Стихове от Иван Николов
.
Падежите
Майка ми три столетия
се моли на Човешкия син,
виснал на кръста Голготен,
а падежите падат
от суровата пръчка
на чуждия даскал,
и горещи детски сълзи
се свличат по бузите
от плясъка на плесницата –
изстрел в сърцето на тиранина.
Плаче езикът на майка ми
от крехкия смях на внуците,
дошли от сиропиталището
на овдовялата история,
не вкусили топлия хляб
и неразбиращи приказките
и приспивните песни на баба.
Лястовиците отлитат на ята,
славеите оплакват песните си,
а бялата врана се крие
в хайдушките храсталаци
от рошавите лешояди,
прелитащи бойните полета.
* * *
Капчукът капе
в мозъка до ужас –
машината трака
параграф по параграф:
за поетите няма спас –
заради козите уши на царя,
заглушете техния
изобличаващ глас!
Присъда от широката,
затлъстяла тога,
поръчана от изнемога
на вълк, облечен във власт,
извикайте и свещеник –
в името на дявола
да прочете последното
лицемерно „Отче наш“…
* * *
Бъди сън
в безсънните ми нощи,
бъди звън
на празнични камбани,
майски дъжд
за сушната ми душа,
блага билка –
за лютите ми рани.
Бъди цвят
от райската градина,
вестител
на Всевишния глас,
прашец нежен,
приеми от мен –
ново цвете
да никне от нас.
Бъди майка
сред майски ливади,
сред небето
слънчеви лъчи,
с искра радост
озари душа ми,
успокой ме
със сини очи.
* * *
Не ме затваряйте
в златните ви клетки,
не ме хранете с бисерни зърна,
не си мислете, че песни ви пея –
проклинам щастието ви
с отровни проклятия на зле
затворените птици,
и с болката на късо
подрязани крила!
Не се опивайте от земна суета,
от славата на ятагана
и тропота на войнишки ботуши,
от писъка на майка, що плаче и моли,
не задавайте прободна рана –
тя вашите деца така ще боли!
Времето вее великите воини,
прогнили летописи и мраморен прах
и бойна плячка, хвърлена за стръв,
за огън, за мъка и невинна кръв,
и няма значение кой е крив и прав –
децата ви ще се измъчват от срам,
от покаяние, от мъка и страх,
и от силата на Всевишния гняв!
О, мои братя тирани, израснете,
пуснете птиците да хвръкнат
в сините летни небеса,
тогава ще станете наистина велики
и ще пребъдете с величието си
завинаги във вечността!
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Иван Николов е роден 1959 г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на сп. “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е стотици статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член-кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член и на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин – 2016“.
.
