Всяка година Европейският съюз харчи по 65 милиарда долара годишно за подпомагане на фермерите и поддържане на селските общности.
Земеделската програма на Европейския съюз е една от най-големите за получаване на помощи в света и представлява 40% от европейския бюджет. Но в ключови области харченето на парите е непрозрачно, а отчетността куца. Това съобщава на 11 декември 2019 г. вестник „Ню Йорк Таймс“ под заглавие Who Keeps Europe’s Farm Billions Flowing? Often, Those Who Benefit В статията се показва (вж. линк) как земеделската комисия в Европейския парламент отхвърли „поправката Бабиш“, чиято цел беше да се забрани на политиците, които определят как да се разпределят тези средства, да получават от тях.
Поправката е наречена на чешкия премиер Андрей Бабиш – милиардер и земеделски производител, след като негови фирми получиха 42 милиона долара европейски субсидии през 2018 г. от правителството в Чехия, а други негови компании още 7 млн. долара в Германия, Унгария и Словакия от земеделските еврофондове.
Гласуването на „поправката Бабиш“ е отхвърлено през пролетта в открито заседание на комисията за 11 секунди без дебати.
Най-вероятната причина да не мине е, че половината от 46-те членове на Комисията по земеделие в ЕП са обвързани със земеделската индустрия. Няколко депутати получават хиляди долари евросубсидии. Ако „поправката Бабиш“ беше минала, това щеше да застраши парите им, пише „Ню Йорк Таймс“.
Злоупотребите с еврофондовете успяват заради мътните правила за конфликт на интереси, слабите закони за лобиране и бавното им разследване, което може да продължи с години след разкриване на измамата.
Земеделските лобисти са сред най-влиятелните в Европа. Те имат изключителен достъп до затворените врати на правителствените лидери. Законите за конфликт на интереси не се прилагат за министрите, които гласуват законодателството. На членовете на Европейския парламент не е забранено да пишат закони за евросубсидиите, които получават.
„Крупните земеделци и хората с власт в правителството работят заедно“, казва германската евродепутатка Мария Нойчл, която се опита да прокара „поправката Бабиш“. „Именно те се възползват от земеделската програмата, докато повечето хора не знаят как работи тя“, допълва Нойчл.
Дебатът за финансирането на земеделците през следващите 7 години е един от основните в европейския дневен ред. Той ще се засили през следващата година, когато Европейският парламент и Съветът трябва да решат дали да дадат на национални лидери по-голяма свобода при харченето на европейските пари.
От години европейските лидери са предупредени, че евросубсидиите насърчават корупцията, вредят на околната среда и подтикват към заграбването на земи. Промяната на правилата обаче е трудна, когато толкова много лобисти, депутати и едри фермери искат да запазят системата непокътната.
„Никой не може да ме корумпира“
„Ню Йорк Таймс“ разказва подробно случая с чешкия премиер Андрей Бабиш. Той става премиер с обещание да управлява държавата като корпорация, но често е обвиняван, че управлява Чехия все едно това е неговият бизнес.
След края на Студената война Бабиш създава империята си чрез придобиване на ферми, фирми за торове, доставчици на трактори и силози, като неговата компания „Агроферт“ (Agrofert) е най-голямата в Чехия.
По времето когато Бабиш е финансов министър и заместник министър-председател (2014 – 2017 г.), дребни фермери се оплакват, че са загубили влияние в борда, който наблюдава и ръководи националните политики по раздаване на земеделските субсидии.
Тогава журналистите разкриват, че чрез офшорна компания Бабиш е получил 2 млн. долара европомощи предназначени за малкия бизнес. През 2017 г. европейските следователи и чешката полиция препоръчват да бъде започнато разследване за измама срещу него. Но скоро след това Бабиш е избран за премиер. Прокурорите обещават да проверят случая, но две години по-късно делото е прекратено. Едва наскоро разследването по случая е възобновено отново.
Това е често срещана практика. Причината е, че европейските органи за разследване на измамите трябва да работят с местните власти. Те могат да отправят препоръки, но не могат да извършат разследването. През следващата година се очаква да заработи европейската прокуратура, която да води тези дела.
Не всички страни обаче се включиха в нея. Едно от изключенията е Унгария, където семейството и приятелите на премиера Виктор Орбан са получили милиони евросубсидии за земеделските си стопанства.
В Чехия Бабиш се е възползвал от националните закони, които насочват повече европейски пари към неговите фирми. Така законодателна промяна, чиято цел е била да се ограничат субсидиите за едрите фермери, на практика дава предимства на неговите компании. Правилото ограничава фермерите в Чехия да подават до една заявка за безвъзмездна помощ годишно. Но компания като „Агроферт“ на Бабиш, която има поне 100 местни дъщерни дружества, може да кандидатства многократно. Чешкият премиер твърди, че няма нищо общо с тези промени в правилата.
През миналата година Европейският съюз въведе по-строги правила за конфликт на интереси. Все още обаче не е ясно дали те обхващат и държавните лидери.
С помощта на чешки закон за конфликт на интереси европейските проверяващи разкриха, че компанията на Бабиш „Агроферт“ нарушава закона, защото чешкият премиер все още я контролира. Евроодиторите поискаха от чешкото правителство да върне всички пари, изплатени на „Агроферт“. Но Бабиш определи решението им като „нападение срещу Чехия“ и ги обяви за некомпетентни.
Очаква се процесът по обжалване на решението им да отнеме месеци. В същото време Бабиш ще се присъедини към останалите национални лидери в Европейския съвет, които ще определят бюджета на Европейския съюз през следващите месеци. Чешките опозиционни лидери призоваха Бабиш да бъде изключен от този вот. Депутатът Лукас Вагенкнехт призова европейските служители да спрат да плащат на „източноевропейския олигарх за установяване на недемократична автокрация“.
Бабиш обаче е уверен, че ще бъде оневинен. „Никой не може да ме корумпира“, казва той. И допълва: „Аз съм доста богат човек.“
„Земеделските производители ни наблюдават“
Поражението от „поправката Бабиш“ почти не беше отбелязано от най-важните лобисти. Техният поглед е насочен към запазване на системата на субсидиране с възможно най-много пари за земеделие.
Най-голямата европейска организация на земеделските производители „Копа-Коджека“ се радва на специален достъп до евроинституциите и влияние върху бъдещите политики на Съюза, каквито други организации нямат.
Няма изискване лобистите да се регистрират в Брюксел. Белгийската столица е изпълнена със събития, които ги срещат с политиците. Членовете на „Копа-Коджека“, компанията „Байер“ (Bayer) и членове на Европейската комисия например сформират група (Young Food Policy Network). Тя е домакин на срещи за правителствени и бизнес служители, които не смятат това за лобиране, а просто се събират да пият заедно.
От „Копа-Коджека“ казват, че от земеделските производители се очаква да задържат цените на храните, да поддържат високо качество и да се борят с изменението на климата. „Не можем да бъдем зелени, ако сме на червено“, заяви Пекка Песонен, генерален секретар на групата. Това се чува често като аргумент от страна на лобистите срещу намаляването на европейските субсидии за земеделие.
Малко след като земеделската комисия в ЕП отхвърли „поправката Бабиш“, председателят ѝ Чеслав Секиерски от Полша предупреди депутатите, че европейските фермери ги наблюдават отблизо.
Запазване на статуквото
За мнозина Бабиш е символ на конфликта на интереси в системата на европейските помощи. Но и по-малко известни правителствени служители, които също имат участие в определянето на земеделската политика, се възползват от помощите.
Сред депутатите, които убиха „поправката Бабиш“, бяха Мериед Макгинес от Ирландия, чието семейство е получило 28 000 долара субсидии през 2018 г.; Питър Джар от Германия – 15 600 долара; Джон Стюарт Агнеу от Великобритания, който получава между 13 000 и 66 000 долара от компания, на която се изплащат субсидии.
Депутатите не виждат проблем в това. Макгинес казва, че законопроектът ще накаже несправедливо земеделските производители, чиито семейства влизат в политиката. Джар отбелязва, че всички депутати са засегнати от някои закони, като данъчните например. „До известна степен това е присъщо на системата“, допълва той.
Правилото за конфликт на интереси е неясно и лидерите не заемат позиция дали правителствените ръководители и евродепутатите, които определят политиките, могат да гласуват и да получават субсидии.
„Те гласуват парите и те и техните семейства ги получават“, каза германската евродепутатка Мария Нойчл.
И ако за евродепутатите има някаква мъглява формулировка за конфликт на интереси, то членовете на Европейския Съвет въобще не са обект на проверка. Съветът се състои от министрите на всички 28 държави, които гласуват законодателство на ЕС. Членовете на Съвета представляват своите национални правителства, а не себе си.
Чешкият министър на земеделието Мирослав Томан например може да гласува политиката за земеделските субсидии, въпреки че брат му и баща му ръководят селскостопанска компания, която е сред най-големите получатели на евросубсидии през 2018 г.
„Всеки има участие в запазването на статуквото“, казва Алън Матюс, експерт по политика по земеделие от „Тринити Колидж“ в Дъблин.
Експертите са съгласни, че един от начините за ограничаване на злоупотребите и преодоляване на неравенствата е да се въведе таван на плащанията или да се преразгледа формулата, по която се плаща спрямо притежаваната земя.
Бившият еврокомисар по земеделие Франц Фишлер коментира, че се е опитвал преди повече от 15 години да постигне и двете. Великобритания, където аристократите притежават огромни земи, се противопостави на идеята, казва Фишлер. Така направи и Германия, където също има големи стопанства от съветски тип в източната ѝ част. Преди 15 години Фишлер предупреждава, че с разширяването на ЕС субсидиите ще доведат до увеличаване на разликата между бедни и богати.
Днес това вече е факт, а 23 от 28-те министри на земеделието, които ще гласуват законопроекта за земеделие, обявиха, че се противопоставят на ограничаването на европейските субсидии.
Неправомерно получените субсидии трудно се връщат
Ветерани от ЕК разказват, че често единственото наказание за кражбата е виновните да върнат парите, но дори това не винаги се случва. Дават пример с компания със седалище в Брюксел, която е получила милиони долари за популяризиране на български селскостопански продукти.
Фирмата е сключила договор с български компании, надула е фактурите и е изпрала парите през офшорни фирми, показват документите.
Властите установят, че в случая е замесен европейския служител Георгиос Малярис, който получил пари от схемата. Разследващите препоръчват още преди две години да се повдигнат обвинения срещу замесените в случая.
В Белгия е започнато дело срещу Малярис и други лица, но докато случаят не бъде решен, той остава на работа в европейската служба. Единствено е преместен на работа в архива.
Европейските служители работят и за възстановяване на европарите от България, но българските власти все още не са започнали преследване срещу нито една от замесените в случая компании, пише „Ню Йорк Таймс“.
През ноември друго разследване на в. „Ню Йорк Таймс“ разкри, че субсидиите в България и други европейски страни от земеделските фондове отиват за олигарси, мафиоти и крайнодесни популисти. Разследването показа още, че някои национални лидери използват европарите за обогатяване на приятели, политически съюзници и членове на семействата си.
Следва снимка и няколко цитата от статията на „Ню Йорк Таймс“ (на английски език):
Every year, the 28-country bloc pays out $65 billion in farm subsidies intended to support farmers around the Continent and keep rural communities alive. But across Hungary and much of Central and Eastern Europe, the bulk goes to a connected and powerful few. The prime minister of the Czech Republic collected tens of millions of dollars in subsidies just last year. Subsidies have underwritten Mafia-style land grabs in Slovakia and Bulgaria. …
In Bulgaria, the subsidies have become welfare for the farming elite. The Bulgarian Academy of Science has found that 75 percent of the main type of European agricultural subsidy in the country ends up in the hands of about 100 entities. This spring, the authorities carried out raids across the country that exposed corrupt ties between government officials and agricultural businessmen. One of the largest flour producers in the country was charged with fraud in connection with the subsidies and is awaiting trial. …
More broadly, the investigators found that wealthy, politically connected landowners had the power to annex land across Central and Eastern Europe. “This is particularly so when they conspire with government authorities,” the report said.
In Bulgaria, for example, land brokers had pushed for laws allowing them to effectively annex small farms.
Investigators pointed to the farm subsidy program as a major factor, saying it encouraged companies to acquire more and more land. …
.
Източник: Медиапул и The New York Times
.
