.
Всеки път аз питам – ти как си?
Как са приятелите, децата и всички…
Знам, съдбата спъва ни крачките,
но с невидима струна окичва ни.
Как веднъж не попита за мене –
как я карам, дали ми е лесно…
Много сложни са мойте проблеми –
няма как да помогнеш, далече си.
Но поне ме попитай – нощите
как минават в безсънни минути,
как мълча си на български, още –
и понякога са влажни очите ми.
Как в усмивка скрила съм болките
и кърви неспокойно сърцето ми.
Часовете измервам във долари,
а пък нощите – в рими и спомени.
Как веднъж не попита – добре ли съм?
И защо да ме питаш? То ясно е –
вие там остарявате в бедност,
ние тука сме длъжни да можем.
С нова мярка живота измерваме –
от пътуване до пътуване.
С два билета – посоката връщане,
между тях – не живот, а очакване.
Не ме питай. Късно е вече…
Ще си дойда напролет със птиците.
И дори да свършат билетите,
ще остане посоката връщане!
Райна Недялкова-Качулкова
––––––––––––––––––––––––––––––-
Бел. ред.: „Посоката връщане“ спечели първа награда за стихотворение на емигрантска тематика от литературния конкурс „Изящното перо – 2019“, организиран от Салона за българска култура и духовност в Чикаго. Още от същата авторка – вж. тук и тук.
.
