Дядо Мраз броди по заснежените пътища на страната ни някъде още от 1910 г. Тогава за първи път се появява официално в българската литература в разказа на Елин Пелин „Дядо Мраз и внуците му“. Има си даже съпруга – Виелица, и внуци – останалите три сезона – това четем на страницата на в. „Марица“. Елин Пелин има също и стихотворение, посветено на Дядо Мраз. Неговият белобрад старец обаче е без чувал. (Разказът на Елин Пелин може да прочетете тук.)
Чувалът на гърба на стареца се появява в стихотворението на Гео Милев „Ето иде дядо Мраз“, но е пълен със скреж и лед.
ЕТО ИДЕ ДЯДО МРАЗ
Чакай, детко, да обуем
топлите чорапки,
че навън, погледай – падат,
падат, падат капки.
Дъжд вали и вятър вее
непрестанно, всеки час:
скоро, скоро ще пристигне
тук при нас и дядо Мраз.
Дядо Мраз – студен, замръзнал,
и със сняг отрупан цял –
иде дядо Мраз и носи
на гърба голям чувал.
Иде през гори, балкани –
чак от Черното море;
с лед и сняг, и скреж чувалът
му напълнен е добре.
Ще изсипе отвисоко
той чувала си навред –
и ще побелей полето
в сняг и скреж, и лед.
Един ден ще се събудиш
рано, рано сутринта,
през прозореца ще видиш –
побелял навън света.
И снежинки много, много,
хвъркат с лекички крилца,
като бели пеперудки,
като весели деца…
Вятърът сега неспирно
вън реве със страшен глас
и ни казва и повтаря:
„Иде, иде дядо Мраз!“
Дядо Коледа също го има и носи подаръци, но пък не са в чувал в „Дядо Коледа дойде“ на Калина Малина (1934).
Чук… чук… чук, чук, чук.
Дядо Коледа е тук –
до вратата ей го, чака
и с тояга трака, трака.
Стар е, бял е като сняг,
но на гости иде пак.
Подранил е като лани,
носи цял кош армагани.
Двамата приказни герои обаче не са били много популярни сред децата до 1944 г. Във вестниците и списанията има много снимки на коледни елхи, в това число и от детски градини, но подаръците се раздават от жени.
В сп. „Илюстрована седмица“ има снимка на деца, които правят снежен човек, а под нея пише, че „децата си правят от сняг Дядо Мраз“.
Дори е имало търговска марка за зимни облекла, което видно от рекламно каре, публикувано в сп. „Индустрия и търговия“ през август 1932 г. Там приказният старец също е с чувал, но едва ли за целта на рекламата ще носи в него скреж и лед, а по-скоро стоки.
С времето съдържанието на чувала явно се променило. Това вероятно е свързано и с календарната реформа у нас, направена през 1916 г. Това води и до промяна на датите на християнските празници. Коледа настъпва вече на 7 януари. Вероятно на Дядо Мраз се пада честа да носи новогодишните подаръци, както това той прави в съседна Югославия. Вероятно подобно нещо се появява в края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век. Предполага се, че тогава се появява и стихотворението „Нова година“ на Веса Паспалеева:
С червените ботушки
потропва Дядо Мраз…
– Дечица-веселушки,
шейната спрях пред вас!
Във коша надзърнете:
какво ли няма там? –
Палячовци, мечета,
маймунки, барабан…
За Елка нося книга,
за Спас – акордеон,
а Петльо кукурига:
– Пък аз съм за Антон!
Подаръци ще има
за всички от сърце!
За Новата година
да люшнем ний хорце!
Всъщност, Дядо Мраз се свързва със славянските вярвания. Има го и в други страни – Полша, Чехия, Сърбия, Украйна, Беларус.
Факт е, че след 9-ти септември у нас са „замразени“, както Дядо Коледа, така и колегата му Дядо Мраз, за да се намести изцяло съветският образ. Образът на Дядо Мраз, такъв, какъвто е днес в Русия, е завършен през 30-те години на ХХ век. След Октомврийската революция рождественските елхи са забранени няколко години, но в началото на 30-те години забраната отпада. От 1 януари 1937 г. Дядо Мраз и Снежанка посрещат гостите на новогодишните празници.
Писането на писма до Добрия старец, както и да се нарича той, също е традиция повече от век – от 1912 г.
Редакционно пожелание от екипа на Еврочикаго е да сте живи и здрави поне 110 години, и Новата 2020 година да Ви донесе най-желаните подаръци и много щастие!
До година, до амина!
.
