Национален ученически конкурс под надслов „УЧРЕДЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ – 1870 Г. – ВЕНЕЦ НА ЦЪРКОВНО-НАЦИОНАЛНИТЕ БОРБИ“, организиран от Национален клуб „РОДОЛЮБИЕ“, със съдействието на Министерството на образованието и науката, Синдиката на българските учители, Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, Общобългарска фондация „ТАНГРА ТанНакРа“, Националния дворец на децата, Сдружението на преподавателите по история в България, Националния исторически музей, Националния военноисторически музей и др. Конкурсът се организира за всички ученици от българските неделни училища в чужбина.
Провеждането е в две възрастови групи – за ученици от 5-ти до 7-ми, и за ученици от 8-ми до 12-ти клас. Конкурсните работи следва да се представят в Министерството на образованието и науката на Р. България, дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“, в срок до 3 март 2020 г., на вниманието на експерта, отговарящ за съответната държава.
–––––––––––––––––––––
РЕГЛАМЕНТ ЗА УЧЕНИЦИ
ОСНОВНИ ТЕМАТИЧНИ АКЦЕНТИ НА КОНКУРСА:
Участниците избират един от следните пет тематични акцента:
Културно-историческото наследство по българските земи – хилядолетна духовна приемственост и достойно място в съвремието.
Борбата за независима българска църква – път към изграждане на съвременната нация
Българи с принос в националната и общочовешката история.
Регионална история.
Лична история (на моята фамилия или на избрана друга личност)
Национална идентичност, общочовешки ценности.
България и Европа.
ПРИМЕРНИ СЪДЪРЖАТЕЛНИ НАПРАВЛЕНИЯ
Участниците са свободни да формулират своя тема за рефератите, есетата и презентациите в съответствие с избрания тематичен акцент.
За тяхно улеснение се предлагат примерни съдържателни направления:
А) ЗА РЕФЕРАТ
1. Местните обичаи и традиции – вечният извор на общочовешки ценности.
Препоръки: Разработката може да се конкретизира върху една област, един обичай или върху обредност, обща за различните религиозни и етнически групи в България. Да се потърси подходяща форма за онагледяване.
2. Единство и многообразие.
Препоръки: Да се издирят, опишат и анализират исторически и съвременни факти и явления (с общонационално или регионално измерение), свързани с религиозната и етническата толерантност в България. Да се проследят резултатите от тях.
3. Символите на моето родно място.
4. Моето родословие – основание за самочувствие
5. Българските будители
Препоръки: Разработката може да е посветена на една или няколко личности с принос за духовното извисяване на нацията.
6. Възкресението на един народ
Препоръки: Представяне на продължилите повече от четири десетилетия църковно-национални борби. Разработките могат да бъдат посветени както на централните събития и фигури на борбите, така и на конкретни действия или дейци от отделни населени места.
7. Пазители на българския дух – революционните организации в окупираните български земи –
Препоръки: В разработките да се отразят факти за дейността и личности от организациите в останалите под чужда власт български земи – Македония, Тракия и Добруджа.
8. Непознатите будители – Дружба „Родина“ -.
Препоръки: Разработката да представи малко известни факти за личностите и дейността на уникалното движение на българите мохамедани в Родопите от средата на миналия век.
9. Жалони на българската идентичност.
Препоръки: Разработките могат да представят исторически събития, моменти от църковната история, създаването, дейността и приносите на училища, читалища, културни прояви и др.
10. Български маршрути
Препоръки: Представяне на природни забележителности и културни паметници. В работата да се използва предимно собствен снимков материал, описание и история на обекта /обектите/, предложение за туристически маршрут с карта. Атрактивното оформление и билингвистичните описания са предимство.
11. Великите българи
Препоръки: Личности с приноси в различни области – църковно-националните борби, движението за новобългарска просвета, икономика, култура, наука, спорт, изкуство и др., прославили България по света. Разработката може да е посветена на една или няколко личности, обединени от една цел.
12. Европейци в България и българи в Европа и по света
Препоръки: Личности, допринесли за достойно приобщаване на българите към европейските и световните традиции и ценности през вековете. Разработката може да представя една или няколко личности.
13. България, страна на древни култури. Забележителностите на моето родно място – от първите хора до днешни дни.
Препоръки: Проследяване развитието на човешката култура в района на родното място. Археологически обекти, разкопки. Местности, легенди. Разработката може да бъде както запознаване с отделен обект, така и комплексно проследяване на развитието.
14. Имената в родното ми място – селища и местности. Легенди за имената.
Препоръки: Разработките могат да представят спомени или легенди свързани с наименованията на селища или местности.
Б) ЗА ЕСЕТА
• Духовните ценности на моя род
• Българският Великден
• Доброто ражда добро
• Националният идеал на българите
• Раждането на Екзархията – възкресението на един народ
• България – поглед от бъдещето
• В България най-много харесвам:
• Гражданин съм на Обединена Европа
• Обединена Европа – хармония в различията
• Европа след Брекзит – отслабена или консолидирана?
• Моралните добродетели на българина и съвременния свят
• „Бъди промяната, която искаш да видиш в света.“ – Махатма Ганди
• Какво обединява българите – каузи или личности?
• Как Европа влезе в моя роден град
• Съпричастност и емпатия в променящия се свят
• „Човек може да издържи всичко, ако има идеал, кауза, ако има вяра в нещо.“ Ст. Цанев
• Моето бъдеще е в България
• „Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.“ Христо Ботев
• „От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.“ В. Левски
• Забравени идеи от миналото ни, така потребни ни днес
• Най-ценният завет на моите предци
В) ЗА ПРЕЗЕНТАЦИИ
Авторите на презентации могат да ползват всички предложени теми. Важно е да преценят точно коя тема ще съумеят да представят най-добре в избраната форма.
Изисквания за създаване на проекта:
Презентацията да отговаря на изискванията на задачата.
Използване ефективно на технологичните възможности.
Проектът да бъде представен на Power Point, да са посочени ползваните източници и консултантите по проекта.
Съдържанието да бъде прецизно и научно вярно.
Презентацията да бъде привлекателна и добре изготвена.
Обем – презентацията трябва да се вмести в рамките на 10 минути или до 20 слайда.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ РАЗРАБОТКИТЕ
В писмените си работи авторите трябва да изложат проучените от тях факти и събития, както и своите разсъждения и изводи по разглеждания проблем и отражението му върху нашето историческо, материално и духовно развитие и приноса на България в световната цивилизация и култура.
Желателно е участниците в конкурса да насочат вниманието си към разработването на такава тема, която по-пълно да отговаря на тяхната възраст, ниво на подготовка и интереси. Стойността на писмената работа ще бъде по-висока, ако в нея се разглежда конкретно събитие или въпрос, дали отражение върху живота на страната и оказали влияние върху други държави и народи.
На първо място от съществено значение е правилният избор на най-подходящата форма (реферат, презентация или есе), съответстваща на възрастта, знанията и уменията на учениците в зависимост от възрастовата група към която спадат. След това пристъпете към избора на темата. Важно условие в случая е тя да бъде интересна, завладяваща за участника, за да може той да направи самостоятелни проучвания, (които да представи като приложение), анализи и изводи, Не бива да се разчита на безконтролното използване на чужд текст от източници без да са цитирани. Скъпи участници, отнасяйте се с уважение и бъдете коректни към хората, които преди вас са работили по избраната тема.
Предложените теми са само примерни и насочващи. Необходимо е участниците сами да конкретизират темата, по която ще пишат и да формулират възможно най-точното заглавие, като отчитат събитията и фактите, с които разполагат, аргументиращи най-добре тяхната теза.
Много важно е при формулирането на заглавието, обработването на информацията и след това при разработването на темата да се потърси и използва пълноценно помощта на учители историци, литератори или специалисти по други учебни предмети, на учени, музейни работници, местните дружества по родинознание и т.н. За да засвидетелстват умения за самостоятелна работа желателно е авторите да използват спомени или разкази на преки участници в описаното събитие, автентични документи, снимки от личен архив и т.н..
Работите да се представят в два екземпляра в обем до 20 страници без приложенията (за реферати) и до пет страници за есета. Материалите, изпращани на електронни носители, да са придружени с разпечатка. Презентациите да имат хартиена „заглавна страница“ с упоменати данни за автора, консултанта и използваните програми.
За рефератите и презентациите да бъдат подготвени резюмета (до 1000 знака).
Работите не трябва да са участвали в други конкурси.
При разработване на темите авторите могат да ползват и някои по-важни годишнини, които ще бъдат отбелязани през 2020 година.
• 45 години от откриването на паметника на Светите братя Кирил и Методий пред Народната библиотека ;
• 65 г. от приемането на България за пълноправен член на ООН (1955);
• 70 години от създаването на Държавен ансамбъл за народни песни и танци – София (“Филип Кутев”);
• 75 години от Дравската епопея на Първа българска армия при р. Драва по време на Отечествената война (1944-1945);
• 75 години от края на Втората световна война;
• 75 г. от създаването на ООН (1945);
• 75 г. от рождението на Божидар Димитров (1945–2018), български историк, дългогодишен директор на Националния исторически музей;
• 80 години от Крайовския договор и възвръщането на Южна Добруджа;
• 80 г. от рождението на Георги Иванов (1940), първият български космонавт;
• 80 г. от рождението на Емил Димитров (23.12.1940 – 30.03.2005), български естраден певец и композитор;
• 95 години от атентата в катедралния храм „Света Неделя” в София;
• 95 г. от рождението на Георги Калоянчев (Калата) (1925–2012);
• 95 г. от рождението на Георги Парцалев (1925–1989) „тъжният клоун” на българското кино и театър;
• 100 г. от рождението на Валери Петров (1920–2014), поет, публицист;
• 105 години от включването на България в Първата световна война;
• 105 г. от смъртта на Яне Сандански, деец на националосвободителните борби на българите в Македония и Одринско (1872-1915);
• 110 години от прожекцията на първия български документален филм „Българската войска”;
• 120 години от селските бунтове срещу натуралния десятък;
• 120 г. от смъртта на Капитан Петко войвода, (1844 – 1900);
• 125 г. от смъртта на Стефан Стамболов, (1854 – 1895);
• 125 г. от рождението на Гео Милев (1895–1925), български поет, публицист, преводач и художник;
• 125 години от излизането на том първи от Речник на българския език на Найден Геров („Речник на блъгарский язик, с тлъкувание речити на блъгарски и русски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров”);
• 130 г. от първото честване на Деня на трудещите се в България (01.05.1890);
• 130 години от откриването във Враца на паметник на Христо Ботев;
• 130 г. от рождението на Чудомир (Димитър Чорбаджийски) (1890–1967), български писател хуморист, художник, читалищен деец;
• 135 години от обявяване Съединението на Източна Румелия и Княжество България;
• 135 години от Сръбско-българската война;
• 135 години от създаването в Пловдив на Македонски комитет с председател Захари Стоянов и секретар Иван Андонов;
• 140 г. от рождението на Йордан Йовков, български писател и драматург (1880 – 1937);
• 145 години от Старозагорското въстание;
• 145 г. от рождението на Атанас Буров, български политик и банкер (1875-1954);
• 145 г. от смъртта на Иларион Макариополски, български духовник, един от водачите на църковно-националната борба (1812-1875);
• 150 години от създаването на Българската Екзархия;
• 150 г. от излизането на бр.1 на сп.”Читалище” в Цариград през 1870 г.;
• 160 г. от проповедта на Иларион Макариополски на Великден, в която не споменава името на гръцкия патриарх, с това официално отхвърля властта на Цариградската патриаршия – 1860 г.;
• 160 г. от рождението на Продан Тишков-Чардафон, български военен и революционер, деец на Съденинието (1860-1906);
• 165 г. от началото на организираното книгоиздаване в България, поставено с отпечатването на календарче „Старопланинче” на Христо Г. Данов (1885);
• 170 г. от рождението на Иван Вазов (1850–1921);
• 170г. от рождението на Захари Стоянов (1850-1889);
• 175 г. от рождението на Васил Петлешков, български революционер (1845-1876);
• 180 години от рождението на Стефан Караджа (1840-1868), деец на национално-освободителното движение;
• 180 години от рождението Хаджи Димитър (1840-1868), деец на национално-освободителното движение;
• 180 години от рождението на Екзарх Йосиф І (1840-1915), български църковен и обществен деец, просветител;
• 185 години от откриването на Габровското училище, първото българско светско взаимно училище (дн. Национална Априловска гимназия);
• 185 години от Велчовата завера;
• 185 години от рождението на Бачо Киро (1835-1876), учител, книжовник, революционер;
• 190 години от рождението на Константин Миладинов (1830-1862), възрожденски просветен, културен и обществен деец;
• 190 години от рождението на Панайот Хитов (1830-1918), деец на националноосвободителното движение ;
• 200 години от рождението на д-р Иван Богоров (1820-1892), книжовник, енциклопедист, издател на първия български вестник;
• 200 г. от рождението на Сава Допроплодни, български възрожденски книжовник и учител (1820 – 1894);
• 205 години от рождението на Анастасия Димитрова (1815-1894), първата българска светска учителка;
• 210 години от рождението на Димитър Миладинов (1810-1862), възрожденски просветен, културен и обществен деец;
• 210 г. от рождението на Александър Екзарх (1810–1891), български общественик, дипломат и журналист, един от активните дейци за независима Българска екзархия;
• 210 г. от рождението на Захари Зограф, български художник и иконописец. Основоположник на българската светска живопис (1810-1853);
• 220 години от рождението на Кольо Фичето (1800-1881), майстор-строител, архитект от епохата на Възраждането;
• 220 години от рождението на д-р Петър Берон (1800-1871), учен-енциклопедист, просветител, реформатор на учебното дело в България;
• 235 г. от рождението на Неофит Хилендарски Бозвели, български духовник, един от водачите на националното просветно и църковно движение през Възраждането (1785-1848);
• 785 години от възстановяването на Българската патриаршия;
• 790 години от победата на Цар Иван Асен ІІ над епирския деспот Теодор Комнин в битката при с. Клокотница;
• 815 години от битката при Адрианопол (дн. Одрин), в която цар Калоян разбива кръстоносците на Балдуин І;
• 835 години от въстанието на Асен и Петър и възстановяването на българската държава;
• 1180 години от рождението на Св. Климент Охридски (ок. 840-916), просветител и книжовник;
• 1190 г. от рождението на Наум Охридски, един от петимата ученици на Кирил и Методий, един от светите Седмочисленици, и 1100 години от смъртта му (ок.830-910);
• 1205 г. от рождението и 1135 г. от смъртта на Методий (ок. 815 – 06.04.885), славянски просветител,основоположник на българската и славянска писменост.
КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА:
1. ЗА РЕФЕРАТ
1.1.Познаване, използване и коректно позоваване на проучени исторически изследвания и разнообразни източници.
1.2. Достоверно, точно и изчерпателно описание на фактите по темата (въпроса или събитието).
1.3. Задълбочено осмисляне и съпоставка на представените факти и привеждане на аргументи.
1.4. Убедително структуриране на изложението.
1.5. Използване на научен стил и език
1.6. Наличие на елементи на лична проучвателска дейност и на собствени разсъждения и изводи във връзка с разглежданите проблеми .
1.7. Техническо оформление; спазен обем (до 20 стандартни печатни страници; справочен апарат; приложения; естетически външен вид.
2. ЗА ЕСЕ
2.1. Оригиналност на заглавието
2.2. Ясно открояване на теза
2.3. Убедителна подкрепа на тезата с факти и аргументи
2.4. Наличие на собствени разсъждения във връзка с поставената теза
2.5. Оригинално изразена лична позиция
2.6. Очертани елементи на структура
2.7. Спазване на книжовните норми
2.8. Спазени технически изисквания и обем.
3. ЗА ПРЕЗЕНТАЦИЯ
Предварително зададени параметри: формат PPS; наличието на първи слайд – тема и автор, консултант; втори слайд – резюме; последен слайд – използвани източници; без самоцелни ефекти; автоматично и ръчно управление.
3.1. Логически организиран подбор на факти и изображения по избраната тема.
3.2. Открояване на предимствата, довели до избора на презентация при разработване на темата
3.3.Обвързване на презентацията с овладяването на знания и умения по информационни технологии, природознание, изобразително изкуство; съответствието им на стандартните технически изисквания към презентации
3.4. Достоверност, точност и краткост на авторските текстове и логическата им обвързаност с изображенията.
3.5. Използване на разнообразни автентични източници.
3.6. Лично участие при събиране и обработка на фактологичния материал.
3.7. Коректно позоваване на използваните източници
3.8 Прецизно дозиране на подбраните материали и текст, така че да могат реално да бъдат представени в рамките на зададените 10 минути
3.9. Техническо оформление :
– В презентацията да е налице хармонично съчетание на текст, изображения, таблично и графично представяне на информацията (там където съдържанието позволява това).
– Ако темата позволява да се използват в максимална степен снимки от личен архив.
– Прецизно да се определи необходимото време и по желание да се зададе на автоматично прелистване.
– Висока степен на четивност на текста по отношение на размер, шрифт, съчетаване на шрифтове, цвят, фонове и пр.
– Дозираност на елементите на всеки слайд.
Работите се представят в два екземпляра в обем до 20 страници без приложенията (за реферати) и до пет страници за есетата. Материалите, изпращани на електронни носители, да са придружени с разпечатка. Презентациите да имат хартиена „заглавна страница“ с упоменати данни за автора, консултанта и използваните програми.
За рефератите и презентациите да бъдат подготвени резюмета (до 1000 знака).
Участие на един ученик с разработки в различните направления по една и съща тема не се допуска.
Изпратените по електронната поща работи трябва да бъдат озаглавени на латиница и придружени с писма, съдържащи цялата изисквана информация. Работите от чужбина могат да се изпращат и само по електронната поща.
Авторите на реферати и презентации, предложени от комисията за класиране (от първо до трето място), ще бъдат поканени да участват в още един кръг в деня на награждаването или в деня преди награждаването, за което ще бъдат предварително информирани. Уведомителното писмо до тях ще включва и конкретни указания за формата на този кръг.
Във възрастовата група VІІІ–ХІІ клас от първо до трето място се класират само ИНДИВИДУАЛНИ разработки, а не колективни (чл. 16, ал. 1 т. 1 от НАРЕДБА за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби).
НАГРАЖДАВАНЕ
Националният конкурс е включен в Националния календар за извънучилищните изяви и в програмата на МОН за насърчаване на творческите способности на децата.
Резултатите от конкурса се обявяват в началото на ноември, в чест на Деня на народните будители.
Рефератите, есетата и презентациите се класират в двете възрастови групи – ученици V-VІІ клас и ученици VIII-ХІІ клас. Награждават се консултантите на отличените участници. Присъждат се и специални награди от институции, стопански и обществени организации.
На тържествена церемония всички отличени получават грамоти и предметни награди.
Класираните индивидуални участници в разделите „Реферат“ и „Презентации“ (с навършени 14 и ненавършени 18 години към датата на обявяване на резултатите) получават и право да кандидатстват за едногодишна стипендия по програмата на МОН за насърчаване на творческите способности на децата. Те трябва да отговарят на всички изисквания, посочени в нея.
Списъкът на наградените се публикува на сайта на клуба, сайта на СБУ и във в. „Учителско дело“.
Част от наградените работи ще бъдат публикувани в специален сборник.
Организаторите на конкурса призовават училищните ръководства, учителите по история, философия, български език и литература, както и всички останали, специалистите в центровете за подкрепа на личностното развитие и българските общности зад граница, да популяризират проблематиката и да създадат условия за участие на повече ученици в тази родолюбива традиция.
Министерство на образованието и науката
.
