.
Обичам цветовете! Ярките, оптимистични цветове!
Подбрах цветовете за стени и шкафове, и отидохме в магазин на Bunnings (райско място за мъжете), на щанда за бои.
– Идвам за свободна любов – казах аз.
Момчетата на щанда се стъписаха.
– ?!?
– 4 литра “Свободна любов”.
Това е името на боята за кухнята.
Неделя
Току-що се върнах от мексиканска вечеря, поднесена на една българка, от една датчанка, в дома на един американец, в Австралия.
Тук всеки е чужденец (с изключение на аборигените). В България, Китай, Франция се знае кой е гостът от чужбина. В Австралия един от първите въпроси към събеседника е: “Откъде сте?”.
В красивия дом на Дейвид хващат очите един дървен долап и един дървен стол до камината – от бащината къща на Анна в Дания. В просторния хол на Анита има изящни мебели и порцелан от Виена. Лана и Алекс наливат чай със самовар от царска Русия. Консуело и Антонио имат чудна керамика от Перу. Сутрин и вечер в 6 чувам ку-ку часовника на Франк от Австрия. Писалището с тайни чекмеджета на Ивон е от Англия.
Това не са сувенири. Това са “от баба и дядо”, “от мама и татко”.
Какво да кажа:
“Австралия – страна на масова носталгия”
или
“многонационална Австралия”?
Усещане за присъствие
(На мама)
Събуждам се. Някой досадно грачи. Грачат папагали. Гаргите чуруликат.
В Австралия всичко е наопаки (нали сме от долната страна на света).
Да се чудиш защо това бяло папагалче с корона щръкнали перца на главата си е разменило гласа с гаргата.
Отивам да си стопля мляко. Хващам плъзгащата се врата и спирам. Има някой! Бога ми, тук има някой! Кой е в стаята ми в седем сутринта?
На фотьойла удобно се е настанила малка дъга.
Ама й е толкова меко и удобничко, че се е разляла във всичките си седем цвята. Малка ярка дъга по средата на един бял фотьойл! Влязла е през процепа между двете пердета, изприпкала е по мокета и се е покатерила на седалката. Усмихва се, закача се, прави я лилавото, я жълтото по-ярки (като че ли намига с ляво и дясно оченце). И аз й се усмихвам. Можеш ли да не се усмихнеш на такава палава дъга, дето сама ти се навира в утрото и се протяга: “Ох, че ми е хубаво-о-о…”.
Днес хората ще носят в сърцата си любов, скръб, завист, благодарност…
Аз ще нося моята малка, блестяща дъга.
Мария Стайкова
–––––––––––––––––––––––––––––––––
Мария Стайкова е родена в един от 10-те най-старите градове на света – Пловдив, в семейството на Ралица Белева-Стайкова (биохимик) и Анастас Стайков (художник). Брат й, Петър Стайков, също е бил художник. Мария е завършила Биохимия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирала е в Полша (Краков и Познан), Израел (The Weizmann Institute) и Германия (Мюнхен, The Max-Plank Institute). Специалността й е Невроимунология. Отива в Канбера, Австралия, където живее, по покана за научна работа в The John Curtin School. Публикуваната тук нейна творба „Цветове“ спечели трета награда за разказ на емигрантска тематика в литературния конкурс „Изящното перо – 2019“, организиран от Салона за българска култура и духовност в Чикаго.
.
