Проф. Янко Янков-Вельовски е изпратил на 18 декември т.г. 93-ти Специален меморандум – Граждански обвинителен акт до посланиците в България на САЩ, Руската федерация, Австрия, Великобритания, Швейцария, Франция, Италия, Белгия, Холандия, Сърбия и др., както и до президента и премиера на Р. България, председателя на НС, министъра на вътрешните работи, Представителството на ЕК в България, главния прокурор, български и други медии.
Из текста на Меморандума:
Fiat iustitia, et pereat mundus!
PEREAT MUNDUS ET FIAT IUSTITIA!
Свят, изтъкан от несправедливост, няма право на съществуване!
Преди всичко акуратно Ви припомням, че непосредствено след постъпването ми през 70-те години на научно-изследователска работа в Института за правни науки при БАН и преподавателска работа в единствения в България по онова време Юридически факултет при СУ съм станал обект на строго секретни оперативни мероприятия на българския клан на КГБ – ДС, кодовите наименования на които са „Смешник”, „Гадния”, „Дивия”, „Злобара”, „Твърдоглавия”, „Терорист”, „Непокорник” и „Дракон”;
Þ наскоро след това съм уволнен от научната и преподавателска работа в БАН и СУ;
Þ съм интерниран (въдворен) в родното село;
Þ политическият секретар на посолството на САЩ Джоузеф Кийл прави посещение в родния ми дом в с. Клисурица;
Þ веднага след това съм осъден на заточение и принудителен концлагерен труд в химическите заводи в град Девня;
Þ три месеци след това съм арестуван в Главно следствено управление при ДС по обвинение, че съм ръководител и извършител на нелегално разпространяваните в продължение на половин година в Михайловград 101 (сто и един) броя позиви, подбуждащи към извършването на престъпления против НРБ и клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществения строй в НРБ.
Þ Тъй като непосредствено след моето „настаняване” в концлагера в химическите задови един от позивите е бил залепен на самата входна врата на Окръжното управление на МВР, главните заподозрени са били моят роден брат Камен Николов Янков и нашият баща Никола Янков Димитров, спрямо които са били предприети неимоверно жестоки драстични оперативни мероприятия.
(Впрочем, В КРАЙНА СМЕТКА СЛЕД НЯКОЛКОГОДИШНО РАЗСЛЕДВАНЕ, ЦЯЛОТО РАЗСЛЕДВАНЕ ОТНОСНО ПОЗИВИТЕ ЗАВЪРШВА С ПЪЛЕН КРАХ И ДО ДНЕШНИЯ ДЕН АЗ НЯМАМ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ДОСТЪП ДО ДОКУМЕНТАЦИЯТА ПО ТОВА РАЗСЛЕДВАНЕ!!!);
Þ само две седмици след арестуването ми Държавният департамент на САЩ ме обявява за български гражданин, лишен от човешки права, след което Amneesty International, Helsinky Watch, American Bar Association Lawers Committee for Human Rights, радио „Свободна Европа“, радио „Гласът на Америка“, радио Би Би Си и лично Вили Бранд предприемат официални публични акции в моя защита;
Þ ПОРАДИ ПЪЛЕН КРАХ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО относно позивите, СЕДЕМ МЕСЕЦИ след моето арестуване ОБВИНЕНИЕТО Е ПРОМЕНЕНО в „ПОДБУЖДАНЕ НА ЧУЖДИ ДЪРЖАВИ (САЩ, Великобритания, Италия и др.) КЪМ ВРЪЖДЕБНИ ДЕЙСТВИЯ против България, СССР, Варшавския договор и социалистическите страни;
Þ Три месеци след това съм осъден на 12 (дванадесет) години затвор при строг режим; Þ Една година след това присъдата е „коригирана” на 6 г. и 6 месеци при същият режим;
ІІ.
Акуратно уведомявам, че В ИНТЕРЕС НА СТРЕМЕЖА МИ ЗА ЕФЕКТИВНА БЪДЕЩА ПРАВОСЪДНА И ИСТОРИЧЕСКА ЗАЩИТА по прецизно формулираните ВЕЧЕ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИН ВЕК казуси, същите винаги са АКТУАЛНО предоставяни на редица високоавторитетни български и чуждестранни юристи, журналисти, официални лица, депозитни библиотечни и архивни институции, КАКТО И СА ПУБЛИКУВАНИ В ГОЛЯМОТО МНОЖЕСТВО МОИ ОТДЕЛНИ КНИЖНИ И ЕЛЕКТРОННИ ПУБЛИКАЦИИ.
СЪЩО ТАКА акуратно актуално (своевременно) съм предоставил т. нар. „Списък на 5081 приоритетно-актуални казуси относно една малка част от престъпленията на БЪЛГАРСКИЯ КЛАН
НА регионалният СЕЛЕКТИВНО ГЕНОЦИДЕН съветско-български комунизъм
И НА ТОТАЛНО ГЕНОЦИДНИЯ Съветско-Руско-Американско-Европейски Глобалистичен Либерализъм.
При това коректно уточнявам, че СЪЩИНСКИЯТ (ИСТИНСКИЯТ) БРОЙ на казусите, които още през 70-те години ДО ДНЕС съм предоставял и предоставям не само пред българските институции, НО И ПРЕД НЯКОЛКО ДЕСЕТКИ ЧУЖДЕСТРАННИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ И ДРУГИ ИНСТИТУЦИИ, Е МИНИМУМ 50 000 (петдесет хиляди!!!) – Виж: Библиография – юни 2019 г., http://iankov.blogspot.com/2019/06/2019.html).
При това, естествено, акуратно се позовавам КАКТО НА моята вече половинвековна интензивна университетска и академична научно-изследователска и преподавателска дейност именно в сферата на историята и теорията на политическите и правните възгледи и учения, политическия и юридическия мениджмънт, политическата и юридическата психология и прочее, ТАКА И НА моите почти половинвековни интензивни официални практически взаимоотношения с няколко десетки дипломатически мисии, международно-правни институции, европейски и други чуждестранни институции и лидери, които,
ОЧЕВИДНО НАПЪЛНО БЕЗРЕЗУЛТАТНО съм „подстрекавал” и продължавам да „подстрекавам” да проявяват загриженост относно престъпна дейност на
компрадорско-мафиотската неоколониална българска държавна власт
и състоянието на Човешките Права и Правосъдието в България.
ПРИ ТОВА изрично и пределно ясно ЗАЯВЯВАМ ИЛИ ОБЯСНЯВАМ, че всичкото това, което пиша, предоставям на адресатите и официално публикувам, го правя СЪВСЕМ НЕ ЗАЩОТО СЪМ ИМАЛ И ИМАМ ВЪВ ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ И ЛИЧНОСТНИ АДРЕСАТИ НЯКАКВО, МАКАР И МИНИМАЛНО ДОВЕРИЕ И НАДЕЖДА ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ И ПРАВОСЪОБРАЗНОСТ;
а защото ИМАМ ВДЪХНОВЕНАТА ОТ ИСТОРИЯТА, ПОЛИТИЧЕСКАТА НАУКА И ПРАВОТО КРЕХКА НАДЕЖДА, че рано или късно все пак ще има това, което се нарича СПРАВЕДЛИВОСТ И ПРАВОСЪДИЕ;
и че документално фиксираните от мен факти и обстоятелства биха могли да имат определена АКТУАЛНА ЮРИДИЧЕСКА И ИСТОРИЧЕСКА стойност и значение.
Или, както вече многократно официално съм го писал, правя това, защото поради липса на конституционна гаранция, аналогична на ноторно известната т. нар. „Втора поправка”,
единственото мое легитимно оръжие е Словото и Правото, и защото се надявам, че дори, когато мен вече ме няма, това мое „оръжие” би могло да има роля и значение, аналогична на ядреното оръжие „Периметър” -„Ръката на Мъртвеца” – „Тhe Dead Man’s Hand“.
Впрочем, както Ви е известно или би трябвало да Ви е известно, в продължение на вече ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИН ВЕК специално, систематично и прецизно съм проучвал, проучвам и публикувам фактите и обстоятелствата относно престъпната дейност на специалните служби НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН, КАКТО НА Съветския Интернационален Комунизъм, ТАКА И НА Съветско-Руско-Американско-Европейския Либерален Глобализъм.
При което в центъра на визираните интензивни изследвания е фиксирано вниманието ми върху специалните методи и средства за СИСТЕМАТИЧНО ИНТЕНЗИВНО РЕПРЕСИРАНЕ И ЗА ГЕНОЦИДНО ПРОЧИСТВАНЕ на ВСИЧКИ носители на висшата ценностна система, КАКТО НА ЗНАКОВИТЕ формално все още „свободни” личности, ТАКА И НА ЗНАКОВИТЕ затворници и концлагеристи;
при което категорично ясно съм констатирал, че МАКАР И ОЧЕВИДНО като главни обекти на репресиране и геноцидно прочистване на преден план да изпъкват самите ОТДЕЛНИ ИНДИВИДУАЛНИ ЗНАКОВИ ЛИЧНОСТИ,
всъщност, ИСТИНСКИТЕ, СЪЩИНСКИТЕ, ГЛАВНИТЕ ОБЕКТИ НА ГЕНОЦИДНОТО ПРОЧИСТВАНЕ СА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВАТА, НА ФАМИЛИИТЕ И НА ЕТНО-НАЦИОНАЛНИТЕ ОБЩНОСТИ.
Които именно поради техното изключително високо индивидуално, семейно-фамилно и етно-национално Достойнство са били характеризирани и стигматизирани, „маркирани” от специалните служби като т. нар. потенциално и актуално опасни за държавната власт „знакови личности и общности”; и именно поради тези им Високи Човешки Качества са подложени на репресиране и геноцидно прочистване.
Това, всъщност, съвсем не е случайно, и изводите ми и констатацията съвсем не са изненада, тъй като е ноторно известно, че още от първите дни на своето властване КПСС и БКП, КГБ и ДС съвсем не криеха, че една от техните главни цели и задачи е създаването на НОВ ТИП СЕМЕЙСТВО – СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО (КОМУНИСТИЧЕСКОТО) СЕМЕЙСТВО,
при което главната цел на комунистическата държавна власт е тоталното смачкване и унищожение на индивидуалното, семейно-фамилното и етно-националното Достойнство и формиране в цялото общество на абсолютен рефлекс на тотална преданост и подчинение на държавната власт.
Това, разбира се, също съвсем не е случайно и не е изненада, тъй като още от Светото Писание е известно, че ЕДИНСТВЕНАТА ЧОВЕШКА ИНСТИТУЦИЯ, СЪЗДАДЕНА ОТ ГОСПОДА БОГА, Е ИМЕННО СЕМЕЙСТВОТО, А НЕ ДЪРЖАВАТА (Първа книга на царете или Първа книга на Самуил, 8:7-8, 19); и че именно поради това АТАКИТЕ НА РОГАТИЯ СА ОЖЕСТОЧЕНИ ИМЕННО СРЕЩУ СЕМЕЙСТВОТО,
тъй като именно в Семейството се ражда и формира Човешкото Достойнство като най-мощната Сила, отстояваща Справедливостта.
Впрочем, тук, макар и бегло, следва да спомена, че поне според моята констатация, предприетият още през 60-те години ПЛАВЕН ПРЕХОД от регионалния интернационален съветски комунизъм (Регионална „Империя на Злото”) към световния комунизъм (евфемистично наречен „Либерален Глобализъм”, но всъщност вече в продължение на три десетилетия интензивно проявил се и проявяващ се като Глобална Империя на Злото),
е бил „елегантно” строго секретно обезпечаван от три вербални т. нар. джентълменски споразумения между елитите и специалните служби на САЩ и СССР, относно взаимно елегантно-прецизно контролирано-стимулираното проявление през 60-те и особено през 1968 г. на левичарските и еврокомунистическите въжделения и изяви в Европа, и създаването на Европейския Съюз като Втори Съветски Съюз; при което най-мощното и фактически най-интензивното обезпечение на този Преход е сключеното между тях през началото на 70-те години единствено писмено джентълменско споразумение, обезпечаващо именно интегративната дейност на кадрите на КГБ и ЦРУ, относно предприемането и реализирането на стратегията за Либералния Глобализъм;
Така, в частност още през началото на 70-те години в българската ДС е било предприето строго секретното формиране на интегративен български клан на КГБ и ЦРУ, който клан властва в България включително и ДНЕС, В ТОЗИ МОМЕНТ (най-висшата еманация на който клан е управляващата компрадорско-правителствено-мафиотска хунта), и
с който именно престъпен клан лично аз имам лични стари и нови сметки за уреждане, а според колоритния израз на американските трапери – стари и нови кожи за дране.
Впрочем, тъй като през 60-те и 70-те години такива или аналогични кланове на КГБ и ЦРУ са били създадени и в други (другите!) европейски държави,
днес в Европа се премахват границите между нациите, държавите, половете, животните и човека
и задачата и целта на така нареченото „Европейско строителство” всъщност е разрушаване не само и дори не толкова на Европа, колкото най-вече на Европейската Цивилизация и на Съвременната Световна Цивилизация, чийто Дух е именно европейски.
[…]
ІІІ.
№ 5082-ри приоритетно актуален казус, Деветдесет и трети (93-ти) СПЕЦИАЛЕН Меморандум-Граждански Обвинителен Акт: Генерал Божидар Александров Антонов – приятел от детинството ни, съученик от гимназията в Михайловград, състудент, високопоставен функционер на комунистическата ДС, относно СЪДРУЖНАТА престъпна дейност на интегративния български клан на КГБ и ЦРУ.
Генерал Божидар Александров Антонов, роден на 19 май 1944 г. с. Долна Вереница, обл. Монтана, завършил гимназиалното си образование в град Михайловград (днес Монтана), а впоследствие завършил и Юридическия факултет на СУ и няколко специализирани строго секретни военни школи и академии в системата на съветската КГБ и РУМНО, специализирани по шпионаж, контрашпионаж, саботажно-терористични операции и остро-елиминационни персонални покушения (персонално ориентиран репресивен и/или елиминационен тероризъм) върху знакови личностни и институционални обекти.
През януари 1965 г. той е постъпил като щатен служител в системата на българския клан на съветската КГБ и РУМНО – Държавни сигурност (ДС); служил в отделите (управленията) по шпионска и контрашпионска дейност, както и като високопоставен функционер на прословутото УБО (Управление по безопасност и охрана);
Þ бил е началник на прословутия Втори отдел; Þ бил е специалист обучаващ инструктор на т. нар. „бойни единици” и „оперативни остро-елиминационни екипи” в системата на ДС и директно в системата на КГБ и РУМНО; Þ бил е на високопоставена строго секретна „дипломатическа” работа в Париж; Þ бил е началник на Окръжното управление на ДС в Михайловград и заместник-началник на Окръжното управление; Þ бил е заместник-ръководител на създаденият през 80-те години в село край Михайловград Секретен команден център за планиране и извършване на специални мероприятия в Северозападна България, в цяла България и извън България; Þ бил е началник на Окръжното управление на МВР в гр. Враца; Þ заедно с полковник Бончо Асенов (юрист, професор) и генерал Младен Апостолов Младенов (юрист) той е инструктор не само на специалните високопоставени „бойни единици” на „Мултигруп” за извършване на покушения (т.е. убийства) върху знакови политически и мафиотски фигури вътре в територията на България, НО И НА т. нар. „екстериториални” „бойни единици”, които са извършили атентата срещу Президента на Македония Киро Глигоров. Þ бил е член на Управителния съвет на „Българския Евроатлантически разузнавателен форум” (БЕРФ); Þ като високопоставен офицер от българския клан на съветската КГБ и РУМНО е бил един от малцината високопоставени служители на българската ДС, които още далеч преди бутафорните политически промени са били посветени в някои от практическите направления на съвместната интегративна строго секретна оперативна дейност на КГБ и ЦРУ.
Неговото родно село е съседно на моето родно село; като съученици в гимназията сме били не само в един учебен клас, но и сме седели на един чин; той бе един от малцината съученици, с които често и дълго сме разговаряли за Сервантес, Ларошфуко, Достоевски, Адам Мицкевич, Стендал, Хайне, Фуше, Талейран и други.
Като състуденти в ЮФ на СУ сме се виждали сравнително рядко, но след постъпването ми като научен изследовател в БАН и преподавател в ЮФ с него сме се срещали сравнително често в няколкото кафенета на СУ и в моя работен кабинет. Още в началото на тези ни срещи той изрично и ясно ме предупреди, че аз съм обект на интензивни оперативни мероприятия на ДС, и че той е доволен, че все още сме приятели, а не колеги.
По странно случайно стечение на обстоятелствата неговото завръщане от Париж и назначаването му за началник на Окръжното управление на ДС в Михайловград НЕИМЕВОРНО ТОЧНО СЪВПАДНА ПО КАЛЕНДАРНОТО ВРЕМЕ на моето абсолютно противоправно (престъпно) уволнение от научната и преподавателската ми работа в София, на принудителното ми въдворяване в родното ми село и на подлагането на всичките ми най-близки хора на неимоверно жестоко третиране.
Така абсолютно всичките стратегически и оперативни строго секретни мероприятия на ДС спрямо (СРЕЩУ) мен и СРЕЩУ всичките мои семейно, фамилно, приятелски и организационно най-близки хора във визираната територия фактически и юридически са били планирани, организирани, ръководени и контролирани лично от самият него;
ПРИ КОЕТО, разбира се, цялостната така визирана престъпна дейност на регионалните служители на ДС е била стриктно контролирана и инспектирана от ВИСОКОПОСТАВЕНИ, ОЩЕ ПО-ПРЕСТЪПНИ, СЛУЖИТЕЛИ на самото Министерство на вътрешните работи, имената и длъжностите на които отдавна са ми официално (ДОКУМЕНТАЛНО) известни (виж: Списък на приоритетно актуалните казуси!!!) и за които е ноторно известно, КАКТО ЧЕ са високопоставени възпитаници на съветската КГБ и РУМНО, ТАКА И ЧЕ след бутафорните политически промени от 90-те години до днес са „ударният юмрук” на интегративният български клан на КГБ и ЦРУ.,
Впрочем, с решение на Общото Събрание на Наказателните колегии на Върховния съд КАКТО самото ми осъждане и „престояване” в затвора в продължение на цели ШЕСТ ПРЕСТЪПНО КОШМАРНИ ГОДИНИ, ТАКА И цялата тази строго секретна дейност на българския клан на КГБ
ОФИЦИАЛНО СА ПРИЗНАТИ ЗА НАПЪЛНО ПРОТИВОПРАВНИ,
т.е. АБСОЛЮТНО ПРЕСТЪПНИ.
Относно голямото множество отделни престъпления, извършени от функционерите на ДС спрямо мен и ЗАРАДИ МЕН спрямо (против) моите най-близки хора от региона на Монтана (Михайловград) вече повече от четири десетилетия, КАКТО ПРЕДИ, ТАКА И СЛЕД бутафорните политически промени, ОФИЦИАЛНО СЪМ ПИСАЛ пред надлежните институции голямо множество искания за разследвания, но до сега не е извършено абсолютно нито едно разследване и не е дадено Правосъдие по нито един от визираните казуси.
НЕЩО ПОВЕЧЕ – дори често пъти, дори неимоверно често пъти, ДОРИ И ДНЕС, ВЕЧЕ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТРИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ СЛЕД БУТАФОРНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ на мен открито, демонстративно и нагло ми е заявявано и дори и днес и особено днес ми се заявява,
че докато по-рано, преди „промените”, те са вършели тази си дейност срещу мен и моите близки хора „по волята” на ИНТЕРнационалните си съветски господари, ТО СЕГА ТЕ ВЪРШАТ СЪЩОТО ТОВА вече по съвместната взаимна воля КАКТО на ИНТЕРнационалните, ТАКА И на ТРАНСнационалните си „партньори”.
Тук и сега за пореден път настоявам за извършване на прецизни разследвания относно всяка отделна престъпна дейност,
извършена от 70-те години ДОСЕГА,
от всеки отделен служител И ЕКССЛУЖИТЕЛ на Окръжното управление на ДС, ДАНС и МВР в Монтана
срещу мен и именно ЗАРАДИ МЕН, СРЕЩУ всеки отделен мой близък човек.
В частност тук и сега НАБЛЯГАМ (АКЦЕНТИРАМ) СПЕЦИАЛНО ИЛИ НАЙ-ВЕЧЕ върху ОСОБЕНО ИНТЕНЗИВНАТА И ЖЕСТОКАТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ НА РЕГИОНАЛНИТЕ ФУНКЦИОНЕРИ НА ДС И НА ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ (ДАНС)
КАКТО ПРЕДИ, ТАКА И ПО ВРЕМЕТО генерал Божидар Александров Антонов, ТАКА И СЛЕД ТОВА И ДО ДНЕС, в резултат на която престъпна дейност са получили смъртта си и фактически
са били убити баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима.
Само като „фон” тук и сега ще посоча само това, че за шестте години, докато съм бил в затвора,
баща ми е бил „временно задържан“ в ареста за по три, пет или седем дни точно 14 (четиринадесет) пъти,
а брат ми – 10 (десет) пъти;
като от тях е било искано само едно-единствено нещо, а именно – писмено да декларират и официално и публично за заявят пред българските и пред чуждестранните медии, и най-вече пред западните дипломатически институции, че са възмутени и порицават моята антидържавна и антикомунистическа дейност, че са възмутени и се отказват от мен, и че изцяло ме предоставят за превъзпитание от органите на държавната власт.
И двамата, естествено, винаги категорично са отказвали и отказали да направят това, и заплатиха със живота си, тъй като по време на арестуването им те са били подлагани на интензивни систематични специални химико-фармацевтични третирания за сломяване на волята им и за смъртоносно увреждане на здравето им.
Впрочем, по време на моя „престой” в затвора на същите химико-фармацевтични третирания бях подложен и аз, и при високо развит тумор на надбъбречната жлеза („феохромоцитом”) веднага след освобождението ми бях спасен в единствения в Европа специализиран медицински център „Гросхадерн” в Мюнхен, Германия, и категоричното заключение на лекарите бе, че заболяването е резултат на химически и фармацевтични третирания. При това, като депутат във Великото Народно Събрание бях специално поканен да посетя генерал Кацамунски, който ми показа строго секретната заповед, подписана лично от Министъра на вътрешните работи спрямо мен, брат ми и баща ми, да бъдат приложени такива третирания.
––
Атанас Петков Димитров Тодоров, от село Орешак, Тополовградска община, Хасковска област, дългогодишен рецедивен криминален престъпник и затворник в Пазарджишкия затвор. Лично съм се запознал с него по повод и във връзка с това, че по нареждане на началника на затвора, където се намирах в най-строга изолация и неимоверно жестоко третиране от надзирателите, бях изведен „на работа” и бях поставен в железарски цех, в който сред няколкото души затворници, обслужващи този цех, бе именно тук визираното лице Атанас Петков Димитров Тодоров, за когото всички затворници знаеха, че е ВИСОКОПОСТАВЕНО ОБЛАГОДЕТЕЛСТВУВАН, поради вербовъчния му статус и систематично извършваните от него „услуги” на затворническите власти, ВКЛЮЧИТЕЛНО И УБИЙСТВА, камуфлажно прикрити като „случайни производствени нещастни случаи по време на работа”.
Специално т. нар. „криминален аспект на казуса” с неговото „участие”, впрочем, ЗАЕДНО С ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО ДРУГИ КАЗУСИ от затворническият период до моето освобождаване от затвора, Е СПОМЕНАТ в моето официално писмо до Главния прокурор, датирано на 21 ноември 1987 г. и изпратено от Софийския централен затвор; КАТО, впоследствие текстът е възпроизведен и в моето официално писмо до Главния Прокурор, датирано на 20 март 2003 г., съдържащо 79 (седемдесет и девет) страници, индексирано LPC-111 и С ИЗРИЧНОТО НАСТОЯВАНЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНАТА СПРЯМО МЕН ЦЯЛОСТНА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ ОТ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ПО ВРЕМЕ НА АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПРАВНОТО МИ ПРЕСТОЯВАНЕ В ЗАТВОРА.
Впрочем, цялостната МОЯ ПАПКА, относно основните аспекти на визираната престъпна дейност на Държавна сигурност ПО ВРЕМЕ НА МОЕТО ПРЕБИВАВАНЕ В ЗАТВОРА, съдържа 319 (триста и деветнадесет) страници, КАТО ДОСЕГА НЕ Е ИЗВЪРШЕНО АБСОЛЮТНО НИТО ЕДНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА.
В частност, във визирания документален масив съм фиксирал фактите и обстоятелствата, КАЗАНИ МИ ЛИЧНО ОТ САМИЯТ НЕГО, отнасящи се за това, че НА НЕГО МУ Е БИЛО ВЪЗЛОЖЕНО ДА МЕ УБИЕ, но че той не желае да го направи, защото превъзходно знае, че после, веднага или по-късно, него ще го убият, за да прикрият следите си, и така „събитието” да бъде обяснено като станало единствено по моя и негова вина;
така той изрично ми каза, че двамата трябва „да отиграем” неуспешен опит за убийство, така че и аз да остана жив, а и той да има оправданието, че не е успял.
Така, всъщност, след „отиграването” на сценария:
* в 10 часа сутринта на 18 ноември 1987 г. фелдшерът от медицинската служба при затвора ми издаде „Медицинска бележка” за „освобождаване от работа”, поради болестно състояние и настаняване за болнично лечение;
* към 13 часа в затвора пристигна и в присъствието на началника на затвора се срещна с мен полковник (впоследствие – генерал) Божидар Антонов, началник по ДС на ОУ на МВР в Михайловград, впрочем, мой приятел от детството ни, съученик и състудент;
* към 15 часа и 30 минути ме закараха до гарата в Пазарджик и в 19 часа бях настанен в Софийския Централен затвор и веднага в болницата при затвора;
* откъдето, на 21 ноември 1987 г. официално написах „Жалба” до Главния прокурор, обхващаща 17 (седемнадесет) ръкописни страници, при което текстът на жалбата бе разпределен в 6 (шест) точки или пункта (по-късно, КАКТО по време на престоя ми в затвора, ТАКА И след освобождаването ми, МНОГОКРАТНО съм възпроизвеждал този текст и съм настоявал за извършване на разследване на планираният от ДС опит за моето убийство).
Целият текст – ТУК
.
