Представям Ви няколко коментара от Фейсбук, които, макар и на различни хора и по различни теми, са свързани помежду себе си. И ако забележите тази обща връзка, може да направите важен извод за съвременното състояние на нещата и единствения възможен изход към по-добро бъдеще.
Започвам с текста на талатливия автор Красимир Бачков от Варна – приятел на Еврочикаго.
СВИКВАЙТЕ!
Пред бюрото за плащане на сметки на „Изи пей“ в Мола се бе събрала опашка от единадесет човека. Обслужваше клиентите само една служителка, а другата броеше пари и ги прибираше в касата. Пред нея имаше табела с надпис „Почивка“. Хората от опашката си стояха мирно и тихо, докато до тях застана един млад, дебел и остриган циганин. Той изгледа чакащите недоволно, после се почеса по корема и приближи до служителката, която броеше парите.
– Тука можи ли до плащам тока? – запита, гледайки служителката с едно примижало око.
– Може, но като приключа с ангажимента си! Застанете на опашката и като ви дойде ред, ще си платите! – отвърна жената.
Циганинът се усмихна накриво, съблече якето си и остана по син потник. Изпъчи гърди, завъртя се гъзарски и измърмори нещо. Върна се към края на опашката, застана встрани и извади мобилен телефон, на който започна да играе игра. След малко служителката прибра табелката и подкани, който е на ред да заповяда при нея. Две момичета отидоха, а веднага след тях се нареди циганинът.
– Но къде отива тоя?! – тихо се възмути една жена от опашката.
Възрастен, около шестдесетгодишен мъж направи няколко крачки и застана до циганина.
– Прощавайте, но всички чакаме да си платим! Застанете си на реда, ако обичате!
– Кой си ти, бе? – изпъчи още повече гърди циганинът.
– Обикновен човек! Чакам си реда, а не се пререждам като вас!
– Ши чакаш, кат си тъпак! Аз казах на жината да почва работа и тя почна! Затуй сига аз съм наред, а вие ши чакате! Ни стига, чи изобщо съм дошъл да ви плащам, ами и ши чакъм! Я си трай, чи ако тъ почна! Ко съ ежиш, дъртак смотан?
– Дръжте се по-възпитано и застанете на опашката! – тихо каза мъжът.
– Що? Иначи ко ши ми напрайш? Ши мъ набийш ли? Искаш да съ бийм ли, а?
– Искам просто да си застанете на реда! Нищо повече!
– Абе, я се удри в стената, бе тъпак! Той ши ми кажи, къде да стоя! От целия блок само аз плащам, ама до тука! Вечи ши ма фанити за чепа! Ина стотинка повичи няма да платя за ток! Свиквайти само вия да плащати, щото лошо ви са пиши! Ши видити вий, откъде изгрява слънциту! За две години ут нашия вход устана саму идин апартамент с българи! Сичкити избягаха, щоту сти стръхливи мъстий! А ти ни са прай на много утворен, щото ши та чакам ей там, до асенсьора, да видим как ши напълниш гащите от страх!
Той се отдалечи, като клатеше заканително глава и сам си приказваше разлютено. Мъжът се върна и застана на мястото си.
– Не се занимавайте с него! – посъветва го жената до него на опашката. – Няма смисъл! По-добре не отивайте към асансьора, да си нямате неприятности! По ескалатора също може да идете, където искате!
Мъжът кимна, без да отвърне. Опашката бързо се стопи, защото, когато работеха и двете служителки, плащанията се извършваха бързо. Мъжът плати и тръгна към асансьорите. Когато сви в коридора към тях, циганинът стоеше там и го чакаше. Щом го видя, циганинът направи страшна физиономия и пусна якето си на земята.
– Ила тука, бе катил! А да та видим сига, ко ши прайш!
Мъжът доближи до асансьорите, а когато циганинът заплашително дойде до него с вдигнати юмруци и намерение да се бие, мъжът отстъпи леко. Това даде кураж на циганина и той замахна с юмрук към лицето му. Мъжът отстъпи пъргаво и само веднъж удари с длан циганина по гърлото. Циганинът се свлече, хъркайки на земята. През това време единият от асансьорите се отвори и от него излязоха няколко човека. Те внимателно обиколиха падналия циганин, а мъжът влезе в асансьора и след малко потегли към етажа си. Към циганина по коридора приближи чистачка, която буташе количка с парцали и препарати на нея. Тя се спря до циганина и запита:
– Лошо ли ти е, момче? Да повикам ли охраната, да ти помогнат?
Циганинът се изправи, взе си якето от земята и заканително поклати глава:
– Сига ши стани страшно! Да знайти, чи много ши платят заради тоя, дету ма удари! Тая вечер ши ви разкажа играта аз!
Той влезе в асансьора, вратите на който пак се отвориха, а чистачката недоумяваше на глас:
– Кой те удари и кой ще плати?!Нищо не разбирам!
Тя не разбираше, както мнозина все още наивници не се сещаха, че все повече българи щяха да плащат грешките на политиците, натрупани през последните тридесет години. Трябваше да свикват, защото друг изход нямаха, докато живееха в тази имитация на държава.
И един коментар под текста на Краси Бачков – името на автора съм спестил (вж. снимката):
«Аз живея в подобна обстановка. В нашия жилищен блок командват циганите и вциганените българи. Те по много начини крадат тока на съседите, прикачвайки се по ел. мрежата им. Никоя институция не иска да се меси, съседите мълчат, за да си запазят живота и здравето, крадците са жестоки злобари.
Технически съм грамотна и много бързо се ориентирах, че ме крадат. Предприех генерална стъпка, платих на енергийното дружество, откачиха ми електромера и тока, разведох се с ЧЕЗ.
Честно казано, родих се! Има няколко източника на енергия, ползвам ги в бита ми. А крадците ме изкараха луда. Не ми пука какво мислят за мен, разминавам се с тях, все едно не съществуват!»
По-надолу добавям и един мой ФБ коментар отпреди година:
«Моите близки приятели знаят, че през 2012 година при посещението на президента Плевленлиев в Чикаго (вж. тук), имах среща с неговия съветник по икономическите въпроси. На тази среща му разказах за процъфтяващия по това време бизнес за производство на изкуствен сапфир. Бизнес, при който само за няколко месеца инвеститорът си възвръщаше капиталовложенията и работеше с многократна печалба. Повече за този бизнес съм разказал ето ТУК.
На съветника на Плевнелиев показах как в Южна Корея само за 6-7 месеца от пристигането ми в малка и неизвестна фирма, тя се превърна в главен партньор на LG по производството на машини за сапфир с многомилионен контракт.
От съветника поисках само 2 неща: Първо – да ми посочи място в България, където няма чести прекъсвания на тока, дори и за няколко секунди, защото за производството на сапфир надеждността на захранването и постоянното електронапрежение е от изключителна важност. И второ – да имам защита от посегателства и рекет, защото, както казах, вече дори едно дете може да дръпне шалтера на близък трафопост и да спре електрозахранването ни, и с това да ни изнудва. Спиране дори от няколко секунди ще повлияе на качеството на сапфира и ще съсипе поне месечен труд.
Съветникът беше честен да ми обясни, че електромрежовите оператори в България не влагат много средства за поддържане на електропроводите у нас и авариите са чести. Каза, че е трудно да ми препоръча надеждно място за подобно производство на сапфир.
Аз му благодарих за откровеността, но не се отказах: «Тогава ще се насоча някъде около АЕЦ «Козлодуй». Атомната централа не само постоянно произвежда ток, но има и надеждно външно захранване. Ако се завържа и за двете мрежи, ще мога при нужда да превключвам бързо към резервния източник.»
Отговорът на съветника бе, че в тази западнала част от страната върлуват цигански банди и, ако разберат за производството ни и скъпите материали, то може би ще си имам проблеми.
Така завърши идеята ми да пренесем и в България, както в Корея, това ново и иновативно производство.
А ето какво пише Димитър Бечев преди по-малко от три месеца на сайта на «Свободна Европа».
«През София мина новоизбраният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. По нейните думи целта е била да проведе разговор с Борисов за българските приоритети и очаквания за идните пет години. Какъвто и да е резултатът, фон дер Лайен едва ли вижда България като проблем. Нейният съпартиец от Европейската народна партия (ЕНП) Борисов ще остане на власт в обозримо бъдеще. Както и при Юнкер и Барозо, София ще се стреми да бъде консенсусен играч и ще избягва конфликтите.
Основните интереси са ясни. Първо, европейските фондове да продължават да текат безпрепятствено, да генерират икономически ръст и да подхранват знайни и незнайни брънки в клиентелистките вериги. Второ, свободата на движение на хора вътре в ЕС да не бъде засегната. Трето, Комисията – или пък който и да е друг орган на ЕС – да не се меси много надълбоко в щекотливи въпроси като състоянието на съдебната система или корупцията по високите етажи.»
Димитър Бечев разкрива ситуацията – ние Ви осигуряваме гласове в ЕС, а Вие си затваряте очите за случващото се с еврофондовете и положението у нас.
Вижте какво пише същият автор дни преди срещата Тръмп – Борисов в Белия дом:
«Договорът с „Локхийд Мартин“ за закупуване на F-16 за българските военновъздушни сили дава на България известен аванс. С тази покупка отбранителният бюджет на страната надвишава прага от 2% от БВП. С други думи Тръмп, който обича да се бие в гърдите как защитава американските икономически интереси навън, може да посочи България и лично Борисов като положителен пример. Одобрението от Вашингтон ще донесе дивиденти за българския премиер.
Американската страна има и конкретни икономически искания спрямо София. За тях загатна и посланик Херо Мустафа в речта си пред Американската търговска камара в България. Борисов има намерение да изгради в България разпределителен център (хъб) за природен газ? Тогава трябва да се ангажира да закупува по-големи обеми американски втечнен газ. При неотдавнашното си посещение в Солун и разговорите с американския посланик в Гърция Джефри Пиат Борисов потвърди, че България ще участва с 20% в капитала на проектната компания за строителство на терминал за регазификация в близост до Александруполис (Дедеагач). Напредъкът по строителството на интерконектор с Гърция дава възможност за внос.
Дотук добре, но както се казва, дяволът е в детайлите. По всичко личи, че американската страна настоява за дългосрочни договори с клауза за закупуване на определени обеми. Това не е изгодно за България, която има интерес от гъвкавост при доставките. На второ място, към днешна дата цените на втечнения газ са конкурентни спрямо руския газ. Но в бъдеще може да се окаже другояче. Преди да поема каквито и да е било ангажименти пред Тръмп, Борисов трябва да е наясно и с резултатите от пазарния тест, който трябва да проведе “Булгаргаз”. Същото важи и за заявения интерес от американската корпорация “Уестингхаус” да продава ядрено гориво за АЕЦ “Козлодуй”.»
Горните разсъждения на Димитър Бечев са потвърдени от последното интервю за БНР на Джеймс Пардю – експосланик на САЩ в България.
Според него до голяма степен срещата в Белия дом е била в отговор на покупката на изтребителите Ф-16.
«Тръмп действа така – направи нещо за мен и аз ще направя нещо за теб. Така Борисов получи среща в Белия дом и съвместно изявление. Но тези изявления са пълни с общи приказки…»
Красноречив е и примерът с обнародвания телефонен разговор между Тръмп и украинския президент Зеленский.
Ето какво пише Симона Богданова във Фейсбук за темите на разговора между двамата президента:
«Темите, които Тръмп задължително трябва да засегне в разговора със Зеленски:
– потвърждение , че САЩ продължават да поддържат възстановяване на териториалната цялост на Украйна;
– помощ в противопоставяне на руската агресия;
– потвърждаване на официалната политика на САЩ по отношение на Украйна с политическа поддръжка на международно ниво;
– помощ в борбата с корупцията.
Нито една от тези теми Тръмп не е докоснал при разговора със Зеленски.
Вместо това Тръм открито казва, че условията за възобновяване на помощта за Украйна са свързани със започване на разследване срещу сина на опонента му за президентския пост Байдън.»
И завършвам с последна новина отпреди два дни:
«Когато се използват в Русия, приложенията на Apple за навигация и за прогнози за времето представят украинския полуостров Крим като руска територия, предаде БТА.
При използване на приложенията градове като Симферопол или Севастопол се появяват с обозначение „Крим, Русия”.
Председателят на комисията по сигурността и борбата с корупцията към руската Държавна дума Василий Пискарьов потвърди, че Apple е привела изцяло услугите си „в съзвучие с руското законодателство”, което признава Крим за част от територията на Русия.
Google, другият технологичен гигант, който предлага услугата локализиране, не поставя обозначение за страна за градовете в Крим, но при използване на територията на Русия названията са изписани съгласно руския правопис, а между Крим и Украйна има очертана граница.»
Време да направим обобщение на изложеното дотук.
А то може да е само едно – че в съвременната политика (вътрешна и външна) най-важното са изборите и парите. Да повторим – най-важното са парите и изборите (избирателите). Точно това е връзката между циганина-избирател от разказа на Красимир Бачков, евродепутатите на ГЕРБ, гласуващи в ЕНП, и сина на вицепрезидента Байдън.
Нека се замислим може ли да намалим влиянието на парите и тежестта на отделните избиратели, без да посегнем на демокрацията?
На своята стена Константин Мишев (екссъветник на Филип Димитров) предлага един шеговит вариант:
„Да ви споделя нещо лудо 
Защо партиите предизборно да пълнят гушите на телевизии, сайтове, вестници?
Не е ли по-добре да се разреши купуването на гласове. Всяка партия да има право да сложи масичка пред секциите и да купува? Дори може самите застъпници да предлагат пари вътре в секциите.
Въпреки, че е лудо… казвам го съвсем сериозно. Значи може да се наливат мангизи в медиите, а не може човек пряко да си плати! А гласоподавателите да вземат.
Дори ако има пряко купуване ще има по-голяма отчетност на партийния кеш. Защото сега това са пари с неясен и често престъпен проиход.
Легализирането на купуването на гласове ще подобри значително прозрачността; ще вложи средства в джоба на обикновения българин и ще намали общественото напрежение.
Ама помислете…. милиони да влезат медиите и в джоба на Домусчиев, Пеевски или който и да е от тези…. или да има равен старт?
Всеки от нас ще вземе по някой лев
Наздраве!“
Моето предложение за изход от ситуацията и елиминиране значението на парите и купения вот в политиката също изглежда на пръв поглед несериозно (линк).
Но само на първи поглед. Защото е работило векове наред. В съдебната система продължава да работи и днес, още от римско време – тоест вече хилядолетия. Съвременните математици доказват научно правилността му (вж. тук). А вече и политици (вж. тук) заговориха за това спасение.
Крайно време е идеята да достигне и до обикновените хора.
Който желае разговор по тази тема, не е трудно да ме открие на редакционния ни имейл или във Фейсбук.
.
Malko hora misliat za Balgaria! Povecheto misliat samo za sebe si!