Днес, 18 януари, Православната църква почита паметта на свети Атанасий Велики. Християнският празник е наричан от народа Атанасовден.
Честит имен ден на: Атанас (от гр. атанатос означава безсмъртен), Атанаска, Tанас, Начо, Тинка, Наско, Живко, Траян, Траяна,Таньо, Таню, Тинка,Татиана, Трайка, Hасo, Hася.
Православната църква почита на този ден св. Атанасий Велики (293-373). На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Прозвището Велик Атанасий придобива в борбата си срещу учението на свещеника Арий (280-336), отричащ единосъщността на Бог Отец и Бог Син.
Св. Атанасий бил голям защитник на Православната вяра. Участвал в Първия Вселенски събор, дето се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на Арий. На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово място в Александрия. Александрийският епископ е наречен „баща на православието“. За вярата е преследван в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на когото известно време се укривал в една гробница. Жителите на Александрия тъй настоявали да се върне епископът им, че императорът като се опасявал от бунт, се съгласил. Развива удивителна пастирска дейност, благодарение на която в най-кризисната епоха на древната Църква православното учение устоява на Изток, а Западът се запознава с източното монашество. И словото, и животът му стават израз на добродетелта.
Посрещал многобройните си гонения и изпитания с вяра и търпеливост, като казвал: „Смели бъдете! Изпитания има, но те бързо отминават“; „Буреносно облаче е ще отплава“. Образец за пастир и борбен богослов, в православното съзнание се съхранява като „пример за епископ„, а учението му като „закон на православната вяра„. В старанието си да се омиротвори църквата бил в постоянни спорове с еретиците. Умира на 2 май 373 г. на 80 години.
Народни традиции
Атанасовден – “Среди зима”. В народните вярвания на българина, св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Месеците януари и февруари са били наричани някога Сечко – Голям и Малък, защото зимният студ сякаш “сече” лицата. “Дърво и камък се пукат от студ” – е традиционният български израз за голям студ. Но друга народна сентенция успокоява, че вече се вижда краят на зимата: “Сечи, Сечко, не сечи, пак на лято миришеш”. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Затова и празникът е известен и като “Среди зима” .“До средзима ни глад, ни студ има” – според стара българска поговорка. За селяните зимата е “мъртъв” сезон, макар и изпълнен с много празници. Освен поредицата Коледно-Новогодишни празници, зимата навремето е била и сезонът на сватбите. Но въпреки веселията и свободното време, земеделците чакали с нетърпение да си отидат студът и снегът.
Зимният Атанасовден има и свой летен аналог свети Атанас летни (5 юли).
„Бащи” на чумата : Друго народно предание свидетелстваза това, че св. Андон и св. Атанас са господари на чумата, шарката и на други тежки епидемични заболявания (и не е случайно, защото това е времето на разпространение на вирусни инфекции и грип). Често светците се наричат „бащи” на чумата, тъй като болестта се била родила на техния празник, известен в северните български земи като „Лелин ден”, “ден на цвекьето” или „сладки и медени” – табулизирани местни названия на чумата, употребявани от народа за умилостивяването на болестта. През двата дни стопанките не похващат никаква работа, не предат и не плетат, не варят боб и леща, спазват полово табу, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка”. Още в ранно утро те месят тесто и раздават „чумни светци”. Питите се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се „надупчват” децата от шарка.
Братя – ковачи: Атанасовден се почита, и като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти и като празник на побратимяването. Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи. В техните дни ковашките еснафи жертват овни или бикове в чест на своите патрони и организират тържествени големи трапези.
Ритуали: Който не е успял да заколи на Коледа прасе, може да го стори на 18 януари. Затова наричат празника Втора коледа. Моми и ергени излизат по горските поляни, връзват люлки и пеят песни за любов и женитба, играят хора.
В някои селища на Западна България в ранно утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие, за здраве и дълголетие.
В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник свети Атанас забожда главата си в земята”, като по този начин я затопля.
Представата за светеца като повелител на чумата изисква приготвяне на курбан на болестите.
На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
Празниците на Св. Антон и Св. Атанас били наричани още “сладки и медени”. Жените месели питки, намазвали ги с мед и раздавали по късче на съседи и роднини. Питките се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка – жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.
Коли се мъжки животно и от приготвения курбан трябва да вкуси всеки член на селището, за да не разболява от тежки и неизлечими полести.
Не се играе хоро на мегдана, защото на този ден чумата се качва на една висока топола и оттам избира жерствите си. Затова не се минава покрай топола и всякакви високи и стари дървета.
Не се работи нищо – за предпазване от шарка, синя пъпка, обриви и азви.>Не се шие и плете, защото ако човек се убоде, няма да зарасне леко. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата.
Празнична трапеза: пиле с ориз, пита с мед, свинско с бамя.
Поверия:
Ако на Атанасовден е топло и снегът се топи, ще има плодородие през годината.
Ако времето е хубаво и не вали снаг, следващата зима ще започне рано.
Колкото е дебел снегът на Атаносвден, толкова плот ще даде лятото.
–––––––––––––––––
На 18 януари, съвместно Св. Атанасий Велики, се чества и св. Кирил Алексaндрийски. Свети Кирил Александрийски е известен в историята на Християнската църква както със своето благочестие и ученост, така и с твърдостта, с която защищавал догмите на православната вяра против лъжеучителя Несторий. Той се родил в Алескандрия във втората половина на IV в. и живял доста дълго в Нитрийската пустиня. Чичо му Теофил, архиепископ Александрийски, го извикал при себе си и го направил дякон. Скоро Кирил станал известен проповедник и с добродетелния си живот спечелил всеобщо уважение. След смъртта на Теофил в 412 г. той бил избран на архиепископския престол. Св. Кирил е участвал на Третия Вселенски събор и изобличил еретика Несторий. Написал е много книги и съчинения, в които с яснота и сила излага догматите на християнското учение. Освен писмата, в които той отхвърля мнението на Несторий, най-бележити негови съчинения са: Изяснения на Мойсеевото Петокнижие, на пророчествата на Исаия, на дванадесетте малки пророци, на Евангелията на Йоан и Лука, на посланията, Книга за поклонението с дух и истина, Учението за Света Троица. Починал в мир през 444 година.
.