Аз съм вятъра –
безметежен, напорист и невидим.
В мен е разтворено времето…
Няма днес. Няма вчера.
И никакво утре.
Тук съм сега и завинаги.
И прониквам в пространството,
обградило живота.
Аз сама съм живот.
Без име, без облик…
Една мисъл в развитие.
Един устрем светкавичен.
Едно вдъхновение,
изразено и пуснато в действие.
И миг съм, и вечност.
Тук и далече.
Обгръщам с дъха си необятния космос,
трансформирам енергии
и отново се връщам,
за да зареждам чрез своята същност,
за да вдъхвам надежда.
Аз съм на вятъра скритата същност –
невидима, призрачна, устремена.
Понякога – тиха, безмълвна въздишка,
понякога – рушаща вселена.
Но дълбоко,
в ядрото на своето скрито начало,
съм толкова тъжна, самотна…
Къде е душата-близнак, аз не зная,
а всъщност – тъй дълго я търся.
Калина Томова
––––––––––––––––––––––––––––––
Бел. ред.: „Просто жена“ спечели първа награда за стихотворение от литературния конкурс „Изящното перо – 2019“, организиран от Салона за българска култура и духовност в Чикаго. Три стихотворения получиха еднакъв брой точки за първа награда. ”Песента на скитника“ на Димитър Христов и „Пътят” на Анжела Димчева бяха другите две творби. Още от Калина Томова – вж. тук, тук и тук.
.
