От Българско училище „Иван Станчов” към Посолството на Р. България в Лондон
В потстъпите на светлите Коледни празници хората отварят сърца за добрини, равносметка, признание. Хората благодарят!
За нас в БУ „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон, училището с име на жив възрожденец, това е времето, в което изпълняваме дълг, който ни носи само радост. Заедно с децата благодарим на нашия патрон, съхранител, ментор, учител и по някакъв малък наш си начин продължаваме това, което благородното сърце на големия дарител – посланик Иван Станчов създаде. Човекът, еднакво благороден в отношенията си и с крале, и с работници. Аристократ по дух, европеец, по-скоро космополит – и ни научи на нещо повече на Балканите. Да знаем как да благодарим и да не забравяме.
В 90-те години на миналия век невероятният г-н Станчов съхрани нашето училище, стабилизира го, дари фамилната им къща на брега на морето, за да има къде да се лекуват и рехабилитират български деца с тежки заболявания, и нарече този кът на Доброто „Карин дом”.
След десетилетия дейността на дома се разрасна и тази година за първи път прекрасният колектив благодари на най-големите си поддръжници по много красив начин: https://karindom.org/nagradi-priatel-karindom-2019/
Всяка година учениците и преподавателите от Българското училище „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон, заедно с родителите на децата ни, в навечерието на Коледа организираме благотворителна акция за „Карин дом” в гр. Варна. От тях получаваме коледни картички и календари, и ги продаваме, за да съберем средства за този център, да приучим децата на грижа за другите, да споделят, разбират, даряват. Отделно в клас учениците ни рисуват свои коледни картички, също с благотворителна цел.
По традиция Friends of Bulgaria/„Приятели на България”, организира със специалното съдействие на посланик Марин Райков и българските дипломати благотворителен бал в посолството в Лондон. Една от каузите е подкрепата на „Карин дом”. Благодарение на усилията на г-н Джон Бризби, председател на Friends of Bulgaria (https://www.eurochicago.com/2015/10/pohvalno-slovo-dzhon-brizbi/) и неговата съпруга Клеър отново преживяхме чудесен български празник в столицата на Великобритания.
Ученици от гимназиалния ни курс в народни носии посрещаха усмихнати на входа гостите и предлагаха прекрасните коледни картички, нарисувани с желание от нашите малки художници. Средства от даренията за тях се прибавят към събраните в училището ни. Малък принос за голямо дело – „Карин дом”!
В усилията настроението да е много българско, много песенно, много чаровно – голяма бе заслугата на Лондонския български хор, с ръководител Десислава Стефанова, която е и нашият преподавател по народно пеене в училището ни. Когато нейните хористи, представители на националности от целия свят запяха, Лондон беше България, а и ние си бяхме истински у дома.
Ученичката Никол Пламенова от 11 клас в БУ „Иван Станчов” поздрави всички с изпълнение на „Моя страна, моя България”, а погачите, дарени от нашето училище, ведно с бутилка бяло и бутилка червено вино за наддавания с благотворителна цел, предизвикаха желана надпревара.
Тази година в посолството гостува и група кукери от с. Могила, Ямболско. Задумка тъпан, писна гайда, залюляха се тежки чанове, продъни се въздухът от ритъм и звън, и се хванаха всички на хоро, играно от езически векове до днес, за да се прогони всяко зло надалеч. Стъпи тежък кукер нависоко и провикна се в Бъдещето – да идва Здраве, Плодородие, Късмет.
А хорото се вие все по-бързо и бързо, ритъмът на гръмките чанове го люлее и стана лудо, та лудо. Опияняващо. Тези звуци ни върнаха в изконното. Витото хоро от нашенци и чужденци полудя неистово. И разбираш защо благодатните наричания са вдъхвали вяра векове, а ние ще сме тези, дето ще ги пренесат в Бъдното, за да не мре таз вяра, че ни има и ще ни има.
Когато запристъпва Коледа в живота ни, всичко се променя. Обръщащ се назад, но за малко. Очите и душите са вперени преди всичко напред. А напред е животът за децата и на децата ни. И даровете са преди всичко за тях. Какво е Коледа без подаръци? Било то подаръци на сърцето или дарове за радост и игри.
Тази година решихме, че най-доброто ще бъде да зарадваме учениците ни с една българска постановка на Бургаския куклен театър – „Тримата Снежковци”. Помогна ни всеотдайната г-жа Светла Дионисиева – директор на Българския културен институт. Ех, че смях, ех, че снежно, ех, че коледно, ех, че българско.
И накрая дойде най-важният гост – Дядо Коледа, да благослови и малки, и големи, които също се веселиха и смяха наравно с децата. А най-малките ни Азбукарчета от предучилищната група поднесоха прекрасен коледен концерт, който разтопи сърцата ни. До там, че след това артистите от Бургаския куклен театър дойдоха развълнувани да ни споделят колко голямо е делото ни в чужбина и че с труда си живим България по целия свят така, както нищо друго.
И е вярно!
Отвсякъде пристигат прекрасните новини за тържествата на стотици български училища по света. Празнуваме с радост, щастливим децата ни, учим ги да четат и пеят, да помнят и милеят. И всяко българско училище в чужбина по един или друг начин твори и дарява на Родината. Не тръбим за благотворителната си дейност за България през годината, но веднъж на Коледа може да го кажем, за да е стимул за други. Не е възможно да се изреди всичко, но ето – ние в Лондон сме свързани завинаги с Карин дом. Д-р Ваня Велкова, дългогодишен член на УС на АБУЧ и основател на училището в Хамбург, от десетилетия даряваше на домове за деца и възрастни. Във Виена училището с директор д-р Ирина Владикова и тази година събира средства за Божидар от България, на когото трябва да се направи операция на крачето във Виена, защото в България била неуспешна.
Петя Цанева от Мадрид – зам.-председател на АБУЧ, помага на българка, сполетяна от инсулт. Основаното от нея Първо българско неделно училище „Св. Иван Рилски” в Мадрид години подпомага 6 домове в Старозагорско. Училище „Звънче” в графство Съри, с директор Филка Ананиева, помогна за операции на три семейства, включително на две близначета Марти и Божи, оперирани в САЩ, а сега са на рехабилитация в Шотландия. И Лазар – вече тийнейджър, с огромно подобрение след операция за присаждане на стволови клетки. През 2012 г. участваха в кампания за даряване на 20 семейства на триколки, всяка от които струва 1400 лв. В Чикаго преди няколко години цялата общност, включително училище „Джон Атанасов” с директор г-жа Боянка Иванова, събраха средства и осигуриха завръщането на един възрастен журналист в България, където да му бъде осигурен живот на старини, защото е без близки. Споменавам само няколко случаи на училища, членове на АБУЧ, а те са десетки, стотици, както са стотици и нашите училища по света.
Така че дейността на Асоциацията на българските училища (АБУЧ) и на всички образователни звена на България отвъд Дунава е не само образователна, а и социална.
И нека днес, в навечерието на Бъдни вечер и Коледа, да имаме сърце да кажем на всички: Благодарим Ви, деца, родители, учители за труда, обичта, грижата, постиженията.
В политиката на нашата АБУЧ е възпитано благородството да можем да благодарим на всеки, който с нещо ни е подпомогнал, подкрепил, повярвал, заставал до нас, без да се влияем кой е силен и актуален за деня. Това ни е направило сила. Която може някои да подминават, но никой не може да отрече. И искаме да учим на това не само децата ни – да се казва „Благодаря“, не дежурно, а винаги, когато има за какво. И да се помни.
Благодарим на всичко български общности по света, че тръгнаха първоначално сами да създават България на шест континента. Защото държаха на корена си.
Благодарим на първите създатели на съвременните български училища по света, които възкресиха стореното от дедите ни през Възраждането.
Благодарим на неправителствените организации по света, включително и на АБУЧ, които сбраха болката по България е я превърнаха във факел.
Благодарим на представителите на държавните институции, които след време ни повярваха и тръгнаха с нас, за да превърнат първоначалните ни усилия в зрял и толкова нужен плод – съхранението на България.
БЛАГОДАРИМ!
И когато правим равносметките – да сме всичките наедно! Защото не съединението, а обединението прави Силата. Нашата. Българската.
На добър час в Новата 2020!
Още снимки от Коледното тържество в БУ „Иван Станчов“ – ТУК
Снежина Мечева,
директор на БУ „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон
говорител на АБУЧ
.
