.
Дядо Коледа, пристигай,
украсихме днес елхица…
Писъмце сега ти пиша –
аз подаръци не искам.
Но молба към тебе имам –
татко в къщи да се върне
и усмивки пак да има,
мама сладко да прегърне…
Намини да видиш баба,
че за нея ми е жалко,
тя пари изобщо няма,
пенсията й е малка…
При Иван иди, съседа,
той е кръгличко сираче,
телефона все ми гледа,
но добър е и юначе…
Имам и един приятел,
той клошар е, но отскоро,
а е бил поет, писател –
тъй вълшебно ми говори…
Дядо Коледа, прощавай,
че молбите ми са много,
но във тебе още вярвам,
а да пиша вече мога…
.
Михаил Цветански
–––––––––––––––––––––––––
* Още от същия автор – вж. тук.
.
