На 11 декември 2019 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрания, при следния дневен ред: 1. Среща с представители на българската общност в Украйна; 2. Обсъждане на Проект на декларация във връзка със 100-годишнината от подписването на Ньойския договор, № 954-03-4, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 29 ноември 2019 г.; 3. Разни.
На заседанието присъстват:
От Министерството на образованието и науката – Наталия Михалевска, директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“, и Николай Николов, главен експерт в същата дирекция; от Министерството на външните работи – Нина Симова, началник отдел „Кавказ и Централна Азия“; Тодор Витев, главен експерт „Българска общност Украйна, Русия и Молдова“, отдел „Източна Европа“ в дирекция „Източна Европа и Централна Азия“; от Държавата агенция за българите в чужбина – Димитър Владимиров, и.д. председател.
Гостите от Украйна са: Антон Киссе, депутат в Украинската рада и председател на Асоциацията на българите в Украйна; Иван Половнюк, председател на дружество „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Болград; Владимир Петров, юрист, председател на дружество „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Измаил; Димитър Кружков, секретар на дружество „Св. Св. Кирил и Методий“ в Болград; Никола Узун, ръководител на работната група по запазване на Болградски район.
От Асоциацията на българите по света присъства Бойко Вачев, председател на Световния парламент към Асоциацията на българите по света. Както и други представители на тази асоциация.
Следва стенограмата от това заседание на Комисията, която е публикувана в сайта на НС.
П Р О Т О К О Л
№ 36
На 11 декември 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Среща с представители на българската общност в Украйна.
2. Обсъждане на Проект на декларация във връзка със
100-годишнината от подписването на Ньойския договор,
№ 954-03-4, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 29 ноември 2019 г.
3. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите в чужбина, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Андон Дончев.
* * *
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми гости, уважаеми колеги! Тъй като разбрахме, че част от гостите по първа точка ще се забавят, предлагам да направим промяна в дневния ред.
Предлагам втора точка да стане първа, а първа да остане след двадесетина минути, когато приключим с втора точка.
Предлагам да гласуваме дневния ред в следния вид:
1. Обсъждане на Проект на декларация във връзка със
100-годишнината от подписването на Ньойския договор,
№ 954-03-4, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 29 ноември 2019 г.
2. Среща с представители на българската общност в Украйна.
Който е „за“, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Пристъпваме към първа точка:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС 100-ГОДИШНИНАТА ОТ ПОДПИСВАНЕТО НА НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР, № 954-03-4, ВНЕСЕН ОТ ИСКРЕН ВАСИЛЕВ ВЕСЕЛИНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 29 НОЕМВРИ 2019 Г.
Бих искал веднага да дам думата на господин Юлиан Ангелов да ни представи Декларацията.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря.
Предполагам, че колегите са се запознали с текста на Декларацията, ако не са, да го прочета за всички колеги.
Ще я прочета:
„ДЕКЛАРАЦИЯ
във връзка със 100-годишнината от подписването
на Ньойския договор
На 27 ноември 1919 година се навършват точно 100 години от деня, в който в Парижкото предградие Ньой, България е принудена да подпише договор още тогава с право наричан от съвременниците диктат. Диктат, който маркира и Втората национална катастрофа за страната ни. Българският национален въпрос, българският национален идеал не само не е решен, а преминава във фаза, при която неговото осъществяване става изключително трудно.
Съгласно Ньойския диктат от България са откъснати Западните покрайнини – Царибродско, Босилеградско, села от Трънско и Кулско, Струмишкото поле, де факто и Беломорска Тракия. Загубени са и освободените през войната и населени с българи области на Поморавието, Македония и Добруджа. Освен териториалните загуби са наложени репарации в размер на 2 млрд. и 250 млн. златни франка, което представлява около 22% от националното ни богатство по оценка от преди войните. България трябва да компенсира съседните страни – Гърция, Румъния и Кралството на сърби, хървати и словенци с голямо количество добитък, да доставя на последните в продължение на 5 години въглищата от Пернишкия басейн. Наложени са ограничения върху въоръжените сили, полицията и граничната стража и редица други рестриктивни мерки.
Най-унизителното за България и най-големият позор за така наречените миротворци не е във всички тези загуби, а в начина, по който налагат клаузите на договора. При очертаването на границите те разделят села, разделят къщи и дворове, разделят ниви, разделят църкви, гробища… Разделят братя и сестри, разделят родители от децата им, разделят живите от мъртвите им предци.
Това е ярка илюстрация, че цялата Версайска система от договори с победените страни е не само фактически край на Първата световна война, а и предвестник на Втората. Всъщност точно за това предупреждава и тогавашният американски президент Удроу Уилсън. Уви, без резултат. Това предопределя и участието на България на страната на Тристранния пакт две десетилетия по-късно. Не за да бъдат завоювани чужди територии, а за да бъде обединено българското етническо землище.
Ньойският договор се оказва най-пагубната „спогодба“ в българската история след Освобождението. Води до Втора национална катастрофа със своите политически, икономически и демографски последици и неслучайно в цялата страна още преди подписването се организират протестни шествия. Той до днес буди справедливото възмущение на всички българи.
Сто години по-късно ние, народните представители от четиридесет и четвъртото Народно събрание, заявяваме осъзнаването на своя дълг да се грижим за нашите братя и сестри, останали по силата на диктата от Ньой извън Отечеството си, да гарантираме опазването на тяхното национално самосъзнание и човешки права. Българската държава и нейните институции следва да отстояват това без излишни емоции, без реваншизъм, следвайки последователно националните интереси и принципите, върху които е изградена Обединена Европа.“
Вносители на Декларацията са народният представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Това е декларацията накратко.
Аз мисля, че всички колеги са запознати с Ньойския договор, или Ньойския диктат, последствията от него, които рефлектират и до ден днешен.
Предлагаме тази Декларация да бъде гласувана от всички народни представители в българския парламент, без значение кой коя политическа сила представлява. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, някой иска ли да се изкаже по повод така представената ни Декларация? Не виждам.
Лично мое мнение ще споделя. Мисля, че всеки от нас е напълно съгласен с ролята, която изиграва за България този договор – с пагубните последствия и втората национална катастрофа, но с оглед настоящите събития, които се случват, и обстановката, която не е много спокойна, аз не считам, че е уместно да поставяме на дневен ред точно в този момент, когато се опитваме да играем някаква балансираща и обединяваща роля, така да кажем, успокоители на обстановката на Балканите, не мисля, че е много подходящо да подкрепяме и да излиза Народното събрание официално с тази декларация. Затова специално аз ще се въздържа от нейната подкрепа.
Изказвания?
Господин Биков, заповядайте.
ТОМА БИКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В Декларацията не виждам нещо ново и нещо скандално, още повече че тя се опира в края си на европейските принципи. Ньойският договор и изобщо Парижките споразумения след Първата световна война са оценени негативно практически от всички участници в тях, включително и от победилите страни, които осъзнават грешката си и след Втората световна война не я повтарят.
Лично аз, малко на своя глава, бих подкрепил тази декларация. Това в крайна сметка са факти и не мисля, че ролята, която имаме по отношение на интеграцията на Западните Балкани в Европейския съюз, противоречи на тази декларация. Така че бих я подкрепил.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Биков.
Други колеги? Някой ще вземе ли отношение?
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря за подкрепата на господин Биков.
Не мога да разбера мотивите на председателя на Комисията по политиките за българите в чужбина, защото целта на тази декларация е не само да напомни тези трагични събития, а, напротив, Народното събрание да покаже на българските общности, останали зад граница – не само от Ньойския договор, а изобщо останали и живеещи зад граница не само на Балканите, а както и в Украйна, и в Молдова, че българското Народно събрание е зад тях и ще защитава техните права и свободи.
Считам, че би било редно председателят на такава парламентарна Комисия да подкрепи подобна декларация, от гледна точка на това, че в крайна сметка това е една от функциите на този председател – да направи така, че нашите общности зад граница да бъдат защитени, а българската държава да решава техните проблеми и да ги подпомага.
Затова призовавам да загърбим политическите си различия и да покажем, че като Народно събрание сме единни от гледна точка на това, че българските общности зад граница трябва да бъдат обгрижвани от българската държава.
Подобна декларация и ангажиране на Народното събрание би било и нещото, което ще даде сигнал на останалите държави, където живеят българи, че българската държава не ги е забравила и стриктно ще следи за техните права и свободи, които имат там, а също така да изразяват своя български произход, а не да се случва това, което наблюдаваме вече от 9 септември насам, а да не кажа отпреди това в някои от държавите, където българите са потискани, мачкани, впоследствие на този договор, разбира се, а и останалите преди това зад граница.
Още веднъж бих призовал да направим така, че днешните българи, които живеем в свободна България, да покажем на нашите сънародници зад граница, господин Дончев, че България и българското Народно събрание е зад тях.
В тази декларация няма нищо обидно срещу никоя държава, включително и явно срещу тази, за която имате определени симпатии може би и касае Ньойския договор и останали територии, и до днешно време на нейна територия – Република Сърбия, но тук няма и обидно срещу Република Сърбия. Ние говорим за един договор, който е факт, последствията са факт. Както каза и господин Биков, почти няма някой, който да не е осъдил последствията от този безумен диктат.
В случая по-важното е финалът на Декларацията и подкрепата на нашите сънародници зад граница, които и днес сме поканили тук, а също така и това, че ние държим на принципите, които ни обединяват в Европейския съюз, в обединена Европа, и правата и свободите на нашите сънародници са част от тези принципи. Аз не виждам нищо лошо в това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря за критиките, отправени към мен.
Аз, лично казано, не виждам с какво реално тази декларация на практика ще защити интереса и с какво ще подпомогне за общите интереси на нашите сънародници извън страната, нито пък на нас по някакъв начин. Считам, че има достатъчно други начини и политики спрямо тях, които ние бихме могли да проведем, от които те биха имали много повече ползи, отколкото от съответно тази декларация. Така че ще имам предвид Вашите забележки и Вашето мнение, но това няма да промени моята позиция. Считам, че за момента това не е актуално и няма да бъде от полза нито за нас, нито за нашите сънародници зад граница, нито за нашите добри съседи. (Шум и реплики на изключени микрофони.)
Заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Аз пак ще припомня, че, както казвате, не знаете какви последици ще има от тази декларация, но тя със сигурност няма да навреди на нашата общност зад граница. Напротив, единствено може да бъде полезна.
Още повече, когато се ангажира българското Народно събрание, а България е парламентарна република, доколкото ми е известно, и хората са казали едно нещо: казана дума, хвърлен камък, нали така. Така че някой път думите, когато се изказват и декларациите, които се приемат, имат по-силни последствия от това какво реално, законодателно или нещо друго, дипломатически можем да свършим, защото виждаме през годините, че нещата не се получават толкова лесно при нашите сънародници – проблемите си стоят с години, трудно се разрешават и трябва в България всички институции да се обединяват и да показват, че са зад правата на нашите сънародници зад граница. Това трябва да направи и Народното събрание. Това е нормално. Както знаете и по Правилник на Народното събрание, то неслучайно е приело да има и декларации, защото те имат последствията на това България каква политика да води занапред. В тази декларация другите държави ще видят България и българският парламент с какво се ангажира, а най-малкото, което е, остава в историята. Важно е бъдещите поколения българи, или български политици, да виждат, че българското Народно събрание е имало единение по тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Други изказвания, колеги?
Ако няма други изказвания, подлагам на гласуване така представената ни Декларация.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Декларацията се приема.
С това приключваме първа точка от дневния ред и предлагам да преминем към втора точка:
СРЕЩА С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ В УКРАЙНА.
Ще представя днешните наши гости:
– От Министерството на образованието и науката: госпожа Наталия Михалевска – директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“; господин Николай Николов – главен експерт в дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“;
– От Министерството на външните работи: госпожа Нина Симова – началник отдел „Каваказ и Централна Азия“; господин Тодор Витев – главен експерт „Българска общност Украйна, Русия и Молдова“, отдел „Източна Европа“ в дирекция „Източна Европа и Централна Азия“;
– От Държавата агенция за българите в чужбина: господин Димитър Владимиров – изпълняващ длъжността председател;
Наши гости от Украйна днес са: господин Антон Киссе – депутат в Украинската рада и председател на Асоциацията на българите в Украйна; господин Иван Половнюк – председател на дружеството „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Болград; господин Владимир Петров – юрист, председател на дружество „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Измаил; господин Димитър Кружков – секретар на дружеството „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Болград; господин Никола Узун – ръководител на работната група по запазване на Болградски район;
– От Асоциацията на българите по света: засега е само господин Бойко Вачев – председател на Световния парламент към Асоциацията на българите по света, който е тук. Очакваме да дойдат също така и инж. Младен Станев – председател на Асоциацията на българите по света; и господин Ивайло Дочев – председател на Контролен съвет към Асоциацията на българите по света, които всеки момент трябва да дойдат.
По втора точка бих желал веднага да предоставя думата на господин Киссе, като вероятно много добре запознат с проблемите, които в момента се очертават във връзка с териториалната реформа, която се предвижда в Украйна и която пряко засяга Болградския регион.
Заповядайте, господин Киссе.
АНТОН КИССЕ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа, колеги депутати! Благодарен съм, че имам възможност да изкажа позицията си тук или да кажа как вървят процесите, обединенията на грамадите и перспективата на административно-териториалната реформа в Украйна.
На днескашния ден има само един закон, който работи, който сега е в активна фаза по реализацията на този закон – Закон от добровольном обединение грамад, тоест обединяват селата, подчертавам, доброволно. Още веднъж искам да кажа, че законодателят още никакви изменения не е внесел, не е правил изменения. Само, буквално, една седмица назад се прие изменение в реализацията на перспективния план на доброволно обединение грамад.
По-рано в Закона беше твърдо, че се приема решение между селата, сега по процедурата минават – дават този план в областния съвет и областният съвет на сесията приема решение да го одобри и да го направи в Министерския съвет на Украйна. На днескашния ден областният съвет дава, процедурно го махнаха от законодател, и днескашния ден се приемат решенията на базовото ниво, най-долното, и документите се дават на губернатора – глава на Одеската областна администрация, в частности като говорим за Одеса, а като говорим за Запорожие, дето българите – запорожката администрация. Той подава представление на Министерския съвет и Министерският съвет го разглежда и приема решение, когато е съгласен с тези предложения. Сал тева изменения ги има.
Ко се касае Закона, дето остана твърдо, че има стотя четыре, пункт четире, дето твърдо записано и аз отстаих в тая поправка дето се пише: об особеностях при добровольно обединение грамад – да се отчитова исторические особености, културни и етнически. Дава възможност на всяка общност в многонационална Украйна да отстоява своите интереси при обединение грамад. Такава е законодателната база.
По вторият въпрос, който също е актуален, по административно-териториалната реформа на днескашния ден няма никакви, да кажем тъй – законодателни, даже зарегистрирвани в парламента няма никакви проектизаконов. Върви просто такава информация в масмедийното пространство, разбирам го, да почувстват настроенията, какво настроение като бъдат в Одеска област четири района или като бъдат десет района – как ще бъде, как ще реагира обществото на тева въпроси. Още веднъж искам да отбележа, че няма никакви законодателни инициативи, които да бъдат зарегистрирани и да има точка отчьота, да можем да обсуждаме.
Единствено мога да Ви кажа, че предварително имаше такава информация, но това не е документ, това е просто информация, от Министерството на регионалната политика, тъй разбирам, Министерството на грамадите, предварително разгледа, като говорим за Одеска област, предварително да бъдат четири района, чух по-късно – инициативата беше да бъде десет района. От опит мога да Ви кажа, че докато на картата няма да легнат всичките села и как ще се обединят тези села, тежко да прогнозироваш колко района ще бъдат и каква е конфигурацията на тези райони.
По-конкретно за нашите бесарабски райони, по Болградски район, как протичат всички тези събития. Ние проведохме много срещи на различно ниво – на ниво посолство, на генералното консулство, на ниво министерство в Киев. Аз имах много срещи с различно ниво ръководители, първите лица на държавата. Имам доста голям информационен материал, депутатски инициативи, депутатски запроси, където се акцентира внимание, че при обединение грамад да чуете позицията на българите, като да се запази Болградски район.
Мога да Ви дам още информация, че на последната официална визита, когато беше господин Бойко Борисов, аз присъствах политически на синките такива – откритите срещи с Порошенко, той уже не е президент, но и господин Симеонов беше, където разгледахме много въпроси, те всичките се касаят за българите в Украйна.
Що се касаеше за Болградски район, тези въпроси се тургаха конкретно и в беседата ние получавахме на онуй време убедителна подкрепа от господин Порошенко, че инак не може да бъде: „Аз съм роден в Болград и Болградски район трябва да се запази.“ Знаете, че сега се смени политическата конфигурация в Украйна, даже се появи нова политическа сила дето има монобольшинство и, естествено, те не са доста познати с тази проблематика, но активно работят и изучават ситуацията.
Аз лично имах среща с губернатора на Одеска област два пъти. Имаше заседание по обединението на грамадите, където имах възможност да се изкажа и да акцентирам вниманието на перспективата за съхранението на Болградски район и безусловно конфигурацията за обединението на селата. Последният официален вариант, който беше даден, официално, който аз го получих, аз всегда го освещавах там. Имаше документ, който беше дошъл от Болградския горсъвет, от кметството на Болград, дето депутатите прогласуваха, да бъде един район, една грамада. Аз тази позиция го осветих. Не ща да кажа, че аз съм удовлетворен с това решение, но решението го има. И аз ще кажа за какво, щото искам право да разберат и моите колеги тук – ние като правим един район, една грамада – да, дава възможност да се запазят синките села. Трябва да помним, че вокруг Болград не всичките българи. Там има доста много в Измаилски район – граничи с Болградски район, Арсинский район, Задунаевка, Главан, Нова Ивановка граничат с Болградски район, от онази страна Тарутинский район – Вольное, Купаран и другите села все български села. Ние като искаме да наситим максимално с компактно преживание за българи и гагаузи в перспективния район, дето трябва да го оставим, ние трябва да мислим по-глобално. Ние като думаме сал да запазим Болградски район, той като се организува една грамада, тогаз се теряе смисъл да се създава още район. Грамада има и район – се дублира на сто процента техните функционалните обязанасти, административните обязанасти.
Според туй, с това на позиция, кото от тези села дето са около Болградски район, да се създадат грамади, кото в перспективи да можем, га административно-териториалната реформа ще бъде – пък тя ще бъде без каквито ѝ да е дебати, туй ще бъде чисто на нивото на парламента, на нивото на ръководство на областните администрации, на нивото безусловно ще бъде на общественость, но пак же, като е доброволно обединение грамад, трябва да се питат хората, тука никой няма да пита, ще се приеме законът и ще определят границите.
Според туй ние трябва сейчас тъй да выстраяме тая конфигурация, га доде да се приема решение, кото ние да имаме аргумент – да нямаме сал емоции, а да можем аргументирано да казваме: да, европейските харти, другите рамочните конвенции – те ни дават право, ние имаме преимуществено право да си отстояваме своите позиции, но ние трябва да подготвим почвата, за да получим по-леко тези документи, дето ги виждаме. Защото абсолютно май че болшинството – към 100% може да се каже, които живеят в Болград и Болградски район, жителите – те са „за“ да съхранят района, тука са единодушни, тука не съм чул друга позиция.
Ситуацията, която произхожда в днешния ден. Най-големият проблем е – той не е сал присущий на българина, то на всеки е присущен, че всеки кмет иска да бъде цар и сал неговото село трябва да бъде сердата и онез трябва да се присъединят, и сал него ще изберат и той ще командва. Това е най-големият проблем. Имах срещи с кметовете на Болградски район. Аз внимателно ги изслушах и те предлагат как може да бъде един район. То туй не може да бъде, защото икономически няма да бъде целесъобразно, на самофинансиране няма да могат. Аз им задавам един прост въпрос, че районът има среден показател по всички нормативи, които ги има, Вие като правите отделна грамада, докажете, че той финансово ще се обезпечи.
Никой не може да отговори на тези конкретни въпроси, защото хората не са готови, но когато говоря индивидуално, се връщам до този въпрос, че аз искам да бъде тука, да си запазим нашето село. Казвам: ами как другите села, защото там са големи села, каква цел преследваш? И в конечно се появлява, че – и то няма нищо, просто е, че всеки иска да бъде цар в своята грамада. Друго дело, че народът ще определява, когато се обединят и народът ще приема решения. Смятам, че сега това е най-големият проблем – да намерим консенсус, да бъдем способни и личните интереси да не станат на първото ниво, чем интересите, бъдещето за българската общност, защото това е много важен исторически момент. Не е секрет на всичките, че ние знаем диалектния език, сал благодаря туй, че ние компактно живеехме, че ние получихме синкото туй дето го запазихме, от нашите деди и родители и у нас стала задача, трябва да бъде на первото място.
Мога да Ви кажа, че от своята страна аз разбирам, че аз съм, ща не ща, най-информиран от властите – максимално, колкото е възможно, разбирам, че от мен тоже много зависи, но най-много зависи как ние ще можем да се консолидираме – българите в Украйна най-напред.
Утре заседание в парламента, аз благодаря на господин Симеонов – излага на парламента на Украйна, кото да може да дода, като да се срещнем, защото всеки въпрос, който е связан сейчас с тези проблеми, които са сега в Украйна, са много важни. Аз съм готов да участвам и да се срещам на различно ниво. Днес имах 5 – 6 срещи, от сутринта се срещам, тоже и в правителството днеска бях, сутринта в парламента се срещам и използвам този момент максимално. Тези хора, които са наделени с властни пълномочия, не сал тука да се изказват позиция, но да се провеждат междуведомствени срещи и да отстояват нашата позиция и да информират украинската власт. Мога да Ви кажа, че българската общност в Украйна наверно, от всичките общности, които има, е най-толерантна, най-малко проблемна, да кажем, по всички въпроси. Ние сме най-адаптиравани и най-законопослушни. Просто да имате предвид.
Ако имате въпроси, готов съм да отговоря. Тук съм по въпроса, свързан с административно-териториалната реформа и связано с обединението на грамад – тези двата въпроса. Искам да акцентирам вниманието на всички, и на моите колеги тук, че сал един закон има сейчас, дето работи, вторият закон по административно-териториалната реформа трябва да бъде, но туй не казва, че ние трябва да чакаме, когато излезе законът, да правим действия – превантивние мери трябва постоянно да ги тургаме и да активничим. Мога да Ви кажа, че и генералният консул господин Тучко и посола на Република България буквално онази седмица проведоха срещи и лично ми звъни губернаторът, се интересуваше от ситуацията. Казва: имате квито проблеми, аз казвам, проблеми нямаме сейчас, ние искаме такива проблеми да не се появят по-напред, зарад туй нашите дипломати от прородина България се сряшкаше квото да прочувства ситуация, да доведе позицията нашата и позицията на нашата прородина България по тези въпроси.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Киссе.
Много обстойно и в детайли ни запознахте с обстановката.
Може би някой от нашите сънародници от Болград ще може да представи.
Заповядайте.
НИКОЛА УЗУН: Аз съм ръководител на работната група по запазване на Болградски район. Нашата група е създадена през август 2016 г. Ние от три години и половина работим основно с обществеността. Антон Иванович каза две неща, за които аз в полности го поддържам и съм му благодарен.
Първо, действително не трябва да чакаме, докато се приемат всичките закони и всичките постановления. От рано трябва да гледаме и да се запознаем с това, което се готви, какви документи ще бъдат приети.
Второ, ние постоянно работим заедно, чувстваме неговата поддръжка, но аз мисля, че ние също не го подвеждаме, ние работим.
За това време проведохме три общорайонные конференции с представители от всяко едно село. Хората проявяват много голям интерес. Имахме сесия на селата, обществени изслушвания. Искам да кажа, че подовляеще болшинството от населението на нашите села са за това, че да се съхранят нашите села в този статус, който го има.
Защо нашите хора искат да се съхранят селата? Нашите села са уникални, всяко едно село е с отделна история, компактни и гъсто населени. За три години и половина имаме опит – другите региони, където обединяват грамадите в другите райони, там се получава не съвсем хубава картина и по социалната сфера, и по финансирането, и по икономиката, което нашите хора разбират прекрасно. Ако се съхраним като отделно село, ако се съхраним като отделен район, значи тогава това гаранция, че ние действително по-нататък ще имаме възможност да съществуваме, нашите деца да растат и да решаваме всички въпроси.
Какво искам да кажа? Антон Иванович правилно каза, че нашият закон се назовава – от добровольном обединение грамад, от добровольном, тоест всичките, които искат да се обединяват, но добровольно трябва да направят тази работа. Но, за съжаление, ние на места виждаме, че това не съвсем доброволно. Това не совсем, говорят, правильно. И мы против етово выступаем конечно.
И още един момент. Получава се така, че от тези обединения грамад – обединяват се села, това е първият етап. Вторият етап – обединение районов, тоест се получава, че обединение грамади – всичките трябва да бъдат самодостатъчные. Затова каза и Антон Иванович, тоест се получава така, че трябва да се обезпечават със своите финанси, със своята си икономика, но, за съжаление, в днешния ден нито едно село у нас не може така да съществува. Нито едно! И логически се получава, като няма самодостатъчност от своите си доходи, какво правим? Съкращават се – и учителите, и лекарите, и медицинските сестри и така нататък. Ние имаме такава печална практика. Затова ние сме много обезпокоени заради тази ситуация. Няколко пъти идваме в България, ние искаме от представителите и на парламента, и от представителите на обществеността, представителите на правителството, който може, да ни окажат реална помощ.
В какъв план може да се изрази помощта? Связи с нашия парламент, связи с нашето правителство. Значи, имаме нов парламент, ново правителство, нов президент, ситуацията малко се измени. Затова още веднъж се обръщам към Вас, до всички – със съвместни усилия да се вземем и да запазим нашия Болградски район, потому що искам да кажа, че това действительно жемчужено. У нас, и в Киев, много хора малко внимание обръщат, а пък нашата Бесарабия, нашият Болградски район и селата, които са разположени около Болградския район, дават существен вклад в икономиката на нашата Украйна. И като нашата Бесарабия ще остане без хора, ну ще бъде ощущение очень сериозно за всичката нашата Украйна. Такива са нашите въпроси, такива са нашите проблеми, такива са нашите действия и затова ние сме тук.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Аз съм на Одеска колегия адвакатов, кандидат юридических наук и отговарям в тази работна група за юридическите въпроси. Ние дълго работим в тази група – вече две години, откакто е създадена на районний съвет и работи ползотворно, интензивно. Ние практически обиколихме всички села, всички кметове ги знаем долу-горе, знаем тяхното мнение и се стремим да контролираме обстановката, за да получим този резултат, който трябва. Действително бесарабските българи – това е уникална етнографическа група, това са повече от 50 села, достатъчно големи – по три хиляди, по четири хиляди. Те се запазиха много, живеят на Украйна. Ясно е, че този етнографически клад трябва да се запази. Как да го направим? Затова и дойдохме при Вас, за да поговорим на тази тема.
Болградският район е 68% българи, 16% гагаузи – близки народ, който има много общо гагаузи и българи. При нас те са отделна национална група определени, обаче те много контактуват, много са дружни и се поддържат едни-други. Ясно е, че има европейски стандарт. Ако има териториална единица и има процент мнозинство на българи и гагаузи, то този процент не може да бъде изменен. Стотия шестнатсатая, рамкова конвенция по защита национальни меншинства. Украйна го подписа. Има район, район трябва да се запази. Има принципи стабилности, има решение на Конституционния съд, че обемът на гражданските и политическите права на хората не трябва да бъдат намалени, напротив, те трябва да се развиват или трябва да бъдат запазени. Ако ние ще ликвидираме Болградския район, ясно е, че бесарабските българи и гагаузи ще изгубят тези права, които имат. Районният съвет приема няколко резолюции, за запазване на Болградския район.
Как да решим този въпрос? Юга има Молдова, има Тараклийски район. Те също проведоха административна реформа и Тараклийския район се запази като национален район. Всичко това беше направено с помощта на българското правителство и на българския президент, премиер министър, Вашия парламент. Същото в този момент върви сега и минава в Украйна. Ясно е, че парламентът трябва да изрази своята точка зрение. Ясно е, че трябва да има този нормативен документ. Може би аз не съвсем правилно ще кажа, но погледнете как унгарското правителство се бори за своите унгарци. Те действително се борят, а ние, бесарабските българи, питаме нашата България с какво ще ни помогне.
Така че това трябва да се решава. Трябва може би и на Комитета, каквато резолюция да приемете. Може би на парламента – ние предлагаме да има квота обръщение до нашия парламент – те ще се прислушат, може би трябва да има договор, в края на краищата. Да има някакви мерки, норми, които трябва да се запазват. Едни приказки, това малко. На никой това не трябва. Трябва решително, конкретно да бъде определена позицията на парламента в България, на подкомисията, на правителството и ние конкретно да имаме нормативи, ние да знаем, че това го има. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Имаше преговори между министър-председателя на България и президента Порошенко. (Шум и реплики извън микрофоните.)
РЕПЛИКА: Какво се договориха?
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Устно, писмено не видяхме нито един документ. Аз така разбрах, Антон Иванич. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Порошенко роден в Болгар, той по български разбира, той приказва хубаво, говори по български, той и в Болград беше, но документ няма.
Сега дойде ново правителство. Това правителство вече върти своя политика. А общ документ ние трябва да имаме. Ние заради това станахме, ние заради това дойдохме. Ние дойдохме до Вас, на Вашата подкомисия за помощ, Вие да изнесете конкретно на българския парламент – конкретно да бъде позицията изразена и съгласувана именно по административните реформи на Украйна.
Пътеката, която беше успешно направена от Вашата страна в Молдова, трябва да се повтори на Украйна. Ние това всички го разбираме. Искаме да отидем в Европейския съюз, значи те трябва да запазят, ако Украйна иска да иде в Европейския съюз, тя трябва да запази тези норми. Нормите на Европарламента, нормите на Европейския съюз, европейските харти трябва да се запазват – няма никакво вмешателство във вътрешните работи, се движим в една посока всичките. Трябва да бъдем всичките наредени и да правим това, което трябва в нашите европейски норми. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря и аз, господин Петров.
Нека да чуем също така от представителите на нашето Външно министерство. Мисля, че те вече са запознати с този проблем – да чуем някакво становище по така представения въпрос.
Кой иска да вземе думата от Външно министерство.
Заповядайте, господин Витев.
ТОДОР ВИТЕВ: Министерството на външните работи на Република България с голяма загриженост и внимание, разбира се, следи процесите в Украйна по отношение на административно-териториалната реформа на страната. Това е един от приоритетите на Министерството и, освен това, както се казва, ежедневно занимание на дирекция „Източна Европа и Централна Азия“, в качеството си на териториална дирекция, която наблюдава и процесите в Украйна.
Не искам да бъда много пространствен, ще концентрирам на това, което Министерство на външните работи е направило досега. От 2016 г., откакто върви този процес в Украйна – изготвянето на Плана за реализация на административно-териториалната реформа на Украйна, България пряко е ангажирана с този процес и на всички срещи, проведени между представители на Република България и Украйна – било на високо, или на най-високо равнище, включително и между представители на Външно министерство по време на политически консултации, е заявявана твърдата позиция на България, че България се стреми и желае при всички случаи Болградски район да бъде запазен и съответно да бъдат защитени правата и интересите на българското национално малцинство там.
В тази връзка проведените срещи по времето на мандата на президента Порошенко и неговата среща през 2016 г. с президента Плевнелиев, както и по-късната среща на президента Румен Радев, пак с президента Порошенко, по време на Седемдесет и втората сесия на Общото събрание на ООН, тези позиции от наша страна са защитавани и отстоявани. Като от украинска страна, макар и в устна форма, сме получавали гаранции, обещания, потвърждаване на това, че правата и интересите на българското национално малцинство в Украйна ще бъдат защитени.
Последните ангажименти, които е поело Министерство на външните работи и са извършени съответните демарши пред украинската страна, са от април месец тази година, по време на политическите консултации на ниво заместник-министри на външните работи, които се проведоха в Киев. По време на инаугурацията или встъпването в длъжност на нови украински президент Владимир Зеленски, българската делегация беше оглавена от госпожа Мариана Николова – вицепремиер по икономическата и демографската политика, която в своята, макар и кратка беседа с новоизбрания украински президент, отново потвърди категорично българската позиция и от украинска страна беше казано, че Украйна няма да застане встрани от поетите досега ангажименти, а само ще се стреми да надгражда развитието на двустранните отношения.
Наистина може би колегите от Болградския район са прави, че би могло да се помисли за някакъв писмен документ в това отношение, но на този етап подобен ход от българска страна не е обсъждан – било на ниво изпълнителна власт, или на ниво парламент. Така че имаме предвид и вземаме под внимание това, което каза адвокат Петров.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Витев.
Заповядайте.
ИВАН ПОЛОВНЮК: Дружеството е първа българска организация, създадена още по времето на Съветския съюз през 1989 г., инициатор на Националното възраждане на българите в Съветския съюз. След 1991 г. вече станахме и в различни държави – част в Молдова, въпреки това, че живеем компактно – част останаха в Молдова, част в Украйна.
Искам като историк малко да Ви запозная, че българите в Бесарабия не така дойдоха, както представени в някои научни трудове, като преселници, избягали тук. Българите в Бесарабия основно започнаха да се преселват под влиянието и агитацията на Софроний Врачански за създаване на българско княжество. Те се преселват там през 1812 г., създават бесарабско българско земско войнство. Това земско войнство, освен че участва при битката на Силистра – в състава на руските войски, след това участва във войната срещу Наполеон, в състава на литовския полк и участва в битката на руската армия в Германия и във Франция, включително и влиза в Париж. Командирът на българското земско войнство Димитър Ватикиоти, който е в основата на създаването на гръцката „Филики Етерия“ и е внесен в пантеона на апостолите на гръцката възродена държава. Вие знаете, че българското земско войнство след време се преражда в българско опълчение и там ние двеста години се борим, да кажем това, освен за оцеляване, за свое самоопределение.
През 1861 г. българи от село Чешмили пристигат в Париж при Наполеон III, за да се срещнат за това, че Бесарабия – южната част след Кримската война, навлезе в състава на Молдова, след това Румъния – да се създаде отново Българско княжество, но това не стана.
През 1907 г. в Кумрат е провъзгласена Кумратска република – там основно живяха гагаузи и българи.
През 1918 г. – след руската революция, Вие което знаете, българите провеждат два конгреса – един в Бендери, другият в Акерман, където излизат с резолюция за това да се създаде българска някаква си автономия в състава на… Всяка държава се приветстваше – Франция, Америка, но само да не е в Румъния.
След това започва периодът на Отечествената война, Втората световна война. Българите участват в състава вече като народ, който не е признат. Те участват все пак в състава на съветската армия във войната и имаме трима герои на Съветския съюз. Единият, от който е Антон Буюкли – дядо му е от с. Табак, Болградско, той повтори подвига на Александър Матросов и на остров Сахалин има град Буюкли.
Със съветският период, мисля, че хората тук са запознати. Мога да Ви кажа, че със създаването на дружеството „Кирил и Методий“ и борбите ни през 1991 г. по времето на Референдума за независима Украйна, Болградски район проведе свой референдум, където 82-83% се произнесоха в полза на Болградски национален окръг. Сега в момента, когато става тази реформа, където се заличават селата, където ние вече имаме такава ситуация – езикова ситуация, която при нас много се влошава понеже се яви трети език – български, руски и сега украински, и децата започнаха вече да говорят на руски език. Като вземем предвид, че аз обикалям селата, селата съм ги обиколил още от 1990 г., всички български села в Съветския съюз съм обиколил и навсякъде питат: къде е България? Кога тя ще се произнесе в наша полза? Това и в Таврия се произнася, това и в Бесарабия. Всички казват – как може Унгария да се произнесе, а България не се произнася? Ние бихме желали България да присъства, освен с Министерство на образованието във вид на неделни училища, България трябва да присъства там и в друг формат.
Ние искаме и желаем във връзка с това, че тази реформа е все пак заплаха: закриват се кметства, затварят се работни места, затварят се болници, затварят се училища, дори става въпрос, че сега като се затвори украинското училище, основно училище ще остане неделно българско училище. Ще се ликвидира това, тука остава неделно българско училище.
И затова през 2014 г., сега вече след пет години, моля България, освен декларациите, които приемат тук, да кажем, реално да присъства в региона там, където живеят българи. Не може така стотици хиляди българи да нямат някаква закрила. Разбирате ли? Ето това ми е основното.
ПРЕДС. АНТОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Половнюк.
Заповядайте.
ДИМИТЪР КРУЖКОВ: Секретар на дружеството „Кирил и Методий“, кратко ще добавя още. Асоциацията общественост работи да се запази българския район. Но колко това е ефективно, колко се предлагат административни, териториални реформи, всичкото време искат да ни ликвидират. И на днешния ден, даже ние не знаем какъв статус ще имаме, даже ако се запази българският район.
Действително България като няма да се обърне с лице към нас, ще стане такъв резултатът, Вие може да не се съгласите с мен, както гагаузите. На днешния ден гагаузите казват: ние не сме българи, ние имаме друг произход. Не знам дали това го знаете, но, ако любой гагаузин попиташ, той казва: аз не съм българин, нямам български произход.
Затова действително трябва да се обединим – каквото ние можем, нашата обществена асоциация, и без България ние нищо няма да направим. Като няма да се обадите, да Ви чуят, ефект няма да има. Така по малко ще ни ликвидират. Благодаря. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. АНТОН ДОНЧЕВ: Благодаря.
Господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Благодаря, господин Председател.
Ние няма смисъл да се убеждаваме в това, което казвате. Ние сме съгласни. Чухме, че и Министерството на външните работи е на същото мнение и, доколкото разбирам, следи ситуацията. Може би трябва и по-активно да се подходи.
Ние имахме среща, а може би и някои от Вас са били на тази среща през лятото. Тогава беше още в ситуация на смяна на властта в Украйна и долу-горе се разбрахме да направим това, което правим днес – да се видим вече при новата ситуация, с новото правителство, новия президент, за да видим каква е посоката.
Според мен също може би трябва да се подходи, разбира се, без да бъда в детайл, защото не се знае в тези преговори между президентите на двете държави каква е ситуацията, какви други съображения има. Знаем, че в Украйна е доста сложна обстановката, но така или иначе усилията на Външно министерство най-вече, трябва да продължат в тази посока. Ние като парламент нямаме чак толкова много правомощия в тази посока. Това, което можем да направим, е – и аз пак ще призова, както и през лятото, може би да поканим украинския посланик на заседание на нашата Комисия или да направим среща на групата за приятелство с Украйна, на която повечето от нас сме членове.
Аз предлагам, първо, да направим една среща и да видим каква е ситуацията, защото декларация да пишем, без да сме запознати в детайл с процесите, може да объркаме нещо, което върви, както се казва, по неофициална линия. Това е моето предложение: отново да потърсим контакт с украинския посланик, той да ни даде тяхната гледна точка и вече да можем, разбира се, ние да го информираме за позиция, която вероятно той е информиран, че ние продължаваме да настояваме Вашите райони да останат в този вид и от там нататък да видим какво да правим.
Напълно сме съгласни с всичко, което казвате. Оценяваме и Вашите усилия за това да съхранявате българския характер на Вашия регион, на Вашите села и да поддържате тази идентичност, която за всички нас е важна.
ПРЕДС. АНТОН ДОНЧЕВ: Благодаря.
Господин Станев.
МЛАДЕН СТАНЕВ: Първо, искам да благодаря на председателя на Комисията и на цялата комисия за тази среща. Ние се убедихме – всички хора, които са тук, не само ние като Асоциация, а и нашите членове, благодарим на господин Киссе, защото той също ни поддържа, че това нещо сами не можем да го свършим.
Както каза господинът от Министерството на външните работи – да, имаше срещи на високо ниво, на ниво президент, на ниво заместник-председател на парламент, но всичко остана на думи. Аз си мисля, че в тази комисия може съвсем спокойно да поемете някакъв ангажимент към тези хора – към нашите български общности, които не са 100 човека или 10 хиляди, а са повече от милион. Който е ходил, който се интересува, знае.
Въпросът тук наистина е сериозен. Аз не мисля, че някакви – извинявам се за това, което казахте – декларации или нещо от този род, не мисля, че трябва да се привика посланикът. За нас начинът, по който може да се реши, Комисия като Вашата трябва да седне със същата Комисия в парламента на Украйна. Аз съм убеден, че господин Киссе, като депутат в Украинската рада, ще може да допринесе за създаването на такъв контакт. Мисля, че това е най-доброто, което може да се реши в най-скоро време. Защото всичко друго, което ще се каже, ще остане само казано, една приятна среща, едно хубаво кафе и нищо повече.
Следващото, което искам да попитам, като втори въпрос. На предната среща, когато коментирахме въпроса за вестника, госпожата от Министерството на образованието даде много добро предложение, което и ние го приехме, във връзка с неделните училища не само в Украйна, а и навсякъде по света. Аз също днес имам и приятното задължение да кажа едно благодаря от нашата каталунска общност, защото успяхме да направим това, което трябва, а и те искат това, което Вие казахте, да се делегират правомощия на част от Външното министерство, на съответните дипломати, във всяко едно генерално консулство или посолство, които да правят проверки на неделните училища. Така, както приемат документи за разкриване на такова училище, да има и човек, който да ги наглежда. А не от тук да се изпраща човек от България, от Министерството на образованието, който ще отиде на екскурзия, ще дегустира вината и така нататък. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Нашето предложение е това. Мисля си, че днес тази среща ще бъде ползотворна и наистина ще се реши този въпрос, защото въпросът е тежък. Вие чухте Унгария как си защитава интересите на малцинствата, чухте какво се случва. Не може един човек в парламента на Украйна да защитава, няма как господин Киссе – ще го разпънат на кръст, колкото и да се мъчи, един човек не става. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ТОМА БИКОВ: За да отговоря, първо, доколкото разбирам до тук, ние поддържаме практически Вашата позиция на правителството и на президентско ниво. Украйна е президентска република. (Реплики извън микрофоните.) Полупрезидентска, да.
Но в крайна смета и Вие самите казахте, че този законопроект ще отиде в Министерския съвет и оттам ще бъде внесен в парламента. В този смисъл няма лошо. Аз имам голяма желание да отида до Украйна като депутат и да се видим с тяхната група за приятелство с България, защото аз съм член на групата за приятелство с Украйна, но само по себе си това изобщо не е решението. Изобщо не е решението, Ви казвам! Решението е през Външно министерство, през Министерския съвет и през Президентството – по същия начин, както до момента обща позиция имат и трите институции, този въпрос да бъде уреден на правителствено ниво.
На парламентарно ниво ние можем да съдействаме, да подкрепяме, както го и правим, но наистина това е въпрос между двете правителства. Пак повтарям, доколкото разбирам, от няколко години в Украйна – друг е въпросът, че там се смени управлението, наистина може би трябва да потърсим и някакви писмени гаранции и ангажименти от сегашното правителство, но ние имаме всички лостове и инструменти да влияем на този процес, защото сме членове на Европейския съюз. Украйна към този момент все още има желание да се интегрира в Европейския съюз, така че, ако щете, имаме подкрепата и на целия Европейски съюз като членове на Европейския съюз. Имаме силата, въпросът е да действаме така че да помогнем, а не да навредим.
Аз затова съм внимателен, когато Ви казвам и да поканим посланика тук, за да ни информира за тяхната гледна точка, за да не правим неща, които не бива да правим. В тези работи има и не само емоция и някакъв ентусиазъм – нещата, виждате, вече от 2016 г., казвате – вече са минали три години, и още са в процес и не е стигнала до правителството на Украйна, доколкото разбирам, тази инициатива.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря.
МЛАДЕН СТАНЕВ: Има среща с предния президент – Порошенко, където е уточнен въпроса – о`кей, но няма нищо написано. Има среща със сегашния – новия президент, също е уточнен въпросът, но не е разписано. Не знам кой трябва да го разписва? Просто трябва да се узакони това нещо, да се напише на хартия, а не само на думи.
ТОМА БИКОВ: Може би Вие знаете малко по-добре от мен какви са били разговорите и защо не е подписано.
МЛАДЕН СТАНЕВ: Просто има обещание на официално равнище, че това нещо ще се случи и ще се запази. Мисля, че това трябва да се продължи.
ТОМА БИКОВ: Аз казвам същото.
А иначе, в детайл не мога да Ви кажа защо, защото може би нашата държава има мотиви за това да не е подписано нещо. Не знам какъв е бил процесът на разговорите. Може би господин Киссе има повече информация, може част от тази информация да не е и за казване. В тези неща наистина има и са по-сложни, отколкото изглеждат винаги. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Нека да дадем думата на господин Киссе.
АНТОН КИССЕ: Искам да внеса яснота по тези Ваши предложения. Най-напред за тези комисии, дето говорите да се срещнат, то аз ги оглавявам и ще се срещнем. Ако трябва да докараме и депутатите, ще ги докараме.
Аз искам въпросът в друго направление да го направим. Днес се срещнахме с посланика, госпожа Гроздева беше с мен, той подкрепя безусловно – ще напише, ще се среща и така нататък, но трябва друг инструментарий – парламентски инструментарий. Най-напред нищо не струва да се активизират депутатите от Народното събрание. Нали има час за питане у нас – в Украйна, и да се постави този въпрос към министърката на външните работи госпожа Захариева, да отговори – какво се прави в тези посоки, какви срещи има, какви документи има, има ли нещо и да вземат на себе си обезательство какво трябва да свършат.
Ще има срещи. На тези срещи вече трябва протоколно да бъдат повдигнати тези въпроси, а не, както казват в Одеса: „Поговорили и всё“, а да има протоколно заложена позиция. Никой не казва, че тя трябва да бъде уже аднозначно да бъде прието така, както ние го казваме или като България, или както Украйна. Този въпрос трябва да влезе във въпросите дето се започва да се обсъжда, да се изучава. Това е първата крачка, защото аз мога да Ви каже, че в нито един документ, до които аз имам достъп да получавам информация, аз този пункт не съм го прочел, тоест разговори има, но като няма документ, значи си остават разговори.
По този начин аз искам да инициирате този въпрос, защото аз по Болградски район имам документи, които са подписани от премиер министъра Гройсман, имам конкретен документ по всеки въпрос. Аз повдигам този въпрос от трибуната именно в този час, когато правителството е там на място, аз повдигам тези въпроси и имам отговори на тези въпроси. Може би не по този начин, по който аз искам да го прочета, но вече има конкретни позиции. И искам туй все тъй да бъде от нашата прародина България. Това ще ни даде възможност да активизираме тава работа до туй време, именно докато ще дойде този период, когато ще се приемат съответстващи решения…
Аз съм съгласен със своите колеги, но искам да кажа, че българските села не всичките са големи, не всичките са спроможни. Има села малки, особено в Тарутински район има такива села по 20-30 семейства, но не може държавата да издържа тези села. Не може да издържа училища, не може да издържа детска градина, това е ясно. Това не е от хубав живот. Правителството, и аз се считам гражданин на Украйна – не се считам, аз съм такъв, ние трябва да разбираме ситуацията, защото бюджетът има размер, не безразмерний. Друго дело – колегите от Болградски район, там е друга ситуацията. Тоест тук не може да се приеме едно решение адаптирано за всяко село, за всеки район.
Украинските власти, тези, които решават тези въпроси, те разбират ситуацията и ни дават шанс. За моите колеги депутати от България имате аргументите какво да говорите, какви въпроси да тургате, за да работим съвместно. Завършвайки, искам да кажа, че любой въпрос, който се касае, особено за нашите села, за съхранението на селата и българската общност – аз съм готов по всяко време на всякакви срещи, денем или нощем, на всякакви срещи, всякакви диалози. Не искам да казва колко срещи съм провел, за да не се покажа като голям патриот, не. Но, вярвайте, че е доста активна и твърда позиция.
Надявам се не само световната организация да повдига въпрос. Те дойдоха на мероприятие в Болград, да играем хорото. Седнахме, имаше мой колега депутат Лубански – седнахме, говорихме. И това е позитивно, защото показахте не само на Антон Киссе, показахте и на другите, че обществото на България е заинтересовано за съхранението на българите в Украйна.
Така че още един път благодаря за срещата, дай Боже здраве!
Ако трябва ние сме готови и в парламента на България да дойдем, ако трябва я сейчас инициирвал среща и с първите лица на държавата на България и имах много срещи, но България сериозно се интересува от тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Киссе.
Мисля, че всички сме единодушни, че нашата общност и нашите сънародници от Украйна имат нужда от помощта на българския парламент, на българското правителство. Най-малкото, което бихме могли да направим, е да обсъдим приемане на декларация на парламента относно този проблем. Не мисля, че тя ще бъде по-малко патриотична от декларацията, която днес приехме, свързана с Ньойския договор. Мисля, че от нея ползата дори ще бъде по-голяма, би могла да бъде.
Разбира се, към министър Захариева възникват съответните въпроси, които бихме могли да поставим и да изискаме от нея от страна на парламента. Така че имаме над какво да работим. Тази тема, надявам се, че до тук ще спрем дискусията по нея.
Знам, че имаше въпроси от страна нашите сънародници, свързани с проблемите на нашите неделни училища в Украйна. Някой от Вас иска ли да повдигне въпроса към представителя на Министерството на образованието по темата.
Заповядайте.
ИВАН ПОЛОВНЮК: Вече от 2015 г. работим така и вече има определен прогрес – къде добре, къде зле, но ние се нуждаем от подкрепа от българската страна, в смисъл на популяризация на българския език.
Защо Ви го казвам това тук? Защото сега в момента, в Българийка бях в събота, там инспектирах училището. Питам децата: на какъв език в къщи говорите с родителите си? От десет деца, едно казва само. Питам родителите: как така става това? Казват, че детето основно на смартфона седи и на компютъра. А ние време нямаме с тях да общуваме. Сега става такъв интересен момент, въпреки че 200 години се е пазел езикът, когато се яви нова познавателна част на околния свят, във вид на компютър и смартфон, то тук децата започнаха да губят езика, на който родителите говорят. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Михалевска.
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Благодаря.
Благодаря на господин Половнюк, на господин Киссе и на всички представителите на организации от Украйна, които съхраняват ежедневно българския език и го популяризират. За Министерството на образованието административно-териториалната реформа, за която става дума и която е повод за този разговор, е пряко свързан с възможностите за изучаване на българския език.
Сега на 4 декември, когато посланик Коджабашев и генералният консул в Одеса проведоха среща с кмета на Одеса, отново стана дума затова как да се съхрани българският език в Болградската гимназия, в 31-во училище в Одеса. Това е едната страна, съхраняването и развитието на българския език в украинските училища и, от друга страна, как да се съхрани и развие българският език в неделните училища. Тази административно-териториална реформа би повлияла пряко на обучението по български език в техните държавни и общински училища, но тя не би повлияла на нашата политика по отношение на българския език в неделните училища.
От друга страна, този въпрос е пряко свързан, и Ви моля да обърнете внимание на това, с договорките, които има българската държава на най-високо равнище, за разкриване на българско училище в Одеса – двуезично или украинско училище за изучаване на български език. Това е много важен въпрос, който в момента се придвижва отново активно от дипломатите ни в Украйна. Предстои още в началото на месец януари среща между експертите от двете министерства, пряко свързана с териториалното делене на Украйна и новата им административна реформа.
По отношение на въпроса за популяризирането на българския език. За тези десет години, когато Министерството започна тази политика, ние подкрепяме финансово, организационно и методически в момента шестдесет и шест български неделни училища в Украйна и четиринадесет в Болградския район. Какво значи това? Ние не просто привеждаме милион и четиристотин хиляди на Украйна за организациите, които са регистрирани там, и нямаме училище към посолство или консулство, и още толкова – или 400 хиляди близо са само за Болградски район, ние направихме така, че създадохме учебни програми, които са свързани с българския език като втори, трети, като чужд някъде за специално обучение и създадохме такива учебни помагала. Ако българските неделни училища в Украйна спазват програмите, имат обучени учители, спазват часовете, ако щете, и хорариумите, те биха могли да постигнат повече в изучаването на българския език и комуникациите на български език.
Освен това българската държава, респективно Министерството на образованието, финансира така наречените извънкласни дейности, свързани с развитието на културата, на съхраняването на идентичността. Това значи не просто народни носии и елементи към тях, не просто финансиране на музикални инструменти, а финансиране на такъв тип събития, форуми, събори, ако щете, които да допринасят за усъвършенстване на българския език, за развитието на комуникативния български език, за съхраняване на общностите.
В този смисъл въпросите са много свързани, но ще прекъсна, защото съм силно изкушена да Ви отговоря по отношение на мониторинга. Вие нали разбирате какво значи да се дават държавни пари на организации на българи на над 400 училища по целия свят – от Пекин до Ню Йорк, които са съобразени в дейността си с местните законодателства. Това значи само общи усилия на нашите дипломати по света, на нашето Министерство, което е пряко отговорно, на Държавната агенция за българите в чужбина и на много други механизми като електронната платформа, която засича децата и у нас, и по света. Сега намерихме роми около Рим, които се водят тук на училище така, чрез електронната платформа. Ние имаме много начини за мониторинг и никога единият начин не изключва другият. Дали ние от Министерството ще дойдем, или нашите представители на задграничните мисии, всички ние имаме една обща цел.
Благодаря Ви за този въпрос, защото това ми даде шанс да обясня как правим този мониторинг – не само по документи и не само на място. Ние го правим и чрез множеството жалби, сигнали от целия свят, защото общностите станаха все по-активни като Вашите и те непрекъснато ни уведомяват какво се случва на място, за което също сме им благодарни. Самият механизъм на неделните училища включва така наречените родителски съвети, които не са част от управлението на организациите. Това също е прекрасен обществен мониторинг. Благодаря Ви, но не забравяйте, че българският език и усилията на Министерството са пряко свързани с административно-териториалната реформа в Одеска област.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, госпожо Михалевска.
Заповядайте, господин Киссе.
АНТОН КИССЕ: Искам, първо, да изразя най-голяма благодарност на господин Вълчев и Ви моля лично да му благодарите. Навярно е домче единственият министър, дето можеш да му позвониш и той нощя, в 11,00 часа звони да ни пита какви проблеми. Ниски поклон! Честно, защото решаваме такива въпроси судбоносно за тева деца, дето остават, някой път тежко се адаптирват и трябва конкретно участие. Ректорът не може да реши, пък министър може да реши. Аз туй го казвам вполне съзнателно и искам всинките да чуят, щото дай бог здраве да му дава!
Що се касае до неделните училища. Най-модно, дето казват, тоя Проект най-удачний, дето го реализирва на днескашния ден България в българите извън България. Друго дело, че постоянно има квито проблеми. Има институции, нека да се занимават, да провеждат работа, но моля моите колеги депутати занапред все така да подкрепят и този проект да работи. Разбира се, трябва по-прозрачно, повече работа…
В заключение искам да благодаря и на Комисията, на Вас, господин Председател, за поканата. Винаги съм готов за сътрудничество в благо българщината в света и в България, и в Украйна. И на Световния конгрес, и на моите другари от Бесарабия – те действително, може и да имаме разни взгляди, но ние сме единни в едно, че българският дух и българската стъпка била и трябва да си остане във веки веков, в том числе в Украйна и в Бесарабия. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Киссе, за това, че се отзовахте, за любезните и хубави думи, които отправихте.
Колеги, ако нямаме други изказвания по темата, предлагам да приключваме днешното заседание. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Заповядайте.
ИВАЙЛО ДОЧЕВ: Господин Председател, в тази връзка с проблемите с издаването на гражданство и с проблемите на пребиваването на наши сънародници от Украйна, Асоциацията на българите по света има подготвени някои минимални предложения за иницииране на промени в Закона за пребиваване на чужденците в Република България, както и Правилника за прилагане на Закона за пребиваване на чужденците в България, с които минимални промени би било удачно издаване на постоянно пребиваване на основание български произход по улеснен вариант, но това ще Ви бъде изложено писмено допълнително. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Добре.
Благодаря на всички гости, на всички присъстващи.
Закривам заседанието.
.
