„In bocca al lupo.“ („В устата на вълка.“)
Италианска поговорка
Президентът на САЩ (1933-1945) Франклин Делано Рузвелт (Franklin Delano Roosevelt, известен и като FDR), през 1933-1938 г. прави New Deal (Нов курс) за лечение на Голямата депресия в САЩ – The three R’s (relief, recovery, and reform – облекчение, възстановяване и реформи).
Лечебни ефекти най-вероятно няма да има от New Green Deal (Нов зелен курс), предписан от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Защото „Зеления курс“ е корпоративен проект за трилиони евро, маскиран с климатични стачки, водени от едно момиче, което реномираното американско списание „Time“ избра за „личност на 2019-та година“ – „О времена, о нрави!“.
Аз предлагам – по-точно, пожелавам – Нов човешки курс (New Human Deal), чрез който – представете си – да се осъществи трансформация от „Homo homini lupus est“ към „Homo homini homo est“. От ликокрация (гръцки, lykos – вълк, kratos – власт) към антропокрация (гръцки, anthropos – човек).
Колкото повече се либерализира българското общество, толкова повече се проявява биологично заложената агресивна енергия, която възражда вълка в човека – „Homo homini lupus est“ става ежедневие. Настъпи ликокрация – власт на вълците, ликантропично общество, където правата на alpha вълка и alpha вълчицата са по-защитени от правата на човека. „Нищо ново под слънцето“ – Плиний Стари (23–79 г.) описва ликантропията като превръщане на човека във вълк в книгата си Naturalis historia.
По данни от „Кратко житие на Климент Охридски“, комендантът на Белград е бил титулуван „боритаркан“ – от тюркски „бьори“, „берю“ – вълк, „таркан“ – началник, командир, при което „боритаркан“ означава „началник, предводител на вълците“ – така пише доц. Стефан Йорданов в статията си „За организацията на граничната охрана в епохата на Първото българско царство“. Според автора прабългарската държава е поставяла на първо място свободата и никога не е правила роби от пленените врагове, пускала ги е на свобода или им е давала шанс в редовете на армията, да докажат лоялността си към България на бойното поле. Имало е обаче и друг обичай: в Симеонова България, когато военен началник бивал „пенсиониран“ или отстранен, той имал – „по военния закон“ – право-на-грабеж в съседните неприятелски земи, защото трябвало – пак според закона – да се завърне вкъщи с плячка.
Трудно е да се разбере къде са корените на ликокрацията не само в България. Те са по-добре познати на поета Илиян Троянски – описани са в неговите поеми „Вълк“ и „Ликантропия“ от цикъла „Аз и моят вълк“, публикувани през 2009 г. в книгата „Клетвата на вторите стрелци“.
Ето част от монолога на Вълка:
Животът ми съвсем не беше песен
и вълчият ми дял не беше лек,
но и с последния си дъх бих произнесъл:
Благодаря ти, Боже, че не се родих човек –
да мразя своите с такава дива радост,
да гоня плячката си с безпощадна стръв,
за да убия – без да бъда гладен,
преследван цял живот от жаждата за кръв.
При внимателно четене ще забележите, че Илиян Троянски пише и за апатията и страха на българските овце – другата страна на ликантропията. Когато австралийският алфа вълк отиде при овцете, на които къщи и гори изгоряха, австралийските овце го изгониха. Когато българският алфа вълк отиде при овцете, които нямат вода за пиене и миене, българските овце го посрещат усмихнати.
Любомъдри читателю, нарушена е моралната и духовна стабилност. Явлението е глобално, но рикошетът му в България е много тревожно изявен.
Антропокрацията (aнтропоцентрична демокрация) може да спаси Земята, превръщаща се в планета на пари, посредственици и крадци.* В която парите от петрол, газ, оръжия и наркотици са главният двигател (primum movens), който върти Земята около… черните дупки на Вселената. Тъмно, твърде тъмно – би написал Фридрих Ницше в своята “меланхолно-дръзновена книга”, озаглавена “Човешко, твърде човешко”.
Спасението? – просветените и човеколюбиви хора, тяхната мисия е да хуманизират политиката, обществото и бизнеса. Да издигнат емпатията, етиката и естетиката (The three E’s) като ценностен модел на поведение.
„Изблиците на страст трябва да се сдържат, защото съществува съдбоносно съответствие между Духа на човека и този на Природата, и всяко бурно сътресение у човека води до гибел и в Природата. Избухването на някой човек може да стане причина да се покачи нивото на реката, а заради убийство селото може да изгори от светкавица“.**
Все пак, „Аз ги виждам вече да идват Свободните духове, бавно, много бавно, а може би и ние ще допринесем нещо, за да ускорим тяхното идване.“ – написа Ницше.
„In bocca al lupo!“ – така италианците си пожелават късмет.
„Crepi lupo!“ („Дано вълкът да умре!“) – е отговорът на пожеланието.
Д-р Георги Чалдъков
–––––––––––––––––––––––––––––
* „Moneyland: Why Thieves And Crooks Now Rule The World And How To Take It Back“ е заглавието на книгата на британския журналист Oliver Bullough, 2017.
** От „Перуанският евреин, който стана индианец“ – заглавие на разказ на Марио Варгас Льоса – нобелист за 2010 г., включен в книгата му „Разказвачът“.
.
