И какво те откриха там
През 1992 г. проф. Джакомо Ризолати в университета в Парма, Италия (1) и, след години, д-р Марко Якобони в Калифорнийски университет в Лос Анджелис (2) установиха, че групи мозъчни неврони на маймуни се активират не само, когато маймуната извършва действие – например, взема грозде от кошницата, но и, когато тя гледа друга маймуна да прави това. Те откриха такива нервни клетки и в мозъка на човек, и ги кръстиха „огледални неврони“ (mirror neurons) – „умни клетки“ (smart cells), чрез които можем да разбираме действията и чувстваме емоциите на другите хора. Огледалните неврони разбират действието (action understanding) и го имитират, възпроизвеждат (action production). Мозъчните огледала работят по начин, сходен на copy-paste. Те повишават броя и качеството на човешките меми (гръцки, mimos – имитирам).
Гените са преносители на биологична информация, която се унаследява, мемите – на културна информация, която се „имитира“. Човек е това, което са неговите гени и меми. Мемите са думи, идеи, знания, които „имитираш“ в семейството, училището, университета… Те се „отразяват“ в мозъка (и душата) – човек се идентифицира с културата и морала на другите, за да създаде, ако успее, своя култура и морал.
Огледалните неврони – моторни и емоционални – отразяват положителни и отрицателни човешки действия и чувства. Според образованието и възпитанието си, човек филтрира наблюденията си и съответно възпроизвежда положителните или отрицателните действия на света около него. Те стават модел за подражание (role model) на хубаво или лошо поведение, на емпатия или апатия, на смиреност или агресия.
Като ефект, човек е метърът, с който измерва себе си и околния свят. Както пише в „Размишления върху Дон Кихот“ (Meditaciones del Quijote) испанският философ Хосе Ортега-и-Гасет: „Аз съм аз и заобикалящата ме среда.“ („Yo soy yo y mi circunstancia.“).
Когато огледалните неврони са счупени (broken mirrors neurons), настъпват болести – например, аутизъм и синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (attention deficit, hyperactivity disorder), също така – поведенчески нарушения, като липса на емпатия. Аутизъм, хиперактивност и апатия често има и при българските и евроатлантическите политици – за някои от тях и за позитивни огледални действия на други българи писах през 2018 г. в „коледните“ издания на някои електронни вестници и на седмичника „168 часа“.
Сега пиша за огледалните неврони и (вредите от) свободията на словото.
„Най-лошото управление у народ безкултурен или малокултурен е демократическото“ – е написал Стоян Михайловски в “Книга за българския народ”, публикувана през 1897 г. Член първи на „Конституция на демокрацията“ гласи, че свободата на словото е една от най-ценните прояви на демокрацията. От съчетанието на “Книга за българския народ” и „Конституция на демокрацията“ може да се получи следното: Дай на народ безкултурен или малокултурен свободия на словото и гледай какво той прави.
Премиер и президент стават хиперактивни в медийните си диалози. Някой беше написал във Facebook: „Пожарникар и пилот играят „Сърди се човече“ – харесах го. От този необуздан словесен пейзаж личи, че водещите ни политици са на равнището на „естественото състояние” (враждебност, недоверие, съперничество за надмощие), а не – на „политическото състояние” на социалния договор, сключен с гражданите в резултат на проведени парламентарни и президентски избори.
В такъв огледален свят на свободия на словото не е изненадващо, че опозиционни и коалиционни политици и кандидат-кметове подражават на премиера и президента. В огледалния свят участват и журналисти, бълващи новини за убийства, грабежи, изнасилвания и други агресивни действия в ноосферата (мисловна сфера) на зрители и читатели. Парадигмата е „ако кърви, води“ (if it bleeds, it leads) – това често са медии, базирани на „свободата“ на страха, парите, рекламите, фалшивите новини, шоу и риалити програми. Те опосредстват негативните имитации и се достига до побоища на лекари от пациенти, на учители от ученици и родители. Ако това се случи в Япония, би предизвикало голямо „земетресение“ – там към лекари, учители, писатели и други образовани хора се обръщат с почтеното „сенсей“, което на японски означава „човек, роден преди друг“, „човек, от който се учиш“.
Всичко това и други подобни действия са прояви на прогресираща деморализация на обществото ни, медиирана от мозъчните огледални неврони.
Любомъдри читателю, никой не знае докога ще продължи войната на мозъчните огледала в България. Диагнозата е „Деволюция“: Връщаме се на „естественото състояние“ (Bellum omnium contra omnes – Война на всички срещу всички), защото сме огорчени от „политическото състояние“. Тези състояния са описана в политическата философия (3).
Дано през 2020 г. политическата и моралната философия започнат да работят в симбиоза.
Ако това не се случи, очаква ни:
Българите седяха на стената,
Българите паднаха на земята.
Всички хора и коне
не могат вече да ги вдигнат на мястото им, не!
(Перифраза от „Алиса в Огледалния свят“)
Важнослов
„Представяте ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг“ – научих това от големия режисьор Крикор Азарян, от едно интервю с него, направено шест месеца преди да си отиде от този свят (14 декември 2009 г.) – десет години без мъдреци в България.
Д-р Георги Чалдъков
––––––––––––––––––––––––––––
1. Ferrari PF, Rizzolatti G. Mirror neuron research: the past and the future. Phil. Trans. R. Soc. B 2014; 369:20130169. DOI:10.1098/rstb.2013.01
2. Iacoboni M. Mirroring People: The Science of Empathy and How We Connect with Others. Picador, New York, NY, USA. 2009
3. Томас Хобс, книгите му „За гражданина” и „Левиатан. Материя и форма на държавната власт“, публикувани съответно през 1642 и 1651 г.
.
