международната морска организация, без да се споменава кой е техният автор. България в това пространство е неизвестна и нашата задача е да посочим кой е истинският автор на духовната връзка между човека, морето и машините.
ПРИНОСЪТ НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КАТО ДЪРЖАВА НА ДУХА
В историческото развитие на България – държавата на духа, в защита на българския народ в плътен строй стоят езикът, писмеността, литературата, по думите на акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов.
За утвърждаване авторитета на Република България в глобализиращия се и дигитален свят като държава на духа, неоспорим принос има и поетът Никола Йонков Вапцаров – Моряка, което се илюстрира с редица международно признати доказателства:
1) Световният съвет на мира през 1952 г. присъжда на Никола Вапцаров най-престижното отличие – Международната награда за мир. През 1953 г. тя е връчена на неговата майка Елена Вапцарова на многохилядно тържество, на което участват поети и писатели от десетки държави.
2) За изключителен принос в европейската и световна култура Никола Вапцаров е обявен за личност на ЮНЕСКО за 2009 г., по случай 100-годишнината от рождението на поета.
3) С указ на Президента на Р. България Георги Първанов № 243 от 6 юли 2004 г. (ДВ, бр. 64, 23.7.2004 г.), в памет на великия поет Моряк Никола Вапцаров на Антарктида е наречен връх на неговото име – Вапцаров връх (410 м, координати 62°37’15“ ю.ш., 59°54’25“ з.д.) – разположен върху планинската верига Тангра, остров Ливингстън от архипелага Южни Шетлъндски острови.
На тържественото събрание в град Варна на 7 декември 2009 г., по случай 100-годишнината от рождението на Никола Вапцаров, президентът на Р. България, който пръв получи ток- що излязлата монография „Никола Йонков Вапцаров Моряка”, заяви: „Когато връщаме лентата назад, стигаме до 1949 година, когато академичната общност на Морското училище приема за свой патрон най-достойния си възпитаник Никола Йонков Вапцаров и предлага да бъде учредена международна морска премия на неговото име.”
http://www.president.bg/news.php?type=3
http://old-www.naval-acad.bg/Bg/arhiv/arhiv-09/slovo-prezident-7-12.htm
4) През 1979 г. с указ на Държавния съвет, за 70-годишнината от рождението на поета е учредена Международна награда за литература „Никола Вапцаров“. За лауреати се удостояват известни автори от Виетнам, Германия, Гърция, Испания, Италия, Индия, Куба, Никарагуа, Норвегия, Полша, Португалия, Русия, САЩ, Сърбия, Франция и др. Наградата е връчвана през 1984 и 1989 г. През 2009 г., за 100-годишнината от рождението на Никола Вапцаров, наградата е възстановена от кмета на град Банско с друг статут и формат.
5) По най-нови данни, публично оповестени в печата през 2014 г., произведенията на Вапцаров са преведени в 92 страни на 64 езика и се четат по всички континенти на Земята. Голяма част от преведените творби на поета са в билингвистични публикации (на български език и на чужд език).
6) За Никола Вапцаров са написани и продължават да се пишат многократно повече литературни творби, отколкото той самият е създал.
В издадената през 2009 г. антология „За него, живота” Никола Вапцаров е определен като велика творческа личност, безсмъртен и неповторим художествен талант, бихме добавили творчески Гигант и поетичен Титан!
На него са посветени стихотворения, песни, есета и поеми от 75 автори, като 1/3 от тях са чуждестранни творци. За Вапцаров са се изказвали или са го превеждали десетки световно известни поети и писатели, включително двама носители на Нобелова награда за литература – италианският поет Салваторе Куазимодо и полската поетеса Вислава Шимборска.
Мануел Муньос Идалго е автор на поемата „Смъртта на Никола Вапцаров“ и театралната пиеса за Вапцаров, по повод 100-годишнината от рождението на българския поет – „Вапцаров – кървавата бразда“, която се публикува на испански, английски, шведски и български език.
Могат да се посочат още много национални и международни доказателства за безсмъртния и неповторим художествен талант на поета Никола Йонков Вапцаров – Моряка и световното признание на неговата светла и велика творческа личност.
7) В подкрепа на гореизложеното като свидетелство за националната и международната значимост на творчеството на поета са и двата биобиблиографски указателя „Никола Йонков Вапцаров 1909-1942” (309 страници) и „Никола Йонков Вапцаров 1980-2009” (336 страници) – биобиблиографска справка от 645 страници, а това е колосално за един поет! Те са издадени от Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, съответно за 70-годишнината и 100-годишнината от рождението на поета и съдържат Вапцаровите произведения и литературата за него от 1926 г. до 2009 г. са красноречиво научно доказателство за едно духовно богатство с планетарни мащаби, което тепърва предстои да бъде оценено.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА ВАПЦАРОВСКА МЕЖДУНАРОДНА ПРЕМИЯ „МОРЕТО И МАШИНИТЕ”
Посочените международно признати доказателства за неоспоримия принос на поета Никола Йонков Вапцаров – Моряка за утвърждаване авторитета на Република България в глобализиращия се и дигитален свят като държава на духа, ни дават основание за следното предложение:
1) Да се учреди Президентска награда: Вапцаровска международна премия „Морето и машините”.
Целта на държавната премия е да стимулира развитието на науките за морето, образованието и възпитанието на морски кадри, постижения в областта на безопасността на корабоплаването.
Президентската награда Вапцаровска международна премия „Морето и машините” ще бъде мощен стимул в националното и световното морско образование. Наградата ще способства за издигане морския престиж на Република България, ще активира разработването на националната морска стратегия, е популяризира морската индустрия сред младите хора и ще ги окуражава да предпочитат морските професии при избора на своето бъдещо образование и кариера.
Президентската награда Вапцаровска международна премия „Морето и машините” ще способства за активиране на конвергенцията между науката и технологиите, за изграждане на ново отношение „Човек-Машина”, респективно „Екипаж-Кораб”, за превръщане на техногенната безопасност, в т.ч. и безопасността на корабоплаването в част от ценностната система на човека и неговия морал.
2) С Президентската награда Вапцаровска международна премия „Морето и машините” ежегодно в навечерието на 7 декември – рождената дата на поета, да се удостояват изявени личности, учебни заведения и институции в Република България и чужбина, с доказан принос в развитието на науките за морето, образованието и възпитанието на морски кадри, постижения в областта на безопасността на корабоплаването.
110-годишнината от рождението на Никола Йонков Вапцаров Моряка през 2019 година е прекрасен повод за първото удостояване на лауреатите на Президентската награда Вапцаровска международна премия „Морето и машините” – изявени личности, учебни заведения и институции в Република България и чужбина, с доказан принос в развитието на науките за морето, образованието и възпитанието на морски кадри, постижения в областта на безопасността на корабоплаването.
Кап. I ранг о.р. проф. д.пс.н. инж. Илия Пеев
Из „Той искаше да лети!“, Иван Петков – https://duma.bg/toy-iskashe-da-leti!-n204680
„Вапцаров, син на Пирин и Банско. По образование – моряк. По душа – поет. По творческа мисъл – летец. По призвание – борец. Нужен ни е и днес, защото и днес човекът лети от волна птица по-бързо; влиза във бой с мъглите, със северния мраз. Защото и днес няма бронебойни патрони за вярата, че животът ще бъде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден.“